Дженифър Л. Арментраут
Оникс (26)

Глава 26

Разлютеният вик КЕЙТИ АН ШУОРЦ! и последвалият го дрезгав мъжки смях ме изтръгнаха от приятната омая на дълбокия сън. Изпърхах с мигли и отворих очи, опитвайки се да си спомня последния път, в който майка ми бе използвала цялото ми име. О, да, беше преди години — опитах се да погаля един опосум, който някак се бе вмъкнал на балкона ни.

Майка ми стоеше на вратата по халат, а устата й зееше отворена. Зад нея, със странна, доволна усмивка на лицето, се мъдреше Уил.

— Какво? — измънках аз. Твърдата възглавница под мен се размърда. Погледнах надолу и усетих как страните ми пламват. Деймън още спеше в леглото ми, а аз почти цялата лежах отгоре му. Едната му ръка обгръщаше моята, притискайки я към гърдите му. О, майчице мила…

Сконфузена до епичен предел, аз издърпах ръката си.

— Не е каквото изглежда.

— Нима? — майка ми скръсти ръце.

— Остави ги, те са само деца — рече ухилен Уил. — Поне са с дрехите.

— Не ми помагаш — тросна му се тя в отговор.

Понечих да се надигна, но Деймън ме стисна през кръста, претърколи се към мен и се сгуши до врата ми. Поне хиляда пъти ми се прииска да съм мъртва. Отблъснах го. Той не се помръдна, а само отвори очи като тънки процепи:

— Какъв ти е проблемът? — Погледнах многозначително към вратата. Той се намръщи, извърна глава и замръзна. — Ох, колко неловко. — Покашля се, отдръпна ръка от кръста ми. — Добро утро, госпожо Шуорц.

— Добро утро, Деймън — усмихна се майка ми напрегнато. — Май е време да си вървиш.

Деймън си тръгна с възможно най-бързата скорост за един човек. Без да продума, майка ми слезе долу. Минах покрай Уил в коридора с ясното съзнание, че съм загазила. Той беше бос. Явно не бях единствената жена в къщата, която е спала с мъж в леглото си.

Заварих я да пъха каната за кафе в машината.

— Мамо, не е това, което си мислиш, честно.

Тя се обърна към мен и скръсти ръце на хълбок:

— В стаята ти, в леглото ти, спеше момче. Какво според теб трябва да си помисля?

— Май и ти си имала гостенин за през нощта — нагласих каната така, че да не стърчи половината навън.

— Аз съм възрастната жена тук. Мога да си каня, когото поискам в леглото, млада госпожице.

На вратата Уил се разсмя.

— А, виж, тук не съм съгласен. Надявам се, че аз съм единственият, който спи в леглото ти.

— Гадост — простенах аз и отидох до хладилника, за да си взема сок.

Майка ми изгледа гаджето си с присвити очи.

— Ти това ли правиш, когато съм нощна смяна, Кейти?

— Не, мамо — въздъхнах аз. — Кълна се. Ние… учехме и сме заспали.

— Учили сте в стаята ти? — Тя приглади разрошената си коса назад. — Винаги си била послушна и никога досега не се е налагало да въвеждам правила, но сега това се налага.

— Мамо — измучах аз и хвърлих поглед към Уил. — Хайде стига де…

— Повече никакви момчета в стаята ти. Ама никакви. — Тя извади каничката за сметана. — Повече никакви момчета няма да преспиват в къщата, все едно в коя стая.

Седнах и сръбнах от сока.

— Спри да говориш за момчета в множествено число, моля те. Божичко.

Тя си наля чаша кафе.

— Блейк е тук през цялото време. А сега и Деймън. Да, ще говоря за момчета в множествено число.

— Никой от тях двамата не ми е гадже! — наежих се аз.

— Нима това трябва да ме успокои, след като единият е спал в леглото ти? — Тя отпи от кафето и набърчи нос с отвращение. — Кейти, момичето ми, никога не се е налагало да се безпокоя за теб, че ще направиш нещо глупаво.

Станах и й подадох захарта, защото беше забравила да си сложи в кафето.

— Не правя нищо глупаво. Между мен и тях няма нищо. Ние сме просто приятели.

Тя не обърна внимание на последното.

— През по-голямата част от времето съм на работа, затова трябва да ти се доверявам. Моля те, кажи ми, че си… добре, в безопасност.

— О, боже, мамо, аз не правя секс с тях.

Но по погледа й пролича, че не ми вярва докрай.

— Просто внимавай. Да не станеш млада майка.

— О, мили боже — прошепнах аз и скрих лице в ръцете си.

— Загрижена съм — продължи тя. — Първо беше Деймън, после започна с Блейк, а сега…

— Не съм гадже с нито единия от двамата — казах аз за стотен път, както ми се стори.

— Ти и Деймън — двамата изглеждахте много близки — Уил облегна хълбок на мивката и ни загледа.

— Това не е твоя работа — рекох, ядосана, че той присъстваше на толкова личен и мъчително смущаващ разговор.

— Кейти — предупредително повиши тон майка ми.

Уил се засмя.

— Няма нищо, Кел. Момичето има право. Това не е моя работа. Но между вас май има дълга история все пак.

За миг усмивката му ми напомни на някого. Фалшива. Престорена. Нанси Хъшър. Потреперих. Божичко, превръщах се параноичка.

— Ние сме само приятели.

— Приятели, които се държат за ръка, докато спят?

Погледнах към майка ми, но тя се бе заела внимателно да изследва съдържанието на нащърбената чаша за кафе. Чувствах се разголена, затова обвих тялото си с ръце.

— Съжалявам, че те разстроих, мамо. Това няма да се повтори.

— Дано. — Смръщена леко, тя изми чашата си. — Последното нещо, което ми трябва сега, е някое внуче.

Разговорът приключи, аз се проврях край Уил и отидох в дневната. Пфу, майка ми си мислеше, че правя бебета. Тази мисъл дори мен ме разстрои.

Грабнах раницата си от пода и я завлякох на дивана. Вдигнах глава и видях как Уил шепне нещо в ухото на майка ми в коридора, а тя тихичко се разсмя. Преди да успея да извърна очи, той я целуна… но погледите ни се пресякоха.

* * *

Часове по-късно Уил все още се размотаваше в къщата — моята къща. Не неговата. Така ли щяха да преминават съботите ми занапред, когато майка ми не беше работа? Така ли все щях да ги гледам как решават кръстословици в промеждутъците, в които не се натискат? Исках да си издера очите.

Мъжът се взираше в мен по такъв начин, че на мен ми се стори как хиляди мръсни гадини пъплят под кожата ми. Сигурно беше от параноята ми, но не можех да се отърся от неприятното усещане.

Проверих набързо блога си и открих, че имах над двайсет коментара на стената ми в IMM. Прегледах ги от любопитство заради внезапния изблик на коментари. Половината се превъзнасяха по книгите, които имах. Другата половина се превъзнасяха по момчето, което седеше до мен.

По дяволите. Деймън бе окупирал блога ми.

Сложих си слушалките и заслушах музика, докато четях домашната работа по английски. По някое време се появи майка ми. Извадих слушалките от ушите си с надеждата, че няма да водим нов разговор за секса. Особено след като знаех, че Уил се разполага като у дома си в кухнята.

— Миличка, Ди е дошла да те види — тя се приближи и затвори учебника. — И преди да си казала, че си заета или имаш планове с някое момче, вземи стани и иди да поговориш с нея.

Лапнах и последното парченце от бисквитките и се намръщих.

— Доообре…

Тя отмести бретона си, че да не й пречи.

— Не може да прекарваш времето си само в учене и в компанията на Блейк или някое друго момче.

Или някое друго момче? Ще рече човек, че имах ей такъв дълъг списък с момчета. Въздъхнах и се изправих. Преди да изляза я хванах да гледа коледната елха и се запитах какво ли си мисли.

Ди стоеше отвън като бяло видение. Трябваха ми няколко секунди, за да проумея, че белият й пуловер се сливаше с пейзажа — снегът валеше на едри парцали и аз едва различавах редицата от дървета, които се намираха само на няколко метра.

— Здрасти — казах аз. Тя примигна и очите й незабавно се отместиха встрани.

— Здрасти — отвърна с пресилен ентусиазъм. — Дано не те безпокоя.

— Ами, тъкмо започнах да си пиша есето по английски. — Облегнах се на вратата. — Исках да приключа по-бързо с него, че да почна другите работи.

— О — розовите й устни увиснаха надолу. — Е, есето ти ще трябва да почака, защото отиваме на кино.

Влязох навътре. Трудно ми беше да крия от Ди какво ставаше, да я лъжа.

— Може би някой друг път. Сега наистина съм заета. Какво ще кажеш за следващия уикенд? — Не дочаках да ми отговори и тръгнах да затварям вратата.

Ди направи свръхскоростния си номер и отново я отвори. Изглеждаше като малък разгневен пикси.

— Това беше много грубо, Кейти.

Изчервих се. Нямаше как да отрека, но ето на, че дори грубостта ми не я бе прогонила.

— Съжалявам, просто съм претрупана с домашни за училище.

— Разбирам. — Тя отвори още малко вратата. — Но въпреки това идваш на кино с мен и Адам.

— Ди…

— Няма да ти позволя да се измъкнеш. — Очите й срещнаха моите и в тях прочетох болката й. Преглътнах и извърнах поглед встрани. — Знам, че ти и Деймън сте… е, каквото се случва там между вас, и знам, че все си заета нещо с Блейк, а аз прекарвам доста време с Адам, но това не означава, че не можем да бъдем приятелки.

Тя се заклати на пети и сключи ръце под брадичката си.

— Хайде, Кейти, сложи си едни обувки и ела на кино с мен. Моля те. Липсваш ми. Моля те.

Как можех да й откажа? Обърнах се леко назад и забелязах, че майка ми стои на прага на кухнята. Тя също ме гледаше умолително. Бях уловена като в капан между двете, но нито едната не разбираше, че странях от Ди за нейно добро.

— Моля те — прошепна тя.

Спомних си как Деймън ми бе казал, че съм ужасна приятелка. Ди не заслужаваше да има ужасна приятелка. Кимнах.

— Изчакай да си сложа горнището с качулка и едни обувки.

Тя се хвърли към мен и ме прегърна силно.

— Ще те чакам тук.

За всеки случай, че да не се опитам да се измъкна. Хвърлих поглед на майка ми, взех горнището с качулката от облегалката на фотьойла и си нахлузих ботушите до коляно с изкуствената овча кожа. Мушнах малко пари в джоба и излязох навън в студения декемврийски следобед.

Снегът бе покрил земята и ботушите ми се хлъзгаха по него. Ди подскачаше до мен, а сетне изведнъж изхвръкна и се хвърли в прегръдките на Адам. Засмя се, целуна го по русата глава, а сетне се измъкна.

Стоях по-назад, мушнала ръце в джобовете.

— Здрасти, Адам.

Той се изненада, че ме вижда.

— Здрасти, ама ти наистина ли ще дойдеш с нас?

Кимнах.

— Страхотно. — Той погледна към Ди. — Ами…?

Ди заобиколи джипа на Адам и му хвърли предупредителен поглед. Пъхнах се на задната седалка.

— Да не би да сте поканили… още някой?

Тя се закопча и се обърна назад към мен.

— Ами да, но спокойно. Ще видиш.

Адам излезе от алеята, а аз усетих топлината по врата си. Не можах да се стърпя и се обърнах, горяща от желание да го зърна.

Деймън стоеше на верандата само по дънки въпреки студа навън. На рамото му бе преметната кърпа. Невъзможно бе, но погледите ни се срещнаха. Гледах къщата, докато тя изчезна от поглед и бях сигурна, че той остана на верандата, докато колата се скри и повече не се виждаше.

* * *

Много се разгневих, когато разбрах кого бе поканила Ди. В киното ни чакаше Ашли Томпсън. Тя ме изгледа с привичния си злобен поглед и тръгна пред нас, като някак съумяваше да поклаща ханша си в опънатите дънки и десетсантиметровите токчета, докато вървеше по заледения тротоар.

Досега аз щях да съм си счупила врата.

Настанихме се и с моя късмет се оказах между Ашли и Ди. Потънах в седалката, без да обръщам внимание на Ашли и всички зачакахме да угасят светлините и филмът да започне.

— Чия беше идеята да гледаме филм със зомбита? — попита Аш, гушнала кутия с пуканки по-голяма от главата й. — На Кейти ли? Сигурно защото толкова много си приличат.

— Ха-ха — измърморих аз и изгледах пуканките. На бас се хващам, че между ушите й нямаше много нещо, с което едно зомби да оцелее.

От другата ми страна Ди и Адам май бях изкупили всичко от щанда със сладките работи. Тя потопи шоколада си в соса от сирене, а аз си запуших устата.

— Това е ужасно.

— Не говори глупости — рече тя и отхапа едно огромно парче. — Това е най-вкусното и от двата свята. Шоколад със сирене. Затова Ш и С са любимите ми букви от азбуката.

— Знаеш ли, Ди — обади се Ашли и набръчка носле, — май ще трябва да се съглася с ходещото мъртво момиче до мен. Това е отвратително.

— Нима изглеждам толкова зле? — намръщих се аз.

— Да — каза ми Аш, а в същото време Ди каза: — Не.

Скръстих ръце и заритах с крак празната седалка пред мен.

— Няма значение — измърморих.

— Е — рече Адам провлечено, — нещата между теб и Блейк добре ли вървят?

Потънах още навътре в седалката и обуздах низа от ругатни, който напираше на устните ми.

— Да, нещата между нас са превъзходни.

Ашли изсумтя.

— Ти прекарваш доста време с него — Ди ме изгледа, докато потапяше ново парче шоколад. — Сигурно всичко е великолепно.

— Виж, по този въпрос ще бъда откровена. — Ашли мушна в устата си една пуканка с масло. — Ти имаше Деймън — Деймън. А аз много добре знам какво значи това. Повярвай ми.

Ревността бързо надигна глава и на мен ми се прииска да намуша всичките пуканки в устата й.

— Да, сигурна съм, че по-добър от него няма — рекох.

Тя се подсмихна.

— Както и да е, но умът ми не го побира защо ще оставиш Деймън заради Блейк. Той е сладък и прочие, но не е възможно да е по-добър от…

— Ух, гадост! — Ди сбръчка лице. — Хайде да не говорим в какво е добър брат ми, особено ако това е нещо, от което ще се наложи да ходя на терапия после. Благодаря.

Ашли се закиска и разклати кутията с пуканки.

— Само казвам, че…

— Хич не ме е грижа какво казваш. — Взех една шепа пуканки от нейните, отчасти за да я видя как присвива очи. — Не искам да говорим за Деймън. Освен това Блейк не ми е гадже.

— Приятели с взаимни облаги? — нададе ухо Адам.

Изстенах. Как така днес всички обсъждаха несъществуващия ми сексуален живот?

— Няма никакви облаги.

След това те спряха да ме разпитват за Деймън и Блейк. На средата на филма трите извънземни излязоха и се върнаха с още храна. Опитах шоколада, потопен в сос от сирене — беше толкова отвратителен, колкото и очаквах. И при все че бях заклещена до Аш, времето мина приятно. Докато гледах как на екрана зомбитата едно след друго поглъщаха различни части от хората, забравих за всичко останало. Животът отново се върна към нормалността си. Когато си тръгнахме, аз се усмихвах и се шегувах с Ди. Слънцето вече беше залязло и паркингът вече се къпеше в меката светлина на уличните лампи и коледната украса.

Хванати под ръка, с Ди изостанахме зад Ашли и Адам.

— Радвам се, че дойде — рече тя шепнешком. — Беше ми приятно.

— На мен също. Аз… съжалявам, че напоследък не се виждаме често.

Бризът се заигра с къдриците й, заметна ги през лицето й.

— Всичко наред ли е… с теб? Знам, че откакто ние се нанесохме тук, много неща се случиха. И много се страхувам, да не би да си решила, че повече не искаш да бъдем приятелки заради онова, което съм и всичките му последици.

— Не, нищо подобно — побързах да я уверя. — Дори да беше вър-лама, пак нямаше да ме е грижа. Ти все още си най-добрата ми приятелка, Ди.

— От дълго време не се чувствам като такава. — Тя се усмихна слабо. — А между другото, какво е това вър-лама?

— Това е нещо между човек и лама, като върколак — засмях се аз.

— Странно същество ще да е — и нослето й се набръчка.

— Да, странно е.

Бяхме спрели при колата на Адам. Ашли си играеше с ключовете си и оглеждаше ноктите си. Снегът отново почваше да вали и всяка следваща снежинка беше по тлъста от предишната. Затворих очи за секунда, а когато отново ги отворих, снегът бе спрял. Ей така, за част от секундата просто.