Крис Бънч
Светът на мошениците (51)

51.

Голямата изненада в щабквартирата бе, че не ги очакваха никакви изненади. Всичко изглеждаше прекалено спокойно.

Служителите на „Звезден риск“ обмислиха идеята да организират малко празненство по случай успешното изпълнение на задачата, но после решиха, че махмурлукът едва ли е най-подходящият спътник, в случай че ги сполетят някакви неприятности.

Което и стана малко след зазоряване на следващия ден. Очевидно Л’Пелерин бе решил да изчака, докато всички негови противници от „Звезден риск“ се съберат на едно място, преди да нанесе своя удар.

Атаката бе започната от тежък пасажерски антиграв, който се спусна с оглушителен грохот и главозамайваща скорост над улицата, направи остър завой и се разби в портата, като уби двама от часовоите.

Маскираните се бяха отказали от идеята да нападат от небето, предполагайки, че „Звезден риск“ вероятно е въоръжен с противовъздушни системи. И това беше вярно — общо три ракетни ПВО установки бяха скрити на различни места в къщата.

Следващата смяна часови тъкмо бе станала и закусваше в столовата. Ако бяха нападнали само половин час по-рано, маскираните щяха да разполагат с предимството на изненадата.

Вместо това двата антиграва, които следваха първия — оборудвани с блиндирани плочи пред купето на шофьора и натъпкани с тежковъоръжени стрелци, — бяха посрещнати от началника на охраната и неговата смяна в мига, когато машините се издигнаха над разбитата врата и оголиха беззащитните си търбуси. Единият антиграв описа остър завой и рухна до първия нападател. Вторият направи опит да се изтегли. Шофьорът бе убит от изстрел с едрокалибрен бластер, антигравът се преобърна във въздуха и се стовари с трясък на алеята.

— Мърдай, мърдай, мърдай! — крещяха един на друг наемниците на „Звезден риск“, докато се разпръскваха из двора на къщата, заемайки позиции зад паркираните антиграви, дървета и статуи. — Сега ни паднаха… сегичка ни паднаха!

Очевидно бойният дух бе доста висок.

По това време петимата служители на „Звезден риск“ вече се бяха събудили и нахлузваха дрехи и бойни жилетки.

Последва кратко и яростно сражение, при което бяха убити петима маскирани и един наемник. Останалите отстъпиха, търсейки ново прикритие.

— Имаме огнево преимущество! — извика Балдур.

— Не — възрази Рис. — Тези мръсници чакат нещо.

— Е, да не ги оставяме да скучаят — обади се Гуднайт и пусна един дълъг откос с тежкия си бластер.

— Забелязахте ли нещо интересно? — попита Кинг и Рис бе впечатлена от спокойствието й. — Не се чуват сирени.

— Тоест съдбата ни е оставена в наши ръце — кимна Грок. — Л’Пелерин е взел мерки неговите главорези да не се месят. Нямам нищо против, тъй като и без това от известно време ме сърбят ръцете за тупаник.

Войникът до Гуднайт нададе тих изплашен вик.

Рис първо чу, сетне видя какво става — към къщата се приближаваше масивно верижно самоходно оръдие. То спря, огромните му заострени стабилизатори се забиха в земята, дулото се издигна и се насочи към сградата.

— Всички долу! — изкрещя Гуднайт и се подчини на собствената си команда миг преди оръдието да гръмне.

Снарядът разби високата входна порта и профуча през фоайето. За щастие беше бронебоен и не избухна, докато не стигна някъде отзад, където бяха складовите помещения.

Самоходното оръдие отново се раздвижи с оглушителен метален грохот и се вряза в един от паркираните антиграви. После се отдръпна назад, удари го повторно и го заизтиква встрани от пътя си.

Фон Балдур бе разгънал своята противотанкова базука. Подаде се от един разбит прозорец и стреля. Ракетата изфуча и удари самоходното оръдие в основата на дулото. Тя рикошира нагоре и избухна, без да причини каквито и да било щети.

— През задния вход! Трябва да го нападнем отстрани! — извика Балдур.

Той даде знак на двама от войниците и всеки от тях нарами по една базука. Тримата изтичаха при задната врата и Балдур я натисна с рамо. Отвън долетя безпорядъчна стрелба.

— По дяволите! — изруга Фридрих. — Изглежда, са разкрили нашата малка тайна. — Тримата се върнаха по пътя, по който бяха дошли.

Самоходното оръдие все още се бореше с антиграва и постепенно го избутваше настрани. Оръдието избълва отново, този път вдигнато високо, и отнесе немалка част от покрива на къщата.

— Малък козметичен ремонт — обяви Гуднайт, докато заемаше нова позиция.

Една граната описа широка дъга във въздуха, тупна вътре и подскочи. Рис я наблюдаваше как се търкаля на забавен каданс и в този миг гранатата избухна. Ударната вълна покоси Кинг и я запокити към стената, а един шрапнел попадна в крака на Гуднайт. Той извика от болка и се строполи. Джасмин Кинг лежеше неподвижно, но после се преобърна на една страна и бавно се изправи.

Рис беше подпряна на коляно. Тя забеляза зад прозореца двамата маскирани, които бяха успели да се доближат и да метнат гранатата. Единият от тях тъкмо се готвеше да хвърли втора. Откосът й покоси и двамата, гранатата падна от ръката на застреляния мъж и избухна.

— Благодаря — произнесе със стиснати зъби Гуднайт и се опита да седне. — Горе на третия етаж в една от спалните… оставил съм метална стълба… Трябва да се прехвърлите… в съседната къща…

— Значи затова…

— Сега не е време за приказки. Действай, дявол го взел! И прати най-сърдечни поздрави на онази женица. Кажи й, че ще й платим за щетите.

Той се наведе зад подпряния на триножник бластер. Пълначът лежеше и стенеше до него. Гуднайт изпразни един пълнител в двора, обсипвайки с огън самоходното оръдие, което мачкаше антиграва.

Рис забеляза десетина войници, разпръснати пред фасадата, които отвръщаха на огъня на маскираните. Засега, изглежда, противникът изчакваше да види какво ще направи самоходното оръдие. Тя изтича нагоре, нарамила по една базука във всяка ръка. Зад нея безшумно се катереше Грок, прегърнал тежкокалибрен бластер и притиснал два дискови пълнителя под мишницата си.

Мшел изкатери площадката на третия етаж, изтича по коридора и изрита вратата на една от неизползваните спални. Беше празна, с изключение на металната стълба, подпряна от едната страна на двукрилия прозорец. Мшел отвори прозореца с крак.

По-малко от четири метра я деляха от прозореца на съседната къща. Двамата с Грок вдигнаха стълбата, изтикаха я навън и я подпряха на отсрещния перваз.

Долу оръдието на маскираните изригна отново и цялата къща се разтресе.

Рис намести двете базуки на рамото си, претича по тясната стълба и скочи през разбития прозорец. Озова се на под, покрит с дебел слой прах и останки от порцеланови кукли. Грок я последва след минутка, като пристъпваше внимателно по огъващата се под тежестта му стълба.

Мшел му помогна да се промуши през прозореца и двамата се спуснаха надолу по стълбището. Едно изплашено лице надникна от полуоткрехнатата врата, която се хлопна, преди Рис да успее да предаде поздравите на Чес.

Почти подсъзнателно Мшел отбеляза странната миризма на застояло, влага и немито тяло, изпълваща въздуха, докато тичаха към входната врата.

Градината отпред бе занемарена и избуяла, дървета и храсти закриваха небето — перфектно прикритие. Двамата се придвижиха приведени към заключената външна порта. Рис простреля пантите с бластера, но шумът от изстрелите бе заглушен от трясъците в съседния двор.

Двама маскирани, залегнали зад една кола, извърнаха уплашени лица и Рис ги покоси.

Грок подпря своя тежък бластер върху покрива на колата. До входа на тяхната къща имаше трийсетина метра, самоходното оръдие блъскаше антиграва като побеснял робот. Екипажът на машината бе съсредоточил вниманието си върху вратата.

Рис свали предпазителя на базуката и се прицели внимателно. Екипажът зареждаше поредния снаряд в оръдието.

Изведнъж всичко се забави.

В мига, когато натискаше спусъка, един от членовете на екипажа се обърна, видя я и отвори уста да извика. Ракетата изсвистя от дулото, прекоси в миг пространството до самоходното оръдие, попадна вътре и избухна.

Последва втори взрив от експлозията на снаряда, който разкъса затвора на оръдието и го завъртя с бясна скорост. Екипажът изчезна в огненото кълбо и машината бе обхваната от пламъци.

Маскираните в двора се озърнаха ужасени и в този момент Грок откри огън със своя бластер. Това бе достатъчно да забравят защо са дошли тук и нападателите побягнаха назад към улицата.

Мшел се прицели внимателно и изстреля втората ракета.

Тя попадна право в тялото на жената, в която се целеше, разсече я наполовина и избухна в паркираната зад нея кола.

Грок изпразни последния заряд на пълнителя след отстъпващите.

Улицата бе запречена от обгорени тела и пламтящи антиграви, но не се чуваше почти никакъв звук, освен стенанията на ранените и пукота на пламъците, както и редки единични изстрели.

Едва сега от далечината долетя вой на сирени, огласящи идването на „закона“.

Равносметката бе доста тежка.

От двайсетте наемници шестима бяха убити, осем — ранени достатъчно тежко, за да бъдат евакуирани, а договорите им изплатени според клаузата за телесни повреди при изпълнение на поетите задължения, с необходимите надбавки. Останалите оцелели бяха единодушни, че работата е твърде опасна и предпочитат да получат обратен билет за дома.

Джасмин Кинг лежеше на една кушетка и край нея се навъртаха двамата доктори, повикани от Балдур. Без да отваря очи, тя произнесе с тъничък, момичешки глас:

— Не ми харесват тези хора.

Рис повдигна вежди.

— Сътресение — обяви единият от лекарите. — Ще бъде замаяна още седмица. Ще идвам всеки ден да я преглеждам.

Чес Гуднайт седеше на втората кушетка и наблюдаваше как докторът шинира счупения му крак.

Къщата бе превърната в руина. Липсваше голяма част от покрива, всички прозорци на фасадата и задната стена, а стаите бяха изрешетени. Въздухът бе изпълнен с прахоляк.

— Мисля си — отбеляза спокойно Чес Гуднайт, — че е време да ни увеличат застраховките. — Той потръпна от болка. — Нещо против да изпия още една обезболяваща таблетка?

— След малко — каза докторът. — Нека първо завърша шинирането, за да не започнеш да размахваш ръце и да ме халосаш, без да искаш.

Джасмин отвори очи и се надигна мъчително.

— Всичко ми се върти пред очите — оплака се тя с тъничък глас, после: — Струва ми се, че трябва да направим нещо за този господин Л’Пелерин.