Крис Бънч
Светът на мошениците (44)

44.

Два дена преди да бъде извършен опитът за спасяване на Суфиерд, в щабквартирата на „Звезден риск“ се появиха Фра Дяволо и жена с навъсено, сериозно лице.

Мшел ги посрещна и Дяволо не пропусна да я информира, че тя несъмнено е най-красивото създание в цялата околност и че с радост би си побъбрил с нея, но той, или по-скоро неговата спътница трябва да се срещне с Фон Балдур.

— Дължите ми пари — заяви жената без предисловие, когато се озоваха в приемната.

— Така ли? — попита Балдур, който нямаше никаква представа коя може да е посетителката. После изведнъж се досети. Тя беше вторият агент, с когото се бе свързал на Торгут — от нея бе поискал сведения за предстоящите торгутски маневри в околностите на Белфорт. — О, да.

— Чаках ви в „Кафенето на утринните удоволствия“, както се бяхме уговорили — продължи жената. — Но вие не дойдохте. Носех… и сега имам… информацията, която искахте.

— За съжаление, се забърках в неприятности, които наложиха да напусна планетата — обясни той. — Но съм съгласен, че ви дължа пари. — Балдур все още не знаеше какво ще прави с плановете.

— Моята спътница — намеси се Фра Дяволо — е получила покана за посещение на един от съюзническите светове, откъдето идват родителите й, и най-сетне са й разрешили да замине — по необясними причини.

— Е, чак пък необясними — възрази жената. — След като някакъв неизвестен дампиерски агент извърши убийство и се скри, положението в бюрото, в което работех, взе да се усложнява. Вероятно съм била под подозрение, тъй като бях единствената, която не беше четвърто поколение торгутски гражданин. И така някой в торгутскгото контраразузнаване е решил да провери накъде ще се отправя, ако ми позволят да пътувам. Вероятно е трябвало да ме проследят и дори да се намесят, в случай че не се насоча незабавно към родните светове. Но аз успях да се измъкна от преследвачите си, смених три различни рейса и накрая… но това едва ли ви интересува. — Жената извади малък диск. — Смятам да се заселя тук, в Монтроа, но както разбрах, животът е скъп. Освен това бих искала да остана невидима за обществото, а това също изисква средства.

Балдур взе диска.

— Ще видите, че умеем да се отплащаме щедро.

— За което ще получите безкрайната ми благодарност.