Мелиса Сенейт
Рецепти за любов (12)

12

— Уха! — извика Миа, когато отвори ватата на своя дом.

Холи носеше голяма кафява хартиена торба с продукти, подпряна на гърдите й.

— Да, точно така, уха. Не получих работата.

Миа нацупи устни.

— На как е възможно? Не бяха ли сестрата на Тамара и майка й там? Как може да не харесат твоето готвене? Направи ли талятели със сос болонезе?

— Направих.

Миа завъртя очи.

— Няма значение. Ако искат неизвестно по произход месо и гумено пиле като в нашата закусвалня на самообслужване, значи ще наемат някой друг.

— Поне си имам един верен фен — усмихна се Холи.

Лиъм слезе по стълбите и за миг Холи почувства как сърцето й подскочи. Той погледна към дъщеря си, после отново към Холи.

— По лицата ви мога да разбера, че няма да празнуваме.

Холи поклати глава.

— А ризотото бе почти с италиански вкус или поне аз така си мислех. Запазих ти малко вкъщи, така че ще можеш да ми кажеш дали аз съм луда или не…

— Съжалявам. — Той пое хартиения плик от нея. — Знам, че тази работа означаваше много за теб.

— Означаваше всичко — отвърна Холи. — Сега не съм сигурна как ще продължа бизнеса. Но бих могла да се опитам и да потърся други клиенти на които да доставям храна. Ако успея да върна самоувереността си след този удар.

— Със сигурност има още много работа. Това беше само една сватба. Пък и ти си в бизнеса от шест седмици. Ако твоето ризото само след шест седмици има такъв вкус, представи си какво ще бъде след четири месеца.

Това я накара да се почувства по-добре. Ако не можеше да спечели доставката за сватба, в която булката бе на нейна страна, как биха я наели непознати? Но пък, може би далеч от Блу Краб Коув Ин, където нямаше да участват майките на приятели или врагове на нейната баба, нямаше да има подобни проблеми.

Лиъм огледа лицето й, взе ръката й и я поведе към дивана.

— Защо не оставиш на нас да ти сготвим? Имаме рецепта. Имам и продукти. Просто седни и се отпусни с чаша хубаво вино и малко музика. Не обещавам, че вечерята ще е отлична, но след като си готвила дни наред без прекъсване, сега е редно други да сготвят и да ти сервират.

О, супер, така ще влошиш още повече нещата. Тя се облегна с глава назад върху меката кожената облегалка и загледа през прозореца, фокусирайки погледа си върху тясната пясъчна ивица, където брегът срещаше тъмната вода. Зърна и лодката, вързана към малкия квадратен кей. На нея пишеше „Миа“ с тъмночервена боя. Надписът я накара да се усмихне. Това беше доказателство за един баща, който обича дъщеря си.

Докато те изчезнаха в кухнята, откъдето долитаха думи „Не, татко, първо трябва да го оваляш в брашно, после в яйце и накрая в галета“ или „Тате, тиганът трябва да бъде предварително загрят“, Холи осъзна, че Миа бе научила много повече, отколкото тя си мислеше през последните два учебни часа. Пред нея се появи Лиъм с чаша червено вино и усмивка на лицето, а докато се връщаше в кухнята, тя се възползва от възможността да огледа подробно бедрата му в тесните джинси. Което я накара да се усмихне на свой ред. Този мъж беше много секси.

Холи огледа стаята, предметите, които сигурно бе донесъл от различните си далечни пътувания, докато забеляза снимката на Миа и една жена, на градска улица, може би в Ню Йорк, до витрина с книги. Холи стана с чаша в ръка, и приближи, преструвайки се че разглежда скулптурите върху лавицата, но всъщност разглеждаше снимката. Жената сигурно бе майката на Миа. Имаха еднакви на цвят коси, но жената бе подстригана като Клеопатра. Беше интелигентна и елегантна, носеше обувки с висок ток и интересна наметка. Беше красива.

Холи за миг си представи как преди години по-младият Лиъм предлага на тази жена годежен пръстен заедно с цялата си любов завинаги. Помисли си с почуда как ли се чувства човек, ако бъде обичан толкова много от някого, който ще му предложи да се ожени за него и ще му поднесе пръстен, символизиращ вечността и всичко останало, което търговците в магазините за бижута обещават.

Тя отпи от виното и седна на дивана, после се загледа в тавана. Преди шест-седем седмици беше в Калифорния, мечтаейки за друг живот, а сега живееше съвсем друг в тази стая с тези хора, които не бе познавала и доскоро дори не знаеше, че съществуват. Друг баща с друга дъщеря. И бащата пак си имаше приятелка.

Внимавай, каза си Холи, само в случай, че виното я удареше в главата, за което всъщност тайно се надяваше.

— Вечерята е сервирана! — обяви Миа, влизайки през вратата на кухнята с голяма табла с пиле по Милански, което миришеше вкусно. Лиъм я следваше с купа лингуини, покрити със сос маринара.

Всички седнаха на масата, Лиъм и Холи един срещу друг. Миа ги забавляваше с истории за учителите, които харесваше, и за тези, които мразеше.

— Хей, това е страхотно — похвали ги Холи, като преглътна парче пилешко. Беше съвсем малко преварено, но ухаещо. — И лингуините са без грешка.

Миа беше щастлива.

— Аз сготвих по-голямата част. Татко отговаряше само за отцеждането.

— Както винаги — отвърна той и Холи се разсмя.

Миа направи муцунка.

— Защо възрастните са толкова шантави?

Лиъм се престори, че й се заканва с дългата франзела хляб, която Холи бе купила от хлебарницата в града.

— Решихме да не произнасяме желанията си на глас, но аз знам, че моето ще се сбъдне — продължи Миа.

— Надявам се — подкрепи я Лиъм, а Холи се зачуди какво ли е било неговото желание.

— Холи, може ли да те помоля нещо, което искам най-много? — попита момичето. — Сега, когато не съм в най-добри отношения с Маделин, ще ми помогнеш ли да си избера рокля?

Лиъм точно навиваше лингуини на вилицата си.

— Миа, сигурен съм, че Холи…

— С удоволствие ще те придружа — довърши Холи. Дали той щеше да каже, че тя е прекалено заета и че Джоди — истинската кралица на модните дрехи, с удоволствие щеше да я заведе в своите любими магазини?

— Да! — извика Миа. — Може ли да отидем след училище? Ще мина да те взема, след като оставя раницата си вкъщи.

— Добре.

— Не е ли Холи най-добрата? — попита момичето баща си.

— Със сигурност е много любезна — отвърна той, намигайки й.

Холи не обичаше намигванията. Според нея хората намигаха, когато имаха намерение да направят нещо различно от онова, което казват. Чрез намигването все едно добавяха: „Не го казвам сериозно“.

След това Лиъм прехвърли разговора към друга тема — фермата, която ремонтираше за една двойка от Ню Йорк, които решили да се откажат от кариерите си в града. Никога не били доили крава, а изведнъж започнали да произвеждат собствено масло.

— Също като Холи — намеси се Миа. — Преди да дойде тук, тя никога не е готвила. А сега е учителка — при това страхотно добра. Защо даскалите в училище не са като теб?

Холи се усмихна и изпита желание да я прегърне. И го направи, тъй като вече бе тук от два часа, часът бе почти осем и трябваше да си върви.

Лиъм стана и започна да вдига масата.

— Миа, ако довършиш чистенето, аз ще оправя кухнята и чиниите, след като изпратя Холи.

— О, няма нужда да ме изпращаш до вкъщи — възпротиви се тя, макар че идеята й харесваше.

— Значи няма да мия чинии, а само трябва да вдигна масата? Готово!

— След това веднага сядаш да си пишеш домашните.

Миа направи физиономия и натрупа чиниите една върху друга.

— Значи ще се видим утре след училище. Ще мина към три и половина, става ли?

— Разбира се — отвърна Холи, докато Миа балансираше с чиниите и чашите, отивайки към кухнята.

Лиъм завърза кучетата на каишки и тръгнаха по пътя към Блу Краб Булевард, обсъждайки времето, което все още бе доста топло, така че човек можеше да ходи облечен само с тънко сако, колко добра е била храната и колко изненадан бил Лиъм, когато се оказало, че може да сготвят вкусна и здравословна храна за по-малко време, отколкото чакането в „Пица Палас“ за голям пай с кюфтенца и чушки.

Когато стигнаха до вратата, той седна на най-горното стъпало. Холи седна до него и за момент двамата загледаха луната, която бе като идеално изрязано жълто резенче в тъмното небе.

— Благодаря за тази вечер — рече той. — Търсех някой или нещо, което да ме сближи с дъщеря ми и нямах представа, че това ще бъде учителката от курса по готварство. Дължа ти повече, отколкото мога да изразя с думи. — Обърна се към нея. — Благодаря ти.

Седеше толкова близо, бедрото му бе на сантиметри от нейното и за момент Холи остана безмълвна. А когато той се наведе към нея, все едно ще я целуне, почувства как кожата й настръхва.

Ангелчето и дяволчето кацнаха на рамото й. Тя се отдръпна леко назад.

— Животът ти в момента изглежда доста сложен, Лиъм. А аз не искам да се целувам с мъж, който си има гадже.

Въпреки че всъщност умираше да го направи.

— А с мъж, който има бивше гадже, искаш ли?

Тя го погледна.

— Нима ти и Джоди сте скъсали?

Той кимна и погледна напред. За миг Холи си помисли, че няма да отговори, но той добави.

— Тя попита накъде върви връзката ни и дали имам сериозни намерения към нея. Тогава й казах истината. Същото, което казах и на Миа. Джоди ми се нахвърли и се развика, че й е писнало и още цял куп други думи, накрая ми заби един юмрук в корема и си тръгна.

— Наистина ли?

— Да.

Холи си представи съвсем ясно как Джоди удря някой в корема.

— Защо?

— Защото съм се преструвал, че я харесвам повече, отколкото в действителност, и защото съм бил измамник.

— Заболя ли те?

Той поклати глава.

Всичко това означаваше, че тя бе свободна да се влюби в него и сърцето й да бъде разбито. Просто сега трябваше само да го нахрани със sa cordula и да разбере всичко.

— Съобщи ли вече на Миа?

— Не още. Изчаквам подходящия момент. — Той задържа погледа й малко по-дълго. — Така че, ако имаш интерес, мисля да те поканя на истинска среща. Без храна.

Тя беше щастлива да го чуе.

— Не мога дори да си помисля за храна.

Няколко минути по-късно, след като се уговориха за деня и времето на срещата, той и кучетата тръгнаха обратно към Коув Роуд. Когато пресече улицата, той се обърна и я загледа. Очите им се срещнаха. Вдигна ръка за миг и изчезна в тъмнината, като отнесе със себе си и сърцето й.

 

 

На другата сутрин някой позвъни на вратата, като натискаше звънеца като луд. Холи погледна часовника до леглото. Едва осем. Може би беше Миа? Тя отиде до прозореца и видя малка червена „Хонда“ с регистрация от Мейн.

Сложи халата си и слезе по стълбите, а звънецът не спираше.

— Дано да е нещо важно — прошепна, отправяйки се към вратата.

Още настойчиво звънене.

— Идвам, идвам! — Холи отвори вратата.

На прага стоеше Франческа Бийн, сияеща, облечена в костюм с панталон, сако и малко цветно фишу, вързано около врата й.

— Извинявай, че те измъквам от леглото в ранни зори, но исках да те видя лично, преди да отида на работа. Ти си наета, Холи! Ти ще доставиш храната за моята сватба!

— Какво? — зяпна от изненада Холи.

— Разговарях с Джак и му признах как всички около мен ми нареждат какво да правя, защото „щели да платят“. Това означава, че във всеки момент от нашето бъдеще — събирания, семейни вечери, празници и всякакви други тържества, всичко ще бъде диктувано от тях, и ако не тропна с крак сега, на моята сватба, и не подредя живота си както аз искам, винаги ще бъда изтривалка в краката им. Той се съгласи с мен.

— Това е страхотно! Браво на теб и на него.

— Знам! И се гордея със себе си. Така че накарахме майките ни да седнат на закуска, както правим всяка седмица, откакто обсъждаме сватбата — какво сме направили и какво е необходимо да се направи, и…

— Какво, какво? Почакай! Вие се срещате всяка седмица с майките си на закуска?

— Нали видя моята майка, Холи. Нали разбираш?

— О, да! — разсмя се Холи.

— И тъй, казахме им, че ще си платим сметката за сватбата сами и ще се оженим на скромна церемония в приемната на Английския факултет, тъй като там са най-хубавите мебели, почти приличат на оригинални Ногахайд^[1] — зелени дивани, фотьойли и стари книги с твърди корици. Като чуха това и двете изпаднаха в ужас, лицата им се изкривиха и единодушно се съгласиха аз да вземам решенията. Може да участват и със своите два цента, но аз ще отговарям за всичко. Така че познай кой ще достави храната на моята сватба за шестдесет и двама гости?

Холи сграбчи Франческа в прегръдките си.

— Дори не знам как да ти благодаря, Франческа. Ти застана на огневата линия заради мен. И заради баба ми. Ти си удивителна!

— Не съм била по-щастлива никога в живота си, Холи. Твоята баба ме изпрати на кея. Да, бях щастлива и преди да срещна Джак, но всичко, което правим с него, как се чувствам, колко спокойна и щастлива съм просто да седим вечер на дивана и да гледаме „Американ Айдъл“ или филм — никога преди не съм изпитвала подобна луда, идеална и изпълнена с чувства връзка. Любовният ми живот преди Джак беше една кръгла нула.

— Знам какво, си изпитвала.

Франческа стисна ръката й.

— Сега същото изпитва бедната ми сестра, която се среща всяка вечер, изпълнена от отчаяние, че трябва да си намери приятел за сватбата. Нищо, което й казвам, не стига до нея, така че може би ти трябва да я посъветваш да не се насилва. Да, за нея няма някой като Камила с вълшебни камъчета, която да й каже, че нейното момче ще се появи в супермаркета на щанда за фъстъчено масла, но тя кой знае защо си мисли, че ще го изпусне, ако не се среща всяка вечер с всеки свободен мъж в Мейн.

— Тя просто иска същото, което имаш ти. Онова, което всеки човек иска.

Франческа погледна часовника си.

— О, боже, почти осем и половина е. Трябва да тичам. Но преди това ще ти кажа, че майка призна, че твоите ястия били за оценка шест, но понеже била обещала на своята скъпа приятелка Аманда Уиндъмир и дъщеря й Ейвъри, които били такива добри приятели на семейството и „дъръ-бъръ“. Така че забрави всички гадни глупости, които бяха казани. Когато наближи датата на сватбата ще се видим отново, за да уточним менюто за последен път, но не забравяй, че трябва да си свободна за първия ден от пролетта.

— Значи няма да има повече закуски с мама за планиране на менюто? — попита с усмивка Холи.

— Това вече е история. И наистина ти благодаря, тъй като всичко стана благодарение на теб. Тичам, вече ме няма! Чао!

Холи затвори вратата, цялата тръпнеща от щастие. Беше успяла.

— Направих го, Антонио! — извика тя, грабна котарака и затанцува с него из кухнята — мястото, където се чувстваше най-добре и истински щастлива. Мястото, с което бе свързана посредством една дива, луда, перфектна и необяснима връзка.