Мелиса Сенейт
Рецепти за любов (23)

23

Събуди се среднощ. Отломките от един лош сън кълвяха ума й и я тревожеха. В съня Лиъм стоеше сред нищото, около него имаше сива мъгла, нямаше лице, макар тя да знаеше, че е той. Носеше коженото си яке, с ръце в джобовете. Имаше прекрасна, гъста, привлекателна, тъмна коса, но нямаше лице.

Тя седна объркана, после слезе долу, за да изпие чаша студен чай. Антонио седеше на мястото си и я наблюдаваше. Холи се обърна към стената с малките картини до прозореца — там бяха котаракът, тази къща и трите камъчета от По, както и на баба й в своята всекидневна синя рокля, седнала на железния стол до градинката си с домати. Върху лицето й играеше усмивката на Мона Лиза.

Взе бележника с рецептите и потърси sa cordula. Да, рецептата беше там между пиле cacciatore^[1] и пиле costoletta^[2]. Беше същата рецепта като онази, която намери в дневника.

Sa cordula

Агнешки чревца

Грах

Лук

Масло

Зехтин

Едно пламенно желание

Беше просто за приготвяне. Дреболиите трябваше да се измият добре и да се оставят да изсъхнат, сетне да се сплетат на плитка, така че да не изглеждат като чревца, а като… тя дори не знаеше като какво. Отново си помисли, че всъщност си изглеждат точно на това, което бяха. Тя задуши агнешките дреболии с граха и лука и ги премести в чиния.

Взе си една хапка. Не беше лошо, никак даже, ако си боцнеш от граха и от лука. Значи грахът в края на краищата помагаше. Взе си още една хапка. Ако не знаеше какво е, дори щеше да го хареса. Може би защото го посоли два пъти.

А може би тя самата бе своята голяма любов? Може би това бе идеята на баба й?

Голямата любов на твоя живот ще бъде един от малцината на земята, който ще хареса sa cordula.

Това ли се бе опитвала да й каже? Че трябва да обича себе си такава каквато е в собствения си живот? Вероятно Камила е знаела, че един ден Холи ще намери пътя към нейната кухня, пътя към самата себе си. А в процеса на връщането си ще намери и значението на голямата любов.

sa cordula беше мистерия, каквато бе и баба й. И трябваше да си остане такава.

С тези мисли тя взе чинията и изхвърли храната в кофата за боклук. Сложи малко и я постави пред Антонио. Старият сив котарак приближи и помириса, изкриви устата си в пълна погнуса и се върна с достойнство на мястото си.

Ето на! Дори древният котарак не харесваше sa cordula.

— Антонио, ти може да не си моята голяма любов, но аз те обичам. Това е съдба.

Времето се задържа слънчево и топло за партито. Холи реши да го направи в задния двор. Изнесе голямата маса като бюфет. Антонио дремеше на слънце край сушените домати. Тя си напомни тази вечер да прочета „101 съвета за градинарство“. Щом можеше да готви ризото по милански, значи трябваше да се научи да отвежда и зеленчуци.

В един часа следобед тя подреди блюдата в затоплени чинии и табли — ризото с шафран и равиоли със спанак и три вида сирене, две нови салати с паста и голямо блюдо с антипасто. Миа, нейният очарователен приятел и красивият й баща пристигнаха първи. Миа донесе пиле по Милански. Лиъм бе направил неговото любимо пене с водка — сос, а Даниъл носеше тирамису, което майка му бе приготвила специално за купона. Когато Лиъм и Даниъл отидоха в малкия гараж, за да донесат още подгрети табли, Миа използва момента да попита:

— Сладък е, нали?

— Много — съгласи се Холи.

Двамата наистина бяха възхитителна двойка.

— И познай какво? Намерих си нова приятелка. Може да ми стане най-добрата приятелка. Тя току-що се премести в Портланд, точно от другата страна на моста, така че можем да си ходим на гости дори пеш. Нейният баща също има попечителство. Имаме много общи неща. Имаме еднакъв вкус към момчетата. Не искам да кажа, че си пада по Даниъл, но харесва едно друго момче, което е самотник като Даниъл и си пада по музиката.

— Струва ми се, че нещата се развиват добре — кимна Холи, пъхайки една маслина в устата й.

Даниъл и Лиъм се върнаха с пълни табли. Саймън и дъщеря му пристигнаха със спагети с кюфтенца, които бяха направили заедно тази сутрин. След това дойде Тамара със сестра си Франческа — едната бе приготвила минестроне, а другата — италианска сватбена супа.

— Прекрасно! Колко символично! — разсмя се Холи.

След запознаването, след ахкането и охкането над таблите и блюдата с прекрасна и вкусна храна, всички седнаха и напълниха чиниите си — по малко от това, по малко от онова, по малко от всичко. Холи похвали Миа за пилето по милански. А пенето на Лиъм беше преварено също както тя го правеше, но сосът не беше зле. Всъщност имаше чувството, че бе същият сос, който той купи от нея преди няколко дни.

— О, аз донесох още нещо — неочаквано се сети Миа и посегна към една завита с хартия чиния. Разопакова я и я сложи на масата.

Холи въздъхна шумно. Беше sa cordula. Тя се изправи, умът и се изпразни от всякаква мисъл, а краката й омекнаха като гумени. После пак седна. Какво… какво ставаше?

— Татко, я опитай от това ястие — предложи невинно Миа, боцна с вилицата и му подаде една хапка. — Не се тревожи, ако не ти хареса. Няма да ме обидиш. Не съм го готвила аз. Просто съм любопитна да разбера какво мислиш.

Като на забавен кадър Лиъм се усмихна и се наведе да поеме хапката в устата си.

Не. Не. Не, НЕЕЕЕ! Холи не искаше да знае, не искаше да гледа, не искаше да чуе какво ще каже Лиъм.

Той погледна вилицата, която Миа все още държеше пред него.

— Това не е ли блюдото, което ми сервира преди няколко седмици? Как се казваше?

Миа се ухили, поглеждайки към Холи.

— Едно старо ястие от Италия, което бабата на Холи е правела.

Той сложи следващата хапка в устата си. Сдъвка, преглътна.

— Ммм, харесва ми — поклати глава той. — Все още не мога да позная от какво е направено, но ми харесва. Да пием за бабата на Холи — добави и вдигна бутилката си с бира.

Боже мили! ТОЙ ГО ХАРЕСА!

Лиъм Гелър хареса sa cordula! Той бе един от малцината на земята!

Холи погледна от него към Миа. Какво се бе случило току-що? И как?

Всички вдигнаха бирите си. Тя едва успя да вдигне своята, сетне Даниъл включи айпода и пусна музика. Когато вниманието на Лиъм бе привлечено от Саймън, Тамара приближи и седна до Миа.

— Скъпа — прошепна тя, — ти пое голям риск. Ами ако баща ти не беше харесал ястието? Холи щеше да се почувства ужасно.

Момичето поклати глава.

— Глупости, нямаше начин това да се случи. Направих го още преди две седмици, след като ми съобщи, че няма да се съберат с майка ми и разказа за чувствата си към Холи. Тогава наех дамата от италианската пицария да я направи. Платих й цели петдесет долара! Исках да се убедя, че татко прави голяма грешка, че той не е голямата любов на Холи. Но се оказа, че хареса яденето. Е, при това положение не можех да направя нищо.

Холи отново въздъхна. Нямаше нужда да пита дали дамата от пицарията е имала голяма брадавица на лицето.

— Затова се държах толкова странно. Холи, извинявай. Баща ми е твоята голяма любов. Точно както баба ти е предсказала. Трябваше ми известно време, за да ти кажа. Всъщност реших да ти го покажа. Добре че запазих част от яденето в хладилника.

— О, Миа! — въздъхна Холи и я прегърна.

— Това е още един начин да ти кажа „извинявай“. За всичко. И моят начин да ти благодаря, че ме научи да готвя — макар че тази sa cordula не я направих аз.

Холи я притисна към себе си. Имаше прекрасни върхове и ужасни спадове между тях, но те щяха да ги преодолеят. И очевидно се справяха добре.

Според предсказанието, което имаше дългогодишна давност, Холи бе открила любовта си. Но както бе казвала баба и: „Ще познаеш, когато я почувстваш.“

И когато знаеш, че това е той, не е необходимо да го проверяваш. Лиъм се върна на мястото си и взе чинията, хапвайки още от sa cordula.

— Наистина никога не съм ял подобно нещо. И грахът е изключително вкусен.

Миа завъртя очи и поклати глава с усмивка.

— Богинята на любовта — прошепна тя в ухото на Холи.