Брайън Хейг
Врагове по неволя (39)

39

Навярно имаше много начини да се подходи към проблема, но аз убедих Каръл да нареди на своите хора да доставят кашоните, пълни с разследванията на Бейлс и Чой, в хотелската ми стая в „Драгън Хил Лодж“. И кой знае защо, не смятах, че точно моят чар я беше убедил. Докато се върнем в базата, щеше да мине полунощ, тя още не бе яла нищо, а корейските ресторанти затварят рано. Хотелът поне предлагаше румсървис.

Освен това имах впечатлението, че изобщо не се боеше, че моят мъжествен чар ще я накара да припадне и да се озове в леглото ми. Тогава защо да не си свършим работата в комфортната хотелска стая вместо в някоя мухлясала канцелария?

Три пети от кашоните бяха пълни с архивите на Чой. Бяха написани на хангъл, което представляваше сериозен проблем за мен, тъй като единственият корейски йероглиф, който познавам, означава „хомосексуалист“ — просто напоследък го виждах много често. Значи с тях щеше да се заеме Каръл.

Изчаках, докато свърши с поръчката си по телефона за румсървиса, преди да й обясня какво очаквах да постигнем. Исках да прерови архива на Чой и да отдели настрани всяко дело, което се занимаваше с американец, извършил престъпление, станал свидетел на престъпление или по някакъв начин замесен в подпомагането или предотвратяването на престъпление в района на Итеуон. Не си давай труда да ги четеш, казах й. Просто ги пресей и ги отдели настрани. И само онези, които са не по-стари от три години. А на заглавните страници записвай имената и чиновете на английски.

Самият аз се зарових в делата на Бейлс. Хубавото на това да бъдеш на „ти“ с наказателното право като мен беше, че от осем години непрекъснато четях следователски протоколи. Човек придобива определен опит. Знаеш кои сектори с данни са съществено важни и кои са запълнени с безсмислени процедурни подробности. Знаеш на кои страници да се спреш веднага и кои да прелистиш набързо.

Другото хубаво нещо беше, че Бейлс беше високо организиран, точен и в никакъв случай не многословен. Спомнях си това от показанията му по случая на Уайтхол, а същата характеристика бе очевидна и в протоколите. Жалко, че беше прогнил до костите, иначе би бил ченгето мечта.

Изключих всички престъпления, извършени от човек с чин, по-малък от майор. Не че лейтенантите, сержантите и редниците са по-малко склонни към предателство или пък че не заемат постове, свързани със секретна информация, защото например секретарят на един генерал, който командва оперативното управление, вижда почти всичко, което вижда и шефът му. Просто на този етап нямах време да се занимавам с тях. Някой друг би могъл да ги пресее по-късно и да види дали тези протоколи си струваха да бъдат изследвани по-щателно.

Изваждах всеки протокол, в който фигурираше майор или по-висок чин, включително и онези, засягащи жените или децата им. Правилата във войската изискват активните дела да се държат до две години плюс още една за резервистите. Значи работех с делата на Бейлс допреди три години.

Изненадах се колко много офицери или членове на семействата им бяха свързани по един или друг начин с престъпления. Необходими ми бяха три часа; с Каръл продължихме да работим и докато се хранехме, но в крайна сметка приключих с купчина от почти сто дела. Повечето от престъпленията изглеждаха доста дребни — магазинни кражби, воайорство, черноборсаджийство със стоки от военните магазини, все от този сорт. Но човек никога не знае кое може да се окаже добра изходна точка за изнудване. Безобидното за един може да се окаже непоносимо за друг! А някои от тези престъпления изглеждаха доста пикантни. Няколко от тях бяха свързани с проституция, включително и със съпругата на един полковник, хващана три пъти. Капитан от армията бе заловен след въоръжен грабеж. Един майор — задържан да наднича през прозореца на генералска съпруга. Един полковник се беше разгонвал пред деца на училищна възраст.

Купчината на Каръл изглеждаше два пъти по-голяма от моята, а й оставаше да мине още един кашон. И двамата често разтърквахме очи. Бяхме будни от два часа на предишната нощ, когато двамата с Мърсър бяха почукали на вратата ми в хотела.

Изправих се и се протегнах, после отидох в банята да си наплискам лицето със студена вода. Когато се върнах, Каръл крачеше из стаята и отпиваше от третата си бутилка минерална вода „Евиан“. Беше решила да се разположи по-удобно и беше свалила обувките, чорапите и сакото си, като така оставаше по една къса пола и тънка блуза без ръкави.

— Умори ли се? — попитах.

— Изтощена съм. Прилича ми на лятната сесия в първи курс на юридическия факултет.

Засмях се.

— Сега вече знаеш как си вадим хляба ние, бедните адвокати. Разбра ли какво си изпуснала?

Тя се тръшна на леглото.

— Господи, това легло е страхотно.

Преди да успее да вдигне бялото знаме, аз я сръчках.

— Хайде мини и последния кашон, става ли? След това ще започнем да отмятаме делата чрез кръстосана проверка.

Тя простена, но се изправи.

— Имаш ли някакъв план?

— Всъщност да. Ето как действа схемата според мен. Чой прави първоначалното разследване всеки път, когато американец е замесен в престъпление в Итеуон, нали така? Той пръв пристига на местопрестъплението, пръв се запознава с фактите, разпитва свидетелите и събира доказателствата. След това се обажда на Бейлс. Да речем, че извършителят е отстъпчив и може да му се постави капан. Какво ще направят след това?

Тя разроши косата си с ръце и се зае да масажира скалпа си.

— Не знам. Ще извика Бейлс да се срещне със заподозрения, за да има американски полицай на местопрестъплението.

— Точно така. Когато заподозреният види американски военен следовател, той разбира, че работата се е развоняла. И изведнъж нещата вече не се свеждат само до някакво нарушение, извършено извън базата, ограничено до корейското правораздаване. Нещата загрубяват. Ще влязат в американските информационни канали, ще достигнат до командира му, ще изложат на опасност кариерата му.

— Ще го изплашат до смърт.

— Точно така. Тогава може би задачата на Бейлс е да реши дали жертвата си струва усилията — може би прави бърза биографична проверка, за да види дали извършителят има някаква стойност, дали изглежда податлив, дали е човек, когото биха искали и евентуално биха могли да вербуват.

— Междувременно заподозреният е оставен да се гърчи и да се пита дали животът му не е свършил.

— И по този начин увеличават допълнително напрежението.

— Ясно.

— Добре, да речем, че Бейлс отива при Чой и му казва, че не им е необходим или че не е подходящият тип. Решават да хвърлят рибата обратно в морето. Как го правят?

— Предполагам, че Бейлс сяда и попълва американски протокол за разследване на заподозрения. И престъплението потъва в гарнизонния архив.

— Точно така. Вкарват машината на правосъдието в действие. Заподозреният няма представа, че току-що е бил проверен, но не е отговорил на изискванията.

— Значи търсим офицери, арестувани от Чой, в чиито дела няма съответстващ американски протокол, попълнен от Бейлс?

Усмихнах се и обясних:

— В някои случаи може да се окаже, че по делото от американска страна е работил някой друг, а не Бейлс. При други е възможно делото да е приключило без обвинения. Но съм готов да се обзаложа, че ще видим дела, които миришат на присъда, само че някак си са били загадъчно прекратени от американска страна, ако схващаш накъде бия.

— И ти смяташ, че Чой ще държи тези дела в архива?

— Всяко друго решение би било глупаво. Дори опасно. Мисля, че е подпечатвал делата с „Приключено поради липса на доказателства“ или ги е обявявал за попаднали в задънена улица, но ги е прибирал при всички останали. Той е шефът на детективите в участъка. Кой ще му проверява делата? Освен това какво ще стане, ако някой попита: „Ей, Чой, какво стана с онова дело на американския офицер, дето задигна онзи скъп часовник «Ролекс» от бижутерския магазин на стария Ли?“ Тогава той може да извади папката и всичко ще е тип-топ.

Каръл започна да рови в следващия кашон, а аз се заех да сравнявам корейските и американските архиви. Бях подредил делата на Бейлс по азбучен ред. Така нещата вървяха по-бързо. Когато свърших, разполагах с двайсет корейски дела без американски еквивалент.

Преместих ги настрани. Междувременно Каръл беше извадила още шест от последните два кашона. Бързо проверих първите четири, но петото мигновено привлече вниманието ми. Беше делото на полковник Мак Дженсън, човека пираня, юридическият съветник на Спиърс.

Оставих го настрани, съвсем отделно. Папката за десерт.

Каръл беше коленичила на пода до мен. Започнахме да пресяваме купчинките си. Аз я карах да прочете какво е престъплението, после имената на свидетелите и какви доказателства са били събрани. Веднага елиминирахме шест дела, защото престъпленията бяха прекалено незначителни или защото доказателствата бяха толкова рехави, че делото би се разпаднало от само себе си. Някой друг можеше да ги провери отново, в случай че бяхме подценили или недогледали нещо.

Скоро обаче попаднахме на първото, което изглеждаше наистина подозрително; а след още две отхвърлени дела — и на второ. Когато приключихме с всички, имахме девет дела, които намирисваха.

Аз, разбира се, бях запазил най-хубавото за накрая. Подадох на Каръл папката на Мак Дженсън и я накарах да ми прочете съществените подробности. Тя сложи пръст върху устните си.

— Да видим сега. Арестуван и задържан на 19 април 1999 година за… Господи, няма да повярваш!

— Кажи ми! — едва не извиках.

— За педофилия.

Тя прелисти още няколко страници, докато четеше подробностите. После каза:

— Очевидно съществува американски жилищен комплекс и извън базата, в покрайнините на Итеуон.

— Точно така. Два големи жилищни блока. Единият за младши, а другият — за старши офицери.

— Има няколко доклада за американски деца, които били пипани от едър бял мъж. Докладите са постъпили в итеуонския участък, защото децата са били подмамени да излязат извън жилищния район, преди да бъдат подложени на сексуален тормоз. Всъщност именно Майкъл Бейлс е съобщил за това на Чой и е водил разследването от американска страна.

— Значи би трябвало да има протокол и в архивите на Бейлс.

Каръл все още беше забучила чипото си носле в папката на Чой.

— Итеуонският участък е поставил агенти в жилищния район по молба на американските власти. На 19 април един полицай на име Панг забелязал едър мъж американец, облечен в дънки и пуловер, който извеждал момченце от жилищния район. Отвел детето зад административна сграда към някакъв пуст двор. Когато Панг се появил, мъжът бил със свалени панталони и тъкмо свалял слиповете на момченцето.

— Уф, че гадно — измърморих. — Хич не обичам педофилите.

— Всички сме така. Както и да е, американецът бил арестуван и доведен в полицейския участък в Итеуон. Чой снел показанията на полицая, който го задържал, и се заел със завеждането на делото. Обадил се на Бейлс и заедно провели разпитите.

— Обърни на страницата със стенограмата на разпита и ми я прочети.

Тя запрелиства страниците и вдигна глава.

— Няма страница с разпит.

— Много ясно. А на последната страница, онази с решението, какво пише там?

Тя обърна на последната страница.

— „Приключено поради липса на доказателства“.

— Липса на доказателства ли? Ела ме ритни! Онзи негодник е бил със събути гащи!

— Познаваш ли го?

— Да, познавам го. Дженсън е юридическият съветник на Спиърс. Военен юрист. Освен това е човекът, който наблюдава делото на Уайтхол. Даде ми да разбера, че то трябва да се реши бързо и експедитивно. Точно той изработи решението Уайтхол да бъде прехвърлен в корейски затвор. Той избра съдията. Пак той избра прокурора. А навярно е избрал и потенциалните съдебни заседатели.

Каръл пусна папката.

— Еха!

— Именно! Копелето лично е подправило заровете.