Крис Бънч
Светът на мошениците (7)

7.

Космическият лайнер беше луксозен, на борда имаше всичко — от игрални зали до спортен център и денонощни ресторанти.

Служителите на „Звезден риск“ не се възползваха от тях, само Грок отиде да разгледа с нескрит интерес тренировъчните зали, а Балдур профука първата нощ хиляда кредита на различни игри.

— Което — обяви Джасмин, провъзгласена за техния ковчежник — няма да ти се приспадне от командировъчните.

— Скъпа, кога най-сетне ще ми позволиш да те убедя, че честността също има свои граници? — попита я начупено Балдур.

Джасмин не си направи труда да му отговори.

Групата посвети цялото си време на събиране на информация за Дампиер и Торгут.

— Чуй това — рече Рис на Кинг — От един от местните вестници е: „Не бих искал да превръщам в тема на тази статия, че споменатият държавен служител е всъщност най-долнопробен мошеник, чиито родители никога не са били представяни един на друг официално и който, изглежда, се затруднява дори с най-прости задачи, като например да не се изпуска по малка нужда, но съм твърдо убеден, че способностите му да се справя със служебните задължения едва ли надхвърлят тези на обикновен мравояд“. Брей-брей. И този човек пише за свой колега от партията на независимите.

— Изглежда, дампиерци наистина имат проблем с честността — отбеляза Кинг. — Да не говорим, че законите им са прекалено либерални.

— Интересна армия имат на Дампиер — обясняваше Балдур на Гуднайт, който не сваляше жаден поглед от една млада жена, прелистваща модно списание в библиотеката.

— Хм — изсумтя Чес.

— Последният път са нанесли доста сериозно поражение на Торгут със система от постоянни атаки.

— Хм.

— Ето защо сега са решили да не заделят пари за отбрана и да развиват само офанзивната тактика, както пише един от великите им стратези.

— Хм.

— Не ме слушаш.

— Напротив, слушам те — възрази Гуднайт. — Струва ми се, че са се подули от гордост, задето са сритали противника, и сега не знаят на кой свят са.

— Доста добре казано.

— Ами да — отвърна Гуднайт. — Виж тази хубавица… Знаеш ли, ще те помоля да ме извиниш… — Той се надигна, прекоси помещението и заговори младата жена, която му отвърна с усмивка.

— Ако не друго — рече Грок, — поне се храним добре. Много добре. Тези дампиерци, изглежда, пращат свои майстор-готвачи във всички ресторанти из вселената.

— Дано това да не са единствените им способности — изсумтя Балдур.

— Излиза, че нашият работодател — подхвърли Кинг — е един доста обидчив човек. Оказа се, че е участвал в шест дуела. Един за първата му жена, два за втората, три за третата…

— От което следва — рече с усмивка Балдур, — че всяка следваща е била по-красива от предишната.

— Правилно.

— Как изглежда сегашната?

— В момента отново е ерген — съобщи Кинг. — Третата жена го е напуснала заради противника му в третия дуел.

— Хм — подсмихна се Балдур. — Ето защо винаги трябва да довършваш враговете си. Или да ги прострелваш в слабините.

— Или да си държиш закопчан дюкяна — продължи в същия дух Кинг. — Или да не избираш толкова великодушни жени.

— Мъжете не са чак толкова умни.

Лайнерът се насочи към огромен док и пред тях зейна входът на просторен хангар.

Гуднайт, застанал на опашка пред един от пасажерските шлюзове, погледна към космопорта.

— Май че навън вали — рече той. — Виждам красив сивкав пейзаж, доста приятен за окото.

— Нямам нищо против малко несимулирано време — заяви Мшел. — Писна ми от рециклиран въздух.

Антигравите на лайнера се задействаха с тихо бръмчене и корабът се отпусна меко на площадката. Покривът на хангара се отмести и един глас обяви от говорителите:

— Всички пътници да попълнят митническите си декларации. Всички пътници да попълнят митническите си декларации. След като си вземете багажа, насочете се към будките. След като си вземете багажа, насочете се към будките.

Според уговорката трябваше някой да ги чака на космопорта, в случай че възникне проблем с властите. Но засега не се виждаше никакъв посрещач. Кинг започна да се безпокои какво ще се случи, ако отворят някой от куфарите им.

Но в този момент към тях се приближи непознат човек с властна осанка на чиновник, който държеше в ръка снимка на групата. Точно както им беше обещал Рейнард.

— Господин Балдур и хората му? — попита той.

— Ние сме.

— Аз съм Дисър, от Министерството на външните работи. Освен това членувам в партията на бившия премиер Рейнард. Ще ви помогна да преминете през митницата, без да давате обяснения на служителите. Предполагам, че не носите нищо друго, освен лични вещи?

— Точно така, господине.

Докараха антигравитационна количка и багажът им бе натоварен в нея. Пистолетите лесно можеха да се скрият, но същото едва ли можеше да се каже за бластерните пушки, базуките и минохвъргачките.

Униформени мъже ги пропуснаха с поклон през вратата и малко след това те се озоваха на една от улиците на Тюлетия, столицата на Монтроа. От дъжда ги предпазваше само голямата козирка.

— Сега ще пристигне лимузина, която да ви откара до вашия хотел — успокои ги Дисър, докато се озърташе. — Ах, ето я…

Той млъкна, прекъснат от три бързи изстрела, които проехтяха откъм козирката над тях. Дисър се хвърли на земята и четиримата служители на „Звезден риск“, се проснаха край него, следвани от Джасмин, която се забави не повече от секунда.

Мъж, размахващ оръжие, изтича на улицата, като лъкатушеше между колите. Той скочи в една от тях и колата незабавно потегли нагоре, без да обръща внимание на виковете и сигналите на двамата пътни полицаи.

— Божичко — промълви ужасено Дисър. — Убийство посред бял ден! Какви неща се случват. Боже мили!

— Да — кимна безизразно Гуднайт. — Истинска трагедия. Вие четиримата ме почакайте тук.

Той си проправи път през тълпата, озъртайки се за труп. Сивокос мъж лежеше възнак със застинало на лицето изражение на изненада.

Гуднайт огледа трупа, намръщи се и се върна при останалите тъкмо когато на мястото дотича един полицай.

— Интересно — рече той. — Когато слизахме от кораба, случайно забелязах човека, чиято глава са отнесли одеве. Фреди, заприлича ми на теб, с това ми привлече вниманието. Направо ти е одрал кожата, сякаш ти е брат близнак.

Балдур се надигна и изтупа прахта от панталоните си.

— Може да е най-обикновен опит за грабеж — подметна той.

— Едва ли — възрази Гуднайт. — Не забелязах джобовете му да са обърнати, а го видях да изпуска портфейл, когато си подаваше билетите. От него стърчеше съюзнически паспорт, така че едва ли е някаква местна разправа.

— С други думи, смяташ, че са ни вдигнали мерника — рече Балдур, докато помагаше на Кинг да се изправи.

— Така изглежда — потвърди Гуднайт. — Най-добре да приемем, че противникът знае за нас.

Грок махна на едно такси, вдигна най-тежкия куфар и се приближи до него.

— Започвам да си мисля, че не поискахме достатъчно голяма сума — въздъхна огорчено Балдур и се качи в таксито.