Стефани Лорънс
Годеницата на Дявола (26)

Епилог

Самършам плейс, Кембриджшир

Септември 1819 година

Ордата на Синстър отново се бе събрала.

Всички бяха пристигнали в семейното имение и сега седяха в библиотеката — лениви и отпуснати като сити хищници. Девил бе отдръпнал креслото си от масата, беше сложил крак върху крак и така бе импровизирал люлка за наследника си. Себастиян Силвестър Джеръми Бартълъмю Синстър. Главната атракция на днешното събиране на клана. Преди няколко часа бяха кръстили малкия и сега поливаха главичката му по друг начин.

Вейн седеше във високото кресло от другата страна на писалището. Гейбриъл и Хари седяха настанили на дивана. Лусифър се изтягаше на едното кресло пред камината, Ричард седеше в другото. Всеки държеше в ръце чаша с най-хубавото бренди от избите на Сейнт Ив. В помещението цареше празнична атмосфера. Всички присъстващи бяха изпаднали в дълбоко мъжко задоволство.

Тракане на женски токчета оповести предстояща катастрофа. Вратата се отвори с трясък и в библиотеката влезе Онория. Само след един поглед в лицето й, в искрящите й очи всички разбраха, че поне един от тях ще си има сериозни неприятности.

Девил, съвсем сигурен, че каквото и да е събудило гнева й, той е невинен, я посрещна с усмивка. Онория му отговори с кратко, заплашително сериозно кимване. Другите се наканиха да станат, но тя им махна да останат по местата си. Прекоси помещението с шумолящи поли и застана пред голямото писалище. Скръсти ръце на гърдите си и огледа събраните мъже с искрящи от гняв очи.

— До ушите ми стигна — заговори строго тя, — че са били сключвани облози, но не на коя дата ще се роди Себастиян, а на коя дата е заченат. — Прониза с поглед Гейбриъл и попита натъртено: — Вярно ли е това?

Гейбриъл се покашля предпазливо и бузите му се обагриха в червенина. Хвърли умолителен поглед към Девил, но той само вдигна вежди.

— Да, вярно е — призна Гейбриъл и сведе глава.

— Наистина ли? — Очите на Онория бяха корави и студени като искряща стомана. — И колко спечелихте от тези облози? Всички вие?

Гейбриъл примигна безпомощно. Вляво от него Себастиян издаваше някакви звуци — това означаваше, че от Девил не може да се очаква помощ. Негова светлост херцог Сейнт Ив беше напълно погълнат от сина си. И от жена си, разбира се. С ъгълчето на окото си Гейбриъл забеляза, че на вратата се събират помощниците на Онория; майките им. Усети съвсем ясно притеснението на Хари. Вейн протегна дългите си крака. Ричард и Лусифър се изправиха бавно. За Гейбриъл не беше трудно да разкодира безмълвното им послание.

Гневът на нейна светлост херцогиня Сейнт Ив щеше да се излее върху главите им.

— Шест хиляди шестстотин четиридесет и три фунта.

Онория кимна величествено и се усмихна.

— Мистър Посълтуейт ще бъде много щастлив.

— Посълтуейт? — Тонът на Ричард издаваше нарастваща неловкост. — Какво общо има той?

Онория се усмихна невинно.

— Селската църква има нужда от нов покрив. Мистър Посълтуейт се е уморил да убеждава енориашите си. Медта непрекъснато поскъпва. А понеже ние разполагаме със собствен параклис, му е било неудобно да се обърне към нас.

Гейбриъл погледна Вейн, Вейн се обърна към Ричард, кой то пък потърси помощ от Хари. Лусифър изгледа невярващо брат си. Девил стисна зъби, за да не се разсмее, и се съсредоточи върху сладкото личице на сина си.

Вейн реши да спаси положението.

— И какво? — В гласа му звучеше непоколебимо превъзходство. Всяка друга жена щеше да се уплаши до смърт.

Онория само извърна глава, погледна го за миг и отново се обърна към Гейбриъл:

— Ще дарите всички спечелени от облозите пари на мистър Посълтуейт. Добре би било да изчислите и подходяща лихва. И понеже ти, Гейбриъл, си виновен за този нечуван облог, на теб възлагам да събереш сумата и да я връчиш на свещеника. — Тонът й беше на строг съдия, възвестяващ присъдата. Възраженията бяха изключени. — За да се покаете, всички ще вземете участие в тържествената служба по случай освещаването на новия покрив. — Онория отново удостои всеки поотделно със строг поглед и попита: — Ясно ли се изразих?

В погледа й блесна предизвикателство, но никой от ордата на Синстър не посмя да възрази. Всеки от мъжете беше готов да го направи, но размисли.

Онория кимна кратко.

Себастиян изплака — непогрешим знак, че скоро ще огладнее. Онория моментално изгуби всякакъв интерес към облози, медни покриви и мъжката самонадеяност. Обърна се, протегна ръце и Девил й връчи сина им с невинна усмивка.

Онория прегърна бебето и се запъти към вратата, без да удостои петимата мъже с прощален поглед. Другите дами я последваха с твърди крачки.

Шестима мъже я проследиха с погледи — единият с огромна гордост, останалите с неловкост.

Петимата събраха сумата. Мистър Посълтуейт беше безкрайно щастлив.

Само след месец присъстваха на освещаването на новия покрив и по време на службата всеки се помоли на богинята на съдбата да ги предпази от брака поне още известно време.

За тяхно нещастие богинята на съдбата тъкмо беше заета с други неща.