Крис Бънч
Светът на мошениците (59)

59.

— Божества в небето и под земята! — възкликна Фра Дяволо. — Умеете да мечтаете мащабно, Фон Балдур.

— Това не са мечти — възрази Балдур. — С вашите възможности ще го превърнем в реалност. Аз, както знаете, разполагам само с една яхта и два патрулни кораба.

— Моите хора ще участват доброволно… Макар че някои от тях вероятно ще поискат известни компенсации — рече Дяволо. — Да не забравяме и цените на горивото. Нали не сте намислили да ме докарате до фалит?

— Желаете ли да ви покажем сметките, които предоставяме на нашия основен клиент?

Дяволо потрепери.

— О, не. Ни най-малко. — Той помисли за миг. — Какво пък, сигурно си заслужава. Във всеки случай ще има какво да разправям някога на внуците си.

Точно по план торгутският флот се вдигна от различни бази в системата. Всеки командир на кораб бе получил плик с инструкции за провеждане на маневрите, в които бе описана съвсем точно неговата роля.

Флотът първо се срещна в открития космос между планетните системи. Колкото и да бе странно, там се оказа и един огромен, доста старичък вътресистемен транспортен кораб.

Два разрушителя го доближиха и докладваха данните от сканирането, като добавиха, че произходът на кораба вероятно е от системата Дампиер, което бе леко обезпокоително. Флотски адмирал Гарад издаде нареждане да не се занимават с кораба и да продължат с учението.

Около една четвърт от торгутските кораби изчезнаха в хиперпространството. Щяха да се появят малко по-късно, в ролята на противникови съдове.

Военните маневри могат да протекат по много различни начини. Най-често предварително се създава определена бойна ситуация и след това се търси решение за нея.

Торгутският флот извърши два скока, като при втория се появи от N-пространството в близост до Белфортската система — както беше според плановете.

Тук ги очакваха два бивши съюзнически патрулни кораба от клас „Пир“, които не отговориха на опитите на флагмана за връзка, нито заявиха какви са им намеренията. Фридрих фон Балдур изслушваше с доволна физиономия настойчивите повиквания.

След един напрегнат час патрулните кораби изчезнаха, малко преди — както беше според плановете — торгутският флот да бъде атакуван от агресори, играещи ролята на дампиерски бойни фрегати.

След внимателно оглеждане на района, за да не възникнат нежелани стълкновения, нападателите бяха прогонени и сценарият — изпълнен. В този момент на сцената се появи една яхта, която очевидно наблюдаваше и записваше случващото се.

Флотски адмирал Гарад започваше да се изнервя от тези неочаквани посещения. Той запозна с проблема Върховното командване на Торгут и бе посъветван да предприеме мерките, които сам смята за необходими, с което прехвърлиха топката и отговорността за последствията в неговия двор.

Гарад реши да продължи с ученията и нареди трети скок на целия флот, този път в сърцето на Белфортската система.

И отново тук ги очакваха два кораба — този път един преоборудван миночистач и свръхлуксозна яхта. И двата не отвърнаха на опитите за комуникация. Ако това беше истинска война, Торгут сега щеше да нареди атака срещу Белфортските светове.

Но не беше и флотът извърши два скока до една мъртва система, чиито четири планети отстояха на същото разстояние от умиращото слънце, на каквото и заселените Белфортски светове.

Като необитаеми, те бяха определени за мишени при предстоящите стрелби.

Колкото и да бе невероятно, имайки предвид, че тази система се намираше на светлинни години от цивилизования свят, нови два дампиерски кораба ги очакваха тук. Объркването сред командването растеше.

Гарад не разбираше какво става, какво цели с подобни действия Дампиер, но си даваше сметка, че не бива да рискува скъпоценните си кораби. Ето защо той обяви край на маневрите и нареди всички да се приберат по базите.

Обезпокоеното Върховно командване се събра да обсъди проблема.

Вече нямаше съмнение, че Дампиер разполага с един или повече агенти в Торгут. Преди известно време за малко да заловят един от тях. Освен това се подразбираше, че този агент заема висок пост във военната йерархия, може би дори по-висок от починалия наскоро Л’Пелерин, защото откъде иначе ще се сдобие със свръхсекретни военни планове?

Въпросът беше защо Дампиер е позволил да се разбере за съществуването на този агент? Заваляха всякакви предположения и скоро се възцари истински хаос, тъй като нито едно от тях не допринасяше за изясняване на положението. Нямаше съмнение, че подготвяната инвазия срещу Белфортските светове трябваше да се отложи за известно време.

За доста дълго време, посочи някой, тъй като до дампиерските избори оставаше седмица и изглежда, че войнолюбивият Рейнард щеше да се върне в премиерския кабинет. Когато това стане, Върховното командване не се съмняваше, че ще последва бързо изграждане на Белфортската защитна система, с което планираната инвазия щеше да се затрудни още повече, а дампиерският флот щеше да бъде поставен в състояние на бойна готовност.

Освен това се предполагаше, че дампиерският флот ще бъде подсилен.

А междувременно Торгут щеше да продължи с погрома на собствения си разузнавателен апарат, докато издирва къртица след къртица. Всичко това допълнително усложняваше обстановката по висшите етажи на властта. Ето защо в края на краищата се взе решение да не се предприема каквото и да било, докато ситуацията не се проясни от само себе си.

— Сега вече — попита доволно Балдур — заслужавам ли титлата Велик миротворец?

— Заслужаваш и още как — отвърна Рис. — Стига да успееш да убедиш хората, че си отговорен за случилото се.

Балдур леко помръкна.

— Добре де. Както обича да казва нашият добър приятел Фра Дяволо, ако не друго, от това ще излезе чудесна история за разправяне на чашка.