Уилиям Макдоналд, Карл Нот
Молитва и ежедневие (23)

Как да решим дали да се молим, или да използваме здрав разум?

Въпросът вероятно се отнася за такива решения като това, какви зърнени ядки да ядем за закуска или с какви дрехи да отидем на работа. Идеята е, че можем да вземем много решения, без да занимаваме Господа с тях. Здравият разум ни казва какво да правим, а Господ не се интересува какво решаваме, ако не е намесен някакъв принцип от Писанието.

Независимо че Бог действително ни позволява да упражняваме личната си преценка в някои области от живота, съществуват някои съображения, които никога не бива да забравяме.

Първо, Господ се интересува и от най-дребните детайли в нашия живот. Дори космите на главата ни са преброени.

Второ, ако кажем, че трябва да представяме в молитва пред Бога само по-важните въпроси, кой ще определи кое е важно и кое — маловажно? Кой може да каже до какво ще доведе едно привидно маловажно решение и какви ще бъдат дългосрочните резултати от него?

Трето, всъщност не съществува нищо незначително, що се отнася до Бога. Чарлз Спърджън коментира: Някой ми каза следното за един благочестив човек: „Господин еди-кой-си е мил човек, но е много странен. Наскоро се молеше за някакъв ключ, който бил загубил.“ Човекът, който ми каза това, беше учуден, че някой занимава Бога с нещо толкова банално, и остана още по-изненадан, когато му казах, че и аз се моля за малки неща. „Какво? Занимавате Бога с някакъв загубен ключ?“ „Точно така — отговорих аз. — Кажете ми, колко голяма трябва да бъде една грижа, за да можете да говорите с Него за нея? Ако се изисква определен размер, това трябва да ни е казано в Библията, за да можем да научим математиката на молитвата. Малките неща често ни причиняват големи грижи и понякога с тях е по-трудно да се справим отколкото с по-големите неща. Ако не можем да ги изкажем пред Бога, това ще лиши всички ни от така необходима утеха.“ 1 Петрово 5:7 ни увещава да възложим всички свои грижи на Господа, а не само важните.

И последно, когато се водим от здравия разум, възникват проблеми. Представата на всеки човек за здрав разум е различна. А много често здравият разум е точно обратното на живота на вяра. Спомням си един приятел, който казваше: „Здравият разум в Божиите неща понякога не е по-полезен от отрова за плъхове.“