Крис Бънч
Светът на мошениците (40)

40.

— Намерих едно място, където се споменава Суфиерд — обади се Джасмин Кинг от своя компютър.

Преглеждаше писмата между Хила Адрианополи и премиера Ладиер, които Гуднайт бе откраднал от сейфа на Шипрайт. Останалите бяха надвесени над своите компютри в щабквартирата.

— Споменава се? — повтори Гуднайт. — И това ли е всичко?

— Именно — споменава се — потвърди Кинг. — Прегледах писмата пет-шест пъти, използвайки всякакви програми.

— И какво получихме? — попита Балдур.

— Цитирам — поде Кинг. — „Скъпа, гризеше ме любопитство дали онзи предател Суфиерд наистина е виновен, тъй като се появиха разни глупаци, подлагащи на съмнение решението на трибунала. От Л’Пелерин получих уверения за неговата абсолютна вина, така че няма да се безпокоя повече за нещо, което е истинска дреболия в сравнение с отвратителния скандал за договора с минералите…“, край на цитата и това е всичко.

— По дяволите! — не се сдържа Гуднайт. — И за това рискувах живота си… както и безукорната си репутация и съсипах една отлично изработена легенда?

— Така изглежда — отвърна Кинг.

— Е, а как стои въпросът с нецензурните пасажи? — попита Гуднайт. — Трябва да има нещо подобаващо, след като онази смахната жена застреля журналиста.

— Щом се интересуваш… — Джасмин натисна няколко сензора. — Прехвърлих го при теб.

Гуднайт се надвеси над екрана.

— И това според теб е скандално и нецензурно? Бях далеч по-добър още на петнайсет.

— Включително и когато се намеси змията? — попита Рис.

— Змия? Каква змия? — Гуднайт се зачерви. — Не виждам нищо за някаква змия. — Едва сега забеляза, че Мшел се смее. — По дяволите, Рис!

— Има още една интересна част — обади се Джасмин. — Аз също се питах дали тази Адрианолполи е кръгла глупачка, или води някаква друга игра.

— Защо смяташ, че Адрианополи е същество с ниска интелигентност? — попита Грок.

— Заради действията й най-вече — обясни Джасмин. — Да застреля главния редактор Фол не беше никак умно, особено след като не можа да се сдобие с писмата, нито пък знаеше дали вече не са направени копия.

— Джасмин, отклоняваш се от темата — прекъсна я Балдур. — Нали каза, че си се натъкнала на нещо интересно.

— Така е и след като продължих издирването, открих още любопитни неща от същата категория. За съжаление, не помагат за намерението ни да освободим Суфиерд. Но тъй като представляват сериозен интерес, позволете ми да ви цитирам следния пасаж: „След като прекарах два часа с посланика на Т., почувствах облекчение, че те не възнамеряват да предприемат враждебни действия спрямо Белфортските светове и че цялото това дрънкане на оръжия е само оправдание за флота на Т. да осъществи поредното превъоръжаване…“. Ето още един интересен цитат: „След доста откровен разговор възникна идеята, че единственият начин да се избегне конфликт между нашата система и Т. е провеждането на конференция… и това бяха думи на самия посланик… с цел намиране мирно решение за проблема с Б. чрез поделяне на властта“. Край на цитата.

В стаята се възцари стреснато мълчание.

— Кучи син — изруга Гуднайт. — Излиза, че не съм си губил времето напразно.

— Т. вероятно е Торгут — кимна Рис. — Брей!

— Нищо не разбирам — призна Грок.

— Съвсем ясно е — изтъкна Балдур. — Ладиер и партията му са се придържали към мирна позиция, твърдейки, че Белфортските светове ще останат под контрола на Дампиер и че Торгут няма намерение да започва трета война. Ако анализираме тези два цитата, ще получим смесени сигнали. Единият е, че торгутският флот има апетити за започване на война и че посланикът лицемерничи пред Ладиер, а вторият, че Ладиер няма нищо против да предаде Белфортските светове на Торгут. Всеки, който предлага споделяне на управлението на трети свят, и всеки, който приема подобно предложение, е готов на отстъпки. И макар това да не допринася с нищо за нашата пряка задача, със сигурност може да се окаже полезно за господин Рейнард. Ето заради такива неща падат правителства. Сега вече разбирам защо Адрианополи е застреляла Фол и е рискувала всичко, за да сложи ръка на писмата.

— Джасмин, ти беше права. Има поне един глупак в тази объркана история. Но не е жената, а по-скоро премиерът Ладиер, който е бил така непредпазлив да разкрива подобни тайни, при това в писмена форма, на своята любовница. Да — продължи замислено Балдур, — мисля, че господин Рейнард ще престане да се оплаква от разходите ни, когато научи за това. Ще си уговоря среща с него и ще му покажа някои по-интересни цитати от тези писма, ако Джасмин бъде така добра да ми ги подготви.

— Какво пък — обади се Рис, — докато вие се занимавате с политика, аз смятам да потърся онова пощальонче, за което разказваше приятелката на Чес. Мисля, че е време за някои директни действия.