Крис Бънч
Светът на мошениците (3)

3.

Лудницата започна още на централния космопорт на Уорик. Запалянковци от Чеслеа се изсипваха от пристигащите пасажерски кораби във всякакви състояния — от буйно веселие до безпаметно пиянство на носилка.

Петимата служители на „Звезден риск“ пристигнаха с обикновен лайнер и успяха да се качат на лимузина за хотела само защото изглеждаха трезвени и размахваха пачка с пари. Те прелетяха над украсените площади, шумните пазари и маршируващите оркестри.

— Вие за кой сте? — попита ги шофьорът.

— За тишината и спокойствието — отвърна Балдур.

Шофьорът изсумтя.

— Няма да ги намерите през следващите две седмици. Ако питате мен, най-добре се връщайте още сега на космопорта и хващайте кораб за някоя друга система.

— Дошли сме тук по работа — отбеляза Рис.

Шофьорът погледна през рамо и едва не отнесе един плакат с надпис „Уорик са велики, «Юнайтедс» им дишат праха“.

— Имате ли нещо общо с финалите? — поинтересува се той.

Чакаше го малка изненада.

— Ние сме психолози — обясни спокойно Гуднайт. — Специалисти по масова психоза на тълпата.

Шофьорът се обърна напред и потъна в мрачно мълчание. След като се приземиха пред „Шелбърн“ — единствения луксозен хотел, в който бяха отседнали и съдиите, — той отказа да слезе, за да им разтовари багажа, въпреки че беше доста тежичък, и дори не прие подадения през процепа бакшиш, замръзнал като статуя зад волана.

— Тези хора май наистина вземат доста на сериозно скайбола — посочи Грок. — За първи път виждам таксиджия, който да откаже бакшиш.

— Това е знак и предупреждение — рече Рис. — Май ще трябва да внимаваме какво говорим.

— И най-важното — добави Балдур, — не носете никакви емблеми и знаци, сочещи принадлежността ви към някой от двата отбора. Внимавайте и дрехите ви да не са в техните цветове, които са съответно черно и червено за дяволите и тъмносиньо за „Юнайтедс“.

 

 

— Всъщност — обясняваше Уейтман — ние сме доста добре подготвени за всякакви неприятни обрати. — Останалите шестима мъже и жени в хотелския апартамент кимнаха. — Първо — продължи той, — обърнете внимание на нашите връхни дрехи. Тези черно-бели панталони и ризи са подсилени срещу удари с твърди предмети. Ето защо ризата се спуска долу до слабините, а под нея има неутрализираща жилетка, която предпазва от хвърлени бутилки, камъни и подобни. Тази малка шапка е подплатена и ще омекоти удари от предмети с тегло до един килограм. Обувките ми са със стоманени върхове и токове, нося наколенки и налакътници, в случай че ме съборят. Имам филтри в носа си, тапи за уши, ако някой насочи срещу мен усилен звуков сигнал. Освен това нося малък газов флакон и миниатюрен бластер, но за това никому нито дума. И разбира се, трябва да спомена охраната на стадиона, която би трябвало да е в съотношение един на всеки двайсет и петима запалянковци, макар че според нас някои от тези хора ще действат заедно с тълпата. Това вкарва и вас в цялостната картина, в случай че възникнат сериозни проблеми. — Той погледна с усмивка служителите на „Звезден риск“.

— Чудесно — каза Гуднайт. — Направо невероятно. Какво пък, животът е спорт.

 

 

При първата среща дяволите и „Юнайтедс“ изглеждаха във върхова форма. Резултат оставаше непроменен през първите три четвъртини. После, към средата на последната четвъртина, докато топката беше у чеслейци, играчите от Уорик се издигнаха високо и ги притиснаха от въздуха, опитвайки се да ги изтикат назад в тяхното поле. Една рязка промяна в гравитацията и прищявка на жироскопа в топката я запокитиха право в ръцете на един уорикец. Той реагира мигновено и я хвърли с всичка сила ниско под приближаващата се вълна чеслейци.

Един на нула.

И това бе единственият гол в мача.

Не бяха отсъдени и наказателни удари, въпреки че от мястото си на трибуната Мшел Рис видя поне две спъвания и един удар в гърдите на една от състезателките.

Зрителите също се държаха кротко и повечето изглеждаха съвсем трезви. Грок преброи не повече от двайсетина души, изведени навън от охраната на стадиона заради обиди и хвърлени по играчите бутилки.

— Ако се задържи така — заяви Уейтман, — всички ще се приберем у дома без проблеми.

 

 

За втората игра служителите от „Звезден риск“ решиха да се разпределят равномерно из стадиона, като оставиха прекалено набиващия се в очи Грок на трибуната, откъдето той поддържаше връзка с останалите.

Тази игра бе по-раздвижена от първата. Изглежда, преди и двете страни бяха разузнавали своите противници и сега, след като познаваха слабите им места, се готвеха да ударят по тях.

Съдиите също си бяха взели бележка от предишния мач. Те свириха осем наказателни удара през първата четвъртина и шест през втората.

Резултатът беше 7:3 и отново водеше Уорик.

В третата четвъртина една от съдийките тъкмо бе назначила наказателен удар за препъване, което явно бе сред малкото непозволени действия при скайбола, когато Фридрих фон Балдур забеляза някакво движение с крайчеца на окото. Той се извърна. Няколко реда зад него невероятно дебела жена бе бръкнала в чантата си. Тя извади нещо оттам и го запокити към съдийката.

— Долу! — извика Балдур в микрофона и съдийката се просна на терена. Предметът се оказа импровизиран старинен бумеранг, който се заби в тревата на метър от тялото на съдийката.

Дебеланата продължаваше да рови в чантата си. Без да чака, за да види какво още може да извади, Фридрих скочи и прехвърли оградата, деляща го от сектора, където беше жената.

— Ей! — извика един от пазачите. — Това е забранено!

Без да му обръща внимание, Фридрих прескочи няколко стъпала и хукна по реда, на който седеше жената, тъкмо когато тя измъкна от чантата нещо, което приличаше на граната.

Един млад мъж с черти, наподобяващи нейните, се надигна и размаха юмруци.

Балдур го повали с ритник в гърдите, след това изби гранатата, която тупна на бетона и се завъртя със съскащ звук.

Секунда по-късно тя избухна и изпълни района със задушлив газ. Докато слизаше надолу, Балдур погледна през рамо и видя, че хората в тълпата кашлят сподавено, превиват се и повръщат.

Забеляза също така със задоволство, че дебелата жена и младежът са сред най-засегнатите. Едва сега откри, че костюмът му е пострадал на няколко места.

— Съвсем нов костюм — промърмори недоволно той. — За триста двайсет и седем кредита. Скъпичък.

Крайният резултат беше 9:4. Два мача в полза на Уорик. Играта бе спирана на три пъти, за да бъдат изнесени пострадалите играчи с носилки. Един от тях май не дишаше.

Гостите от Чеслеа започваха да се държат все по-невъздържано, уверени, че уорикци са подкупили съдиите или че антигравите и жироскопът са настроени да действат в полза на домакините.

 

 

Гуднайт беше в бара на „Шелбърн“, носещ архаичното название „Херън & Бийвър“. Тъкмо бе забелязал един от уорикските играчи в компанията на двама проспериращи бизнесмени и шестима телохранители — мъже и жени, чиито очи непрестанно оглеждаха бара, а ръцете не се отдалечаваха от коланите.

Гуднайт проследи внимателно разговора и когато играчът пусна някаква шега по адрес на противниковия отбор, той се разсмя, вдигна чаша в подигравателен тост и се ухили суховато.

— Чували сте за вица за рицарите, нали?

Гуднайт никога не бе чувал за тях.

— Разбира се — заяви той. — Но вашият не е съвсем пълен. — Той им разказа друга, леко променена версия.

Един от бизнесмените го почерпи с бира и Гуднайт скоро се превърна в новия приятел на играча, макар че телохранителите го гледаха с нескрита подозрителност. Чес не беше съвсем сигурен какво цели, освен да събере повече информация във връзка със задачата.

Двамата бизнесмени скоро се напиха, но всички останали бяха трезви. Гуднайт се престори на пийнал, макар че все още не знаеше какъв е смисълът от тази игра. Може би утре щеше да го наболява главата, но и без това го очакваше ден за почивка.

— Кажи ми, Дов — заговори той по някое време. — Днес се уверих, че наистина си добър. Но какво те накара да започнеш да се занимаваш със скайбол? Имаше ли някакви причини?

— Ами… — Мъжът се почеса по главата. — Винаги съм обичал спорта. От богато семейство съм, баща ми притежава яхта и често се случваше да играем, когато бяхме на обиколка сред астероидите. Но сигурно питаш защо съм станал професионалист? Забърках се в една история и съдията ми каза, че или ще ме пратят в поправителен лагер, или трябва да напусна системата. Баща ми се отказа от мен и вече се чудех дали да не постъпя в армията. Но ми се струваше опасна работа и тогава ми предложиха от един полупрофесионален отбор. Започнах да тренирам и скоро станах един от най-добрите. Представяш ли си какво щеше да е, ако бях постъпил в морската пехота? Сега нямаше да съм между живите, най-вероятно.

Гуднайт само поклати глава.

 

 

— Чес, скъпи ми приятелю — заговори Грок, — хубаво ще е да се поразсъниш, защото имам да ти кажа нещо интересно. За теб и останалите.

Служителите на „Звезден риск“ се бяха събрали в столовата на един от наетите от тях апартаменти.

Рис и Джасмин почти не ядоха, защото трябваше да пазят линия. Грок бе погълнал четири сурови яйца и чаша чай, а Фреди фон Балдур, който също внимаваше за теглото си, пи само едно кафе.

— От дългото ми съжителство с вас хората — продължи Грок, — дълго за вас, защото за мен може да се измери в наносекунди, развих нещо като хронично недоверие.

— Много полезна черта — одобри Балдур.

— През последните няколко дена си позволих да поставя на разни места в стаите на нашите клиенти подслушвателни устройства — продължи Грок. — И представете си изненадата ми, когато установих, че четирима от седемте съдии са в преговори с различни страни, които се интересуват от начина, по който отсъждат мача.

— Господи боже мой! — възкликна Джасмин. — А искат от нас да ги опазим живи!

— Може би трябва да го направим, а може би не — поклати глава Грок. — Изглежда, двама от тях са взели подкуп, за да свирят за Чеслеа, а други двама за Уорик.

— Ах! — възкликна Мшел. — Това прави двама срещу двама срещу трима. Ако последните трима вече не са се уговорили.

— Много интересно — вметна Фон Балдур. — Грок, предполагам, че искаш да обсъдим този факт?

— Именно — кимна извънземният. — Равновесието на силите ми се струва малко странно.

— Защо не оставим нещата да се разрешат от само себе си? — попита Кинг.

— Не — поклати глава Гуднайт. — Това не е обикновена сделка. Да не забравяме за парите. Щом веднъж сме ги уловили в измама, какво пречи да го повторят, когато дойде време да се разплащат с нас?

— Ситуацията се промени — заяви Фон Балдур. — Смятам да се обърна към нашите клиенти и да им съобщя, че бихме желали уговореният един милион да бъде депозиран в някоя съюзническа банка.

Рис се ухили хищно.

— Фреди, предполагам, няма да ги осведомиш, че става въпрос тъкмо за банката, която използваме?

— Нямам подобно намерение — потвърди Балдур. — Както вече казах веднъж, никога не давай храна за размисъл на маймуната. Ще ги накарам сами да я изберат. Когато му дойде времето.

— Не мисля — изтъкна Грок, — че реакцията ни съответства на обстановката.

— Аз също — заяви Кинг.

— Може би трябва да подготвим резервен план, в случай че нещо се обърка? — предложи Грок.

— Взе ми думите от устата — рече Джасмин. — Май ще ни потрябват по-силни фойерверки от тези, които донесохме.