Уилиям Макдоналд, Карл Нот
Молитва и ежедневие (22)

Как може човек да бъде дързък в молитва и едновременно с това да проявява уважение към Бога?

Иисус учи, че трябва да се молим с настойчивост (Лука 11:8). По отношение на тази дума Алън Джонсън пише: „Внимателното проучване на гръцката дума показва, че тя не означава «постоянство», а «дързост» или «безсрамие». Поуката на притчата е не постоянство в молитва, а дръзка, безочлива молитва…“

Норман Граб пише в същия дух: „Иисус изказва едно потресаващо твърдение за молитвата … Той казва, че молещият се човек трябва да бъде толкова решен да получи онова, което иска, че стиска нокти и зъби и досажда, превръщайки се в напаст, докато не го получи; събужда съседа си посред нощ; не обръща внимание на предупреждението, че ще събуди децата; дори хлопа още по-силно, защото знае, че това ще накара неблагоразположения съсед да побърза да слезе долу, за да спре врявата; и накрая получава не само три хляба, а всичко, което е искал, от несъмнено разярения дарител. Не защото му е приятел, коментира Иисус, а заради чистото му «нахалство» (използваната дума означава буквално «безсрамие»). А ако един нежелаещ да помогне приятел може по този начин да бъде принуден да прояви щедрост, какво да кажем за желаещия Баща? Христос със сигурност ни призовава не към предпазливост и колебание, а към огромна дързост в молитва, придружена обаче от голямо смирение“ (сравни с Евр. 6:15).

Авраам е бил дързък, когато се е застъпил за праведните в Содом (Бит. 18:23–32). Яков е бил дързък, когато се е борил с Господ при Фануил (Бит. 32:24–29). Мойсей е бил дързък, когато се застъпил за израелския народ след случката със златното теле (Изх. 32:32). И отново, когато се е молил Божието присъствие да бъде с тях Изх. (33:12–18). И пак, когато народът роптаел заради храната Чис. (11:10–15).

В псалмите често срещаме много силни думи като обръщение към Бога: „Стани и се събуди“ (Пс. 35:23); „Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани!“ (Пс. 44:23); „Възвиши се“ (Пс. 94:2).

Авакум протестира пред Господа да не наказва народа Си (Ав. 1:1–4), а после за това, че е използвал безбожните вавилонци (Ав. 1:12–17).

Разбира се, нашата дързост в молитва трябва да бъде уравновесена с уважение. Никога не бива да губим от поглед величието и върховенството на Господа и никога не бива да Му говорим по начин, който изразява неуважение или неуместна фамилиарност. Еклисиаст 5:2 ни съветва да не прибързваме с устата си пред Бога. Псалм 111:9 ни напомня, че Божието име е свято и страшно (сравни с Втор. 28:58).

Някои използват Исая 45:11 в превода на Библията на Крал Джеймс като оправдание да заповядват на Бога в молитва („заповядайте ми за делото на ръцете ми“). Фразата обаче вероятно трябва да бъде въпрос, както е в Новия Международен превод („Заповядвате ли ми за делото на ръцете ми?“). Не е редно и не е свойствено за един слуга да дава заповеди на Господаря си. Нека нашата дързост да бъде основана на ясните обещания на Бога в Неговото слово, но и да помним, че трябва да проявяваме уважение към Онзи, който ни призовава да искаме от Него.