Стефани Лорънс
Годеницата на Дявола (16)

16

Дан-н-н-н!

Девил изобщо не погледна, към стенния часовник, който удари кръгъл час. Мина през галерията, вдигна свещника към портрета на баща си и му кимна за поздрав. После закрачи по дългия коридор към стаята си.

Заключи вратата, остави свещника на масичката и започна да разкопчава жилетката си. Когато протегна ръка да сложи иглата за вратовръзка в кутийката, видя в огледалото нещо бяло.

Обърна се рязко и безшумно се плъзна към креслото до огъня.

Още преди да докосне бялата дреха, знаеше на кого принадлежи. Догарящият огън разпространяваше приятна топлина и подсилваше аромата на копринения халат. Девил едва успя да се удържи да не притисне меката материя към лицето си и да вдиша миризмата. Изруга полугласно и пусна халата в креслото, сякаш си беше опарил пръстите. После бавно се обърна към леглото и не повярва на очите си.

Въпреки разстоянието видя съвсем ясно кестенявата й коса, разпростряна като ветрило върху възглавниците. Тя лежеше на една страна, обърнала лице към средата на леглото. Тялото й го привлече като магнит. Преди да осъзнае какво прави, вече стоеше до леглото и я гледаше.

Нито една жена не беше спала досега в леглото му — поне докато беше в градската си резиденция. Баща му го беше научил, че леглото на херцога е запазено единствено и само за неговата херцогиня, и той беше усвоил правилото. Да се върне късно през нощта й да завари в леглото си единствената жена, която желаеше с цялата сила на сърцето си — от такова събитие наистина може да ти се завие свят.

Главата му изведнъж се изпразни от всякакви разумни мисли.

Не! Не може така! Той трябва да разсъждава разумно. Трябва да е съвсем, съвсем сигурен, че тя няма да го поведе за носа — по-точно за друга част от тялото му — и да го накара да съжалява за онова, което е сторил. Той беше изяснил становището си и все още беше убеден, че постъпва правилно. Може би не беше обичайно да иска да се увери в съзнателното отдаване на сърцето, ума и душата й, но и за него, и за нея така беше най-добре.

Погледът му се плъзна по порозовялото й лице и слезе надолу. Веднага си представи какво криеше чаршафът. Изруга наум, обърна й гръб и закрачи ядосано напред-назад. Килимът поглъщаше стъпките му. Защо, по дяволите, беше дошла?

Хвърли зъл поглед към леглото и видя леко отворените устни. Отново чу настойчивата, невероятно женствена въздишка — както тогава, в оранжерията, когато се извиваше под ръцете му. Изскърца със зъби и мина от другата страна на леглото, за да не я вижда толкова ясно.

След три минути все още не беше способен на нито една разумна мисъл. Мъчеха го похотливи представи. Изруга още веднъж и се приближи до леглото. Да седне на ръба… не, по-добре не, защото тя имаше навика да посяга към него. Затова се хвана за резбованата колона, бръкна под завивката и улови глезена й. Раздруса го леко, тя изохка и се опита да го издърпа. Девил усили хватката и дръпна крака й. Онория отвори очи и примигна сънено.

— Най-после се върна.

— Както виждаш. — Девил веднага я пусна и си заповяда да се стегне. Облегна се на колоната и скръсти ръце под гърдите. — Ще бъдеш ли така добра да ми обясниш защо, след като в тази къща има безброй легла, си избрала тази нощ да спиш точно в моето?

Онория вдигна вежди.

— Отговорът е съвсем ясен: чаках те.

Девил се поколеба. Страстта заплашваше да го надвие.

— Защо?

— Имам няколко въпроса.

Той изохка задавено.

— И си ме чакала в леглото, за да ми ги зададеш? Изборът на мястото и времето не е нито подходящ, нито особено умен.

— Аз не мисля така. — Онория седна и се облегна на възглавниците. — Точно това е мястото, което искам.

Завивката се плъзна и разкри раменете и извивките на гърдите й под тънката коприна.

— Не мърдай! — заповяда с дрезгав глас той. — И се покрий, ако обичаш.

Тя вдигна завивката до брадичката си и се усмихна невинно.

— Защо ме избягваш?

Девил я изгледа мрачно.

— Мислех, че ти е ясно. Ти трябва да вземеш решение — а аз съм убеден, че в момента не е полезно да прекарваме много време заедно.

Искаше да й даде поне една седмица… макар че изминалите три дни бяха същински ад. Онория го погледна твърдо.

— Хайде да поговорим за решението. Ти ми каза, че то е важно за теб, но не каза защо.

Девил не беше в състояние да се помръдне, камо ли да заговори. След доста време раздвижи скованите си ръце и пое дълбоко въздух.

— Аз съм Синстър. Възпитали са ме да завоювам, да съхранявам и да закрилям. Моето семейство е ядрото на съществуването ми. Без семейство, без деца не бих имал какво да пазя и да закрилям, не бих имал причина да завоювам нещо ново. Имайки предвид твоето минало, държа да чуя решението ти. Искам да ми кажеш „да“ ясно и с пълната убеденост, че постъпваш правилно. Вече те познавам добре и съм сигурен, че решението ти ще бъде окончателно. Каквото и да се случи, ти няма да се отметнеш от думата си.

Онория не откъсваше поглед от лицето му.

— След всичко, което знаеш за мен… сигурен ли си, че съм подходящата жена за теб?

Отговорът дойде без колебание, изречен дълбоко и с абсолютна убеденост:

— Да. Ти си създадена за мен.

Напрежението помежду им растеше с всяка секунда. Онория се задъха, но имаше намерение да проведе разговора до края, както го беше замислила.

— Ще се съгласиш ли, че сега не съм под влияние на страстта? — попита с високо вдигнати вежди тя. — Че не съм подложена нито на твоите настоявания, нито на някаква принуда?

Той я огледа изпитателно и след кратък размисъл кимна.

— В такъв случай… — Тя отметна завивката и изправи гръб. Девил се скова. Преди да е успял да реагира, Онория се хвана за ризата му и застана на колене пред него. — Ще чуеш обяснението ми.

Вкопчена в него, тя го погледна право в очите и изрече на един дъх:

— Искам да се омъжа за теб. Искам да стана твоя жена, твоя херцогиня, да изляза пред света като част от твоето семейство. Искам да бъда майка на децата ти. — В последните думи звънна горещото, искрено желание на сърцето й.

В стаята се възцари пълна тишина. Онория го дръпна за ризата и той се приближи. Тя стоеше коленичила на леглото и чакаше.

— Май забравих най-важното… — промълви с усмивка тя, пое дълбоко дъх и мушна пръсти под ризата му. — Искам те. Сега. — В случай че той все още не бе разбрал, тя добави натъртено: — Тази нощ.

Девил усети как тялото му възликува. Докато ръцете й смело напредваха към раменете му, той си заповяда да попита:

— Сигурна ли си?

В очите й блесна възмущение и той поклати глава.

— Искам да кажа, за тази нощ. В останалото не се съмнявам.

Възмущението й остана.

— Да! — почти извика тя, надигна се и го целуна.

Незнайно как, той успя да не обвие ръце около нея и да не я привлече към себе си. Успя да не загуби самообладание, макар че тя сложи ръце на тила му, сгуши се нежно в него и съвсем открито се опита да събуди желанието му. Сложи ръце на талията й, задържа я на разстояние от себе си и тогава отговори на поканата. Тя се отвори незабавно за него, устата й омекна и зачака да бъде изпълнена, посветена и притежавана.

Тя прие целувката и я задържа, отне му дъха и отново му го върна, Девил започна да я милва, бавно и равномерно, палците му се плъзгаха по бедрата й. Нощницата й беше от тънка коприна и почти не се усещаше. Той плъзна ръце по гладките й бедра и обхвана коленете й. Помилва ги нежно и отново плъзна ръце нагоре. Копринената нощница се събра върху също тъй гладката й кожа, а палците му през цялото време описваха кръгове по вътрешната страна на бедрата й. Милувките опъваха мускулите по дългите и бедра и той усещаше потръпването им.

Щом стигна до меките кичурчета между краката, той спря. Отдръпна се, впи поглед в нея и изчака тя да отвори очи. Улови погледа й и продължи напред.

Онория се разтрепери.

— Когато те взема, вече няма да има връщане назад.

В очите й се четеше дива решителност.

— Алилуя.

Устните им се намериха отново и Девил отпусна малко юздите на самообладанието си. Между двамата пламтеше горещо, настойчиво желание и ги водеше към страстта.

Онория усети промяната, която ставаше с него. Мускулите му се напрегнаха, ръцете му обхванаха бедрата й още по-здраво. Прониза я сладостна тръпка. Той сложи едната си ръка на дупето й и кожата й пламна под докосването му.

Ласките му бяха бавни и чувствени — сетивата й го следваха, отклонени от коприната, която съскаше тихо между ръката му и голата й кожа.

В същия момент, когато ръката му се стегна около дупето й, той мушна другата си ръка между бедрата й. Целувката му стана още по-настойчива. Той продължи да я милва през прозрачната коприна, връхчетата на пръстите му я докосваха, плъзгаха се и я дразнеха, докато коприната залепна като втора кожа, приглуши движенията му, разхлаби сетивата й. Онория въздъхна и заби нокти в мускулите на гърба му.

Ръката му се премести и един дълъг пръст се заби навътре в нея и започна да напредва целенасочено.

Онория престана да диша. Изохка тихо и се отдръпна назад. Той я пусна веднага. Само я бутна леко и тя падна по гръб на леглото.

— Чакай.

Девил отиде в гардеробната си, отвори вратата, за да се увери, че Слиго не го чака, и заключи. На път към леглото свали жакета си, жилетката и вратовръзката. Откопча маншетите на ризата и я измъкна през главата си.

Пламъчето на свещта на нощното шкафче позлатяваше великолепния му гръб. Той се наведе леко и взе свещника.

Изтегната на леглото, Онория проследи как той запали двата двураменни свещника на перваза на камината. Съсредоточена върху гъвкавите му движения и играта на меката светлина върху тялото му, тя се опита да задържи мислите си — изглеждаха й твърде скандални, за да ги изрази с думи. Радостното очакване я замайваше, възбудата я караше да трепери. Всички нерви по тялото й вибрираха.

Девил остави свещта на камината и се върна със свещниците до леглото. Премести шкафчето така, че светлината на единия да пада върху завивката. Онория знаеше много добре, че под светлината на свещите изглежда съвсем гола. Проследи как той постави втория свещник от другата страна на леглото, смръщи чело и попита:

— Тези неща не се ли правят обикновено на тъмно?

Девил я погледна втренчено.

— Забрави нещо.

Онория не разбра какво искаше да й каже той, но й беше все едно. Погледът й ненаситно обхождаше потопеното в златна светлина тяло. Той седна в краката й и започна да събува ботушите си. Вниманието й веднага бе привлечено от гърба му. Драскотините и прорезите бяха зараснали. Онория протегна ръка и прокара пръсти по един от по-големите белези. Кожата му се сгърчи под докосването й и той промърмори нещо неразбираемо. Онория се усмихна и разпери пръсти. Той стана и я удостои с дълъг, мрачен поглед. После бързо свали панталона си. Когато отново седна, за да освободи краката си, Онория се загледа в дългите, широки мускули от двете страни на гръбначния стълб, които завършваха под кръста в две малки вдлъбнатини. Гледката беше почти толкова красива, колкото и отпред.

Девил, освободен от стягащите го дрехи, се обърна и се отпусна в леглото. Той знаеше какво ще се случи сега, но тя — не. Онория смело заглуши вика си и се претърколи към него. Не намери опора в гладкия чаршаф и падна право в обятията му. Той я вдигна върху себе си, преплете крака с нейните, косата й се разпиля върху гърдите му.

Очакваше тя да се страхува, да се колебае — все пак за първи път се докосваше до гол мъж. Шокът наистина настъпи: лицето й изрази стъписване, но колебанието трая само секунда.

В следващия миг устните им отново се срещнаха — вече не се знаеше дали той целува нея, или тя — него. Ръцете й легнаха върху гърдите му и започнаха жадно да ги изследват. Той я зацелува лудо и ноктите й се впиха в плътта му. Той сложи ръце върху задничето й и я притисна към себе си, за да облекчи пулсиращата болка в слабините си с допира до нежното й тяло. Тя се извиваше върху него, гореща и изпълнена с желание, и тънката коприна изобщо не намаляваше удоволствието от докосването.

Някои от жените, с които беше спал, бяха като котки — изкусителни по неуловим начин, но Онория беше много по-смела от котка. Тя беше настойчива, агресивна, жадуваше не само да отнеме юздите от ръцете му, но и да ги накъса на парченца. Нарочно възбуждаше желанието му, стремеше се да освободи демоните, да извади наяве собственическата му природа. Девил обаче не забравяше нито за миг, че има насреща си девственица и че подобни действия граничат с лудост.

Дишайки тежко, той прекъсна целувката.

— За бога, не бързай толкова!

Онория, която милваше с ръце и устни връхчетата на гърдите му, изобщо не вдигна глава.

— Аз съм на двайсет и четири години… и вече знам колко съм изпуснала.

Тялото й се плъзна върху неговото и Девил изскърца със зъби.

— Щом си на двайсет и четири години, би трябвало да си по-разумна и да мислиш поне малко за собственото си добро.

Копнееща да вземе съдбата си в свои ръце, тя явно не съзнаваше колко болка може да й причини той. Неговата сила превъзхождаше нейната многократно, той беше много по-корав от нея.

Беше жадна да изучи тялото му и ръцете й се плъзнаха към корема. Девил изохка задавено. Желанието заплашваше да го надвие. Не бива така, повтаряше си отчаяно той, аз съм твърде огромен за нея. Пусна дупето й и улови раменете.

В същия миг Онория стигна до пулсиращия му член и го обхвана внимателно.

Усещането, което го разтърси, едва не разруши окончателно способността му да се владее. Той се вцепени. Онория също.

Тя погледна в лицето му. Очите му бяха затворени, чертите изразяваха безкрайно напрежение. Смелостта не я напусна. Съвсем лекичко раздвижи пръсти, възхитена от откритието си. Как беше възможно нещо толкова твърдо, непоколебимо, мъжко да е едновременно толкова копринено гладко и нежно? Още веднъж докосна закръглената главичка и изпита чувството, че гали гореща стомана, покрита с най-фина коприна.

Девил простена и сложи ръка върху нейната — не за да я махне, а за да я накара да го обхване по-здраво. Тя последва с готовност безмълвното му искане, което й хареса много повече от съвета му да не бърза толкова.

Той й позволи да го милва, докато осъзна, че няма да издържи още дълго. Дръпна ръката й, но тя се разбунтува и меката, гореща, облечена в коприна плът отново се отри о вече непоносимата му ерекция.

Той изруга тихо, хвана ръцете й, обърна я и легна върху нея. Притисна я към постелята и завладя устата й. Целувката продължи безкрайно, той лежеше с цялата си тежест върху нея и съвсем съзнателно изтощаваше силите й, сломяваше съпротивата й.

И двамата утихнаха. Тя вече беше готова за него, меките й бедра бяха подканващо разтворени. Трябваше само да премахне бариерата от тънка коприна, да потопи пулсиращия си член в меката й женственост и да я люби.

Колко просто.

Девил изскърца със зъби, пусна ръцете й и се претърколи настрана. Седна на пети, погледна я сериозно и протегна ръце.

— Ела тук.

Тя го изгледа учудено, после устреми поглед към слабините му. Той стисна здраво зъби, за да понесе мъчението на погледа й и прастария въпрос в очите й.

Замаяна от преживяното, Онория отново вдигна поглед към лицето му. Целият облян от светлината на свещите, безсрамно изложил мъжествеността си на показ, той изглеждаше като древногръцки бог. Меката светлина позлатяваше мускулите на раменете и гърдите му, а останалото беше направо прекрасно. Онория вдиша дълбоко и се опита да успокои лудо биещото си сърце. Опря се на лакът, освободи краката си от диплите на нощницата и коленичи срещу него в леглото.

Той взе ръцете й и я привлече още по-близо до себе си, хвана я през кръста и я повдигна. Когато я настани върху бедрата си, в очите й пламна въпрос.

— Ако сега кажеш, че трябва да чакаме още, ще крещя.

Лицето му беше като издялано от гранит.

— Така или иначе ще крещиш.

Въпросът в погледа й стана още по-настойчив и устните му потръпнаха.

— От удоволствие.

Тази представа беше нова за нея и малко я обърка. Девил я привлече още към себе си и свитите й колене докоснаха гърдите му.

— Целуни ме.

Не беше нужно да повтори молбата си. Тя сложи ръце на раменете му и потърси устата му. Девил сложи едната си ръка на гърба й, за да го държи изправен, и я зацелува жадно. Другата се плъзна по напрегнатото й тяло и обхвана едната гърда. И без това пламтящата плът набъбна под ласките му. Той я размачка силно и чу сладостния й стон. Когато прекъсна целувката, главата й падна назад и му предложи за целувка съвършената й шия. Той намери с устни мястото, където пулсираше вратната артерия. Онория се приближи още към него и отново простена.

Той изви гърба й назад и сведе глава. Тя утихна и зачака, не смеейки да диша. Езикът му навлажни коприната над зърното. Устните му го обхванаха и Онория извика изненадано. Той засмука набъбналото връхче и усети как тя се разтопи под интимната ласка.

Не си спомняше кога за последен път е спал с девственица, но знаеше, че която и да е била тя, със сигурност не е била високопоставена двайсет и четиригодишна лейди, способна да изпитва такова въодушевление. Знаеше, че следващият половин час ще е много труден, и за първи път през дългата си кариера на прелъстител се молеше да има достатъчно сили, за да издържи — за да й даде всичко, което очакваше. Нямаше право да освободи страстта си, не и първия път. Свел глава, продължи да дразни набъбналото връхче, а после обърна внимание и на другото.

Онория се вкопчи в раменете му и изохка тихо. Имаше чувството, че всеки момент ще се разпадне на съставните си части. По костите й течеше топъл мед, краката не я държаха, ръцете й бяха безсилни. Единствено ръката му на гърба й и движенията на устните му я задържаха в тази поза. Устните му, горещи и мокри, милваха гърдите й, дразнеха ту едното, ту другото зърно, докато не я подлудиха. Тя копнееше да го докосва, да го изследва с ръцете си, но не смееше да се отдели от него. Когато усети зъбите му върху зърното, тялото й се разтърси от силна тръпка и тя извика задавено. Устните му отново засмукаха гърдите й и дълбоко в нея пламна гореща лава. Тя на талази се надигаше на повика му, в тялото й набъбваше първично желание, вълните идваха все по-високи. Тя издаде проточена въздишка и падна на гърдите му.

Той я улови и я задържа. Ръцете му се задвижиха по тялото й, очертаха всяка извивка, докато не остана нито едно парченце кожа, което да не тръпне и да не копнее за повече. Гърбът, коремът, дългите мускули на бедрата, раменете и ръцете — нищо не убягна от вниманието му. Кожата й запламтя, овлажня и закопня за нещо ново. Най-сетне той вдигна нощницата й.

Тръпката, която я разтърси, дойде отвътре. Едно последно сбогом на девственото момиче, което все още беше. Той плъзна коприната към кръста й и Онория с мъка отвори очи. Тя се опита да си поеме въздух, но той не беше достатъчен да преодолее замайването. Несъзнателно вдигна ръце и той й свали нощницата. Меката коприна прелетя над леглото и за миг забули светлината на свещите. Онория усети хладен полъх. Най-сетне, най-сетне беше гола до него.

Той я прегърна и я притисна до себе си. Горещина. Пламтяща кожа. Корави мускули. Твърдите черни косъмчета по гърдите му гъделичкаха чувствителните й гърди. Корави устни намериха устата й, настояваха, заповядваха, плячкосваха без милост, без пощада — той щеше да я вземе. Тялото й, душата й, всичко от нея.

Заля я нова вълна на плътска наслада и тя се разтрепери в ръцете му. Не само той — тя също имаше своите искания. Страстта се разгоря, запламтя, изпълни я цялата. Онория притисна ръце към гърдите му и усети моменталното напрягане на мускулите. Целуна го със същата изгаряща жажда, с каквато я целуваше той, наслади се на все по-силните пориви помежду им и ликуващо се понесе по гребена на вълната.

Възбудата я замая. Устните им се сляха в едно, дъхът им се смеси, езиците им се поглъщаха. Тя пропадна в неговия огън, опияни се от него и усети как я изпълва цялата. Ръцете му, не по-малко настойчиви от устните, продължаваха да се движат по тялото й — изучаваха го, извайваха го, притежаваха го. Все още на колене, притиснала бедра към неговите, тя усети как ръцете му обхванаха дупето й. Едната ръка я задържа, докато другата се плъзна по-дълбоко, мушна се между бедрата й, напипа горещите, влажни гънки и започна да ги милва. Пръстът му си проби път навътре, навлезе дълбоко в нея и разпали огъня й.

Пламъците се затвориха над главата й и тя извика. Той впи устни в нейните и я държа, докато огънят бушуваше. Пръстите му я галеха бавно, равномерно, сладостно. Огънят бушуваше все по-силно, превърна се в пожар, образува пламтяща стена и най-сетне избухна в сноп от звезди.

Девил се откъсна от нея, отдръпна се назад, обхвана задничето й с две ръце и помоли:

— Плъзни се надолу.

Онория не можеше да повярва на силата на желанието си. Копнежът да го усети в себе си беше по-силен от потребността да диша. Въпреки това…

— Много е… голям. Няма да влезе.

Той я притисна по-силно и настоя:

— Просто се отпусни и не мисли за нищо.

Водена от ръцете му, тя се смъкна надолу. Усети първия контакт с члена му, горещ и твърд, и спря. Той мушна пръсти между бедрата й и разшири отвора. Тя усети първото интимно проникване на тялото му в нейното. Затаила дъх, се плъзна още по-надолу и усети как кадифената главичка влезе в нея.

Членът му беше голям, още по-голям от очакваното. Тя изохка, но продължи да се плъзга, направлявана от натиска на ръцете му. Твърд като желязо, горещ като нажежена стомана, той проникваше милиметър по милиметър в тесния отвор. Тя отново поклати глава.

— Няма да стане.

— Разбира се, че ще стане. — Той беше по-напрегнат от нея. Силните му мускули потръпваха. — Твоята утроба се разтяга, за да ме приеме. Така са устроени жените.

Той е експерт, каза си Онория, той знае. Във водовъртежа от чувства, който я бе понесъл — несигурност, желание, замайване, смесени с остатъци от момински срам, над всичко — отчаяният копнеж, който я владееше, — тя се вкопчи в тази увереност. Огънят във вътрешността й отново се разпали и тя продължи да се плъзга.

По някое време обаче спря.

Девил веднага я вдигна, но без да излезе изпяло от нея, и заповяда:

— Спусни се още веднъж, по-дълбоко.

Тя го направи, но девствената ципа отново спря проникването му. Водена от ръцете му, повтори това движение още няколко пъти.

Тя беше гореща, влажна и много тясна. Когато се скова, той плъзна устни по слепоочието й.

— Целуни ме.

Тя го послуша и веднага отвори устни. Той отговори на целувката й с изпепеляваща страст и за пореден път успя да се пребори с напора на желанието, което го тласкаше да я вземе бързо и безпощадно. Не биваше да забравя, че е длъжен да се контролира, за да не й причини излишна болка. Но нямаше да мине съвсем без болка.

По-добре да побърза. Един-единствен могъщ тласък, засилен от натиска на ръцете му върху хълбоците, посрещна плъзгането й надолу — и бариерата бе премината. Той я задържа неподвижна и проникна дълбоко в тялото й, изпълни я и я разтегна.

Целувката заглуши вика й. Тялото й се напрегна до крайност, неговото също.

Съсредоточен изцяло върху Онория, изчаквайки тя да омекне — пръв знак за готовността й да се насладят на любовта си, Девил се отказа от насладата да се изгуби в жаравата й, да задоволи жаждата си да я притежава.

Устните й се отделиха от неговите. И двамата дишаха тежко. Девил видя как Онория навлажни устни с език и неволно се усмихна.

— Това ли беше викът, който ми обеща?

— Не, разбира се. — Той целуна нежно ъгълчето на устата й. — Още малко, и болката ще престане. Никога вече няма да те боли, обещавам. Оттук нататък ще викаш само от наслада.

Никакви болки повече. Със замаяни сетива, плуваща в емоции, Онория можеше само да се надява. Споменът за острата болка беше съвсем пресен и тя продължаваше да я усеща. И все пак пламтящата му горещина, която се предаваше и на нея, облекчаваше болката с всяко вдишване, с всеки удар на сърцата им. Тя се опита да се раздвижи, но ръцете му я спряха.

— Почакай още малко.

Трябваше да се подчини. До този момент не знаеше колко силно я владее той. Коравата, пулсираща действителност, която проникна в нея и я изпълни цялата, най-сетне стигна до съзнанието й в целия си размер. Чувстваше се слаба и ранима до самата си същност. Възприятията й се съсредоточиха върху мястото, където двамата се сливаха. Тя чу как Девил простена и рязко отвори очи. Неговите очи бяха затворени, лицето му беше като издялано от камък. Мускулите му бяха опънати до скъсване. Очевидно водеше безмилостна битка. Равномерното пулсиране на члена му в нея разпространяваше по тялото й горещина, но и с мъка удържано желание, което тя усети едва сега. Болката отмина и тя се отпусна. Последните остатъци от съпротива се разтвориха в нищото. Внимателно, без да сваля поглед от лицето му, тя се освободи от ръцете му и бавно се надигна на колене.

— Да! — извика окуражително той и я задържа точно в момента, когато щеше да излезе от нея. Тя усети желанието му като свое. Вече не й бяха необходими указания. Плъзна се бавно надолу, възхитена от усещането на стоманената му твърдост, която влизаше в нея гореща и гладка.

Повтори плъзгането, веднъж, два, три… безброй пъти. Главата й клюмна назад, сетивата й окончателно се отвориха за него и се насладиха на всяка секунда. След като тя вече не се нуждаеше от водачеството му, той даде воля на ръцете си и започна да милва гърдите, закръгленото дупе, меката кожа на бедрата. Забравила страха, Онория се движеше все по-сигурно. Вдигна глава, обгърна го с две ръце и сля устни с неговите. Движенията на телата им се обединиха в ритъм, стар като човечеството. Колко естествено е всичко, каза си изненадано Онория. Тя му предлагаше, той вземаше и обратно. Тялото му й даваше нови и нови обещания, а тя искаше все повече.

Той се изтръгна от целувката и изпод полуспуснатите ресници се показаха пламтящите му очи.

— Добре ли си?

Пръстите му описваха магически кръгове върху гърба й. Когато се надигна, Онория се изравни с нивото на очите му и го погледна. После бавно се отпусна отново върху изпълващата я твърдост, напълно съсредоточена върху усещанията си.

Той се разтрепери и стисна зъби. Очите му засвяткаха. Онория се наведе и облиза мястото на шията му, където пулсираше сънната артерия.

— Мисля, че дори го намирам много… — гласът й пресекна.

— Изненадващо? — Дълбокият му глас до ухото и предизвика сладостна тръпка.

Поемайки мъчително въздух, Онория затвори очи.

— Исках да кажа… завладяващо.

Смехът му проникна до мозъка на костите й.

— Разчитай на мен. — Устните му очертаха контурите на ухото й. — Ще разбереш какво означава наслада.

— О, така ли? — попита тихо Онория, опитвайки се да не загуби съзнание. — Нали твърдиш, че си майстор в тези упражнения. — Тя пое напрегнато въздух и отново се надигна. — Това означава ли, че аз съм твоята майсторка?

— Не. — Девил я изчака да падне отново върху него и продължи: — Това означава, че си моя ученичка.

То означаваше, че може да я направи своя робиня, но не биваше да й го казва.

При следващото си плъзгане тя се спусна още по-надолу и той я пресрещна със силен тласък.

— Странно е чувството… да те усещам в мен… — При всяко движение гърдите й се плъзгаха по неговите. Тя навлажни устни с език и прошепна: — Наистина не вярвах, че ще влезеш.

Девил напрегна всички мускули на тялото си и след момент на сковано мълчание процеди през зъби:

— Ще вляза… някога.

— Някога ли?

Очите й се ококориха и той разбра, че не може да чака повече. Завладя устата й с жадна целувка, притисна я към себе си и я положи върху възглавниците. Беше избрал началната поза, за да я въведе в техниката и да ограничи дълбочината на проникването си, което се оказа много полезно. Но времето на ограниченията отмина. Онория се озова легнала по гръб върху твърдия матрак, краката му бяха между нейните, членът му не я напускаше нито за миг.

Усетила тежестта му върху себе си, тя се напрегна и той веднага повдигна гърдите и раменете си, за да я облекчи. Опря се на ръцете си от двете й страни и се надигна. Онория отвори очи.

Той задържа погледа й и бавно се изтегли от нея. После с едно-единствено гъвкаво движение нахлу в утробата й.

Завладя я, без да бърза, превзе тялото й, а тя го посрещна с готовност, гореща и влажна, приспособи се към големината му. Той видя как зениците й се разшириха, как синьо-сивото стана сребърно и се разтвори. Женствеността й го обгърна отвсякъде и копринената, пареща теснота на тялото й го задържа.

Двамата спряха да се движат. Само се гледаха.

Онория не дишаше. Той я изпълваше така цялостно, че тя усещаше ударите на сърцето му в тялото си. По лицето му личеше с каква мъка сдържа страстта си. Един завоевател я гладеше в очите. Завоевателят, на когото се бе предала. Обзе я гордостта на собственичка. Сърцето й се разшири и възликува.

Той чакаше… какво? Знак за отдаването й? При тази мисъл в нея разцъфна увереност, изпълни я чувство за сигурност. Чертите му бавно се отпуснаха, устните се усмихнаха. Онория вдигна ръце и привлече лицето му към своето. Чу го да стене, когато устните им се срещнаха. Той се отпусна на лакти, отмахна косата й и обхвана лицето й.

Целувката се задълбочи и отново разбуни сетивата й. Тялото му се задвижи в нейното и насладата изригна за пореден път.

Вълните се движеха към брега заедно. Усещанията набъбваха като прииждащ прибой, надигаха се. Тя се нагоди към ритъма му, посрещна го с готовност в тялото си, задържа го за един удар на сърцето и неохотно го пусна да се оттегли. Двамата отново и отново се намираха в тази интимна прегръдка и всеки нов тласък ги водеше по-високо, към примамливия бряг, за чието съществуване тя не подозираше. Разумът и сетивата се сляха, свързаха се в замайващ полет. Пламъци и светлина пронизваха телата им, стичаха се във всеки кръвоносен съд, дразнеха всеки нерв. После жаравата лумна в ярък огън, а светлината заблестя като мълния в нощта.

Слетите тела, тежкото дишане, тихите стонове и гърлените звуци подготвиха голямата експлозия. И когато тя се случи, Онория се изгуби изпяло в първичната енергия и самата тя стана огън и светлина, изтъкани от великолепни, зашеметяващи усещания. Ослепя и оглуша, не виждаше и не чуваше нищо. Можеше само да чувства. Ръцете й го напипваха и тя знаеше, е той е тук, в нея, усещаше изпълващата я топлина и знаеше, че му принадлежи. Беше уверена, че връзката им е дълбока и истинска, изкована в огъня на експлозията. Нищо на света не би могло да промени това. Нищо не би могло да ги раздели.

Експлозията отмина и двамата лека-полека се върнаха на земята. Усетиха земното блаженство на меките чаршафи и копринените възглавници. Дълго време още в стаята се чуваха доволни целувки, тих шепот и лениви движения на уморени тела.

Девил се събуди и с почуда установи, че е сам в леглото. Примигна, разтърси глава, за да прогони съня, и се взря невярващо в празното място до себе си. После затвори очи, отпусна се на възглавницата и простена.

Дявол да я вземе! Нима не знаеше… Очевидно не. Трябваше да я научи на правилата на женския етикет. Тя нямаше право да напуска леглото преди него. По-късно нямаше да бъде в състояние да го прави. Така беше редно и така щеше да бъде. От днес нататък.

Тази сутрин обаче се налагаше да излезе на дълга езда.