Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Does it Pay to Pray?, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Корекция и форматиране
logixoul (2020 г.)
Източник
veren.bg

Издание:

Автор: Уилиям Макдоналд; Карл Нот

Заглавие: Молитва и ежедневие

Преводач: Момчил Петров

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: второ (не е указано)

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: беседи

Националност: американска (не е указано)

Редактор: Детелина Георгиева

Художник: Мая Димова

ISBN: 978-619-7015-29-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10496

История

  1. — Добавяне

Божествено уредена среща в автобуса

Когато Грег Ливингстън се завърна за кратко от мисионерското поле, той ме посети в Илинойс и сподели с мен един проблем, който възникнал в работата му. Преди да си тръгне, аз му казах: „Грег, в следващия град, който ще посетиш, има един старейшина, който трябва да знае за това, което ми каза днес. Ще ти дам неговия адрес, за да можеш да му разкажеш.“ Преди да си тръгне, ние се помолихме.

Грег бил толкова зает, когато пристигнал в следващия град в Средния запад, че не могъл да отиде при старейшината. Две седмици по-късно той ми писа от Лос Анджелис и обясни, че е имал толкова много срещи, интервюта и конференции, че не е успял да се срещне със старейшината, но добави още: „Все още имам желание да се срещна с него, но оставям това в Божиите ръце.“

След срещите си в Лос Анджелис Грег се качил на един автобус на фирмата „Грейхаунд“, за да се върне на Източното крайбрежие за полета си за Европа. Автобусът бил празен, преди да стигне до Ривърсайд. Когато започнал да се пълни, Грег помолил Господ да доведе на седалката до него някой млад човек, за да може да му свидетелства. Последното място, което трябвало да бъде заето, било мястото до Грег, но на него седнал един възрастен господин. Грег си помислил: „Млад или стар, аз си имам своята задача“, и така започнал да говори на човека за Христос. Човекът казал: „Колко е странно да ми говорите за Господ Иисус. Аз съм новороден християнин!“

„Така ли? — казал Грег. — Аз се казвам Грег Ливингстън.“

Мъжът отвърнал: „Моето име е …“ — и казал името на старейшината от Средния запад, с когото Грег не успял да се свърже.

Този човек и съпругата му били взели кола под наем, за да посетят дъщеря си във Финикс, Аризона. Но колата трябвало да бъде предадена в Ривърсайд, затова старейшината оставил жена си във Финикс, закарал колата в Ривърсайд, и се качил на автобуса, за да се върне във Финикс.

Като си помислите за всичките автобуси на „Грейхаунд“ в Съединените Щати, за всичките градове, които обслужват, за всичките часове на разписанията им, за всичките места в тях, виждате, че Бог е организирал стечението на обстоятелствата по забележителен начин, за да уреди тези двама мъже да седнат един до друг — в отговор на молитва.