Брайън Хейг
Врагове по неволя (48)

48

В този момент можехме да влезем в някой от онези продължителни спорове, характерни за делата за двуженство, за това дали един брак е законен, ако някой от участниците в него е използвал фалшиво име, но какъв смисъл имаше?

Еди се гърчеше и се опитваше да измисли нещо, за което да възрази, но предполагам, че в крайна сметка беше осъзнал, че по този начин само ще се направи на още по-голям глупак. Искаше ми се да опита обаче.

— Пуснете записа — нареди Каръдърс и Еди не каза нищо.

Министър Ли лично се изправи и изгаси осветлението, тъй като ключът бе най-близо до него.

Телевизионният екран примигна, докато лентата тръгваше, след това върху него се появи образът на жена, седнала на бял стол по средата на бяла стая. Върху тялото й беше хвърлено вълнено одеяло, за да прикрие голотата й.

Изглеждаше мръсна и изтощена, а косата й висеше на мазни кичури. Въпреки това беше поразително красива.

Около трийсет секунди се разменяха някакви реплики между нея и невидим за камерата човек. Говореха на корейски, затова не се разбра какво си казваха, но гласът и поведението й бяха умолителни, докато гласът на мъжа беше остър, властен и груб.

Най-накрая тя примирено отпусна глава и я заклати нагоре-надолу в знак на пълно изтощение. Мъжът й нареди:

— Обясни какви бяха отношенията ти с Майкъл Бейлс.

Тя повтори всичко онова, което Бъз Мърсър вече ни беше казал, само че бе далеч по-убедително да го чуеш от устните на тази жена, прикована към стола. Каръл Ким бе права. Английският й беше великолепен, чак до акцента, характерен за жителите на Средния запад. Но така и би трябвало да бъде. Също като Чой, преди да бъде прехвърлена на юг, тя беше прекарала целия си живот в специален лагер, в който — както ни беше споменал Ким, човекът от КЦРУ — езикът се преподавал от бивши американски военнопленници.

След това дойдоха въпросите за нейните задължения и се оказа, че ролята й в заговора включвала и ръководенето на предателите, попаднали в мрежата на Бейлс и Чой. На пресекулки, като заекваше от време на време, тя обясни, че нареждала на предателите от каква информация се нуждаят господарите й в Северна Корея, събирала сведенията и в пазарни дни отивала в града и ги предавала на свръзка, която ги прехвърляла на север.

След това дойде онази част, която очаквахме.

— Как е бил вербуван Майкъл Бейлс?

Тя заби поглед в пода. Изглежда, имаше затруднения да си спомни, може би защото бе изтощена, а може би защото не искаше да забърква Бейлс с всички други американци, попаднали в капана. Най-сетне заразказва:

— Случило се е месеци, преди да пристигна. Една вечер Бейлс отишъл в бара „Кинг Мей“ в Итеуон. Пил много и се качил горе с някаква проститутка. Бейлс обича… ами обича грубия секс. В това отношение имахме проблеми с него дори след вербуването му. Онази нощ обаче Бейлс пребил момичето…

Тя на няколко пъти си пое бързо дъх, сякаш се нуждаеше от повече кислород, за да продължи да говори.

— Смазал носа й и костите се забили в мозъка. Получила вътрешен кръвоизлив и починала. Чой се появил, за да разследва престъплението. Бейлс веднага се представил като полицейски офицер и Чой мигновено прозрял колко ценен би могъл да бъде.

— Значи са сключили сделка? — попита неизвестният мъж.

— Да, сделка.

— Толкова просто ли е било?

Тя кимна.

— А после?

— Кой го интересува смъртта на някаква проститутка? Кой ще се оплаче, ако убиецът й никога не бъде разкрит? Сводникът й може би? Чой записал в протокола, че Бейлс е присъствал там като следовател, а не като заподозрян. Два месеца по-късно делото било приключено по липса на доказателства.

— Не се ли безпокояхте, че Бейлс може да даде заден ход и да избяга от споразумението?

— Винаги правехме копия от делата. За по-сигурно ги изпращах на север. Можех да ги получа, ако… ами ако ми потрябват.

— Какво вършеше за вас Бейлс?

Тя заби брадичка в гърдите си, но вдигна очи и се взря в разпитващия.

— Уморена съм… попитайте ме по-късно.

Той й изкрещя нещо на корейски и макар да нямах никаква представа какво беше казал, тя очевидно имаше, защото веднага вдигна глава.

— А сега отговори на въпроса. Какво вършеше за вас Бейлс?

Тя отметна глава назад, сякаш се опитваше да върне кръвта в мозъка си.

— През първата година — биографични проверки на набелязаните цели. Имаше достъп до досиетата на военните и ФБР. Това беше полезно.

— Друго?

— След няколко години започна да ни помага в залагането на капаните. Чой му се обаждаше, когато откриеше някоя цел. Бейлс… той помагаше в убеждаването им. Американците започваха да се тревожат, когато той се появи. Помагаше да им се окаже натиск.

— Плащахте ли му нещо?

— Да. Превеждахме парите по чуждестранна сметка. Но това не беше важно за него.

— Защо? — попита разпитващият.

Брадичката й отново се заби в гърдите, но този път тя продължи да говори, макар гласът й да заглъхваше.

— Той е силно самовлюбен. А Чой уреди нещата така, че да изглежда като супер детектив — тя успя да се позасмее, сякаш беше разказала виц, който беше смешен само на нея. — Много смешно, наистина. Шефовете на Бейлс започнаха да разчитат на него да поема повечето дела по престъпления, извършени извън базата. И когато срокът на пребиваването му в Корея изтече, те с огромно желание го продължиха.

— Разкажи ни за американеца Кийт Мерит.

— Не — рече тя със съвсем слаб гласец. — Време е за сън… Ти ми обеща.

Екранът изведнъж става черен, но звукът остана включен и можеше да се чуе шумът от стъпки, четири силни удара и женски писъци. След това картината се възстанови. Бузите й бяха зачервени и тя гледаше към разпитващия, а в погледа й се четеше смесица от презрение и гняв. Водещият на разпита излая нещо на корейски, тя кимна и продължи:

— Той пристигна тук няколко седмици преди останалите. Душеше наоколо. Разпита Бейлс два дни след пристигането си, затова започнахме да го следим. След това, ъъъ, по-късно двамата с Карлсън заедно разпитаха Бейлс отново… Подадоха му чаша с вода. Бейлс взе отпечатъци от нея и ги изпрати на ФБР. Оказа се, че не е адвокат, а частен детектив.

— Кой се опита да го убие?

— С това се занимаваха други хора. Двама агенти от Инчон. Не искаме да рискуваме нашите хора да бъдат идентифицирани.

— Защо?

— Отначало той беше насочил усилията си да докаже, че Ли е хомосексуалист. По-късно заподозря, че на Уайтхол му е направена постановка. Но не разполагаше с факти — тя замлъкна за миг и отново се вторачи в пода. — И въпреки това… ние започнахме да се безпокоим. Ами ако тръгнеше да разследва Бейлс и Чой?

— Откъде разбрахте това? И в неговата стая ли бяха поставени подслушвателни устройства?

— Не, само в апартамента на Уайтхол в месеците преди ареста му. Мелбърн беше детектив. Мислехме, че може би знае как да провери дали няма такива. Използвахме други средства за подслушване.

Тя отново отпусна глава. Видяхме гърба на разпитващия, който я приближи, след което я разтърси няколко пъти толкова яко, че главата й отхвърчаваше напред-назад. Тя се съвзе и продължи:

— Подслушахме, че Мерит обсъжда подозренията си с Карлсън, адвокатката на Уайтхол.

— По какъв начин Мерит е стигнал до подозренията си?

— Догаждал се е. Но е бил твърде близо до истината.

— Значи сте го подмамили да излезе в Итеуон?

— Чой измисли всичките подробности. Един от нашите хора се обади на Мерит и му каза, че трябвало да поговорят. Инструктира го да излезе на пазар. Увери го, че е виждал снимката му във вестниците. Че ще го познае и ще поговорят.

Последва кратка пауза и аз се зачудих за разговорите на Мерит с Катрин относно евентуална постановка на Уайтхол. Защо Катрин изобщо не беше споменавала за тези подозрения пред мен? Затова ли ни беше казала да възприемем стратегията за скалъпено обвинение?

Но преди да мога да помисля по тези въпроси, гласът на невидимия агент нареди:

— Разкажи ни за Уайтхол.

Тя отново сведе глава, сякаш се мъчеше да възстанови някакви подробности в съзнанието си. Като се има предвид, че не беше спала най-малко пет или шест денонощия, чудех се как изобщо беше способна да прави нещо друго, освен да фъфли и да се лигави.

После екранът пак стана черен, чуха се още плесници и викове, след това тя измрънка нещо на корейски, което прозвуча като молба, но отново прозвуча гласът на разпитващия — суров и безпощаден. Камерата се фокусира върху жената.

— Научихме за връзката на Уайтхол преди четири, може би пет месеца. Мислеха си, че са дискретни. Глупаци. Когато апартаментът е нает от американец, собственикът трябва да докладва в участъка.

— Така ли е разбрал Чой?

— Той винаги внимаваше за такива случаи. Обикновено американците търсят места, където да държат любовниците си.

— Защо не се опитахте да вербувате Уайтхол?

Тя погледна право към камерата:

— Не представляваше никакъв интерес. Заемаше незначителен пост в базата. Наредих на Чой да използва своите помощници и да разбере какви ги върши Уайтхол.

— И разкрихте връзката му с Ли Но Те.

Тя кимна.

— Срещаха се по два, понякога до четири пъти седмично в апартамента. После монтирахме подслушвателни устройства.

— Чия беше идеята Ли Но Те да бъде убит?

За част от секундата в очите й проблесна искрата на предишното й непокорство. Или може би гордост.

— Аз го заповядах.

— Защо?

— Не е ли очевидно? За да прогоним американците от корейска земя.

— Защо точно онази вечер?

— Те щяха да се разделят. Това беше последната ни възможност.

Неволно се обърнах и погледнах към дъното на стаята, където седеше министър Ли. Не откъсваше поглед от телевизионния екран. Беше скръстил ръце, а лицето му беше безизразно. Не исках дори да си представя какво си мисли.

— Как влязохте в апартамента?

— Не сме влизали.

— Така ли?

— Ли винаги ставаше към три и половина, за да се прибере в базата. Редниците трябва да са там, когато сержантите обхождат казармите. В противен случай щеше да си има неприятности.

— Значи е бил убит извън апартамента?

Камерата се фокусира върху нея и в следващия миг стана ясно, че тя беше дълбоко заспала. Брадичката й отново беше клюмнала върху гърдите и по начина, по който се надигаше и спускаше гръдният й кош, можеше да се разбере, че спи като бебе. Екранът пак се затъмни и отново последваха удари, след това няколко думи на корейски, а накрая лицето й отново изпълни екрана.

— Убихме го на стълбището. Ли се опита да се съпротивлява. Дори успя да удари Чой няколко пъти. Но в крайна сметка мъжете го укротиха. Биха го известно време. Трябваше да има следи от насилие.

— Как беше убит?

— Чой извади колана от панталона му и го удуши.

Тя замълча за миг и горната й устна съвсем леко се изкриви нагоре.

— Оказа се, че когато Ли се е обличал, е объркал коланите и взел този на Уайтхол. Чист късмет.

Разпитващият каза нещо остро, вероятно недоумяваше как такава гадост може да се нарече късмет. Тя отвърна на погледа му и лицето й бе напълно изцедено, но нещо в очите й даваше да се разбере, че според нея е спечелила този рунд.

— Как го върнахте обратно в апартамента? — попита агентът.

Този път аз вече знаех отговора, преди тя да го е дала.

— Имаше ключ за апартамента в джоба на Ли. Уайтхол му го беше дал преди месеци. Чой отключи и постави трупа до Уайтхол. Вратата има автоматична ключалка. Заключи се, след като я затвориха.

— Как направихте така, че да изглежда, че е бил изнасилен?

— Чой беше взел… — Тя изведнъж се смути и изломоти нещо на корейски.

— Изкуствен пенис — преведе скритият зад кадър глас. Тя кимна.

— Вкара го и го оставиха в тялото в продължение на двайсет минути. Чой беше разследвал доста сексуални престъпления. Идеята беше негова. Хитро нали.

Този път, когато се обърнах да хвърля крадешком поглед към министър Ли, той беше забил поглед в земята и по бузите му се търкаляха едри сълзи. Потреперих от болка. Един от малкото факти по това дело, които бях успял да установя сам, беше колко много той и жена му обичаха сина си. На никой родител не бива да се случва да убият детето му. И още повече, никой родител не бива да бъде принуждаван да слуша как един от убийците разказва за грозните подробности на престъплението.

— След това Чой се е върнал в участъка, така ли? — попита разпитващият.

Тя поклати глава.

— Къде е отишъл тогава? — изкрещя мъжът. — Къде отиде?

— У дома. Изчака там да му се обадят. Бейлс чакаше с мен.

— Искаш да кажеш, че и Бейлс е бил там?

— Разбира се. Много си пада по такива неща. Както вече ви казах, той е садист.

След това разпитващият и някакъв друг невидим мъж размениха няколко думи на корейски и екранът изгасна.

Минаха няколко секунди, преди министърът да запали осветлението. Когато се извърнах да го погледна, той вече излизаше. В стаята цареше пълно мълчание. Еди сякаш беше хлътнал в стола си и изглеждаше като претоплен мъртвец. Ей това е едно от нещата, които мразя у този негодник. Той наистина не даваше и пет пари, че един човек е бил брутално умъртвен или че друг невинен беше натопен за това престъпление. Беше паднал духом, защото нямаше да спечели делото.

Каръдърс огледа последиците от психологическото клане в стаята, след това помоли всички да излязат, с изключение на Еди, Кип и мен самия. Мина почти цяла минута, докато хората напуснаха стаята, а в нея останаха само много емоции, един съдия и трима юристи.