Сюзън Елизабет Филипс
Сладки мечти (8)

7

„— Безсрамница! — извика той гневно.

— Глупости! Просто сте ядосан, защото взех един от конете ви! — отвърна тя.“

Джорджет Хейър, „Великолепната Софи“

— Къде беше, по дяволите?

Колин нахлу в кухнята, следван по петите от Гордън. Шугар Бет тъкмо поставяше последната кесия с продукти върху плота.

— Изпълнявах поръчките ви, ваша скапана светлост.

— Взела си колата ми.

— Да не би да очакваш, че ще ходя пеша?

— Очаквам да вземеш своята кола.

— Твоята повече ми харесва.

— Не се и съмнявам. — Той се надвеси застрашително над нея. — Също както аз харесвах чисто новото ти червено камаро, което караше в гимназията. Обаче това не е било основание да се метна в него и да отпраша нанякъде, нали?

— Обзалагам се, че ако бях оставила ключовете, щеше да го задигнеш. Онази трошка, която караше, бе истински срам и позор.

— Точно заради това можех да си позволя да я купя. — Той взе ключовете от плота и ги прибра в джоба си. — Къде ми е обядът?

— Аз пък си мислех, че прочутите писатели обикновено пият обяда си.

— Не и днес. Вече е два часът, а единственото, което съм погълнал, са чаша кафе и две изстинали яйца на очи.

— Нямаше да са изстинали, ако ги беше изял веднага, както ти казах.

— Спести ми поученията на нахална прислужница.

— Чудесно. — Тя тръшна пакета с ориз върху плота. — По дяволите, остави ме сама и ще ти донеса обяда веднага щом бъде готов.

Той я изгледа ледено.

— Сега пък сме враждебни?

— Враждебна или нахална — това е всичко, между което можеш да избираш.

— Нека ти напомня, че едно от задълженията ти е да ми приготвяш обяда, който очаквам да бъде сервиран в подходящо време. — Обърна й гръб, слагайки край на дискусията, но вместо да се върне в кабинета, отиде в остъклената стая и се излегна на голямото кресло до прозорците — самата гъвкава грациозност в съчетание с подчертано недоволство.

Тя го изучаваше крадешком, докато прибираше в хладилника малотрайните продукти. Колин потропва известно време с пръсти по облегалката на креслото, скръсти глезени, после изпъна крака. Докато прибираше лука в килера, й хрумна, че не само поведението й го притеснява. Вдигна една кесия, паднала на пода.

— Може да не знаеш, но освен че беше каскадьор, покойният ми, недостатъчно оплакван съпруг Сай Загурски се смяташе и за автор на песни.

— Не думай.

— В стил долнопробно кънтри. Сай обикновено беше сладурче, дори и когато се напиеше, което, трябва да призная, се случваше почти постоянно. Но пиян или трезвен, в мига, в който творческото му вдъхновение секнеше, започваше да ми крещи.

— Към коя точно част от този разговор трябва да проявя интерес? — попита високомерно той, но не помръдна от креслото.

Докато подреждаше портокалите в купата, Шугар Бет се поздрави мислено, задето бе придобила, макар и минимални, познания за човешката природа.

— Разкажи ми за новата си книга.

— Коя по-точно?

— Тази, която те кара да се държиш като гадняр, Бог да благослови каменното ти сърце.

Той облегна глава на облегалката на креслото и въздъхна.

— В определени периоди би могла да е всяка от книгите ми.

— Всяка? — Тя разкъса целофана на двойната опаковка десерти „Туинки“, извади единия и отиде при него. — Аз зная само за „Последната гара“, а ти каза, че си написал и друг роман, но е било отдавна. А след това?

— Продължението на „Последната гара“. Свърших го през юли. Заглавието е „Отражения“, ако те интересува.

Действието на романа „Последната гара“ свършваше през шейсетте, а щом „Отражения“ беше продължение, значи, най-вероятно родителите й бяха главните герои. Имайки предвид чувствата на Бърн към Диди, Шугар Бет реши, че трябва на всяка цена да прочете романа.

— Кога излиза?

— След около два месеца.

— Съдейки по заглавието, основните роли са разпределени между родителите ми и фабриката за прозорци „Кеъри“.

— Без фабриката Париш щеше да загине още в началото на шейсетте, както много други малки южняшки градове. Обядът ми готов ли е?

— Почти. — Тя отхапа от десерта и смело се спусна към опасността, като се настани грациозно на малкия паянтов плетен стол до него. — И какво си правил от юли месец насам?

— Пътувах. Събирах материал за новия си роман. — Той се изправи и отиде до прозорците. Широките му рамене засенчиха слънцето. — Семейна сага. От години възнамерявам да я напиша.

Шугар Бет си спомни смачканите листа, пръснати на пода в кабинета му.

— И как върви?

— Началото на една книга винаги е трудно.

— Не се и съмнявам.

— Най-общо казано, това е историята на моето семейство. Три поколения от британската аристокрация и три поколения бедни ирландци.

— И съдбите им се пресичат, когато дъщерята на знатното семейство се влюбва в сина на зидар?

— Нещо такова.

— Писането на художествена проза е голяма промяна.

— Само защото станах известен с документалистика, не означава, че не мога да пиша романи.

— Разбира се. — Тя не се изненада от отбранителния му тон. Беше пожънал огромен успех с документалната си книга за малкия град, но първата му творба, роман, се бе провалила. — Май не страдаш от излишно самочувствие.

Той се взря в десертното блокче.

— Това органична храна ли е?

— Предполагам, че не. — Шугар Бет облиза с език част от крема.

Колин застина. От начина, по който погледът му се задържа върху устните й, тя разбра, че той не беше равнодушен към нея, независимо дали го искаше, или не. Тя винаги се бе чудила на онези жени, които не знаеха как да възбудят един мъж, тъй като това й се удаваше без усилия. После един прекрасен ден осъзна, че умните жени разчитат на мозъка си, за да успеят в този свят, а не на секса. Страхотно прозрение, а?

Но понякога се налагаше да се възползваш от това, с което те е дарил Господ, затова тя продължи чувствената игра с десерта, но дискретно — без никаква пошлост — само няколко леки завъртания на езика, за да покаже на този арогантен англичанин, че не може да я уплаши. Или поне не много.

Погледът му не се откъсваше от устата й.

— Обичаш опасните игри, нали, Шугар Бет?

— Ние, уличниците, обичаме да се развличаме.

Той й се усмихна загадъчно, сетне се извърна от прозореца. Тя очакваше, че ще се върне в кабинета си, но вместо това Колин влезе в кухнята и започна да оглежда продуктите, които още не беше прибрала.

— Очевидно не си прочела инструкциите ми да купуваш само биопродукти.

— По дяволите, ти май си сериозен. Мислех, че е някакъв тест, за да провериш дали мога да мисля самостоятелно, а не сляпо да следвам нелепите заповеди.

Той я удостои с поредната порция надменно повдигнати вежди. Шугар Бет дояде десерта и се запъти към кухнята.

— Доколкото си спомням, желанията ми бяха пресни продукти, и по възможност органични. Пълнозърнест хляб, риба, ядки, йогурт. — Взе опаковка вишневи захаросани пръчици „Туизлър“. — Диетата ти е доста нездравословна.

— Ядох овесена каша на закуска.

— Несъмнено първата ти прилична храна, откакто си дошла. При това изсипа почти цял пакет кафява захар отгоре й.

— Трябва да имам сили. Шефът ми е по-жесток и от надзирател на роби.

Колин зърна торбата от книжарницата на Джуъл и загуби интерес към продуктите. За нещастие, първо извади един от романите на Джорджет Хейър. Тя го грабна от ръката му.

— Идеален пример за дребните кражби на слугите, които изтъкнахте, ваша светлост, за да оправдаете скъперничеството си.

Той погледна касовата бележка.

— Забелязах.

Прелисти една от книгите, които бе поръчал. Тя го наблюдава известно време.

— Ако имаш нужда от помощ за онази глава, която се опитваш да напишеш — тази, заради която си в такова жизнерадостно настроение — само ми кажи. Бликам от идеи.

— Мога да си представя.

Трябваше да спре дотук, но тя все още не се бе научила да обуздава склонността си към крайности.

— Например сигурна съм, че мога да напиша страхотна секссцена.

— Ще го имам предвид.

— Разбира се, смяташ да включиш много секссцени, нали? Едва ли очакваш един роман да се продава без тях.

Погледът му се плъзна под ключицата към гърдите й. Този мъж разбираше от женско тяло.

— Ти знаеш много за писането на романи, така ли?

— Но не съм специалист по лесбийски сцени. Ясно ми е колко много го обичат мъжете, но в тази страна жените купуват повечето книги, а подобни истории не ни палят. — Замисли се за Джуъл. — Макар че предполагам, ако напъхаш някоя и друга сцена, няма да навреди.

— Да напъхам? Интересен начин на изразяване.

— Винаги съм имала дарбата да се изразявам. — Шугар Бет се заигра с тюркоазната пеперуда между гърдите си. — Лично аз бих искала някой да напише сцена за една жена с двама мъже. О, по дяволите, нека да са трима.

— Предполагам, че за това са измислили порното.

— Сякаш всички онези лесбийски сцени, които смяташ да напишеш, не са порно.

— Изобщо не смятам…

— Разбирам. — Тя махна с ръка пренебрежително. — Хетеросексуалните мъже винаги се чувстват застрашени, когато в леглото има повече от един мъж. Но нищо особено няма да стане, ако жената остане по средата.

— От личен опит ли съдиш?

— Ако ти разкажа, ще наруша цялата мистерия — отвърна му тя с усмивка, достойна за кралица на красотата. — А сега се махни и ме остави да работя на спокойствие.

Вместо да напусне кухнята, той седна на ниското столче до плота и се зачете в книгата.

Непристойни сцени в леглото се заредиха в съзнанието й, в които двамата с Колин лежаха голи един до друг. Добави и Джордж Клуни, а после, за да е по-смешно, и Хю Джакман. Полюбува се за кратко на тази игра на въображението си, но много скоро й стана ясно, че не й харесва това, което си представяше. Вместо да се възхищават на голото й тяло, Джордж и Хю си бъбреха за футбол. Опита се да построи наново цялата сцена, но двамата актьори се оказаха заклети фенове и преди да се опомни, я зарязаха, за да гледат мача на „Чарджърс“ от Сан Диего. Което означаваше, че двамата с Колин останаха сами. Чисто голи.

Зърната й се напрегнаха. За щастие, той така се бе вглъбил в книгата си, че нищо не забеляза.

От смъртта на Емът бе изминала само една година, а тя вече се отдаваше на сексуални фантазии за човека, когото ненавиждаше до дъното на душата си. Типично за нея. Точно когато си мислеше, че е поумняла, старите й мазохистични навици се пробудиха и затропаха на вратата с надеждата да си я върнат.

Шугар Бет, обещай ми, че няма да си губиш времето да скърбиш за мен. И без това живя като монахиня по-дълго, отколкото ми се иска да си призная.

Но не беше чак толкова дълго. През всичките изминали месеци тя си припомняше някога силното тяло на Емът, стопено от болестта, и някогашната й любов, примесена с ярост, отново я изпълваше.

Защо се разболя, дърто магаре? Да не говорим за това, че умря. Нуждая се от теб, не го ли разбираш?

Той беше любовта на живота й и понякога болката ставаше непоносимо мъчителна.

Колин все пак стана и се върна в кабинета. Тя му отнесе обяда — сандвич с пълнозърнест хляб и като допълнително наказание голяма купа с бобови кълнове. Той пишеше на клавиатурата, затова тя остави подноса в ъгъла на бюрото, без да прекъсва работата му.

В списъка на задълженията й се посочваше, че веднъж седмично той ползва услугите на специална фирма за почистване на домовете, но тя трябваше да разтребва след него, което включваше и оправянето на голямото му аристократично легло, и почистването на царствената му баня. Понеже и двете дейности й осигуряваха възможност да претърси помещенията, младата жена се качи на горния етаж. На Гордън му бе омръзнал скучният живот, който можеше да му осигури един писател, затова се затътри след нея.

Розовите тапети на цветя на Диди бяха сменени с опушена боя, а върху стените от двете страни на прозорците на площадката бяха монтирани модерни медни свещници. Когато се качи по стълбите, тя погледна надясно и видя малки промени — следи от пребоядисване, нови корнизи, друго осветление, изящна стоманена скулптура върху постамент от матово стъкло. Но отляво всичко бе променено. Вместо коридора, водещ към отделните спални на Диди и Грифин, свод в неокласически стил оформяше ниша с двойна врата. Шугар Бет не можеше да повярва на очите си! Старата врата към тавана, която някога се намираше в края на коридора, вече не съществуваше!

Тя се спусна към господарския апартамент — просторно помещение с арки, картини и лъскави мебели, сред които огромно легло с четири метални колони. Най-близката врата водеше до баня с размерите на катедрала. През втора врата се влизаше в разкошна, ухаеща на кедър гардеробна от две помещения, с пейка от тиково дърво. Шугар Бет трескаво огледа навсякъде, но не можа да открие никакъв достъп до тавана, затова се насочи към другото крило.

Бившата й спалня заедно със старата стая за ръкоделие бяха превърнати в модерна зала за фитнес. Наблизо имаше още една спалня за гости, в която бе устроен малък кабинет, пълен с книги, а третата спалня бе превърната в луксозен салон. Шугар Бет огледа всички шкафове и килери, отмести няколко ракли, претърси всеки ъгъл.

Вратата към тавана беше изчезнала.

 

 

Райън не успя да заспи до полунощ. Събуди се малко преди пет. За днес имаше насрочена среща с представителите на Федералната агенция за безопасност на труда и искаше да бъде във форма, но през последните две седмици страдаше от безсъние. А би трябвало да спи като младенец. Животът му беше прекрасен — имаше семейство, което обичаше, интересна работа, красива къща, добри приятели. Би трябвало да се чувства най-щастливият човек на земята.

Уини въздъхна тихо в съня си и се сгуши до него. От нея се разнасяше лекото ухание на парфюма, който бе капнала в ямката на шията си, преди той да се прибере от работа. Тя винаги обръщаше внимание на такива подробности: грижеше се косата й да е безупречно сресана, а гримът — свеж. Другите мъже се оплакваха, че жените им се занемаряват, но Уини с всеки изминал ден ставаше все по-хубава. Беше идеална във всяко едно отношение: умна, мила, любяща.

Толкова различна от Шугар Бет, която беше капризна и претенциозна, темпераментна, суетна и разглезена. Но в същото време великолепна, умееше само с едно потрепване на клепачите да го запрати от висините на екстаза до дъното на отчаянието и отново да го извиси до върховна наслада. Когато разби сърцето му, Райън мислеше, че ще умре от мъка, и единствено обожанието в очите на Уини бе балсам за раните му.

В съня си тя обви ръка около бедрото му. Беше гола. Почти винаги спеше така. Винаги изпълнена с желание. Винаги на разположение. Той още не можеше да повярва на късмета си. Наистина понякога му се искаше тя да не се старае толкова много, но това бе само защото се чувстваше виновен, тъй като знаеше, че тя влага в брака им много повече, отколкото той. Но какво можеше да предложи, когато съпругата му вече бе помислила за всичко?

Нямаше да може да заспи, затова стана от леглото, но Уини, както обикновено, тутакси го усети.

— Какво има?

— Ще отида да потичам. — Като грижовен съпруг, Райън придърпа одеялото върху голото й рамо и облече анцуга. Още беше тъмно, за да тича, затова реши да отметне малко бумащина.

Като излезе в коридора, видя, че Джиджи бе окачила нов плакат върху вратата на спалнята си, макар че й бяха казали да държи подобни шарении в стаята си. Напоследък бе започнала да разпитва за Шугар Бет. Джиджи я наричаше Тази, Чието Име Бе Забранено Да Се Произнася по аналогия с името Вие-знаете-кой на злия Волдемор в книгите за Хари Потър. Умница.

Те никога не се бяха опитвали да крият истината от нея, така че дъщеря им знаеше за роднинството между Уини и Шугар Бет, но сложните им отношения бяха трудни за проумяване от една тринайсетгодишна тийнейджърка. Райън предполагаше, че любопитството на Джиджи е напълно естествено, но напоследък я бе обзел бунтарски дух и въпросите й го изнервяха. Тя беше напълно способна да спре Шугар Бет на улицата и да й отправи същите въпроси, които задаваше и на него. Наложи се да й забрани да има всякакъв контакт с нея.

Да можеше някой да направи същото и за него.

Когато стана време да тръгва за работа, Райън отново бе възвърнал самоконтрола си. С влизането си във фабриката се озова в обновеното триетажно фоайе в стил Арт деко. Така и не можа да свикне с факта, че на трийсет и три години бе главен изпълнителен директор в компанията, в която родителите му се бяха трудили цял живот — майка му като деловодителка, а баща му като бояджия. Той бе заслужил поста си, както и уважението на служителите с усърдие и преданост в работата и никога не бе приемал нищо за даденост.

Във фабриката почти нямаше трудови злополуки и срещата с представителите на Федералната агенция за безопасност на труда вървеше добре, когато по време на обиколката из цеховете секретарката му го дръпна настрани, за да му каже, че го търси директорката на училището на Джиджи. Ева никога не му се бе обаждала по време на работа и затова той се извини и отиде да говори от кабинета на началника на склада на готовата продукция.

— Ева, Райън се обажда. Какво се е случило?

— Джиджи е при мен. Трябва веднага да дойдеш.

— Тя добре ли е?

— Да. Но китката на Челси Кийфър е счупена. Джиджи я блъснала в шкафчето.

— Джиджи никога не би направила такова нещо. — Той подпря бедро на бюрото и през прозореца се втренчи в товарната платформа. Крейг Уотсън, един от заместниците му, бе продължил обиколката, но той не беше запознат с новите правила по безопасност и Райън трябваше да се върне. — Челси е най-добрата приятелка на Джиджи. Сигурен съм, че е станало недоразумение. Обади се на Уини. Тя ще се погрижи за това.

— Уини ще е в Мемфис през целия ден. Ти трябва да дойдеш.

Беше забравил, че Уини трябваше да купува стока. Той се премести, за да вижда по-добре през прозореца.

— Сега не мога да изляза, но към пет един от двамата ще дойде при теб. — Ако Уини не се е върнала дотогава, щеше да размести графика си. Това щеше да причини неудобство, но някак си щеше да се справи.

— Това не може да чака толкова дълго. Джиджи се държи агресивно, а майката на Челси е бясна. Заяви, че ще подаде жалба в полицията.

— Жалба в полицията?

— Да, Райън, жалба в полицията. Веднага ела тук.

 

 

Джиджи никога не беше виждала баща си толкова ядосан. Кокалчетата на пръстите му, стискащи волана, бяха побелели, а мускулите на челюстта му играеха. Никога не я бе удрял, но и тя никога не бе правила нещо толкова лошо, затова си помисли, че може би му се иска да я набие.

Той не й бе проговорил, откакто излязоха от кабинета на директорката. Част от нея искаше той да се разкрещи, за да приключат с това, но останалата част предпочиташе колкото е възможно по-дълго да се отложи разправията. Всъщност никога не бе имала намерение да чупи китката на Челси.

Само при мисълта за това стомахът я присви. През цялата седмица Челси се бе държала като абсолютна кучка, може би защото постоянно се караше с майка си, но това все пак не беше причина да заявява на Джиджи, че отново е започнала да вири нос като надута снобарка само защото е богаташка щерка. Накрая Джиджи толкова побесня, че изтърси на Челси, че е надебеляла, което си беше чистата истина. Челси се разкрещя, че мрази Джиджи, както и всички останали в училище, след което Джиджи я бутна. Не искаше да я нарани, а само малко да я блъсне, но вратата на шкафчето беше отворена, Челси падна отгоре й и си счупи китката. И сега всички обвиняваха нея.

Парчето пица, което бе изяла на обяд, се надигна в гърлото й. В ушите й продължаваше да отеква звукът, който Челси издаде, когато китката й се счупи, онзи задавен писък. Джиджи преглътна, за да избута парчето пица надолу.

Когато баща й най-сетне влезе в кабинета на директорката, Джиджи бе толкова изплашена, че майката на Челси ще подаде жалба в полицията, че й се искаше да се хвърли в прегръдките му и да се разплаче, както когато беше малка. Но той дори не я погледна, както не я гледаше и сега.

Госпожа Уайтстоун наказа Джиджи с отстраняване от занятия до края на седмицата и й нареди да излезе навън, за да изчака, докато възрастните разговарят. Майката на Челси винаги бе харесвала бащата на Джиджи. Дори можеше да се каже, че малко флиртуваше с него, което Джиджи намираше за отвратително, но сега това бе от полза, защото накрая спря да крещи. Обаче, когато излезе от кабинета, баща й изглеждаше като човек, който иска да убие някого, и това според Джиджи съвсем не беше майката на Челси.

Съучениците й винаги твърдяха, че е голяма късметлийка да има такива млади родители, защото още не били забравили какво е да си тийнейджър. Но изглежда, баща й в момента изобщо не си спомняше, че е бил тийнейджър. В гърдите й се надигна негодувание. В гимназията баща й е бил най-популярното момче. Беше го прочела в годишника на випуска му. А майка й никога не се бе забърквала в неприятности. Е, Джиджи не беше като тях.

Повече нямаше сили да понесе тишината в колата и се протегна да включи радиото.

— Не пипай радиото. — Обикновено двамата слушаха музика заедно, но съдейки по тона му, това явно никога повече нямаше да се случи.

— Челси започна първа.

— Не желая да слушам.

— Знаех си, че ще бъдеш на нейна страна.

Той я изгледа студено.

— Предлагам да си държиш устата затворена.

Тя се опита, но всичко беше толкова несправедливо, и се чувстваше нещастна, задето той не я прегръща с познатата успокояваща мечешка прегръдка, за да й каже, че всичко ще бъде наред.

— Всичко това е, защото аз не съм идеална, както сте били вие с мама!

— Станалото няма нищо общо с майката ти или с мен. Бедата е в това, че ти от месеци постоянно се цупиш като разглезено момиченце, а днес дори си нападнала физически приятелката си. Имаш късмет, че майка й реши да не подава жалба срещу теб. Действията винаги имат последствия, Джиджи, и повярвай ми, теб те очакват доста сериозни.

— Ти веднъж си счупил ключицата на свой приятел. Сам ми го каза.

— Това беше по време на футболен мач!

— Но не те оправдава.

— Нито дума повече!

Вечерта, когато майка й се прибра у дома, я накараха да седне в гостната. Говореше най-вече баща й, подчертавайки колко са разочаровани от нея и колко сериозна е постъпката й. Тя все чакаше баща й да й каже, че макар да е извършила нещо лошо, той винаги ще я обича, ала така и не го дочака.

— Две седмици без телефон — заяви накрая майка й. — Няма да гледаш телевизия и няма да излизаш сама, само с някой от нас.

— Това не е честно! Вие дори не харесвате Челси. Винаги сте казвали, че ми влияе зле. Затова пък обичате Кели Уилман!

Баща й не обърна внимание на избухването й.

— Освен това ще залягаш здравата на уроците, за да не изоставаш от занятията, които ще пропуснеш, докато не ходиш на училище.

Голяма работа, сякаш нямаше и без това да навакса за три секунди.

— Освен това ще се извиниш на Челси — додаде майка й.

Джиджи скочи.

— Тя първа трябва да ми се извини! Тя започна всичко.

— Не подлежи на обсъждане. Ти си й счупила китката.

— Но аз не исках!

Ала и двамата останаха глухи за протестите й. Отново започнаха с лекцията си, без да разбират, че Джиджи и без това се чувстваше като пълен боклук и нямаше нужда и други да й натякват колко е лоша. Родителите й напълно бяха забравили какво е да си тийнейджър, а и освен това тях никой не ги беше мразил така, както съучениците й мразеха нея. Родителите й бяха идеални. Тя не приличаше на тях. Тя беше…

Тя беше като леля си.

Думата се изтърколи в главата й като голяма блестяща мраморна топка. Леля. Джиджи нямаше много роднини: баба Сабрина и баба Галантайн, чичо Джеръми, но той беше много по-голям от баща й и никога не се беше женил. Оставаше само още един човек. Шугар Бет Кеъри може и да й беше само наполовина леля, но все пак…

Горгоните си говореха много за нея, когато си мислеха, че Джиджи не ги чува, за това, как всички й целували задника в гимназията. Веднъж тя чу Колин да казва, че Шугар Бет била едно от най-умните деца в класа, но горгоните не му вярваха, защото оценките й винаги били ниски. Но Колин бе виждал оценките от контролните на всички, така че знаеше най-добре.

Шугар Бет щеше да разбере какво преживява Джиджи. Но бащата на Джиджи й беше забранил да говори с нея. Каза й, че дори да я срещне на улицата, не бива да я поздравява, защото той много добре познаваше дъщеря си и знаеше, че тя няма да се ограничи само с едно „здрасти“, а никой не искаше отново да разравя стари истории.

Но това не беше стара история. Това беше животът на Джиджи. Имаше нужда да поговори с някой, който ще я разбере. Дори до края на живота й да й забранят да излиза от къщи.