Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Love Goddess Cooking School, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 12 гласа)

11

Холи подаде глава от малката кухня, долепена към банкетна зала В и видя Франческа Бийн, майка й и бъдещата й свекърва да влизат и да свалят палтата си. Двете майки бяха с перфектни прически в стил Марта Стюарт[1], носеха почти еднакви панталони и пищни блузи с малки якички. Холи си помисли, че си приличат като сестри. Персоналът на хотела бе подредил една малка правоъгълна маса. Двете майки се настаниха в двата й края, оставяйки мястото в средата за булката. Франческа се обърна към кухнята и прошепна с устни Успех, сетне се настани между двете трудносмилаеми „бисквитки“.

— О, значи работата ти ще бъде приета или отрязана от тези две кукумявки — подхвърли с намигане Сара — сервитьорката, която Холи бе наела за събитието. — Намръщената редовно е тук. Всеки път се оплаква, че кафето й не било достатъчно горещо. — При усмивката на Холи, тя добави: — Не се тревожи, аз винаги й сервирам пържоли, които са по-трудносмилаеми и от нея самата. Ти ще се справиш.

Супер!, помисли си Холи. Точно когато щеше да каже на Сара да не говори повече, едно звънче звънна. Госпожа Бийн очевидно бе свикнала да използва системата със звънчето, с което сигурно викаше домашната прислуга да избърше праха от стола, на който смяташе да положи високопоставения си плосък задник. При първия звън Холи трябваше да излезе и да се представи, после да се върне с първото блюдо. Следващият звънец щеше да бъде сигнал, че са готови да вдигнат чиниите им и да поднесат второто блюдо и т.н.

Холи погледна към престилката си с надпис „Кучинота ди Камила“, за да се увери, че не е изцапана със сос маринара, лепна една усмивка върху лицето си и влезе в залата, спирайки пред масата.

— Здравейте, името ми е Холи Магуайър и съм развълнувана, че имам възможността да ви готвя днес. Създадох едно примерно меню, което вярвам, че ще задоволи вкусовете ви и ще подхожда на щастливата двойка, на това прекрасно събитие, на роднините на булката и младоженеца и на всички ваши изисквания. Надявам се, да останете доволни от резултатите.

Кратката й реч изглежда очарова госпожа Мариано, майката на младоженеца. Тя се усмихна на майката на Франческа, усмивката казваше: Не е ли мило!, но госпожа Бийн от своя страна остана с каменно лице, изразяващо високомерие и снобизъм. Е, добре, Холи планираше да разчупи това изражение с един залък от удивителната моцарела, която откри в едно малко италианско магазинче в Портланд. Докато дойдеше време въпросната дама да опита от телешките котлети марсала, сигурно вече щеше да пее.

Холи направи малък поклон и се върна в кухнята. Всичко беше готово, затоплено до точната температура, а журито седеше в очакване.

— Изглежда удивително — увери я Сара. — Върви и ги убий! Е, не буквално де!

Жалко, че дегустацията не бе през уикенда, за да й помага Миа. Тя за момент затвори очи и изпрати мислено пожеланието си към вселената да й помогне да получи тази работа. Сетне излезе с първото блюдо, върху голяма кръгла табла и поднесе малките чинийки с артистично наредено антипасто[2] — прекрасна моцарела, най-вкусните маслини на света, брускети, поръсени със зехтин и подправки, и салата от пресни домати с малко печени патладжани.

— Мммм, не изглежда ли прекрасно! — възкликна Франческа.

— Шшшт! — смъмри я майка й и си взе от сиренето. Кухненската врата бе поставена перпендикулярно и масата не се виждаше, а и седящите бяха с гръб, така че Холи не можеше да зърне израженията им, но поне видя, че никой не изплю хапката си с думите Това е отвратително!, както направи Джон Риърдън преди няколко месеца.

Равиолите със спанак и три вида сирене бяха подредени върху блюдата и когато звънчето прозвуча, Сара излезе, за да прибере празните чинии и да допълни чашите им с вода. След нея Холи изнесе таблата с равиолите, като постави пред всяка една от жените нова чиния.

Госпожа Бийн боцна с вилицата си всяка от трите равиоли, записа си нещо в малкия бележник, който стоеше до нея, сякаш беше съдия в предаването „Топ готвачи“. Госпожа Мариано просто боцна с вилицата си една равиола и я сложи в устата си, изражението й бе каменно и не издаваше нищо. Франческа също отхапа хапка и Холи можеше да се закълне, че по лицето й се изписа задоволство.

И така цялото това представление продължи с ньоки, пълнени с рачешко месо, телешко в сос марсала, талятели със сос болонезе, които Холи смяташе, че са върхът на нейните кулинарни възможности, два вида вегетарианска паста и морски език, поръсен с подправки.

Накрая госпожа Бийн гребна с вилицата си от ризотото с шафран, на което Холи сама си бе дала оценка шест. Не шест плюс, каквото бе ризотото на Камила Константина, а шест според оценката на Лиъм. Достатъчно добро за класата на Блу Краб Коув Ин, според Холи.

Госпожа Бийн опита още два пъти от него, сетне записа нещо в бележника. Накрая избърса устни със салфетка и звънчето звънна. Всичко, което оставаше на Холи, бе да излезе и да получи оценката си.

— Аз ще започна — рече госпожа Бийн, като гледаше Холи през очилата си с цялата надменност, която можеше да събере. — Насладих се на телешкото в сос марсала и на ньоките с рачешко месо, но сосът болонезе беше малко по-тежък за мен, а ризотото… хм, не знам. Прекалено подправено, изобилие от аромати. О, да, да не забравя, хареса ми моцарелата от избора за антипасто. Беше изключителна.

Холи изпита разочарование. Единственото нещо, което тази жена хареса, не бе направено от нея.

— Аз пък най-много харесах соса болонезе — обади се Франческа. — Всъщност харесах всичко, освен телешкото в сос марсала, което смятам, че е малко тежко, но само защото първо: не обичам телешко и второ: защото си представям всичко по-леко за една пролетна сватба. Влюбих се в ризотото. Ммм, наистина беше отлично. И цветът му бе прекрасен.

Холи възвърна малко от гордостта си.

Но човекът, от когото Холи най-много се тревожеше, заради италианската връзка, беше госпожа Мариано.

Майката на младоженеца се прокашля, почисти гърлото си и сложи очилата си за четене, които висяха около врата й на многоцветна скъпоценна верижка, сетне взе малкия си бележник.

— Давам на всичко твърдо четири, с изключение на талятелите със сос болонезе, които получават шест минус, и на ризотото — шест. О, да одобрявам избора на антипасто. Моцарелата беше изключителна.

Госпожа Бийн се усмихна.

— За нещастие, скъпа — обърна се към Холи тя, — само петици и две шестици не са достатъчни за целта, която гоним, тъй като става дума за сватбата на нашите любими деца. Но благодаря, Холи беше, нали? Благодаря за отделеното време и сме сигурни, че след малко повече опит, ще станете прекрасна готвачка.

— Мамо! — сопна й се Франческа, бузите й бяха зачервени.

Холи успя да промърмори едно „благодаря“, без да знае откъде намери сили. Усмихна се кратко и горчиво на Франческа и започна да събира чиниите, за да прави нещо, после се върна в кухнята, където се облегна на вратата и се опита да не избухне в сълзи. Сара стисна ръката й и изтича да събери останалите чинии.

— Мамо, мисля, че всичко бе изключително вкусно — извика Франческа и гласът й стигна висок и ясен чак до кухнята.

— Не съм съгласна с теб, скъпа — отвърна госпожа Бийн. — Няколко неща наистина бяха вкусни. Да. Но на повечето трябваше да дам оценка три. Дори баща ти няма да хареса телешкото, а знаеш колко обича това ястие.

Франческа поклати глава.

— Мамо, телешкото беше много вкусно. И освен това аз искам Камила Константина да присъства на моята сватба.

— Разбирам те. Затова ще вземем назаем една от рецептите на Камила и ще я дадем на Ейвъри или на компанията от Портланд, и така ще бъде представена.

— Не, няма да стане! Така не е честно — разсърди се Франческа. — Преди всичко бабата на Холи е причината Джак и аз да сме заедно. Ако тя не ми бе казала да си взема боите и статива и да ходя на кея всеки ден цяла седмица, сега щях да съм в Калифорния и да се срещам с купища мускулести сърфисти.

— Сърфистите никога не са били твоят тип, Франческа. И престани да си толкова драматична по този въпрос!

Докато изхвърляше неизядената храна в кофата, Холи погледна през вратата и видя госпожа Бийн да бута стола си назад и да мята чантата си през рамо.

— И освен това фактът, че ти и Джак ще се жените, вече означава, че тя присъства, нали? — отвърна майка й, гледайки часовника си. — Време е да вървим, скъпа. След по-малко от час имаме среща. Трябва да разгледаме шапките.

Франческа застана пред нея и скръсти ръце на гърдите си.

— Мамо, аз харесах храната. Искам да наема Холи и „Кучинота ди Камила“.

Госпожа Бийн направи цяло представление с извиване на тялото, въртене на очите и вдигане на ръцете.

— Ана, моля те! Налей малко здрав разум в главата на тази моя романтична дъщеря.

Госпожа Мариано поклати глава.

— О, не! Няма да се превръщам в класическа свекърва и да налагам моето мнение на всяка цена. — При което се усмихна и също взе чантата си.

— Мамо, това е моята сватба, нали! — продължи да настоява Франческа.

— Скъпа, имахме споразумение, че Ана и аз ще вземем окончателното решение относно храната. Освен ако ти не извадиш десет хиляди долара, или там колкото ще струва обядът, е?

Франческа помръкна и се свлече на стола, обърна се към кухненската врата, където Холи стоеше с половин чиния ризото в ръце, прошепна без глас едно Съжалявам, извинявай към нея, сетне стана и последва майка си и бъдещата си свекърва, влачейки крака.

Холи изхвърли съдържанието на чинията в боклука и затвори очи. Цялата работа, целият труд, всички желания, парите, които изхарчи за продукти — всичко беше за нищо. Всичко бе напразно. Отиде по дяволите.

— Съжалявам, Nonna — прошепна тя.

Имаше достатъчно пари да задържи „Кучинота ди Камила“ още няколко месеца. След това трябваше да си намери работа, целодневна работа, да прави каквото и да е, за да преживява, така че нямаше да има време за пасти и сосове, които да продава в малкия магазин. Нямаше да има енергия да води курс, нито за всекидневната работа по усъвършенстване на рецептите. И така кухнята на Камила щеше да отиде в историята, да се превърне в спомен, както и баба й.

Сълзите щипеха в очите й. А сега, след около четири часа, трябваше да отиде у семейство Гелър и да се преструва, че е квалифицирана да дава уроци на някой как да готви.

 

 

— Холи? Вие сте Холи, нали?

Тя се обърна с глава чесън в ръката и видя Ейвъри Уиндъмир да стои пред нея, а в количката й имаше бутилка, която приличаше на шампанско.

— Да, аз съм Холи — отвърна, без да показва на Ейвъри, че е познала коя е.

Жената пред нея просто сияеше, дългите й бели зъби имаха почти същия цвят като почти бялата й коса, за която Холи знаеше, че е естествена. Тя бе една от онези красиви жени, които не се нуждаят от грим, за да изглеждат съвършени и блестящи.

— Помислих си, че си ти! Откога не сме се виждали? Има-няма десет години? — Тя огледа косата на Холи, която също не бе променена и вече бе дълга, права до раменете и с бретон. — Не си се променила ни най-малко.

— Нито пък ти — отвърна Холи, имитирайки не особено сполучливо усмивка.

— Е, преди десет години нямах тези неща — изчурулика Ейвъри, показвайки пръстите си с диамантен пръстен два карата и златна брачна халка. — И не бях в ресторантьорския бизнес. Но сега съм щастливо омъжена и имам собствено бистро, а ако си видяла обявите ми, предлагам и курсове по готварство.

— Да, видях.

— Те включват и италианска храна, но малко здравословна конкуренция ще бъде полезна за публиката, не мислиш ли, Холи? Това ще ни държи и двете на нокти.

Боже, колко противна беше. Отвратителна. Не само защото бе естествено красива с тази великолепна коса и бели зъби, но имаше и способността когато говори нещо, то да звучи идеално и правилно. Точно затова никога не си създаваше врагове. Дори като малка не изглеждаше заядливо и лошо дете, нито гад на и злобна тийнейджърка. Например отсичаше: „Всичко, което искам да кажа, е, че Холи трябва да остави косата си да порасне дълга и да престане да носи зелено, тъй като има прекалено светла кожа, а зеленото измива напълно цветовете и й придава мъртвешки оттенък. Нали знаете, като на Злата вещица от Запада във филма «Магьосникът от Оз», който цялото семейство гледахме вчера. Не мислите ли, че това е трогателен филм? Та искам да кажа, че ако го направи, ще изглежда по-добре.“

При тези думи всички възрастни започваха да коментират в един глас: „Да, и ние гледахме филма снощи! Ейвъри, ти наистина трябва да помислиш за професията на стилист. В телевизията или за списания, или за филми. Ти си природно надарена, имаш вроден усет към мода и красота.“

— О, и освен това се надявам, че няма да прозвучи неуместно да изкажа съболезнованията си, че си отпаднала от състезанието за сватбата Бийн — Мариано — добави невинно Ейвъри. — Току-що научих, че един от кандидатите за кетъринга е отпаднал, и понеже знам, че днес беше твоят ден…

Холи погледна часовника си.

— Вече е почти пет. Трябва да вървя. Радвам се, че те видях. — Тя започна да бута количката си напред.

Ейвъри направо й препречи пътя със своята.

— Тревожа се за моето представяне утре следобед. Но също така се вълнувам. — Демонстративно погледна своя инкрустиран с диаманти часовник. — О, виж ти колко е часът! Моята Маделин всеки момент ще се прибере вкъщи от тренировката на мажоретките. Тя е капитан на момичетата. Най-добре да тичам.

Холи я гледаше как се отдалечава на високите си токчета, когато Ейвъри неочаквано се обърна.

— О, Холи! Ела да се запишеш в моя курс по готварство, започваме другата седмица. До третия урок няма да готвим италианско, но съм сигурна, че уроците ще ти бъдат от полза. Онова, което си сбъркала в теста, е свързано с уменията ти.

— Или с нещо друго. Най-вероятно — отвърна Холи и се завъртя с количката си точно навреме, за да види как в сините като мъниста очи на Ейвъри се промъкна леко объркване, докато се опитваше да проумее какво иска да й каже.

Благодаря ти, Ейвъри Уиндъмир, мислеше си Холи, докато слагаше продуктите на касата. — Благодаря, че ме стимулира и повдигна духа ми, защото си толкова прозрачна и лоша. Това че не получих работата няма нищо общо с уменията ми като готвач. Знам, че се справих отлично. Знам, че причината не е в храната. И освен това ще има и други възможности за кетъринг, които ме очакват.

Всъщност, когато излезе в студения октомврийски ден и действителността я удари право в стомаха, се чувстваше отлично.

Бележки

[1] Известна бизнес дама, писателка и телевизионна водеща — Б.пр.

[2] Традиционно италианско предястие, ордьовър от различни мезета, топли или студени. — Б.пр.