Крис Бънч
Светът на мошениците (21)

21.

Патрулните кораби пристигнаха по график. Имаше леко спречкване, когато екипажът разбра, че „Звезден риск“ не се шегува с настояването си да не се мотаят по местните барове и че един от корабите трябва да остане на орбита.

След като позвъни тук-там, Гуднайт взе единия кораб и заръча на пилота да го откара на планета, отстояща на двайсет светлинни години.

Когато корабът най-сетне напусна N-пространството, той нареди на пилота да обиколи три пъти малката планета, преди да се приземят на нея.

Пилотът го погледна с любопитство.

— Виж какво, малко птиче — рече Чес. — Изглежда, досега не си си имал работа със „Звезден риск“. Успокой се. Зная какво правя.

— Но защо трябваше да обикаляме три пъти?

— Защото — обясни Гуднайт — този свят е на Съюза. Или по-скоро е под контрол на съюзническите власти.

— Така е — потвърди пилотът. — Нали затова поиска да те докарам тук?

На таблото блесна надпис „Приземяване“.

— Няма значение — отвърна Гуднайт. — Ще ти обясня по-късно, когато отпътуваме. А междувременно, искам да държиш кораба в постоянна готовност за излитане, при това без да чакаме разрешение от диспечерите, и всички да бъдат по местата си.

— Но това е незаконно — възрази мъжът.

— Какво толкова? — изсумтя Гуднайт. — Нали вече не си в съюзническата армия?

— Така е.

— Изхвърлиха те, без да им мигне окото, предполагам?

— Ами… вярно.

— Съкращение на силите и прочее глупости. Което за теб означаваше край на мечтите да пориш небесата с мощни кораби, докато накрая ти връчат адмиралския жезъл. Прав ли съм?

Пилотът не отговори.

— С други думи, сега те са твой противник. Набий си го в главата, докато не е станало късно. А сега, искам да останеш при пулта за управление и да си нащрек. В джоба си нося този малък предавател. Ако иззад ъгъла неочаквано се покаже някой интересен екземпляр, например съюзнически боен кораб, гледай да ме информираш, разбрано? И последното, между другото, е заповед.

Гуднайт не спираше да се чуди на възможностите на Съюза. Дори тук, на този далечен свят, където разполагаше само с две постройки, съюзническата бюрокрация го накара да чака половин час.

Прекара времето да зяпа през прозореца към космопорта и тъй като нямаше пълно доверие на пилота, следеше за признаци на безпокойство сред чиновниците наоколо.

Но нищо не се случи и в края на краищата го повикаха в един кабинет, където го очакваше изненада.

Мъжът, който седеше зад бюрото, бе среден на ръст, с незабележима външност, освен ако не обърнеш внимание на хладните му сиви очи.

— Боже мили, Крюгер! — възкликна Гуднайт. — Кому си сторил някоя страшна злина, че да те прати на този окаян свят?

Крюгер беше един от началниците на Чес по времето, когато той служеше като капитан в съюзническата армия, преди да го заловят с цял наръч бижута от ковчежето на жената на посланика на една планета.

Двамата с Чес не се бяха разбирали добре, но това сигурно се дължеше на Гуднайт, който не изпитваше особено уважение към началството. Не му се нравеше лекотата, с която пращаха подобрените на почти самоубийствени операции, докато те си седяха на топло в кабинетите, на светлинни години от опасното място.

— Съжалявам, че трябва да те разочаровам, Гуднайт — каза Крюгер. — Но минавах наблизо, когато чух да се споменава името ти, и реших да се срещна с теб и да видя за какво става въпрос.

— Трябва ли да си мисля, че съм нечий заложник? — попита Гуднайт и ръката му се плъзна към пистолета.

— Не — успокои го Крюгер. — Участвам в една игра, която е далеч по-голяма от твоята. Поне за момента. Между другото, да не си дошъл тук, за да се предадеш? Все още те издирват, ако не ти е известно, поне от няколко свята.

— Нямам подобно намерение — увери го Гуднайт. — Вече видях достатъчно от килията на смъртника.

— Или си пристигнал с надежда да получиш амнистия?

— Не. Има ли такава възможност?

— Не мисля. Но ако се интересуваш от предишната си професия, сигурно може да се постигне някакво съгласие и дори да те възстановят на някогашния ти чин. В наши дни има предостатъчно работа за човек с твоите способности и… подобрения. Макар че вероятно ще трябва да се съгласиш на някои дребни корекции, които да потушат стремежа ти към лесно и незаконно забогатяване.

Гуднайт потрепери.

— Благодаря, но не мисля, че ще позволя на когото и да било да бърника в мозъка ми. Най-малкото на специалисти от Съюза.

— В такъв случай, какво те води на този наблюдателен пост?

— Дойдох да проверя дали Съюзът следи ситуацията между Дампиер и Торгут.

Крюгер докосна един сензор и над таблото пред него се издигна екран. Той натисна още няколко копчета.

— По дяволите — измърмори недоволно. — Да ползваш чужд компютър е като да си миеш зъбите с чужда четка.

— Много изискано сравнение — каза Гуднайт, който все още очакваше вратата да се отвори и в помещението да нахлуят неколцина полицаи.

Крюгер наблюдаваше екрана.

— В момента нямаме наши хора в тази система — съобщи той. — Има ли нещо, което да привлича вниманието ни?

— Само ако все още се придържате към версията, че Съюзът е галактическият миротворец — отвърна Гуднайт. — Защото там намирисва на война.

— И какво е твоето участие?

— Нещо, което няма общо с космическите флотилии — излъга умело Гуднайт. — Отскочих нататък да проверя дали може да се спечелят лесни парици, пък и когато назряват размирици, моите преследвачи могат да се откажат.

— Нали не очакваш, че Съюзът ще прати няколко ескадрили бойни крайцери само за да спаси издирван от закона престъпник? — захили се Крюгер.

— О, я стига! Мисля, че Съюзът трябва да се намеси, когато цивилни тъпаци грабнат оръжията с цел да се правят на решето едни други.

— Какво пък… — сви рамене Крюгер. — Ще докладвам където трябва. Предполагам, че разполагаш с подробна информация. Ще се свържа с нашия резидент.

Гуднайт се изправи. Знаеше какво означава това.

— Прав си. Разполагам с подробен доклад на кораба и мога да го прехвърля тук до час.

— Ще помоля един от нашите военни съветници да го прегледа — обеща Крюгер. — Що се отнася до теб лично, помисли още веднъж над предложението ми. Не можеш вечно да бягаш, макар че сигурно го знаеш.

— Ще приема съвета ти сериозно — каза Гуднайт. — Скоро се връщам.

Двамата мъже размениха фалшиви усмивки и Гуднайт излезе забързано.

Само след няколко минути, без да чака разрешение, патрулният му кораб излетя, пренебрегвайки заплахите на диспечерската служба.

И така, Съюзът не само не знаеше за готвещата се война, но което бе по-лошо, нямаше да се намесва — не и докато труповете не започнат да достигат покривите.

Надеждите на Гуднайт, че животът може да се окаже малко по-лесен за „Звезден риск“ и служителите му, се оказаха напразни. Както винаги, трябваше да се примирят с това да припечелват пари на светове, където цивилизацията имаше още дълъг път до своето съвършенство.