Уилиям Макдоналд, Карл Нот
Молитва и ежедневие (28)

В какъв смисъл почитаме Бога с молитвите си?

Може би една илюстрация ще ни помогне. Александър Велики имал принципа да приема всеки от поданиците си по всяко време. Един ден при него дошъл един просяк с наглед много нахални молби. Без извинение той поискал ферма за себе си, зестра за дъщеря си и образование за сина си. За изненада на двора, Александър му дал и трите. Когато след това служителите му изразили пред него учудването си, той казал: „Изморих се от тези хора, които идват да искат по някоя златна монета. Този дързък просяк се отнесе с мен като с цар. Поиска много.“ (Иън Макферсън).

Е. У. Мор пише: „Нека имаме вярата да очакваме големи неща от Бога.“

При Цар дошъл си ти —

Молби големи принеси!

Колко често наскърбяваме Бога, като очакваме съвсем малко от Него. Задоволяваме се с такива слаби победи, такива лоши постижения, такива хилави копнежи по вечните неща, че не успяваме да оставим у хората наоколо си впечатлението, че нашият Бог е велик Бог. Не Го прославяме в очите на вярващите с живот, който приковава вниманието и събужда въпроси откъде идва силата, която го поддържа. Не се случва често да можем да кажем като апостола: „И те славеха Бога заради мен.“

Ако искаме да почитаме Бога с молитвите си, тогава трябва да се молим повече и за по-големи неща. Трябва да разширим кръгозора си, за да видим пълната картина. Мнозина от нас включват в молитва само най-близкото си обкръжение. Колко ли неща би направил Бог, ако разширим полезрението си и включим в молитвите си цели семейства, квартали, събрания, села, щати, страни или раси? Как можем да се надяваме да променим света, ако в молитвите си никога не стигаме по-далеч от ежедневния хляб? Господи, избави ни от днешната дребнавост в молитвения живот!