Крис Бънч
Светът на мошениците (33)

33.

Тълпата се появи по обед два дена по-късно и часовите вдигнаха тревога.

— Мързеливци — отбеляза Гуднайт, докато надзърташе през прозореца на столовата. — Дори не могат да станат рано. Сигурно им трябва време, докато се натъпчат със стимуланти.

— Не уважаваш волята на мнозинството — подсмихна се Грок.

— Шегуваш се.

— Опитвам се да се шегувам — поправи го Грок.

Свободните от наряд войници вече се събираха в столовата.

Фон Балдур оглеждаше тълпата, изпълнила улицата от единия тротоар до другия.

— Интересни лозунги носят — рече той.

На плакатите пишеше: „ЧУЖДОЗЕМЦИ, НЕ СЕ МЕСЕТЕ В НАШАТА ПОЛИТИКА“, „НАЕМНИЦИ, ВЪРВЕТЕ СИ У ДОМА“, „СМЪРТ НА ПРЕДАТЕЛИТЕ“, „СМЪРТ НА СУФИЕРД“, „ДОЛУ НЕЗАВИСИМИТЕ“, „СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА БЕЛФОРТ“.

— Човек би си помислил — продължи все така спокойно Балдур, — че са организирани от универсалистите. Не мисля, че маскираните стоят зад това, защото засега ни обстрелват само с камъни и бутилки. Маскираните предпочитат оръжия. — Той се обърна към войниците, които очакваха нареждания. — Излезте навън с маркучи и сълзотворен газ. Използвайте палки само ако някои от тях прескочат оградата. Сложете си филтри срещу газа. Въоръжение — само пистолети, и то в краен случай, ако нещата излязат изпод контрол. Прекосят ли границата, ще ги изтикате обратно на улицата. Действайте по ваше усмотрение. Надявам се съседите да повикат полиция.

Началникът на смяната кимна и поведе хората си навън.

— Това ще ги задържи за известно време — рече замислено Балдур. — Ей… какво става?

Той се наведе машинално, когато над къщата прелетяха три платформи и в двора избухнаха газови гранати.

— Сложете си филтрите — нареди. — Надявам се, че ни бомбардират със сълзотворен газ, а не с токсичен. Но тъй като къщата не е херметически изолирана…

— Всъщност е — възрази Джасмин, приближи се до командното табло и натисна няколко копчета. — Това задейства системата за повишено въздушно налягане вътре.

Рис ги слушаше с половин ухо. Тя напъха газови филтри в ноздрите си, извади от джоба си малък, но мощен бинокъл и се зае да разглежда тълпата.

— Водачите ли търсиш? — попита Гуднайт.

— Именно — кимна тя. — Ето този там… мисля, че е полицейски агент или някой от хората на Л’Пелерин. А онзи… хей! Джасмин, би ли погледнала?

Кинг пое от нея бинокъла.

— Кучият му… това е Новотни!

— Точно така — потвърди Гуднайт. — Нямах нищо против „Цербери“ да ни следят отдалече, но да пратят срещу нас цяла тълпа, това вече е прекалено.

— Вярно е — съгласи се с носов глас Рис. Тя се пресегна към снаряжението си. — Хайде, Грок. Ще ми трябва подкрепа.

Извънземният изръмжа доволно и я последва тичешком през кухнята към капака, зад който се намираше евакуационния изход. Той сграбчи пътьом една бластерна пушка и закачи на колана си няколко шокови гранати.

Тунелът бе обрасъл в паяжини, но беше сух и чист и нямаше никакви насекоми. Водеше до неголям гараж за антиграви на улицата зад къщата. Рис излезе през една странична врата и Грок се промуши след нея.

Двамата прекосиха улицата, изкачиха се по една тясна пролука между къщите и се озоваха на булеварда отпред. Рис вдигна ръка да спрат и се огледа.

Първото, което видя, бе дъжд от газови гранати, които прехвърляха оградата и падаха сред ревящата тълпа. Малцина носеха маски и носни филтри, но и те решиха да отстъпят с останалите.

— Видя ли къде е Новотни? — попита Грок.

— Не, по дяволите! — ядосваше се Рис. — Сигурно се е изтеглил с първата група. А може би антигравите, които разпръскваха газ, са били негова идея?

— И какво ще правим сега?

— Ще се върнем… не! Хайде да пипнем онзи клоун!

Покрай тях подтичваше мъж с противогаз, сиво наметало и панталони.

Рис се изпречи на пътя му, насочила пушката за стрелба.

— Да не си гъкнал!

Мъжът замръзна и вдигна ръце.

— Не можете да… — заговори той глухо зад маската. — Аз съм служител на…

— Вече го направихме — прекъсна го безкомпромисно Рис и го поведе към уличката.

— Това е отвличане!

— О, разбра ли най-сетне? Значи майка ти не е отгледала кръгъл глупак — захили се Рис. — Грок, да го отведем в гаража.

Чуждоземецът изръмжа одобрително и вдигна мъжа с една лапа. Рис го обискира и извади пистолет, флакон с газ и метален бокс от единия му джоб и портфейл с документи от другия.

Грок прекоси с няколко големи скока разстоянието до гаража. Дори някой да ги бе видял, едва ли би могъл да реагира, или да осъзнае какво става.

Рис го следваше по петите. Тя смъкна противогаза на мъжа и извади филтрите от носа си.

— Не му позволявай да мръдне! — нареди на Грок.

— Няма да посмее — заяви спокойно извънземният. Той дръпна лапата си назад, показа за секунда дългите си закривени нокти, после ги прибра.

Мъжът се превърна в сталагмит.

— Да видим с какво разполагаме тук — промърмори Рис и зарови в портфейла. — Ама той наистина е служител на закона. Защо тогава не се намеси срещу безредиците, господинчо?

— Имах други заповеди.

— По-точно, да раздухваш размирици?

Мъжът стисна устни.

— Имаше един твой колега в кафяви дрехи — продължи Рис. — Интересува ме къде е щабът му. Говоря за онзи, с когото разговаряхте. Не знам под какво име се представя, но е много мършав, с големи ръце и доста неприятен белег на лицето, освен това накуцва. Говори шепнешком.

— Не познавам…

Рис го зашлеви два пъти.

— Къде да го намеря?

— Не мога да ви кажа.

— О, напротив, можеш — засмя се Рис. — И още много неща. Защото това, което той може да ти стори, е в границите на предположението. А при мен е сигурно.

Мъжът поклати глава.

— Както желаеш. Но ще е доста неприятно за теб — въздъхна Рис.

Половин час по-късно разполагаха с адреса на тайна квартира на „Цербер“ и пълни подробности, поне доколкото бяха известни на полицая, за връзките на компанията с универсалистите.

Полицейският агент лежеше на пода на гаража.

— Нещо друго да ни е нужно от него? — попита Грок.

— Не се сещам — сви рамене Рис — Всъщност, той диша ли още?

Грок приклекна и опря пръст на вратната артерия на мъжа.

— Диша едва-едва… но пулсът му е добър.

— Този тип може да ни създаде проблеми… ако оживее.

— Права си. — Грок вдигна крак и го стовари върху тила на полицая. Мъжът се сгърчи конвулсивно и замря.

— Ще се върнем по тъмно, за да изхвърлим трупа в реката — подхвърли Рис. — А сега да се качим горе и да съобщим на Фреди какво сме намислили да сторим на Новотни и неговите помощници от „Цербер“, задето ни се пречкат в краката.