Уилиям Макдоналд, Карл Нот
Молитва и ежедневие (24)

Защо трябва да се молим, когато Бог предварително знае какво искаме?

Вярно е, че Бог знае всичко и следователно е вярно, че Той предварително знае какво искаме. Но тази истина трябва да бъде разбрана заедно с факта, че Той е избрал да ни даде свобода на избор и свобода на действие. Той е избрал да слуша нашите молби и да ги удовлетворява, когато условията са изпълнени. Яков 4:2 ясно казва, че ако нещо ни липсва, това се дължи на липсата на молитва. „Нямате, защото не просите.“ Когато просим, ние заемаме позиция на зависимост от Бога и по този начин Го почитаме.

Ние трябва да се молим, защото Господ ни е заповядал да се молим. Заповедта да „искаме“, да „търсим“ и да „хлопаме“ в Лука 11 е във връзка с молитвата. „Непрестанно се молете“ (1 Сол. 5:17) също е заповед. Покорството го изисква.

Ние трябва да се молим, защото „молитвата променя нещата“. Един Божи светия е казал: „Когато се моля, се случват съвпадения. Когато не се моля, не се случват.“ Иисус казва: „Искайте и ще получите“ (Йн. 16:24). Яков ни казва, че „много може молитвата на праведния в действието си“.

Молитвата определя степента на нашата ефективност за Бога. Добре е казано, че можем да измерим своето влияние по броя на хората, които имат нужда от нашите молитви, и по броя на онези, които се молят за нас. Трябва да се молим, защото Божията работа не може да се върши без молитва. Без молитва може да се върши работа, но това не е работа на Бога.

Трябва да се молим, защото никога не сме толкова близо до всемогъществото, колкото когато се молим в могъщото Име на Господ Иисус. Никога няма да бъдем всемогъщи, дори и на небето, но в молитвата владеем повече сила, отколкото можем да владеем по какъвто и да е друг начин.

Трябва да се молим, защото, както е казал един писател, „ние можем да променим световните събития и да моделираме историята чрез простите, но въпреки това много силни инструменти на поста и молитвата“. Мисля, че това беше същият писател, който е казал, че християните контролират баланса на силите в света чрез молитва.

Дж. Х. Джоует пише: „Какви средства за вършене на чудеса държим в ръцете си в чудното царство на молитвата! Можем да занесем слънчевата светлина в студени и мрачни места. Да запалим лампата на надеждата в затвора на безнадеждността. Да свалим веригите на затворниците. Да извикаме спомени и мисли за дома в далечна страна. Можем да дарим небесен еликсир на духовно изнемощелите, дори когато те се мъчат далеч от нас. Чудеса в отговор на молитва! А големите чудеса се бавят, защото ние не падаме в моление на коленете си.“ Изумително е, че можем да използваме дадената ни от Бога воля, за да Му пречим и да Му се противопоставяме чрез нашето нежелание да се молим. Нека това никога да не може да се каже за хората, които четат тази книга. Всички ние трябва да спрем, да изповядаме липсата на молитва като грях, да се покаем за него и да се молим.