Стефани Лорънс
Годеницата на Дявола (14)

14

Балът продължаваше. Гостите ставаха все по-весели. В един сервираха лека вечеря. Онория седеше с Девил на една от големите маси, смееше се и бъбреше. Оглеждаше с възхищение братовчедите на Девил и дамите, на които кавалерстваха. Знаеше какво изпитват жените, защото и тя беше в тяхната ситуация. И тя пламтеше от радостно очакване. Цялото й тяло вибрираше. Докато се смееше на шегите на Гейбриъл, често-често се обръщаше към Девил и си казваше, че вече разбира защо дамите от висшето общество много обичат да си играят с огъня.

Музиката ги повика обратно в балната зала. Всички се изправиха. Онория обаче си остана на мястото си и започна да оправя наметката си. После зачовърка механизма на ветрилото. Беше решила да каже на Девил решението си, докато танцуват първия валс, но след като тази възможност й бе отказана, искаше да му намекне, че има да му съобщи нещо важно, и да му предостави да измисли нова възможност.

Тя вдигна поглед — Девил, търпеливо скучаещ, стоеше до стола й. Подаде му ръка и той и помогна да се изправи. В трапезарията нямаше никого. Девил я поведе не към балната зала, а в обратна посока, и тя го погледна смаяно. Той се усмихна и отново й заприлича на вълк.

— Имай ми доверие.

Отведе я до една стена й отвори скрита в ламперията врата. Озоваха се в малък, тъмен коридор. Девил тръгна пред нея. Онория примигваше и напредваше трудно в мрака. Коридорът вървеше паралелно на балната зала.

— Къде ме водиш?

— Продължавай. — Девил стисна ръката й и я поведе.

— Къде отиваме? — попита шепнешком Онория.

— Ей сега ще разбереш — отговори със същия тон той.

Тясна стълба ги изведе в друг коридор, в чийто край имаше врата. Девил отвори, бутна Онория в помещението и грижливо затвори.

Онория се огледа с интерес.

— Това е оранжерия.

Девил се усмихна.

— Една от мечтите на леля.

Тонът му събуди в сърцето й въпрос за неговите мечти — на какво ли бяха посветени? Обзе я радостно очакване, нервите й завибрираха. Звуци на цигулки разкъсаха тишината и тя се огледа стреснато.

— Да не би да се намираме под балната зала?

Девил отново се усмихна и посегна към нея.

— Това е моят танц.

Преди да усети какво става, Онория се намираше в обятията му и танцуваше валс. Не че би опитала да го отблъсне, но имаше нужда поне от едно малко предупреждение, което би облекчило внезапното усещане за физическата му близост. Сега обаче, обгърната от силните му ръце, с усещането за бедрото му между своите, тя премина без преход в онова състояние на шемет от чувства, което я плашеше и омайваше едновременно. Той танцуваше валса майсторски, както правеше всичко друго. Движеше се така бързо и сигурно, че тя нямаше какво друго да прави, освен да се носи във въздуха като перце. Много скоро се озоваха в другия край на помещението и се насочиха обратно. Точно когато минаха покрай входа на оранжерията, Девил я погледна в очите и я притисна още по-силно към себе си.

Онория спря да диша. Сърцето й заби безумно. Светлата коприна върху гърдите й се триеше в реверите на фрака му. Зърната на гърдите й набъбнаха и щръкнаха в очакване. При всяко завъртане хълбоците им се допираха и копринената й рокля шумолеше тихо като песен на сирени в нощта. Твърдостта се докосваше до мекотата, плъзгаше се настрана и отново се връщаше, още по-твърда, още по-властна. Шеметният танц владееше сетивата им, засилваше копнежа им един по друг. Отворила широко очи, Онория не смееше да мигне. Усети сребърната милувка на лунната светлина и вдигна глава. Устните й се разтвориха и тя ги усети невероятно сухи, пулсиращи в ритъма на сърцето й.

Поканата й не можеше да бъде по-ясна. Изцяло отдаден на мига, Девил дори за миг не помисли, че няма да я приеме. Без да престава да я върти във вихъра на валса, той сведе глава и я целуна властно. В следващия миг обаче му се зави свят. Магията на Онория беше невероятно силна. Наруга се вътрешно, стегна юздите на съзнанието си и се опита да си възвърне самообладанието, за да може спокойно да се наслаждава на онова, което му се предлагаше. Смяташе постепенно да разпали огъня й.

Двамата танцуваха своя валс между портокаловите дръвчета. Музиката заглъхна, но те продължиха да се въртят. Постепенно забавиха крачка и спряха пред нисък диван.

Девил пусна ръката й и плъзна двете си длани по обвитите й в коприна закръглености, докато спря върху бедрата, после върху задничето й и я притиснаха към слабините си. Онория потрепери от радост. Без да прекъсва целувката, Девил пусна ръката й и плъзна двете си длани по обвитите й с коприна закръглености, докато спря върху бедрата, после върху задничето й и я притисна към слабините си. Онория усети желанието му и му отговори с цялата си пламенност. Пленница на устните му, тя вдигна ръце и ги сложи на тила му. Притисна се силно към него и внимателно раздвижи гърдите си, за да облекчи болезнения си копнеж. Той потрепери и това я изпълни с непозната досега възбуда.

Беше научила наизуст малката реч, с която щеше да даде съгласието си да стане негова съпруга, но случващото се сега беше още по-добро — все пак делата казват повече от думите. С блажена въздишка тя се отпусна в обятията му и отговори на целувката му с открито желание.

Девил никога не беше изпитвал такова напрежение. Остри нокти се впиваха в гърдите му. Вдигна Онория и я положи върху дивана. Полегна до нея и тя спря да диша. Вече знаеше колко твърдо и силно е тялото му, но никога не го беше усещала в цялата му дължина до своето. Изпита шок, но сладостен, въздъхна доволно, разтвори фрака и сложи ръце върху гърдите му.

Усети как дишането му се промени, усети внезапното лумване на желанието му. Отговорът й дойде от самата й същност. Смело мушна език в устата му и предизвика неговия към чувствен танц. Дългите й крака се преплетоха с неговите, ръцете й започнаха да изследват тялото му. Не искаше да бъде пасивна зрителка. Искаше и тя да чувства, да преживява, да научава нови неща.

А това окуражаване беше повече, отколкото Девил можеше да понесе.

Той се отдръпна рязко, сграбчи ръцете й и ги вдигна над главата. Отново завладя устните й и я зацелува диво, с неудържимо, вече неподдаващо се на контрол желание. Целувката му беше ненаситна, търсеше облекчение на мъката му и едновременно с това се бореше за възвръщане на контрола.

Пленница под тялото му, Онория реагира на интимността без никаква уплаха. Изви гръб и се устреми към него. Усещаше желанието си като физически съществуващо, вълните му я заливаха все по-могъщи. Стенеше тихо и се извиваше, коприната шумолеше чувствено помежду им. Извика протестиращо и се опита да се освободи от здравата му хватка. Той прекъсна целувката само колкото да каже „не“. Тя завъртя глава, за да избегне устните му.

— Искам само да те докосна.

— Недей, моля те.

Той беше опасно възпламенен, тласкан от желание, което сериозно бе подценявал — както разбра едва сега. Ако тя започне да го милва, няма да издържи.

— Защо?

Онория изпробва здравината на хватката му и отново се изви в опит да освободи ръцете си. Сви единия си крак в коляното и мекото й бедро се плъзна точно по онази част от тялото му, която той така отчаяно се опитваше да пренебрегне.

Девил изръмжа нещо неразбрано и издиша шумно. Тя се сгуши още по-плътно в него и той забрави защо, забрави всичко, освен порива си да задоволи дивото желание да притежава тази жена. Желанието го завладя и опъна всяко мускулче по тялото му. Всеки нерв. Задуши и последните остатъци от предпазливостта му. Обхвана брадичката й и отново я целуна с изпепеляваща страст. Преметна крак върху тялото й и я задържа под тежестта си.

Тя изобщо не помисли да се отбранява. Устните й не се откъсваха от неговите нито за миг. Дразнеха го и нажежаваха страстта му. Тя въздъхна отново, този път умолително. Тялото й се изви срещу неговото, покани го, подмами го.

Той пусна брадичката й и обхвана собственически гърдата й. Размачка меката закръгленост и притисна с палец зърното, за да усети твърдостта му.

Онория задиша шумно. Гърдите й пулсираха болезнено под играта на пръстите му. Несъзнателно започна да се трие в него, за да усети по-добре напрегнатите му мускули, реагиращи на всяко нейно движение. Тялото му беше съвсем близо до нейното, но тя искаше още и още. Където минаваха ръцете му, оставаше гореща диря и тя осъзна, че има нужда от твърдостта му, за да угаси пламъка, за да утоли жаждата, която я измъчваше.

Тя го искаше, нуждаеше се от него — и вече нямаше причина да избягва ласките му. Отчаяно се опита да разхлаби хватката му, но тя само се стегна повече. Ръката му се отдели от гърдите й и тя беше готова да протестира, когато чу тихо щракване. Той отвори корсажа й и откри гърдите й. Онория не се възпротиви. Сърцето и биеше лудо. Девил без бавене разтвори тънката й долна ризка и окончателно разголи гърдите й.

Девил вдигна глава и тя пое дъх. Усети хладния полъх на вечерния въздух, но пламъкът в погледа му бързо я стопли. Зърната на гърдите й щръкнаха. Тя вдигна внезапно натежалите си ресници и впи поглед в лицето на Девил. Какви черти — като издялани от камък. Гърдите й запулсираха болезнено. Сякаш усетил зова й, той сведе глава.

Устните му се докоснаха до горещата й кожа и Онория престана да диша. Сетивата й възликуваха. Девил положи няколко пърхащи целувки около зърното, после засмука меката плът. Напрежението в тялото й стана непоносимо. Той милваше гърдата й с устни, а тя си мислеше, че умира. В тялото й бушуваше буря, пронизваше я до самата й същност. Изохка, сгърчи се и се изви срещу него. Ръцете й, все още вдигнати над главата, се свиха в юмруци.

Той продължи да милва чувствителната й плът, докато тя извика тихо, после се посвети на другата гърда. Вдигна глава едва когато задоволи и нея и цялото й тяло се разтопи от наслада. Полузатворила очи, Онория проследи как ръката му се плъзна по тялото й, помилва меката закръгленост на корема й и се плъзна по горната част на бедрото. Когато пръстите му се мушнаха под роклята, тя извика тихо, а когато той само с едно движение вдигна полите й до кръста, сърцето й спря да бие.

Онория се разтрепери неудържимо. Хладният въздух не беше в състояние да успокои треската, която бушуваше в тялото й. Пламтящият му поглед се насочи към долната част на тялото й със задоволството на собственик. След малко той вдигна глава и я погледна. Ръката му обхвана здраво разголеното й бедро и с мъчителна нежност се плъзна нагоре, после надолу в сладостна милувка.

Онория не преставаше да трепери. Той се приближи още малко до нея и отново завладя устните й. Тя затвори очи и се отдаде на целувката. Огънят помежду им продължаваше да се разгаря.

Девил имаше сърце на завоевател и се наслаждаваше на победата. Жаден за още, той се подготви за окончателния щурм на крепостта. Дългите й бели бедра бяха невероятно привлекателни. Кожата й се усещаше под пръстите му като мека коприна. Нежно закръгленото й тяло пулсираше под ръката му. Той плъзна пръсти назад и обхвана задничето й.

Продължи да я милва с опитни движения и с радост усети как тя се отпусна. Тогава зарови пръсти в меките кичурчета между краката й и нежно подразни чувствителната кожа под тях. Онория извика тихо, но не се отдели от устните му. Той се отдръпна леко назад, за да види потъмнялото й от страст лице. Пошепна й нещо и тя послушно отвори бедрата си. Когато усети първата интимна милувка в живота си, от гърлото й се изтръгна вик. Той се отдръпна внимателно и изчака първият шок да премине. Едва когато тя бе осъзнала какво предстои, той започна да милва набъбналата плът, раздели гънките и намери вече твърдата, пулсираща пъпка на насладата. Описа кръгове около нея и усети как страстта й пламва с нова сила. По пръстите му потече топла влага и той внимателно напредна още малко, за да стигне до самия център на женствеността й.

Онория следеше замаяно движенията на пръстите му и потъваше в следващите една след друга вълни на насладата. След всеки талаз излизаше на повърхността и се устремяваше към висините. Той продължи да подклажда огъня на страстта, докато тя експлодира в нея и я заля като потоп.

На върха на насладата Онория вече не знаеше коя е и къде се намира. Цялото й същество беше съсредоточено в набъбналата, пулсираща плът, подложена на сладко мъчение. Без да бърза, той мушна един пръст още по-дълбоко и започна да описва кръгове. Тя изстена задавено й безпомощно повдигна тялото си към него. Той продължи да я милва и дразни, докато от жаравата лумна ярък пламък.

Интимните ласки продължиха сякаш цяла вечност. Затворила очи, Онория се наслаждаваше и искаше още и още. Той усети желанието й. Устните му отново завладяха нейните, езикът му се задвижи в същия хипнотичен ритъм като пръстите.

Гърдите й набъбнаха до крайност и станаха непоносимо тежки. Онория се притисна до него и се опита да утоли жаждата си. Той незабавно отдели устни от нейните и засмука едното зърно.

Тя извика задавено. Прониза я мълния, огънят в нея забушува с пълна сила. Девил най-сетне освободи ръцете й, защото имаше нужда и от другата си ръка — с нея утоли копнежа на пренебрегнатата й гърда. Интимната милувка се задълбочи.

Онория посегна към него. Поредната гореща вълна беше по-силна от предишните. Поривът в гърдите й си проби път навън. Тя свали вратовръзката му и започна да разкопчава ризата. Спря на половината път, изви се и се опита да му свали фрака. Девил едва успя да я удържи. Изруга тихо, отдръпна се от нея, смъкна фрака и жилетката и ги метна настрана. Онория го посрещна с отворени обятия, копнееща най-сетне да усети голата му кожа върху своята. Мускулите му се стегнаха и тя започна жадно да изследва всяко движение, всяко трепване. Косъмчетата на гърдите му я възхитиха, тя зарови пръсти в тях и усети как кожата му пламти под ръцете й.

Девил усети как тя измъкна ризата от колана му. Усети как малките й ръце шарят навсякъде по горната част на тялото му и се спират с особено внимание върху твърдите мускули на гърба. Вдигна глава и застина. Тя го обхвана още по-здраво и започна да трие голите си гърди о неговите. Горещината между краката й заплашваше да срути стената на самообладанието му. Голата прегръдка окончателно го лиши от умението да се контролира. Всички инстинкти го тласкаха напред, настояваха да вземе онова, което му се предлага, да се потопи дълбоко в топлата й плът и да я направи окончателно своя. Поривът беше могъщ и той неволно посегна към колана на панталона. Тогава инстинктът му на мъж с богат опит се обади за последен път и го призова към ред, като му напомни за нейните страхове.

За причината, поради която тя не искаше да се омъжи.

Девил спря да я целува и милва. Примигна и разтърси глава. Чу собственото си измъчено дишане, видя как гръдният му кош се изопва безпомощно. Цялото му тяло пулсираше от желание, необузданата му страст искаше да бъде задоволена. Обаче… в този миг на лудост желанието се сблъска с волята. Шокът се усети физически. Свръхчовешката сила, необходима, за да се отдели от Онория и да се изправи, го изтощи до крайност.

Онория изплака тихо и се опита отново да го привлече към себе си. Не успя да се добере до тялото му, улови краищата на ризата и ги дръпна отчаяно.

Девил не се помръдна. Нежно улови ръцете й и отдели пръстите й от ризата си.

— Не.

— Не? — извика изумено Онория и отвори широко очи. — Ти си опитен прелъстител. Такива като теб никога не казват не.

Девил изкриви лице.

— Не си права.

Онория пое дълбоко дъх и се опита да овладее желанието си.

— Знам, че си спал с десетки жени. Правиш го отдавна. Сигурна съм, че знаеш какво трябва да сториш.

Девил я изгледа укорително.

— Не съм имал никакво намерение да спя с теб. Не и по този начин.

Онория се надигна и попита безпомощно:

— Толкова ли е важно по какъв начин ще стане?

— Да! — почти извика той и обясни мрачно: — Още не му е дошло времето.

Онория докосна ръката му и попита тихо:

— Защо тогава ме доведе тук?

— Сигурно няма да ми повярваш, но исках просто да танцувам валс с теб. Нямах никакво намерение да те прелъстя.

— Защо тогава се озовахме на този диван?

Девил стисна зъби.

— Оставих се на желанието! Ти ме подмами.

— О, ето какво било. — Онория се намръщи заплашително. — Значи ти имаш пълното право да ме прелъстиш, но аз теб — не?

Очите му станаха твърди като зелено стъкло.

— Точно така. Прелъстяването е изкуство, което е по-добре да се предостави на експерти.

— Аз се уча бързо… поне така ми се струва. Защото имам отличен учител. — Онория се опита да освободи ръцете си, които той държеше здраво, за да го привлече отново към себе си. Знаеше, че ако той отново легне до нея, магията ще продължи.

— Не! — Девил рязко пусна ръцете й, стана и я изгледа укорително. Тя не беше виновна, че са стигнали дотук. Нещо дълбоко в него го тласкаше да продължи, но той не се доверяваше на тази сила. Тя продължаваше да му шепне, че трябва да се поддаде, че може да забрави грижливо обмислените си планове и да се нахвърли върху нея с удвоена жар. — Искам да дойдеш при мен като моя съпруга и да го направиш по своя воля. Искам сама да вземеш решение и да станеш моя херцогиня. Още не си стигнала дотам.

Онория го гледаше с нарастващо смайване.

— Как мислиш, за какво става въпрос тук? — И с широк жест посочи своята и неговата голота.

— За любопитство.

— Любопитство?

Онория се надигна на лакът и го погледна изумено. Девил не й позволи да продължи.

— Дори да не е само любопитство, дори да си обмислила много внимателно своето решение, аз не мога да бъда сигурен. Нищо, че те виждам как гориш от страст…

Онория го гледаше безмълвно. Какво би могла да отговори?

— Ти си пияна от страст. Не се опитвай да отричаш.

Тя съзнаваше, че не може да го направи. Дори ако само се опита да се изправи, ще й се завие свят. Кръвта шумеше в ушите й. В един миг имаше чувството, че изгаря, в следващия копнееше за топлината му. Във вътрешността й пулсираше някаква странна празнота. Дишането й беше толкова повърхностно, че й беше трудно да мисли.

Девил свали поглед от лицето й и я огледа цялата. Роклята се беше свлякла почти до кръста й, бедрата й бяха разголени. Когато погледът му отново се върна на лицето й, тя разбра, че е възвърнал самообладанието си и повече няма да я докосне.

Той заговори през здраво стиснати зъби и в тона му имаше истинска болка:

— За мен е изключително важно да знам, че си взела решението си с ясен ум. Решението да станеш моя жена, майка на децата ми. Искам да решиш доброволно, не защото съм те прелъстил или принудил.

— Но аз взех решение. — Онория се надигна и попита задавено: — Как да те убедя?

— Искам да чуя как ще го кажеш, когато не си пияна от страст — настоя Девил. — Искам да чуя как ще кажеш, че искаш да си моя херцогиня, че си готова да раждаш децата ми.

Онория неочаквано видя светлина през мъглата на страстта.

— Защо непременно искаш да чуеш обяснението ми?

Девил я погледна втренчено.

— Можеш ли да отречеш, че досега отказваше да станеш моя жена, защото не смееш да се изложиш на риска да изгубиш свое дете — както си изгубила братчето и сестричето ти?

Онория изохка смаяно.

— Откъде знаеш за децата?

Девил поклати глава.

— Майкъл ми разказа за бурята и за двете загинали деца. Останалото е ясно. Размислих и открих причината за нежеланието ти да се омъжиш: не искаш да имаш деца.

Онория се ядоса. Как така беше открил най-дълбокия й страх? Би трябвало да реагира, да му заяви, че това не е негова работа. Обаче споменаването на децата, които биха могли да имат, предизвика много по-силна реакция: диво, първично желание да го постави на мястото му по съвсем друг начин.

Обясненията изобщо не бяха намалили могъщото желание, което пулсираше във вените й. И двамата бяха полуголи, дишаха тежко, страстта гореше и всеки момент щеше да лумне нов пламък. Мускулите по тялото му се напрягаха — той явно полагаше усилия да удържи привличането. Тя обаче не разполагаше с такава защита.

Прозрението я разтрепери.

— Аз… — Впи поглед в очите му и безпомощно разпери ръце. — Не можеш да ме оставиш така.

По тялото й премина силна тръпка, кожата на ръцете и краката й настръхна. Тя се вкопчи отново в ризата му и го привлече към себе си. Макар и неохотно, той се подчини. Чувстваше се виновен: нарочно я беше възбудил, нарочно я бе докарал до границата на поносимостта.

— Моля те… — пошепна тя с подутите си от целувките му устни и очите й пламнаха.

Какво да прави сега? Той беше джентълмен и можеше да постъпи само по един начин. Изруга ядно, грабна я в обятията си и я целуна.

Онория без колебание отвори устните си и се сгуши в прегръдката му. Той й даде, каквото искаше, разпали отново огъня в слабините й, но самият той запази желязно самообладание. Отново контролираше демоните си — вече нямаше да им отпусне юздите.

Онория разбра решението му. Мускулите, които я обхващаха, останаха твърди и неподатливи. Тази нощ нямаше да стане негова жена. Вече нямаше сили да се разбунтува срещу решението му — всичко в нея се съсредоточи върху огъня, който пламтеше под кожата й. Той се разпространяваше на вълни и сееше в тялото й празнота и копнеж, правеше я слаба и безволна от желание. Не знаеше как да утоли глада си. Предаде се замаяно на целувките на Девил, отдаде му се изцяло.

Когато той вдигна глава, светът се завъртя пред очите й. Никога в живота си не беше усещала такава горещина. Цялото й същество беше пламтяща, болезнена празнота. Жадно поемайки въздух, тя се вкопчи в раменете му.

— Ще ти помогна. Имай ми доверие.

Той прошепна думите в извивката на шията й и помилва с устни изпъкналата вена. Онория отметна глава назад и се разтрепери. В следващия момент той я вдигна на ръце. Тя очакваше, че ще я положи на дивана, но той я обърна с гръб към себе си и я сложи да стъпи на пода пред голямо стенно огледало.

Онория примигна стъписано. Лунните лъчи танцуваха по голата й кожа. Девил зад нея беше само плътна сянка. Ръцете му изглеждаха като тъмни линии върху тялото й. Онория прокара език по устните си.

— Какво правиш?

Той сведе глава и помилва с устни ухото й.

— Ще те задоволя. Ще те освободя от напрежението. — Погледна я в огледалото и кимна. — Ще изпиташ удоволствие.

Дълбокият, гърлен шепот я възбуди отново. Ръцете му се плъзнаха нагоре и обхванаха гърдите й. Пръстите му се напрегнаха и тя изохка сладостно.

— Прави само това, което ти казвам. — Той я погледна отново в огледалото. — Дръж очите си широко отворени и наблюдавай ръцете ми. Съсредоточи се върху това, което виждаш, върху усещанията си.

Думите му прозвучаха хипнотично тихо. Онория не откъсваше поглед от ръцете му, които ритмично масажираха гърдите й. Проследи как дългите му пръсти се протегнаха към зърната, описаха кръгове около тях, притиснаха ги… По гърба й пробягваха силни тръпки. Пое шумно въздух и се облегна на голите му гърди. Къдравите косъмчета я погъделичкаха и увеличиха възбудата й.

Ръцете му се отделиха от гърдите й — тя втренчи поглед в огледалото. Едната тъмна ръка легна с разперени пръсти върху корема й и я притисна към неговото тяло, другата посегна към полата й и я вдигна. Тя разбра какво ще се случи и се скова. Поиска да протестира, но от устните й не излезе нито звук. Той я разголи, смъкна роклята и ризата от хълбоците й и ги пусна на пода. Скъпата коприна падна в краката й, но Онория не й обърна внимание. Шокирана, хипнотизирана, тя се взираше в ръцете, които свободно изследваха тялото й.

Чу тих стон и разбра, че е нейният собствен. Главата й падна тежко върху рамото му, гръбнакът й се изви като струна. Сетивата й бяха напълно будни. Приемаха всяко докосване, всяка целенасочена нежност, всяко еротично движение. Той я обгърна по-здраво, лявата му ръка обхвана дясната й гърда, а дясната легна с разперени пръсти върху корема й. С коляно раздели бедрата, сведе глава и помилва с устни меката кожа около ухото й.

— Гледай.

Онория се подчини. Ръката му се плъзна надолу, силните пръсти се заровиха между краката й и проникнаха навътре. Той помилва горещата й женственост, намери пъпката на страстта и започна да я милва. Забравила да диша, трепереща от възбуда, Онория усещаше движенията му с цялото си тяло. Той продължи смело навътре, мушна цялата си ръка между бедрата й и пръстът му бавно си проби път към центъра на желанието.

Чувствата, които бушуваха в тялото й, бяха неописуеми. Ръката, която милваше гърдите й, беше толкова нежна. Зърната й пулсираха болезнено. Без да съзнава какво прави, тя обхвана китките му. Острите косъмчета по кожата му погъделичкаха чувствителните й длани. Под пръстите й заиграха корави мускули и стоманени жили.

Ръката му между бедрата й промени позицията си: докато показалецът му проникваше още по-навътре, палецът масажираше и дразнеше пъпката на желанието.

Светкавица, пожар — потоци от първични усещания пронизваха тялото й. Онория се извиваше, напрягаше се, охкаше. Нежностите му не преставаха. Усещанията образуваха водовъртеж.

— Гледай.

Онория погледна голата си кожа и изпита чувството, че тялото й е в пламъци. А ръката му се бе заровила дълбоко между бедрата й.

В главата й избухна сноп от звезди. Чувствата кристализираха, издигнаха се и се пръснаха. Падна дъжд от милиони сребърни прашинки, които се разтопиха върху напрегнатите й нерви и охладиха горещата кожа. Спасение.

Бурята я понесе, отми напрежението и го замени с наслада, толкова дълбоко почувствана, та тя помисли, че умира. Девил милваше с устни слепоочията й, ласките му станаха по-меки, успокояващи. Онория въздъхна и потъна в сладостен мрак.

Когато се върна в действителността, тя с почуда установи, че е напълно облечена и седи на дивана. Девил стоеше пред огледалото и оправяше вратовръзката си. Тя проследи как пръстите му сръчно премятаха копринената лента и се усмихна.

Девил срещна погледа й в огледалото. Тя се усмихна сияещо и той се намръщи.

— Току-що разбрах защо нямаш камериер — обясни весело тя и се облегна по-удобно. — Защото не можеш да разчиташ, че той ще те направи достоен за обожанието на жените.

Девил намести вратовръзката и удостои Онория с отровен поглед.

— Отгатна. — Обърна се и заяви строго: — Ако можеш да потвърдиш, че вече разсъждаваш що-годе разумно, не би било зле да се върнем в балната зала.

Той се наведе, вдигна фрака си от пода и го облече. Онория понечи да му каже, че вече е взела решение, но размисли. Имаха време за това. Бяха отсъствали твърде дълго и гостите сигурно вече си шушукаха. Сега не беше нито подходящото място, нито подходящата време за обяснения. Ще почака до утре.

Имаше чувството, че се рее в облаците. По някакъв странен начин беше отделена от действителността. Докато Девил приглаждаше реверите на фрака си пред огледалото, тя забеляза с ъгълчето на окото си някакво движение. Обърна се рязко и претърси с поглед алеите между портокаловите дръвчета.

— Какво има?

— Стори ми се, че виждам някого, но вероятно е било само сянка.

Девил улови ръката й.

— Да вървим. Клюкарките сигурно вече са ни разпънали.

Двамата минаха бързо през оранжерията. След малко се чу щракване на ключалка и в оранжерията се възцари тишина. Лунните лъчи продължиха да танцуват необезпокоявани по плочките на пода.

В средата на помещението се очерта мъжка сянка, разтеглена до заплашителни размери. Само след миг мъжът се отдалечи и сянката му изчезна.

Луната окъпа сцената в мека бяла светлина, огря портокаловите дръвчета и дивана с измачкани възглавници.