Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Love Goddess Cooking School, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
Радост (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Автор: Мелиса Сенейт

Заглавие: Рецепти за любов

Преводач: Таня Виронова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Ропринт“ ЕАД, София

Редактор: Мариана Шипковенска

Коректор: Иван Доганов

ISBN: 978-954-399-067-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2118

История

  1. — Добавяне

6

На другата сутрин, докато Холи проверяваше дали сосът болонезе ври на печката и с едно око следеше времето за варене на талятелите, една от любимите й пасти, тя осъзна, че през трите седмици, през които бе продавала храна за вкъщи, никой не бе влизал в магазина с широко отворени очи, срамежлива усмивка и не бе попитал: „Какво имаше в соса?“

Тя нямаше представа каква бе причината за вкусовите качества на храната, която бе готвила Камила, но вероятно самата Камила бе вълшебната съставка.

Сосът болонезе очакваше само едно желание, просто едно обикновено старо желание, нищо модно или екстравагантно, така че мислите на Холи се върнаха към Джулиет с тъжните очи и сивите дрехи.

— Желая Джулиет да намери покой — беше желанието, което влезе в соса заедно със ситно нарязаната панчета.

Някой започна да звъни на вратата поне двадесет пъти. Холи си помисли, че е Миа (Кой друг би могъл да бъде?) и наистина беше тя, с изкривено лице, трепереща в сутрешния хлад в тънкия си светлосин пуловер и джинси.

— Миа, скъпа, какво…

Момичето избухна в сълзи, а Холи я вкара в къщата, затваряйки вратата с крак. Заведе я в кухнята и я сложи да седне в кътчето за закуска, като бързо й направи течен шоколад, който изглежда имаше магически свойства или поне по отношение на Миа действаше така.

— Той ще предложи на тази малоумницаааа — виеше момичето, подпирайки глава на рамото й. После се дръпна и покри лицето си с ръце. — Не мога да повярвам. Как е възможно? Знае какво чувствам към нея. — Сълзите се стичаха по лицето й, а Холи побърза да седне до нея.

— Откъде знаеш? — попита, посягайки да прибере зад ушите падналата на лицето й коса.

— Преди пет минути отивах към кухнята и минах покрай спалнята му, а той стоеше до прозореца с гръб към мен и държеше годежен пръстен в ръката си. Гледаше го сякаш репетираше предложението си. — Момичето отново избухна в сълзи и наведе глава.

Холи погали косата й и стана да й налее още горещ шоколад.

Миа вдигна глава.

— Ти можеш да ми помогнеш! — Вдигна чашата и я обви с ръце, за да се стопли. — Можеш да дойдеш тази вечер у нас. Аз ще кажа „Татко, не може да се ожениш за тази фалшива малоумница, която дори не ме харесва“, а когато той отговори: „Скъпа, разбира се, че те харесва“, ти ще кажеш: „Не, не я харесва, тя направо се зарадва, че няма място в курса“. А той ще каже: „Хайде, стига! Това е лудост! Тя просто е влязла и се оказало, че няма свободно място“. След което той ще започне половинчасов спор за нещо, което нарича проект, това е думата, която напоследък непрекъснато употребява. И тогава ти ще му кажеш да остави психарските приказки и малоумницата и че аз съм права.

Очите й се напълниха със сълзи и Холи знаеше, че трябва да стъпва внимателно.

— Скъпа, не ми е работа да се меся в живота на баща ти. Дори не го познавам.

— Неговия живот ли? Това е моят живот! Ти познаваш мен. Нали съм твоя помощничка? Моля те, Холи!

— Миа…

Тя я гледаше с боровинковите си очи, пълни със сълзи.

— Той казва, че никога няма да направи нещо, което да бъде лошо за мен. Но е заслепен от Джоди с големите цици, късите поли и високите токчета. Няма начин да я обича. И отгоре на всичко тя ме мрази.

— Сигурна съм, че не те мрази.

Момичето се изправи и стисна устни.

— Говориш точно като нея.

Почувства се гадно. Не знаеше как да постъпи и какво да каже.

— Само ела тази вечер, Холи, моля те. Не е необходимо да казваш нещо, ако така решиш. Но ако почувстваш, че искаш да се намесиш, може.

— И поради каква причина да дойда у вас?

Миа прехапа устни, сетне очите й светнаха.

— Ами нали съм твоя помощница? И след като си видяла, че не знам нищо в кухнята и кухненската работа, си поискала да ми дадеш урок в моята къща. Да ме запознаеш как работи печката и как да използвам картофобелачката.

Холи вдигна вежди.

— Моля те! Няма да говориш, ако решиш. Но ако баща ми каже нещо, което сметнеш за откачено, може да се обадиш. Нищо че не го познаваш, може да кажеш нещо, нали? Например: „Виж ти, сигурно е трудно да предложиш брак на жена, която дъщеря ти мрази.“ И така разговорът ще започне. На теб той не може да каже: „Когато пораснеш, ще разбереш“, както ме реже мен, защото ти вече си пораснала.

— Миа, това не ми е…

— Моля те, Холи! О, Холи, просто ела, за да ми покажеш как работят кухненските уреди, какво са направя, ако сигналната лампичка на печката изгасне или други такива работи. Защо не бива да използвам вилица, за да бъркам яйцата в тиган с тефлоново покритие. Ей такива неща. Наистина трябва да се науча, нали?

Хол и въздъхна.

— Добре, добре. Наистина ти трябват някои насоки. Но не мога да ти обещая, че ще коментирам живота на баща ти. Това не е моя работа.

— Към шест?

— Добре, към шест.

След тези думи Миа излезе, а Холи я загледа как тича по улицата и надолу към залива.

Ама че разговор. Ама че проблеми. Как се забърка в това?

 

 

Тя продаде три кутии с талятели и три четвъртинки сос болонезе и й върнаха само една порция равиоли с тиквички (били прекалено сочни!?). Истински прогрес. Въпреки че курсът вървеше добре, през целия ден очакваше телефонът да звънне и някой от курсистите да се откаже и да си поиска парите обратно, но той благословено мълчеше, докато не звънна звънчето на входната врата. Това също беше прогрес.

Когато звънът се повтори, Холи покри купата с минестроне, която правеше за трети път (първо беше прекалено безвкусна въпреки всички билки, които сложи, а после прекалено рядка) и отиде към вратата, осъзнавайки, че е готова да похвали днешната паста специал или да предложи някои от все още пресните сосове, останали от вчера. Усмихна се на удивително красивата жена с дълга червена коса, тъмносини очи и най-прозрачната кожа, която бе виждала. Тя бе идвала няколко пъти, докато баба и беше жива, а Холи я видя и на погребението.

— Здравейте. Аз съм Франческа Бийн. Сестрата на Тамара.

Сестрата на Тамара? Холи огледа лицето й и забеляза същия леко орлов нос и остра брадичка, макар че инак не си приличаха.

— О, да, вие сте булката. Поздравления.

— Благодаря. Всъщност съм тук именно по повод на сватбата. Ще се омъжа след шест месеца, на двадесет и първи март, първия ден на пролетта в Блу Краб Коув Ин. В момента уреждам кетъринга и си мисля дали кухнята на Камила не би искала да приготвя сватбеното меню за мен и годеника ми и за майките ни, които ще платят сметката. Затова те искат да одобрят предварително музиката, храната че дори и фотографите.

Устата на Холи направо увисна, но тя бързо я затвори, напомняйки си, че не бива да изглежда удивена, ако някои, който планира така разточително и щедро сватба в Блу Краб Коув Ин — един от най-луксозните и скъпи хотел-ресторанти в южен Мейн, иска да инспектира лично тези дейности.

— Това е голяма чест за мен, Франческа. Но след като видях, че бяхте на погребението на баба ми, значи знаете, че нея я няма. Аз готвя за „Кучинота ди Камила“.

— Знам. Сестра ми разказа за вас и курса снощи. Каза, че се наслаждавала и харесала всичко, което сте направили.

Благодаря ти, Тамара.

— Вашата баба е причина да се омъжа за мъжа на мечтите си — продължи Франческа. — Щях да я наема да осигури храната за сватбата независимо дали майка ми или бъдещата ми свекърва ще я одобрят, но сега, когато нея я няма, тази сутрин те вдигнаха вой до небето по време на закуската, когато им казах, че искам да предоставя поръчката на вас. Настояха да подготвите пробно меню, за да го одобрят или няма да платят, а за да бъда искрена, трябва да призная, че аз и годеникът ми още следваме и нямаме пари, така че съм принудена да им се подчиня, след като завися от тях.

— Напълно ви разбирам — кимна Холи. — Искрено съм трогната, че ми предоставяте тази възможност. Не мога да ви опиша какво означава това за мен.

— А аз не мога да ви опиша какво означаваше вашата баба за мен. За мен и Джак.

— Сестра ви сподели, че предсказанието на баба ми ви е събрало — усмихна се Холи.

— Можете ли да повярвате? Едно врачуване за двадесет и пет долара промени живота ни! Трябваше да избирам между две докторски програми — една тук и друга в Калифорния. И понеже майка ми искаше да остана тук, това ме накара да избера Калифорния. Не можех да реша и така дойдох при Камила.

Докато Холи направи по чаша чай „Ърл Грей“ и заведе Франческа в къта за закуска, тя й разказа историята. Седяла на същия този стол и слушала как Камила й казала да вземе боите и триножника си (като се има предвид че дори не и била споменала, че рисува), и всеки ден да ходи на кея, където щяла да срещне мъжа, за когото ще се омъжи. Това щяло да й помогне да избере — Мейн или Калифорния.

— И беше права — поклати глава Франческа, отпивайки от чая. — На четвъртия ден се върнах, за да направя корекции на рисунката си от разстояние. Един много симпатичен мъж дойде да погледне и ме похвали, че рисунката ми на моста към Блу Краб Айлънд е много красива и ако се продава, веднага ще я купи. Докато говорехме, забравих за предсказанието на баба ти. Бях така погълната от него, от разговора за острова, а той каза нещо от рода на „Мейн е част от вас, от вашата същност, затова го показвате в рисунките си“ и аз осъзнах, че мястото ми е тук. До този момент мислех само как да избягам колкото може по-далеч от досадната ми майка. Но милият Джак ми помогна, защото от този ден нататък всяка вечер имах среща с него.

Холи се усмихна.

— Страхотна история.

— Не знам дали баба ви е причината или е пръстът на съдбата. Не знам и какво щеше да стане, ако бях заминала за Калифорния. Знам само, че срещнах мъжа на мечтите си и ще се венчаем през март. Ще се обзаложа, че и вие сте получили някакъв страхотен съвет от баба си.

Холи отново се усмихна. Всъщност бе получавала страхотни съвети от баба си през целия си живот. Но невинаги беше слушала.

— Значи разбирате защо искам да дам възможност на „Кучинота ди Камила“, дори самата Камила да не може да сготви? Това е нейно право. Това е нейното място и аз мога да почувствам, че все още е тук. — Тя погледна към Антонио, който лежеше на слънце в плетеното си легло.

— Тази котка беше тук, когато тя ми каза да прекарвам часовете по обяд на кея. И ще бъде тук, когато вие направите пробното меню.

— Нима мислите, че Антонио има някакви специални сили? — попита с усмивка Холи.

Франческа се разсмя.

— Не. Знам обаче, че принадлежеше на Богинята на любовта. А сега принадлежи на вас. Всичко тук принадлежи на вас. Предполагам, че нямаше да сте тук, да готвите паста и да преподавате на курсисти, ако не се отнасяхте сериозно към готвенето.

— Много съм сериозна — потвърди Холи. И в този миг осъзна колко е права.

След още една чаша чай Франческа й разказа за първата си среща с Джак, за годежното парти, на което присъствала и Камила, подарила им красива кутия с техните имена върху капака, а сетне премина към подробностите около провеждането на теста за менюто. Майките искали той да бъде след две седмици, така че Франческа определи една дата и часа на срещата им в приемната на Блу Краб Коув Ин, защото според майката на Джак било еднакво важно храната да подхожда на интериора и атмосферата, колкото и да бъде вкусна.

— Стана дума за менюто — прекъсна я Холи. — Какво имате предвид?

— Тъй като Джак произхожда от италианско семейство, на всички ни хареса идеята да почетем и двата рода. Мейн среща Италия. Равиолите с месо от раци на Камила, които тя направи за нашия годеж, бяха страхотни. Трябва да се поднесат три блюда. О, и всяко блюдо трябва да има вегетариански вариант. Десертът няма да бъде ваша грижа. Тортата ще бъде направена в Портланд от любимата сладкарка на майка ми.

— И ще искате мостри от няколко различни блюда?

— По три за всяко сервиране би било идеално.

По три за всяко сервиране. Девет блюда, които трябваше да се научи да готви перфектно за две седмици. Ако спечелеше тази поръчка, щяха да я наемат и други. За Блу Краб Коув Ин, за партита, чествания, празненства, корпоративни, академични и частни сбирки.

— Франческа, може ли да попитам нещо? Кои са конкурентите?

— Двама. „Портланд Кукс“ и Ейвъри Уиндъмир. Познаваш ли я? Израснала е тук, на острова. Сега също предлага готварски курсове. Моите родители са стари приятели на семейството й, така че бях принудена да й предложа да участва, макар че — тя се наведе напред — не я обичам много. Освен това Ленора Уиндъмир е добра приятелка на моята баба, и тъй като между Ленора и твоята баба имало някаква вражда, се почувствах длъжна да дам шанс и на внучката й.

— Каква вражда? — Нищо в дневника на Камила не намекваше за вражда, поне дотам, докъдето бе прочела. Макар че, както самата Камила бе написала, въпреки признанията и тайните, които бяха споделяли с нея, тя не бе приета в групата на четирите жени като приятелка. — Като например?

Франческа поклати глава.

— Не знам. Баба ми не си пада по клюките, така че никога не ми е казала нищо. А когато опитах да разпитам мама, която е по тази част, тя също отрече да знае подробности, освен че било нещо, свързано с втория син на Ленора, който починал съвсем малък.

Умрял малък? Дали не беше бебето, което най-накрая бе заченала?

— Както изглежда Ленора дълго време се опитвала да прогони баба ти от острова, когато са били между двадесет и тридесетгодишни, след това просто я пренебрегнала и спряла да говори за нея. Опитала се да накара и приятелките си да спрат да посещават курсовете по готварство на Камила, но въпреки това те продължавали да ходят и накрая Ленора се примирила.

— Чудя се какво се е случило — прошепна Холи, а думите на баба й изплуваха в мисълта й: Когато Ленора сложи ньоките във водата и добави „Моля те, господи, нека да забременея“, имах странно усещане.

Франческа сви рамене.

— Каквото и да е, било е нещо лошо. Когато баба ми преди няколко месеца спомена на Ленора, че смятам да наема Камила за кетъринга, тя веднага предупреди, че е грешка, че Камила щяла да сложи отрова в храната от злоба и да отмъсти, защото тя била приятелка на нашето семейство. Разбира се, всички й казаха, че говори глупости, а баба ми й напомни, че благодарение на Камила ще се омъжа и преди всичко ще остана в Мейн. Семейството ми харесва Джак и неговото семейство. Така че Камила имаше сериозната подкрепа на семейство Бийн срещу Уиндъмир. Но ще ви призная честно: майка ми смята, че Уиндъмир са богопомазани и й се иска Ейвъри да спечели, така че направете всичко, което е по силите ви, направете най-доброто и живота си, за да спечелите състезанието.

Но без натиск, моля!

— Ще прекарам следващата седмица в създаване на меню, за да уверя вас и семейството ви, че трябва да изберат „Кучинота ди Камила“ да обслужи сватбата.

— Сигурна съм, че ще го сторите. Аз имам само добри чувства към вас. И ви уверявам, че Тамара вече говори не само за срещи, а също и как лично ще готви на мъжете, с които се среща.

Тамара се е ентусиазирала за срещи? Интересно. Може би го казва, за да накара близките си да мислят, че работи по въпроса. Имаше чувството, че тя отдавна живее в сянката на Франческа. Или може би просто искаше да се омъжи като сестрите си — но не искаше да го признае, особено при такива натяквания и натиск, били те явни или не.

— Аз също дължа много на Тамара. Тя намери сватбената ми рокля. Аз разгледах стотици рокли и нито една не ми хареса. И изведнъж Тамара каза, че е видяла идеалната за мен рокля в един бутик в Старото пристанище на Портланд, и се оказа права.

— А вие поискахте ли одобрението на майка си и бъдещата си свекърва? — попита Холи, защото не можеше да си представи някой да й хареса вместо нея роклята, да я донесе и после да трябва да я връща.

Франческа се разсмя.

— О, не! По никакъв начин. — С тези думи извади мобилния си телефон от чантата и й показа пет снимки, на които бе самата тя, облечена в прекрасна, ефирна рокля, която й стоеше идеално.

— Удивително! — каза Холи. — Очевидно Тамара ви познава добре.

— По-добре отколкото си мислех — замислено отвърна Франческа.

Веднъж, преди шест месеца, самата Холи бе пробвала една булчинска рокля, точно преди Джон да се промени, да стане разсеян и отчужден.

Мина покрай един бутик за булки и влезе вътре. Не можа да спре тлъстите измислици, които сами излязоха от устата й — че ще се жени, ще бъде булка, че обмисля сватбата да е през лятото и дали може да пробва рокли? Прегледа няколко, докато попадна на една, която би купила, ако Джон и предложеше, а когато я пробва, тя бе толкова приказно красива, че не успя да се сдържи и избухна в сълзи. Собственичката й подаде кутия с кърпички и я успокои, че булките често плачели. Предполагаше, че е така. Беше плакала, когато Джон се бе отдръпнал от нея след секс не по начина, по който го правеше преди, с молба за кратка почивка. Просто още тогава знаеше.

Тя се чудеше дали Джоди без „у“ вече бе посетила булчинските магазини и дали бе пробвала рокля след рокля, а после ги бе хвърляла на пода с недоволство и цупене. „Това бяло никак не подхожда на цвета на лицето ми!“ — представяше си сцената Холи, тъй като въобще не познаваше въпросната жена. Но Миа беше права за отношението на Джоди. Когато бе дошла уж да се запише в курса, тя бе неискрена и лукава в желанието си да направи нещо за Миа. Всъщност искаше само да натрупа точки пред баща й, като му каже, че е опитала. И всички онези подмятания за цветовете на Джулиет? Просто противно.

Докато изпращаше Франческа до вратата, Холи бе разкъсвана между желанието да открие каква бе „враждата“ между баба й и Ленора Уиндъмир и подготовката за едно много голямо предизвикателство. Тя реши, че враждата между Камила и Ленора ще трябва да почака. Върна се в кухнята и застана в центъра на стаята. Струваше й се, че въздухът е пълен с малки и невидими балончета, пълни с възможности.

— Имам възможност да направя нещо — каза тя на Антонио. — Нещо важно. Нещо, което ще накара баба да се гордее с мен. Което ще накара и мен да се гордея.

Тя се наведе да го вдигне и го почеса под бялата гушка, единственото бяло място в сивата му козина.

— Антонио, искам тази работа. Ако участваш в магията, както моята баба, мръдни мустаците си за помощ, съгласен ли си?

Антонио мръдна само, за да слезе долу. Той не обичаше Холи и със сигурност страдаше по своята господарка, с която бе прекарал шестнадесет години. Холи го остави в малкия плетен кош, сетне грабна тетрадката с рецепти и я притисна към гърдите си. Имаше почти две седмици, за да подготви менюто, въз основа на рецептите на Камила. Почти две седмици, за да усъвършенства уменията си. Парите, които подобна работа щеше да й донесе, щяха да платят данъците, месечните продукти и да й позволят да организира зимен курс и да запази „Кучинота ди Камила“.

Щеше да спечели поръчката за тази сватба. Трябваше! Дори ако се налагаше да прибавя желания във всяка тенджера и тиган през следващите две седмици.