Стефани Лорънс
Годеницата на Дявола (18)

18

Балната зала на Самършам Плейс беше препълнена. Лъчите на следобедното слънце падаха през високите прозорци и играеха по къдриците и бонетата на млади и възрастни дами, изискани господа и високомерни матрони, донжуани и играчи. Официални тоалети във всички цветове на дъгата се състезаваха с блестящи бижута и святкащи погледи. В балната зала бе събран каймакът на обществото — за да гледа, да свидетелства, да оценява.

— Тя е последната млада дама от рода Анстрътър-Уедърби и е дяволски богата. Типично за Девил — да избере най-добрата партия!

— Прекрасна двойка, нали, мила? Тоалетът й е невероятен!

Обсипвана с комплименти, поздравления и пожелания за брачно щастие, Онория се движеше грациозно сред множеството, усмихваше се сияещо, кимаше и разменяше учтиви думи с гостите на сватбата си.

Сега беше херцогиня Сейнт Ив. Изминалите месеци, през които търсеше правилното решение, последните седмици, изпълнени с трескави приготовления, бяха увенчани със скромна църковна служба в домашния параклис. Божият храм беше препълнен, много гости бяха останали навън. Мистър Мериуедър обяви Девил и Онория за съпруг и съпруга и Девил поиска първата брачна целувка — Онория нямаше да я забрави, докато е жива. Когато множеството се раздели и даде път на новобрачните, слънцето проби облаците и освети пътя на херцозите Сейнт Ив. Облени от слънце, Девил й Онория минаха бавно и величествено покрай стотиците гости и влязоха в балната зала.

Сватбеният пир започна по обед, сега беше почти три. Оркестърът се оттегли за почивка. За бала бяха предвидени само шест валса и Онория почти не излезе от танцовата площадка. Първият валс беше с Девил и се оказа наистина впечатляващо преживяване. Когато танцът свърши, тя се задъхваше, но веднага бе поканена от Вейн, после от Ричард, Хари, Гейбриъл и Лусифър. Когато оркестърът най-после се оттегли, тя бе останала съвсем без дъх и всичко в главата й се въртеше.

Онория плъзна поглед през залата и откри Девил, който разговаряше оживено с дядо й и Майкъл край камината. Насочи се към групата, но на пътя й застана Амелия.

— Моля те, повикай Девил, за да разрежете сватбената торта. Вече са поставили масата в средата на залата. Леля Хелън каза, че Девил непременно ще дойде, ако го помолиш.

Онория избухна в смях.

— Кажи на леля си, че идваме веднага.

Девил забеляза приближаването й. Онория усети нежния му поглед, изпълнен с гордостта на собственик, но не можа да стигне бързо до него, защото гостите не я оставяха. Щом застана пред него, впи поглед в лицето му и цялата се разтрепери от радостно очакване. Искрата, готова да разпали огъня, постоянно пламтеше в нея. Вече четири седмици споделяха леглото, но възбудата й не отслабваше, много й се искаше да го попита дали винаги ще бъде така, но не смееше.

Тя застана пред дядо си и го поздрави учтиво, но хладно. По молба на Девил двамата се бяха видели за малко, преди да тръгнат от Лондон. Устремила поглед към бъдещето, тя усети, че не е толкова трудно да прости за миналото.

— Е, ваша светлост? — Магнус се облегна на перваза на камината и я огледа от глава до пети. — Брат ти ще се кандидатира на следващите избори. Какво ще кажеш?

Онория се обърна въпросително към Майкъл и той вдигна рамене.

— Предложението дойде от Сейнт Ив.

Девил се засмя и обясни:

— Карлайл каза, че е готов да ви включи в листата, и това ми е достатъчно. Всички ще знаят, че семействата Анстрътър-Уедърби и Синстър са зад гърба ви. Това е добра опора, нали?

Магнус кимна тежко.

— Момчето ще си получи мястото. Все още имам някакво влияние и ще го използвам.

Онория се усмихна доволно и целуна Майкъл по бузата.

— Приеми сърдечните ми пожелания за успех — прошепна в ухото му тя.

— А аз ти желая цялото щастие на света. — Майкъл отговори нежно на целувката й и стисна ръката й. — Браво на теб. Взе правилното решение.

Онория вдигна вежди, но се усмихна.

— Дойдох да отвлека съпруга си. Време е да разрежем сватбената торта.

— Какво? О, да, отведи го. — Магнус размаха ръце. — Непременно трябва да видя това: един Синстър се подчинява с готовност на една Анстрътър-Уедърби.

Онория го погледна отвисоко.

— Вече не съм Анстрътър-Уедърби.

— Разбрахте ли? — Девил изгледа стария Магнус със самодоволството на завоевател и поднесе ръката на Онория към устните си. — Ела, любов моя. — Посочи средата на залата и заключи: — Всяко твое желание е заповед за мен.

Онория го изгледа скептично отстрани.

— Наистина ли?

— Без съмнение. — Девил я преведе стремително през навалицата с обичайната си сръчност. — Имам намерение да изпълня всичките ти желания още преди разсъмване — продължи до ухото й той.

Онория се изчерви.

— Не ми говори такива неща пред гостите.

— Булката трябва да е постоянно изчервена — никой ли не ти е казал това? — попита с дрезгав глас той. — Освен това червенината ти отива. Знаеш ли, че се изчервяваш чак до…

— О, ето ви и вас, мили мои!

За облекчение на Онория вдовстващата херцогиня се появи тъкмо навреме.

— Застанете от тази страна, ако обичате. Хванете ножа — и двамата.

Тя им показа къде да застанат. Най-близките роднини и приятели се наредиха от другата страна. Сватбената торта беше на цели седем етажа, украсена със сухи плодове, покрита с марципан и захарна глазура. Най-отгоре се вееше флагът на семейство Синстър.

— Мили боже! — Девил втренчи невярващ поглед в чудовищното творение.

— Лично мисис Хил я направи — пошепна му Онория. — Да не забравиш да й благодариш.

— Място! Място!

Всички гласи се обърнаха. Онория видя как към нея се носи дълъг, тесен пакет. Застаналите в края на редицата избухнаха в смях и започнаха да пускат шеговити забележки. Лусифър се приближи и подаде пакета на Вейн. Вейн разгъна опаковката и разкри меч в ножница. Подаде го на Девил и се поклони дълбоко.

— Оръжието ви, ваша светлост.

Балната зала гръмна от смях.

Девил се засмя на добрата шега, грабна меча и със замах го измъкна от ножницата. Размаха смъртоносното оръжие по посока на елегантното общество и Онория отново го оприличи на див пират. Гостите викаха „ура“ и пускаха все възможни шеги.

— Сложи ръце върху дръжката.

Онория изпълни искането. Девил сложи ръце върху нейните и коленете й омекнаха.

Дълбок, тих смях прозвуча до ухото й.

— Точно както миналата нощ.

Снощи той бе отпразнувал с братовчедите си последната си вечер като ерген. Онория видя, че Уебстър отнесе в библиотеката цяло сандъче с бутилки бренди, и се примири, че ще прекара последната си моминска нощ сама. Легна си и се опита да заспи, но скоро установи, че копнее до болка за топлото му, твърдо тяло. В ранните утринни часове това топло, твърдо тяло се мушна до нея под завивката. Тя се престори на дълбоко заспала, но скоро разбра, че няма да издържи дълго, и му показа какво желае.

Той й заяви с дълбок, сънен глас, че е пиян и не е в състояние да й достави удоволствие. Не би ли могла тя да се качи върху него и да го поязди — той, разбира се, ще я насочва. Урокът се оказа наистина незабравим.

Водена от ръцете на Девил, Онория разряза всичките седем етажа на тортата. Гостите ръкопляскаха възторжено, викаха браво и подмятаха разни неприлични неща.

Онория се олюляваше и се молеше присъстващите да си помислят, че пламтящите й бузи се дължат само на техните неприлични забележки. А още по-пламенно се молеше дяволските му братовчеди да не забележат къде е отишла дръжката на меча. Тъй като гостите ги притискаха отзад, Девил и Онория не можаха да се отдръпнат достатъчно и дръжката на меча попадна между бедрата й.

По изключение този път вината не беше негова. Внезапното му сковаване, начинът, по който шумно пое дъх, й показаха, че е стъписан поне колкото нея. Двамата се спогледаха, примигнаха и се извърнаха настрани, за да разделят горещите си тела.

Точно тогава Онория видя Чарлз, който я поздрави с кралско кимване и величествено се приближи. Поклонът му беше образцов.

— Бих се радвал да поговоря с вас за момент, мис… — Лицето му се вкамени. — Ваша светлост…

Онория не повярва на усмивката му. Още от първата им среща изпитваше към него инстинктивна враждебност. Следващите им срещи не намалиха това чувство, напротив, задълбочиха го. Той беше единственият Синстър, който и въздействаше по този начин — всички друга й бяха харесали от пръв поглед.

— Надявах се, че ще имам удоволствието да танцувам с вас, сър, но танците приключиха.

Чарлз вдигна едната си вежда. Арогантното пренебрежение беше едно от малкото качества, които го сродяваха със Синстърови.

— Забравяте, че аз още нося траур, ваша светлост. — Помилва лентата на ръкава си и добави: — Другите вече забравиха Толи, но аз още скърбя за загубата.

Онория прехапа устни и сведе глава. От присъстващите Синстърови само Чарлз и баща му носеха траур.

— Въпреки това ще си позволя да ви изкажа благопожелания.

Формулировката прозвуча доста странно и тя го изгледа изненадано. Чарлз кимна небрежно.

— Вероятно си спомняте нашия предишен разговор. Тогава си позволих да ви предупредя, а сега изразявам надеждата си, че няма да съжалявате за решението си.

Онория се вцепени. Чарлз се бе обърнал към гостите и не я забеляза.

— Въпреки това аз ви желая само добро. Макар че познавам Силвестър от най-ранно детство и се съмнявам в трайността на щастието ви, все пак ви моля да вярвате, че това обстоятелство не намалява сериозността на надеждите ми за вашето щастие.

— Ако съм ви разбрала правилно, вие не вярвате, че бракът ми ще е щастлив — резюмира сухо Онория. Тонът й привлече вниманието на Чарлз и той се обърна отново към нея. Очите му бяха светли, студени и абсолютно безизразни.

— Постъпихте неразумно, да не кажа някоя по-силна дума. Не биваше да се омъжвате за Силвестър.

Онория никога не узна какво щеше да отговори на тази безсрамна забележка, защото Амелия й Аманда дотичаха възбудено и се развикаха отдалеч:

— Леля Елен каза да излезете. Гостите почнали да се сбогуват.

Онория кимна. С ъгълчето на окото си видя, че Чарлз се отдалечава.

Краткият декемврийски ден свърши бързо. Когато часовникът удари пет, навън беше вече тъмно. Онория и Девил стояха пред главния вход и махаха на последните карети. Онория въздъхна облекчено и се обърна да влезе. Той я последва и хвана ръката й. Членовете на семейството останаха да нощуват. Бяха се събрали в салона и предоставиха на Девил и Онория да се сбогуват с гостите.

Девил я задържа и тя вдигна глава към него. Той й се усмихна многозначително, вдигна ръката й и целуна китката.

— Е, уважаема херцогиньо?

Повдигна брадичката й и приближи лицето й към своето. Тя се надигна на пръсти, той сведе глава и я целуна, отначало нежно, после все по-настойчиво. Когато се отдели от нея, телата им отново бяха в пламъци. Онория примигна смутено.

— Все още ни предстои вечеря.

Той се усмихна самодоволно:

— Никой не очаква от нас да седнем на масата. — Преведе я през прага и заяви твърдо: — Ще се оттеглим незабелязано.

Устните на Онория оформиха безмълвно „О“. В антрето нямаше никого, само Уебстър чакаше да затвори вратата. Девил явно знаеше точно какво да направи. Когато въпросително вдигна вежди, тя му кимна, изписа на лицето си недостъпно изражение и се запъти към стъблата. През изминалите седмици толкова пъти се бяха оттегляли заедно, че вече нямаше скрупули.

Когато се качиха на втория етаж, тя се обърна както обикновено наляво, за да влезе в салона си. Девил я спря и тя го изгледа учудено. Той поклати глава.

— Вече не.

Онория разбра и кимна. Вдигна високо глава и макар че трепереше от несигурност, прекоси галерията заедно със съпруга си и влезе в херцогските покои. Нервите й вибрираха от напрежение.

Не ставай смешна, каза си сърдито тя и се опита да прогони нервността.

Беше влизала само веднъж в покоите на херцогинята, за да одобри новите цветове: кремаво, топаз и злато на фона на блестящо полирано дъбово дърво. Девил отвори вратата и я бутна в спалнята. За нейна изненада я посрещна ярка светлина.

Горящи свещи трептяха върху масата, на перваза на камината, на скрина, на малкото писалище под прозореца… Голямо легло с балдахин заемаше почетното място. Новост в обстановката бяха само вазата с бели и жълти цветя в средата на масата, комплект сребърни четки на тоалетката и нощница от коприна с цвят на слонова кост, разпростряна върху леглото. На таблата беше метнат лек халат. Очевидно Каси се беше погрижила за всичко — Онория никога не би помислила за тези неща. Много й се искаше да разбере дали и свещниците са идея на Каси — но веднага забеляза, че Девил изобщо не е изненадан. Той я отведе до камината и нежно я взе в прегръдките си.

Всяко съмнение относно намеренията му изчезна още с първата целувка, изразяваща едва удържан глад, толкова гореща, че запали и нейния огън. Тя се отпусна на гърдите му и спонтанната му реакция я накара да приеме предложеното й удоволствие и да му отвърне по същия начин.

Главата й се замая, коленете й омекнаха.

— Ела — нареди кратко Девил. — Децата ни ще се раждат в твоето легло, но ще ги създаваме в моето.

Той я вдигна на ръце и Онория се притисна до гърдите му. Девил я отнесе до полуотворената врата в стената, бутна я с рамо и влезе в междинно помещение, което водеше към неговите покои.

— За какво бяха всички тези свещници? — полюбопитства Онория.

Девил сведе глава и тя видя блясването на зъбите му в полумрака.

— Маневра за отвличане на вниманието.

Много й се искаше да го помоли за обяснение, но когато той я отнесе в стаята си, моментално забрави какво трябваше да го попита.

Лондонската му спалня беше голяма — но това помещение беше огромно. Леглото до отсрещната стена беше най-голямото, което някога беше виждала. От двете му страни се издигаха високи прозорци. Херцогската спалня се намираше в края на крилото и понеже завесите бяха дръпнати, цялото помещение беше заляно от светлината на изгрялата луна, която посребряваше бледозелените тонове.

Девил заобиколи леглото и сложи Онория на пода точно на мястото, където падаше сноп лунна светлина. Сватбената й рокля, изработена от най-фина коприна, заблестя. Девил се изправи и впи поглед в гърдите й, които се вълнуваха под блестящата материя. Обхвана едното хълмче и усети как зърното се втвърдява. Плъзна пръсти по гърдите й, за да ги раздразни още повече.

Онория извика тихо, затвори очи и политна към него. Девил я притисна до гърдите си, без да прекъсва нежния натиск. Тя се изви неспокойно и се обърна, за да му покаже гърба си.

— Шнуровете са скрити под дантелата.

Девил се засмя и се зае да ги развързва. Другата му ръка милваше ту едната, ту другата й гърда, устните му покриваха тила й с целувки. Когато развърза и последната връвчица, скъпоценната рокля се свлече на пода с тихо шумолене. Онория легна в обятията му мека и податлива, облегна гръб на гърдите му. Това беше любимата му поза, защото тя изглеждаше толкова мека и женствена, винаги доброволно отдаваща се. Знаеше, че по-късно отдадеността й ще се засили, но тогава няма да разбира нищо, ще усеща само огъня, който бушува в тялото й. Той посегна напред и обхвана двете й гърди, все още покрити с тънка, прозрачна коприна. Тя простена сладостно. Когато палците му започнаха да милват твърдите зърна, тя раздвижи дупето си и се отри в слабините му.

— Още не — пошепна той. — Тази нощ съм ти подготвил незабравимо изживяване.

— Така ли? — попита зарадвано тя, обърна се и го прегърна. — Какво си намислил?

Той се усмихна многозначително.

— Ще разширя хоризонта ти.

Тя се постара да изглежда важна и незаинтересована, но явно беше възхитена. Девил отстъпи назад и започна да се съблича. Захвърли фрака и жилетката на пода и отново посегна към жена си. Тя падна с готовност в обятията му — ето я пак сирената, която през изминалите седмици беше освободил от оковите на традицията. В много отношения все още беше невероятно невинна, но когато й преподаваше нещо ново, тя го овладяваше с бурно въодушевление и той оставаше без дъх. Когато сподели с нея целия си досегашен опит, ще преживеят чудни времена.

Да, той се радваше на предстоящите дни и години с нея. Сега обаче мислеше само за предстоящата нощ.

Устните й се отвориха под неговите, езикът й го примами и разпали удоволствието му. Тя се надигна на пръсти и се притисна в него, защитена само от тънката си долна риза. Остави се изцяло на страстта си, позволи на ръцете му отново да опознаят закръгленостите й. Когато той мушна ръце под ризата, кожата й беше влажна. Само след две минути ризата последва роклята й на пода.

Девил задълбочи целувката — Онория идваше насреща му, все по-гореща, все по-настойчива. Отдели ръце от тила му и ги плъзна по гърдите му, по мускулите на гърба, по талията и смело продължи надолу.

Девил се отдръпна, хвана ръцете й, изви ги на гърба и ги задържа с едната си ръка. Без да прекъсва целувката, той я притисна силно до себе си, остави я да почувства силата му, да разбере колко изкусителна е в слабостта си. Леко изви гърба й и хълбоците й се притиснаха към неговите. Замаяна от целувката, тя простена и се опъна като струна — не за да се освободи, а за да се приближи още до него.

Неспокойните движения на хълбоците й до неговите бяха повече, отколкото можеше да понесе. Той се отдели от устните й, вдигна я и я положи върху копринените чаршафи на леглото. Тя се протегна и ръцете й потърсиха слабините му. Той се отдръпна бързо, за да не й позволи да го докосне.

— Ако ме обичаш, дръж си ръцете зад гърба.

Цяла седмица беше мислил как да направи първата им брачна нощ специална и незабравима. Ако допуснеше въодушевлението да я завладее, както често се случваше, щеше да се лиши от възможността да превърне фантазиите си в реалност.

Тя се протегна доволно, вдигна ръце над главата си и го фиксира с чувствен поглед.

— Искам просто да те докосвам. Миналата нощ ти хареса.

— Тази нощ трябва да е съвсем различно — изръмжа Девил, докато развързваше вратовръзката си.

Той си свали ризата и отново устреми поглед в нея. Тя се усмихна и се протегна сладостно под жадния му поглед, за да се наслади на усещането за своята сила. Знаеше, че голотата й го възхищава и го привлича неудържимо. Той й бе заявил недвусмислено, че обича да я гледа гола и без никакви задръжки. Отначало й беше трудно да се съблича пред него, но повтарящата се интимност и възхищението му й вдъхнаха увереност. Вече й изглеждаше съвсем естествено да се показва пред него гола и без задръжки — и се надяваше винаги да е така.

— Кое ще е различното? — попита с интерес тя, когато Девил седна на леглото, за да изуе ботушите си. Той се обърна към нея и помилва с поглед гърдите и бедрата й.

— Тази нощ ще си позволя удоволствието да те облея с наслада.

Онория кимна несигурно. Той знаеше как да я накара да крещи, да стене и да хълца от наслада. Той беше майсторът, тя — ученичката.

— Какво точно имаш предвид?

Той се надигна с усмивка и свали панталона си.

— Ще видиш… или по-точно, ще го почувстваш — поправи се с внезапно предрезгавял глас.

В тялото й запулсира радостно очакване. Нервите й завибрираха. Вече познатото напрежение я обхвана цялата и я задържа в сладостната си хватка. Девил се съблече окончателно и легна до нея. Невероятно мъжествен, възбуден до крайност, той застана на ръце и колене и бавно спусна тялото си върху нейното.

Онория изохка тихо и очите й се отвориха изненадано. Той й кимна, сведе глава и завладя устните й.

Целувката я засегна дълбоко, стигна чак до мястото, където живееше нейното чувствено аз. Той го събуди и внимателно го подготви за насладата, с която искаше да я дари. Тя се отвори и го покани да влезе. Тялото й стана меко и податливо под неговото, но той изобщо нямаше намерение да я вземе. Вдигна ръцете й над главата и продължи да я целува. Тялото му беше съвсем близо до нейното, но не я докосваше. Тя се опита да се извие срещу него, но бе принудена да остане неподвижна. Той не й даваше възможност да облекчи горещината, която се събираше помежду им.

След време той се отдели от устните й и остави пареща следа по шията. Онория изпъшка и поиска още нежности. Той очерта с целувки линията на ключицата й, мина през раменете и стигна до гърдите. Върна се по същия път и се спусна по цялата й ръка, чак до връхчетата на пръстите.

Устните, гърдите, брадичката му я възбуждаха непрекъснато. Онория се засмя тихо и видя как той вдигна вежди, но не каза нищо. Само вдигна ръката й и я сложи върху рамото си. Постъпи по същия начин и с другата. Тя сплете пръсти на тила му, отпусна се с очакване назад, жадуваща да разбере каква ще е следващата му изненада.

Усещането на устните му върху гърдите й вече й беше познато: сладко и пълно с обещания. Когато устата му засмука едното зърно и зъбите го загризаха нежно, тя простена. Милувката продължи дълго, гореща и мокра, и по тялото й потече огън. Онория простена и подканващо вдигна хълбоците си, но той й се изплъзна. Очевидно не й позволяваше да се доближи до онази част от тялото му, която най-лесно се поддаваше на изкушение. Най-сетне Онория разбра: тази нощ й предстоеше дълга, интензивна любовна игра.

Той и беше обяснил няколко пъти, че не бива да бърза толкова, че ако му даде малко повече време, усещанията й ще бъдат много по-силни и сладостни. Но тя едва понасяше насладата в момента, и не беше много сигурна, че идеята му да действат бавно е добра. Той беше свикнал с любовната игра, но тя не. Тя дори не знаеше дали нежностите й му въздействат по същия разтърсващ, подлудяващ начин, както той въздействаше на нея.

Устните му напуснаха гърдите й. Тя се опита да успокои дишането си и зачака. След малко усети влажни целувки под меките хълмчета. Устните му се заеха да изучават чувствителния й корем.

Тя беше толкова потънала във вихрушката от непознати усещания, от горещи тръпки по кожата, че изобщо не усети как той я обърна по корем. Надигна се за миг й я покри с цялото си тяло. Устните му намериха тила й, после се спуснаха по гърба — ту меки и нежни, то изпепеляващо горещи. От време на време Онория усещаше зъбите му и потръпваше от наслада. Огънят в нея гореше равномерно, но когато устните му стигнаха до твърдото й дупе, лумна висок пламък. Тя се опита да се надигне насреща му, дишането й стана накъсано. Той сложи тежката си ръка върху кръста й, за да я задържи. Разтвори коленете й, тя пое шумно въздух — и зачака. Той бе легнал до нея и тя вече не усещаше тежестта му. Хладен въздух помилва горещата й кожа и тя беше готова да му изкрещи да я покрие отново с тялото си. Очакването я изпълваше цялата. Единственото й желание беше той да се надигне и да се намести между бедрата й.

Вместо това усети лекото гъделичкане на косата му и на наболата брада, когато устата му запълзя надолу по бедрото й с топли целувки. Той отдаде дължимото внимание на чувствителните ямки зад коленете, първо на едната, после на другата и се върна нагоре по другото бедро. Онория издиша шумно, но не го попита кога най-сетне ще й позволи да се обърне.

В следващия момент тя извика тихо и заби нокти във възглавниците. Онемяла от учудване, проследи първите леки целувки по вътрешната страна на бедрото й, които бързо се приближаваха към мястото на интимните й желания.

Не чу тихия му, тъмен смях, но го усети съвсем ясно. Той се наведе над нея и повтори същите целувки по вътрешната страна на другото бедро. Онория стисна зъби, за да не вика. Цялото й тяло трепереше от желание. Когато Девил стигна до целта и започна да целува най-интимното й място, тя въздъхна. Езикът му се плъзна по меката, пулсираща плът и тя не можа да се удържи, извика — само веднъж, но от дън душа.

Той явно разбра, че е постигнал целта си, защото я обърна по гръб и отново я покри с тежестта си. Устните му завладяха устата й и целувката му я изгори — точно както го желаеше. Тя го прегърна здраво и му отговори със същата жар. Най-сетне Девил разтвори бедрата й и се намести между тях. Тя усети пулсиращия му член съвсем близо до себе си.

Той се отдръпна рязко й се надигна на колене. Онория с мъка отвори очи и видя как той грабна една възглавница и я мушна под гърба й. После отново се наведе да я целуне. Когато отново вдигна глава, тя вече не можеше да се контролира. Всеки отделен нерв по тялото й тръпнеше, по вените й течеше огън. Ръката му обхвана гърдите й, той се наведе и засмука едното, после другото зърно — и тя застена неудържимо.

— Моля те! Ела. — Онория посегна към него, но той избягна ръката й.

— Скоро.

Тялото му отново се отпусна върху нейното, но така, че главата му беше върху гърдите й. Езикът му облиза парещите зърна, целувките продължиха надолу към пъпа. Езикът му закръжи около вдлъбнатинката, пъхна се в нея и бавното движение извика в очите й сълзи на разочарование. Тя се изви и се устреми към него.

— Скоро — пошепна той до нежната кожа на корема й и целувките продължиха надолу. Когато стигна до меките кичурчета между бедрата й, тя подскочи.

— Девил?

Чувствата, които я разтърсваха, бяха напълно нови за нея — много по-интензивни, много по-могъщи от всичко преживяно досега. Последваха още целувки, тя задиша тежко и зарови пръсти в косата му.

— О, господи! — изтръгна се вик от гърлото й, когато устните му се впиха в меката й плът. Усещането беше непоносимо за сетивата й. — Не. Недей — пошепна едва чуто.

— Скоро — обеща отново той.

Устните му помилваха отново вътрешната страна на бедрата й, той ги повдигна внимателно, за да проникне по-навътре, и сложи краката й върху раменете си.

Онория имаше чувството, че ще полудее. Топлият му дъх изпълваше плътта й с копнеж. Вече не беше способна да каже нито дума. Искаше й се да умре. От възбуда… от толкова дълбоко усетена наслада, че се уплаши. Отчаяно се вкопчи в чаршафите, пое въздух и няколко пъти поклати глава.

Девил не й обръщаше внимание. Внимателно докосна с устни горещите, меки гънки и започна да ги милва. Онория го възнагради със задавен вик. Той намери пулсиращата пъпка, отдавна набъбнала и втвърдена, облиза я нежно, закръжи с език около нея. Последвалата тишина не го изненада. Чу накъсаното й дишане, усети напрежението, което я завладя. Както винаги, тя прибързваше. Той се стараеше да намали темпото й, да я спре на нивото, където, можеше да се наслаждава на любовното му изкуство, да вкуси докрай всичко, което той й предлагаше, вместо да се хвърли през глава в пропастта.

Повтори интимните милувки още няколко пъти, очаквайки тя да свикне с тях. Дишането й стана по-спокойно и дълбоко, тялото й омекна в ръцете му. Тя изстена тихо и се изви, но вече не се отбраняваше. Сега се рееше във висините на насладата, приемаше с жадни сетива всяка негова милувка, приемаше с готовност всеки вид наслада, на който той искаше да я научи.

Едва сега той отвори портите на своя богат опит и й показва всички възможности да й достави удоволствие. С устни и език й даряваше нежности, които я отнесоха в небесата. Интимните милувки ги обвързаха един с друг по-здраво от всичко на света. Отново и отново тя стигаше до небето и той отново и отново я връщаше на земята. Едва когато наистина стана непоносимо, когато тя започна да диша бързо и неравномерно, когато всяко мускулче по тялото й затрепери, умолявайки за спасение, той й разреши да полети без пречки към върха на блаженството, изпълни я с езика си и усети как ноктите й се забиха в кожата на главата му. Екстазът я заля като мощна вълна и я отпусна. Той се наслаждаваше на насладата й, носеше се във висините заедно с нея. Когато тръпките в слабините й се успокоиха, най-сетне се надигна над тялото й.

Отвори бедрата й, проникна в утробата й с мощен тласък и усети как горещата, влажна плът се разтегна, за да го приеме. Тялото й веднага се нагоди към неговото, стана част от него.

Тя беше напълно отпусната, напълно отворена. Той се задвижи в нея и не се учуди, когато тя се присъедини към танца само момент по-късно. Той я наблюдаваше, докато се увери, че го е настигнала, после затвори очи, отметна глава назад и се изгуби в нея.

Експлозията, която ги изтръгна от света на смъртните, беше по-могъща от всичко преживяно досега. Точно както си я беше представял.

След няколко часа Девил се събуди. Онория лежеше до него мека и топла, с разпиляна по възглавниците разрошена коса. Девил си позволи усмивка — усмивката на завоевателя — и тихичко се измъкна от леглото.

Свещите в стаята на Онория още не бяха догорели. Без да потърси халата си, той отиде на пръсти до масичката под прозореца, където беше оставена бутилка вино, наля си една чаша и я изпи на един дъх.

Чу шум зад гърба си, обърна се и видя Онория, която стаеше на прага на покоите си и примигваше под ярката светлина. Загърната в неговия халат, тя сложи ръка над очите си и го погледна.

— Какво търсиш тук?

Той вдигна чашата като за наздравица.

Тя се усмихна и се приближи до него.

— И аз бих искала малко вино.

 

 

В градината под прозореца цареше тишина. Шест двойки очи се взираха унесено в осветения прозорец на херцогинята. Шестима мъже видяха как Девил вдигна чашата и затаиха дъх, когато Онория последва примера на съпруга си. Живо си представяха какво се случва в осветената спалня и сетивата им се бунтуваха.

Проследиха пламенната целувка, която си размениха херцогът и херцогинята, и се вцепениха, когато Онория захвърли халата, надигна се на пръсти и впи устни в устата на съпруга си.

— Мили боже! — изохка Хари.

Очите на Ричард блестяха.

— Нима си мислехте, че Девил ще се ожени само за да си осигури наследник?

— Както изглежда, наследникът му е съвсем сигурен — отбеляза сухо Гейбриъл. — Щом само за пет часа са стигнали дотук, денят на свети Валентин ми се струва добър за радостна новина.

Дълбокият смях на Вейн отекна в мрака.

— Не ми се иска да го казвам, но се съмнявам, че Девил е започнал тази работа едва преди пет часа.

Братовчедите се обърнаха към него като един и го зяпнаха смаяно.

— Така ли било? — попита Лусифър. — Тогава аз ще заложа още пари за деня на свети Валентин. Щом той вече е взел преднина, разполага с повече от три месеца, за да направи, каквото трябва, а това е напълно достатъчно.

— Внимавайте дамите да не узнаят за облога ни — отбеляза Ричард. — Сигурен съм, че ще побеснеят.

— Прав си — кимна Хари и последва братовчедите си по алеята. — Женската половина на човешкия род има съвсем други приоритети. Жените не разбират кое е важното в живота.

Вейн проследи братовчедите с поглед, после отново се обърна към осветения прозорец на източното крило. След това огледа и тъмните прозорци на голямото помещение в края на крилото и се усмихна на себе си. Мушна ръце в джобовете, обърна се — и спря като закован. Нисък, набит мъж се движеше между храстите към къщата.

Вейн веднага позна фигурата и се отпусна. Продължи пътя си и скоро се изравни с мъжа.

— Е, Чарлз? Сигурно си излязъл да подишаш чист въздух?

Тежката фигура спря рязко и се обърна към него.

— Ти го казваш.

Вейн много искаше да попита дали Чарлз също е наблюдавал сцената в покоите на херцогинята, но се сети, че големият им братовчед е със строг нрав, и премълча. Вместо това попита безгрижно:

— Ще останеш ли в Самършам още няколко дни?

— Не. — Чарлз продължи пътя си и обясни през рамо: — Утре сутринта се прибирам в града. Знаеш ли кога Силвестър ще се върне в Лондон?

Вейн поклати глава.

— Нищо не ми е казал, но не вярвам да стане преди Коледа. Знаеш, че обикновено празнуваме Рождество тук.

— Сериозно ли говориш? — В гласа на Чарлз звучеше искрена изненада. — Значи Силвестър ще поеме ролята на глава на семейството — във всяко отношение?

Вейн го дари с леден поглед.

— Не е ли било винаги така?

— Да, прав си — кимна Чарлз.