Крис Бънч
Светът на мошениците (5)

5.

Залозите за четвъртата игра бяха почти космически. Ако Чеслеа победи, резултатът щеше да се изравни, ако надделее Уорик — това щеше да е краят.

Запалянковците изпълваха стадиона бавно и тихо. Охраната не предприемаше нищо, когато монтираните на входовете металотърсачи издаваха тревожни сигнали, нито проверяваха какво се крие под издутите връхни дрехи на феновете. В края на краищата те всички бяха заложили на някого и си бяха платили за местата.

Уейтман пресрещна Балдур при входа на тунела.

— Боя се, че днес може да станем свидетели на истинска война — заяви той.

— Не се тревожете — успокои го Балдур. — Това е само една тълпа, а ние сме петима. Имаме числено надмощие.

Уейтман направи опит да се усмихне.

— Не трябваше ли все пак да потренираме… как му казваха военните — спешна евакуация?

— Няма нужда да се тренира каквото и да било. Знаем какво правим.

Срещата започна след няколко минути. От самото начало мачът загрубя, но поне засега съдиите свиреха справедливо и за двата отбора. По трима играчи от всяка страна бяха изгонени за груби прояви и спор със съдиите.

В края на първата четвъртина резултатът беше 2:2. Във втората водеше Уорик. На трибуните цареше относително спокойствие, само от време на време някоя бутилка политаше към терена.

Фон Балдур беше в сепарето при Гуднайт и поддържаше постоянна връзка.

— Малък Роланд, Малък Роланд, тук „Звезден риск“.

— „Звезден риск“, тук Малък Роланд — отвърна тих глас.

— Малък Роланд, докладвай за местоположението.

— Кръжа на триста метра точно над теб.

— Готов ли си?

— Напълно. Чакам сигнал за начало.

— Капитан Хук, тук „Звезден риск“.

— Хук насреща.

— Готов ли си?

— Готов, на позиция, по твой сигнал.

— До всички станции, тук „Звезден риск“. Обявявам бойна готовност. Край на връзката.

В третата четвъртина резултатът бе 8:5, все още в полза на Уорик.

— Поддържате ли пълна готовност? — попита Балдур на линията на „Звезден риск“.

Другите трима, разпръснати из стадиона, потвърдиха.

— Добре тогава — каза Балдур. — Ако срещата продължава така, накрая ще съберат отборите в средата на терена. За да могат официалните лица да поднесат купата. Това е моментът, в който пристъпваме към действие.

— Разбрано.

В последната четвъртина, две минути преди края, Уорик водеше с 10:6.

— Мисля, че можем да направим някои предположения — заговори Балдур. — Изглежда, Уорик ще спечели състезанието.

— Така изглежда, приятелю — потвърди Гуднайт, загледан през прозореца на сепарето. — И тогава ще бъде достатъчно да… пресвето лайно в центрофуга!

Гуднайт вече тичаше към изхода на сепарето и Балдур се огледа объркано.

И тогава видя, че в едно от сепаретата на петдесетина метра от тях трима мъже сглобяваха нещо, което завършваше с дълга стоманена тръба. Те повдигнаха дулото, насочиха го към терена, монтираха отгоре телескопичен мерник и пъхнаха отзад неголяма ракета. Четвърти мъж разпъна триножник, клекна до него и включи мерника.

Гуднайт смътно чуваше приглушения рев на тълпата, докато последните секунди от срещата се нижеха. Той тичаше с всички сили, разблъскваше хората, но все още беше далече — прекалено далече от сепарето.

Официалните лица вече прекосяваха терена към средата, където отборът на „Юнайтедс“ ги очакваше нетърпеливо и изплашено.

Балдур включи връзката.

— Капитан Хук, тук „Звезден риск“. Започнете операцията… сега! Очаквам ви тук незабавно.

— Тук Хук. Потегляме.

— Малък Роланд, започнете снижаване.

Трибуните бяха изпълнени със сражаващи се мъже и жени. Гуднайт чу няколко изстрела, но не можа да разбере откъде идват.

Мъжът зад ракетомета се прицелваше бавно, за да е сигурен в попадението.

Гуднайт докосна с пръст основата на брадичката си и светът около него се забави, а звуците се извисиха до нетърпимо пищене. Сега вече хората наоколо бяха размазани и той сновеше между тях като колибри между цветенца.

Мерачът така и не успя да го види, когато Гуднайт нахлу в сепарето, блъсна се в него и го запокити към стената. Но спусъкът вече беше натиснат, ракетата излетя, прекоси въздушното пространство над стадиона и се заби в тълпата отсреща.

Докато стадионът се огласяше от пронизителни писъци, отгоре се спусна тежкотоварен транспортен космически кораб от клас VIII, провесил огромна кука от долния край на хангара. Куката се залюля и се закачи в металното скеле, на което бяха монтирани антигравите.

На мостика на кораба, с които допреди малко бе разговарял Балдур, стоеше „капитан Хук“. Той нареди пълна мощност на двигателите и трийсетградусов наклон. Корабът, предназначен за монтаж на сложни и тежки конструкции и разрушителни работи, почти без усилие откърти масивния покрив на стадиона.

— Говори Хук, Малък Роланд. Някакви проблеми с покрива?

— Съмнявам се да ни създаде затруднение. Идваме.

Гуднайт излезе от ускорения режим и откри, че тримата мъже около ракетомета са се опулили в него. Единият вече посягаше към оръжието.

Бластерът на Гуднайт забълва огън.

Тримата мъже се завъртяха и паднаха.

Гуднайт пусна още един откос в главата на съборения мерач, за да се подсигури, след което се затича, прескачайки по няколко скамейки наведнъж.

Рис и Кинг вече бяха на терена, а Балдур търчеше надолу по стълбите.

Стадионът се изпълваше с дим и пламъци, които се усилиха, когато през отвора на покрива се подаде муцуната на бивш съюзнически тежък крайцер, който започна да се снижава величествено към земята, разбивайки всичко по пътя си. Той изпълни огромния стадион от край до край.

Долният шлюз се отвори и оттам се подаде товарна рампа. Двама мъже с бластерни пушки изтичаха надолу по нея и заеха позиции за стрелба. Засега не се виждаше противник. Тълпата се занимаваше да тъпче себе си и да се измъкне час по-скоро от този невъобразим кошмар.

Джасмин и Мшел изтикаха седемте съдии към рампата, като ги подканяха с викове. Мъжете и жените се подчиняваха, шашардисани от случилото се.

Грок се появи на близките стълби, сграбчи Фреди с едната си ръка и зашлеви с опакото на другия мъж, който размахваше към него тояга.

Гуднайт вече беше на полето и тримата стигнаха крайцера едновременно. Шмугнаха се през шлюза, последвани от двамата пазачи с пушките, и люкът хлопна зад тях.

— Добре дошли на борда — посрещна ги любезен глас.

— Можете да заповядате при мен на мостика. Готов съм да ви представя сметката си. Сигурно ще ви се стори солена, но няма как.

— Не е за мен — поясни Фридрих задъхано. — Сметката е за Асоциацията на професионалните рефери. — Той изгледа седмината объркани, зяпнали съдии. — Предполагам, с радост ще ви предложат петнайсет, дори двайсет процента бонус за отличното изпълнение.

— Фреди, ти вече ме предупреди, че тези хора са доста щедри. Доведи ги при мен.

— Идваме — отвърна ухилено Балдур. — Аз също трябва да направя един паричен трансфер.

Чес, Джасмин и Грок надзъртаха през илюминатора, докато корабът се издигаше над разрушения стадион.

— Както каза, Чес — промърмори Грок. — Никой не бива да обижда нашата Джасмин.

Гуднайт успя да се усмихне изморено.

— Джасмин, ще ме черпиш ли една пържола? Имам нужда от храна след онова търчане долу.

— Стига да нямаш някакви задни мисли — каза Кинг. Те напуснаха шлюзовото помещение.

Рис хвърли прощален поглед на Уорик.

— Не победата е най-важна — промърмори тя замислено. — А участието в играта.