Сюзън Елизабет Филипс
Сладки мечти (12)

11

„Едва ли си струва да жертваш принципите си, за да угодиш на женските прищевки — мрачно заяви лорд Бромфорд, след като обмисли добре ситуацията.“

Джорджет Хейър, „Великолепната Софи“

Уини предложи на Райън да опита от парчето й плодова пита с киви, преди да направи своя ход. Шугар Бет тъкмо бе започнала да раздига празните чинии, когато Уини извиси леко глас:

— О, боже, без да искам, изтървах вилицата си на пода. Ей сега ще се отдръпна, Шугар Бет, за да можеш да я вдигнеш. — Стана от масата и отстъпи настрани.

Колин мигом разбра. Уини бе избрала нещо дребно, маловажно, почти незначително, но в същото време символизиращо цялата ситуация. За да вдигне вилицата, Шугар Бет трябваше да коленичи пред Уини.

Той не знаеше какво ще направи Шугар Бет и нямаше намерение да го узнава. Скочи от стола си, но съпругът на Уини го изпревари.

— Аз ще я вдигна — рече Райън.

Ъгълчетата на устата на Уини скръбно се отпуснаха и за пръв път тази вечер тя изглеждаше по-уязвима от Шугар Бет. Погледите на Шугар Бет и Райън се преплетоха за частица от секундата, преди тя да направи малка крачка назад. Той се отпусна бавно на едно коляно пред краката на жена си, протегна се под масата и взе вилицата, която Уини несъмнено нарочно бе изритала по-навътре.

Колин изгледа последователно двете жени. Литературните прототипи винаги го бяха очаровали, но ако в този момент някой го попиташе коя жена е смелата Пепеляшка и коя е злата й доведена сестра, отговорът щеше да го затрудни.

Вечерта продължи. Домакинът може и да се чувстваше потиснат и нещастен, но изглежда, гостите му се забавляваха. Минаваше единайсет, когато започнаха да се разотиват.

* * *

Ръцете на Уини трепереха, докато обличаше късата черна дантелена нощничка. Имаше няколко такива в различни цветове. Райън влезе в спалнята без сакото си. Несъмнено го бе захвърлил върху някой стол на долния етаж. Още щеше да е там, когато утре сутринта се отправят към църквата. Не че съпругът й очакваше тя да прибира след него. Просто не забелязваше как разхвърля вещите си наоколо.

— Погледни това. — Той й подаде смачкан плакат, изобразяващ полугол мускулест тип, перчещ се с пиърсинга на зърната си, докато една женска ръка го милваше по чатала. — Беше го окачила на вътрешната страна на вратата. Забелязах го, когато отидох да я проверя.

— Тя знае колко ненавиждаме подобни плакати. Затова продължава да ги окачва.

— Ако е толкова непокорна сега, какво ще стане, когато навърши шестнайсет?

Уини не посмя да изрази на глас най-дълбокия си страх, че наследствеността някой ден ще си проличи и Джиджи ще се превърне в копие на Шугар Бет: егоистична, злобна и сексуално разпусната от съвсем млада възраст.

Райън хвърли плаката в кошчето за боклук и влезе в дрешника. Не каза нищо за черната секси нощничка, но и защо да го прави? Тя имаше цяла колекция от съблазнително бельо и той почти всяка нощ я виждаше в нещо ново. Понякога й се искаше да изхвърли всичко и да си купи удобни памучни пижами от „Уол Март“.

Докато той се преобличаше, тя се плъзна под завивките и отвори книгата, оставена на нощното шкафче, но дори не си направи труда да се престори, че я чете. Споменът за грозната сцена как Райън коленичи пред Шугар Бет я измъчваше и не й даваше покой. Сметките й се бяха оказали ужасно погрешни. Беше принудила съпруга си да избере една от двете страни и той бе избрал погрешната.

От ревност чак й се повдигаше. През цялата вечер Райън бе наблюдавал Шугар Бет. Естествено, дискретно, но няма как да живееш толкова години с един мъж и да не се досещаш за мислите му. Тази нощ Уини би трябвало да се люби толкова страстно с мъжа си, че да го накара да забрави за Шугар Бет. Дай ми го, бейби… Също като някоя треторазредна порнозвезда. Но при мисълта за всички стонове, прегръдки и целувки изпита единствено умора и негодувание.

Райън се върна от банята и се плъзна гол до нея в леглото. Обърна се с лице към нея. Трябваше само леко да се отърка в него и той тутакси щеше да се възбуди. Съпругът й се протегна и помилва косата й, сетне прокара пръст по тънката презрамка на нощничката, а палецът му подразни зърното й.

Дай ми го, бейби… Тя му дължеше всичко, но сега остави книгата върху нощното шкафче като извинение, за да се извърне. И изведнъж от устата й се отрони нещо съвсем неочаквано:

— Не се чувствам добре. Мисля, че е по-добре да спя в стаята за гости.

Златистокафявите му очи се изпълниха със загриженост.

— Какво ти е?

— Стомахът ми нещо се бунтува. — Тя отметна завивките и спусна крака от ръба на леглото. — Не искам да те будя, ако се наложи да ставам.

Той се пресегна и я разтри леко по гърба.

— Нямам нищо против.

— И за двамата ще е по-добре да спим отделно.

Стана от леглото, без да го целуне за лека нощ. Уини беше ужасена от себе си. Точно тази нощ, когато трябваше да бъде най-изкусителна, тя дори не можеше да се насили да го целуне. Повдигаше й се от него. Повдигаше й се от красивото му лице, от безупречните му маниери, от безкрайното му внимание и загриженост. До гуша й бе дошло от това, да се чувства второ качество. А най-много й беше писнало да се преструва, че й е хубаво, когато не беше. Тя го обичаше. Обичаше го с цялото си сърце. Това никога нямаше да се промени. Но точно в момента не можеше да го гледа.

Взе пеньоара, метнат в подножието на леглото.

— Утре сутринта Джиджи ще вдигне пара заради неделното училище. Ще те оставя ти да се оправяш с нея.

Той се подпря на лакът и я изгледа озадачено.

— Добре.

Уини си заповяда да не казва нищо повече, да отиде в стаята за гости и да затвори вратата, преди да е сторила нещо, за което ще съжалява.

— Смятам да купя няколко пижами.

— Аз не нося пижами.

— За мен.

Той я озари с ослепителната си усмивка, негова запазена марка.

— На мен ми харесва това, с което сега си облечена.

— Значи, мненията ни се различават.

Усмивката му помръкна.

— Уморена си.

Отвратена и уморена. И той знаеше защо. Но нямаше да го изрече на глас. Също като нея, предпочиташе да не забелязва призрака, надвиснал вече четиринайсет години над тях. Защото бракът им беше крехък като черупката на яйце и нито един от двамата не желаеше да рискува да я счупи.

— Да, уморена съм. — Успя да изстиска някакво подобие на усмивка. — Утре сутринта ще ти направя палачинки. — Сякаш купчина палачинки можеха да излекуват раните им.

Уини угаси лампата и пристъпи към вратата.

— Искаш ли да ти разтрия гърба? — обади се Райън.

— Не, не. Не искам — промърмори жена му, преди да излезе от стаята.

 

 

Колин влезе в кухнята и видя Шугар Бет, стъпила върху една табуретка, да прибира поднос в шкафа над вградената готварска печка. Беше един часът през нощта, мъжът от кетъринга си беше тръгнал и тя едва се държеше на крака, но продължаваше да доказва, че може да се справи с всяко предизвикателство, поставено на пътя й от Колин. Що за мъж би се опитал да сломи дух като нейния?

— Едва се държиш на крака. Прибирай се у дома.

Тя погледна към кучето.

— Какво прави Гордън тук?

— Отидох до пристройката за карети, за да го пусна навън и той ме е последвал. Дъвчеше един чифт от бикините ти.

— Той ме мрази.

— Кучетата не мразят стопаните си. Това е в разрез с естествения порядък във Вселената.

— Щом казваш.

Шугар Бет слезе от табуретката и когато я вдигна, за да я прибере, Колин видя тъмните кръгове под очите й.

— Остави тази проклета табуретка. Утре ще разтребя останалото.

Тя подпря табуретката на бедрото си и го погледна с нескрита подигравка.

— Я се погледни. Угризенията ти струят от всяка пора на тялото ти. Надявам се, че няма да се разплачеш. Защото, честно казано, стомахът ми няма да понесе тази гледка.

— Ще се опитам да сдържа сълзите си. А сега върви да спиш. Утре сутринта ще ти напиша чека.

— Дяволски си прав. И ще ми платиш допълнително за тежък извънреден труд. Но скръндзата си остава скръндза. Ако престанеш да харчиш толкова много за скъпи парфюми и плочите на Барбара Стрейзънд, ще можеш да ми платиш колкото струвам.

— Скъпа моя, дори аз нямам толкова пари.

Последните му думи я накараха да онемее. Колин изпита удоволствието да я види как примигва, после се мръщи, докато търси скрит обиден подтекст в думите му, но той побърза да се възползва от временното си преимущество.

— Знам, че ще те разочаровам, но днешната вечер беше финалната сцена. Вече сме квит. Аз официално съм отмъстен за хлапашкото ти предателство.

Шугар Бет завъртя очи, включвайки се отново в играта.

— Да не би да ми казваш, че малко угризения на съвестта са достатъчни, за да си подвиеш опашката? И това ми било мъж!

Той явно бе прочел достатъчно страници викторианска еротика, защото изпита желание да я наведе върху стола и… да направи нещо доста неприлично.

Шугар Бет отнесе табуретката до плота, седна върху нея, изрита едната си обувка и подпря пета върху летвата, опасваща краката на табуретката.

— Струва ми се, че никога не съм ти разказвала за това. — Облегна брадичка върху дланта си, пародирайки доста удачно замечтана жена, потънала в спомени. — В нощта, когато измислих лъжата за теб… плаках с истински сълзи.

— Не може да бъде. — Тя се нараняваше. Той го усещаше, но не знаеше как да я спре. А и освен това дните му на благороден рицар, спасяващ страдащите жени, бяха отдавна отминали.

— Виждаш ли, през онзи ден блъснах камарото си — знакът стоп винаги събужда бунтарските ми наклонности — и аз се боях, че татко ще ми вземе ключовете. Така че не само фактът, че те мразех и в червата, ме накара да излъжа.

— Късно е, Шугар Бет, и ти си уморена.

— Беше адски забавно. Веднага щом казах на Диди, че си се опитал да ме опипаш, тя забрави за ударената врата на колата, както и татко. Те дори не ме накараха да платя от джобните си за ремонта. Още ми е смешно при мисълта за това.

Но в момента май не й беше до смях. Изглеждаше уморена и съсипана до дъното на душата си. Той пристъпи към нея.

— Била си още дете, при това безкрайно разглезено. Престани да се самоизмъчваш.

Би трябвало да знае, че всяка проява на съчувствие ще е грешка, защото тя тутакси скочи от табуретката и изсъска:

— Самото въплъщение на християнската добродетел! Състраданието и опрощението извират на талази от теб. Е, не се нуждая от съжалението ти, господин Бърн. Не се нуждая от…

— Достатъчно! — С едно бързо движение той я вдигна на ръце и я понесе навън от кухнята. Повече не можеше да се бори със себе си. Цялата вечер неумолимо водеше към този финал и сега той щеше да я отнесе на горния етаж, да я хвърли върху леглото и да я люби, докато заличи всяка разумна мисъл в главите и на двамата.

— Така, така, така… — Тя вдигна глава и впи поглед в него. Очите й бяха уморени, но гласът й звучеше провлачено, с предизвикателна нотка. — Това вече е друга работа, голямо момче.

Сякаш го поля с ледена вода. Мигом застина.

— Какво ви става, ваша светлост? Да не би да размислихте? — Издевателстваше над него, нацупила устни в уморено кокетлива гримаса. — Може би се страхувате, че няма да го вдигнете с момиче?

Сексът и дързостта бяха единствените оръжия, които й бяха останали. Колин го разбираше, както и това, че съчувствието и загрижеността му навярно бяха като бавна отрова, просмукваща се във вените й, в които течеше горда кръв, и арогантното й, предизвикателно поведение бе нейният начин да му го върне.

Той беше един циник, възбуден до крайност, но някога беше заклет романтик и затова намери достатъчно сили, за да я пусне на крака. После, защото заслужаваше награда за въздържанието си, я целуна страстно и завладяващо.

Тя откликна като истинска изкусителка — езикът й се преплете в див танц с неговия, устните й мълвяха задъхани стенания, бедрата й се триеха в неговите и всичко това бе преструвка, с която искаше да му покаже какво може да направи със съчувствието си. Но при все това кръвта пулсираше в слабините му, а тялото му искаше още и още. Беше му нужен целият самоконтрол, за да не изгуби контрол, но устните му останаха нежни и мамещи, давайки й време да излее яростта си. Постепенно тялото й престана да се извива, езикът й се отдръпна. Тя се сгуши мека и топла до гърдите му. Колин продължи да пие сладкия нектар от устните й, податливи и гальовни като кадифе.

Шугар Бет почувства нежния повик на целувката му и разбра, че е успял да я обезоръжи, ала тя бе твърде уморена, за да продължи да се съпротивлява. Той беше възбуден до крайност и тя с изумление установи, че и нейната възбуда е не по-малка. Дълбоко под леда, сковал душата й, тялото й бе оживяло.

От него струяха здраве и енергия, мъжка мощ, която почти бе забравила, че съществува. Целувката му я помиташе като ураган. Тя усети гъвкавите мускули, силата на тялото му. Устните й се разтвориха и езикът му се плъзна в устата й. Ръцете й сами се повдигнаха и се обвиха около врата му. Той продължи с бавните си милувки. Тя се чу да въздиша, устните му се откъснаха от нейните и той отново я вдигна на ръце.

Но вместо да се насочи към стълбите, той прекоси преддверието към изхода и я намести така, че да може да отвори входната врата.

— Това навярно е най-трудното нещо, което някога съм правил — процеди Колин през стиснати зъби, — но когато се любим — и вярвай ми, ние ще го направим — ще бъде само за удоволствие, а не някакво проклето състезание, в което единият трябва да е победител, а другият — победен.

Отвън беше студено. Тя притисна буза към рамото му. Той дори не се задъха, докато я носеше през двора, а Гордън подтичваше пред тях.

— Освен това — продължи Колин — ти ще бъдеш добре отпочинала. И — стисна я по-силно — сладка и покорна.

— Ти май си по-пиян, отколкото смятах. — Шугар Бет се прозина и затвори очи. — Хайде, не се стеснявай и си го признай. Ти се страхуваш от мен.

— По-скоро се ужасявам.

Лицето й се зарови по-плътно до гърдите му.

— Признавам, че съм истинска напаст.

— Най-лошият ми кошмар.

Вратата на пристройката за карети заяде и Колин пусна Шугар Бет на земята, за да я отвори. След като влязоха вътре, той отново я целуна, но този път само леко докосна устните й, сякаш се боеше, че няма да може да се сдържи. Чак тогава младата жена разбра, че той не се шегува и наистина ще си тръгне. Не искаше да си отива, но в същото време не знаеше как да му каже, че се чувства самотна, изгубена и има нужда той да остане.

— Нямаш представа какво ми струва това — рече Колин, като се извърна към вратата, — затова не очаквай, когато дойда утре сутринта, да бъда мил и любезен.

— Кой ти е казал, че си поканен?

— Кой е казал, че се нуждая от покана?

Когато този път си тръгна, той взе кучето със себе си.

Тя едва се довлече на горния етаж. Остави дрехите си на купчинка на пода, сетне успя някак си да измие зъбите си, но нямаше никакви сили да се оправи в хаоса на чувствата си, затова просто се строполи върху леглото.

Вече се унасяше, когато ги чу.

— Шугар… Шугар… Шугар…

Отначало помисли, че сънува, но когато се претърколи по гръб, виковете се засилиха.

— Шугар… Шугар… Шугар Пай…

Къби Боумар и пияните му приятели бяха отпред и я зовяха точно както в гимназията.

Ти ще бъдеш жена на всички времена, прозвуча гласът на Диди.

Шугар Бет нахлупи възглавницата върху главата си и заспа.

 

 

Уини се събуди от шума на течаща вода. Райън си вземаше душ. Не след дълго го чу да събужда Джиджи за неделното училище и последвалите очаквани буйни протести на дъщеря им.

— Мене ме отстраниха, татко. Забрави ли?

— Но не и от църквата.

— Къде е мама?

— Тя не се чувства добре.

— Аз също.

— Обличай се.

Уини отново се унесе. В просъница ноздрите й усетиха лекия аромат на кафе… чу тракането на чинии в кухнята… затръшването на врата… бръмченето на потегляща кола… животът продължаваше и без нея. Накрая събра сили и стана от леглото.

Прекрачи черната нощница, която миналата нощ бе свалила, за да облече една стара тениска на Райън и розово долнище на анцуг, които бе прибрала в дъното на гардероба, за да ги занесе в църквата за бедните. Отиде в банята, изми вяло зъбите си, но нямаше сили да си вземе душ. Погледна се в огледалото: подпухнали очи, сивкаво лице, коса, сплескана от едната страна на главата. Животът й се разплиташе като това розово долнище на анцуг, нишка по нишка.

— По-добре ли се чувстваш?

Тя подскочи, когато отражението на Райън изникна в огледалото над рамото й. Той беше облечен в панталони цвят каки и тъмносин трикотажен пуловер, който Джиджи му беше подарила за Коледа.

— Мислех, че си тръгнал.

— Разтревожих се за теб, затова помолих Мерилин да вземе Джиджи, за да отидат в църквата. Как си?

— Добре. — Стаята за гости я мамеше като гостоприемно убежище, място, където нямаше да нарани нито себе си, нито него. Искаше да припълзи обратно там и да се сгуши под завивките.

— Концертът днес следобед. Приемът. Ще можеш ли издържиш?

— Разбира се. Нищо ми няма.

Райън скръсти ръце и се облегна на рамката на вратата. Уини знаеше защо не бе отишъл в църквата. Искаше да й се извини за това, което бе направил на снощната вечеря. За Шугар Бет винаги всичко беше толкова лесно и естествено: красотата, чарът, способността да покорява най-порядъчните мъже, дори Колин. Колкото до Райън… само един поглед от Шугар Бет бе достатъчен, за да бъде пометен под цял тон от предположения: какво би било, ако…

Уини усети как гневът я задушава. Тя бе пренесла в жертва себе си, най-съкровената си същност в напразните усилия да си съперничи с призрака на едно разглезено осемнайсетгодишно момиче. Толкова й се гадеше от самата нея, че не можеше да го понесе.

Райън погледна часовника си.

— Джиджи няма да се върне скоро. Дали да не…

— Някога мислиш ли за нещо друго, освен за секс?! — Думите изскочиха от устата й, сякаш бяха изстреляни на повърхността от някакъв праисторически гейзер.

Той нямаше да се шокира повече, ако го беше ударила. Гейзерът изригна, но после спадна, потушен от обзелото я разкаяние.

— Извинявай. О, господи, Райън, толкова съжалявам. Не исках да кажа това.

Но едно извинение нищо не можеше да поправи. Топлите му кафяви очи изстинаха.

— Смятах да ти предложа да си облечем нещо по-обикновено, да отскочим до сладкарницата и да хапнем от онези бухти с череши, които толкова обичаш.

Срамът от несправедливото й обвинение я изгаряше, но бушуващият в гърдите й гняв не стихваше. През целия си живот бе смятала, че не е достойна за нищо повече от емоционалните остатъци на хората около нея, и това вече й бе дошло до гуша. Уини дишаше на пресекулки, докато се опитваше да потисне гнева си.

— Прощавай.

— Противно на това, в което, изглежда, вярваш, сексът не е единственото, за което си мисля.

— Зная. Просто аз… не съм на себе си. — Притисна ръце към корема си, опитвайки се да удържи бълбукащия гейзер. — Почакай да се оправя и ще дойда с теб.

— Забрави. Трябва да свърша малко работа. — Райън пристъпи към вратата, после се спря. Косо падащият утринен лъч светлина оставяше лицето му в сянка и за миг той й се стори напълно чужд. — Ако си сърдита заради снощната вечер, защо просто не го каза, вместо да разиграваш целия този театър?

Гейзерът отново забоботи.

— Не съм сърдита.

— Шугар Бет заслужаваше студено отношение, но това, което се случи, мина всякакви граници. Всички вие се държахте като деца, но аз няма да участвам в това.

— Разбира се, че няма да участваш. — Гейзерът се пенеше в нея, търсейки слабо място, където да пробие през кожата й.

— Кога най-сетне окончателно ще загърбиш миналото?

— Както ти си направил?

— Дяволски си права. Точно както аз съм направил.

— Та ти не можеше да свалиш очи от нея! През цялата вечер. Всеки път, когато те погледнех, ти я зяпаше.

— Веднага престани! — Ръката му се вдигна предупредително нагоре. — Ще говорим, когато се успокоиш и вразумиш.

Студеният начин, по който я отпращаше, я лиши от последните остатъци от самоконтрола й и гейзерът отново изригна. Като този път повлече със себе си всичко, включително и тайната, която пазеше заключена толкова много години.

— Няма да престана!

Той прекрачи прага.

— Не смей да си тръгваш!

Той продължи да върви.

Тя се спусна след него, побесняла фурия с обезумели очи, крещяща истерично, загубила всякакъв контрол.

— Аз забременях нарочно!

— Успокой се.

— Аз те излъгах!

Райън се спря на горната площадка и се извърна към нея. За пръв път изглеждаше искрено разтревожен.

— Уини, престани.

— Аз забременях нарочно, за да се ожениш за мен!

— Зная.

Тя притисна пръсти към устните си, преглъщайки горчилката в устата си. Опита се да си поеме дъх, но не можа.

— Ти си знаел? Знаел си и никога не си казал и дума?

— Какъв беше смисълът? — Прокара уморено ръка през косата си. — Няма причина да говорим за това.

— Но аз те изиграх.

— Не се чувствам изигран. Джиджи ми е по-скъпа от живота. А сега иди да се изкъпеш. Ще се почувстваш по-добре.

Сякаш водата можеше да отмие греха й.

— Райън…

Но той вече бе изчезнал надолу по стълбите.

Тя се подпря на стената. Най-мрачната й тайна… а той не искаше да говори за това.

С вцепенени крайници се върна в банята и се свлече на пода до ваната. Никога не бе искала да го мами. Но една нощ се чу да казва, че взема противозачатъчни и той няма защо да се тревожи. И тъй като тя бе Уини Дейвис, той й повярва.

Но тя имаше задължения, затова развъртя крановете. Концертът този следобед, приемът. Само ако можеше да бъде като Шугар Бет — безчувствена и егоистична, изцяло лишена от съвест. Разплака се. Колко дълго човек трябва да плаща за старите си грехове? Джиджи бе плод на лъжата й, затова тя не съжаляваше. Тогава защо продължаваше да се ненавижда?

Може би защото Райън никога не я бе ненавиждал.

* * *

Шугар Бет подуши аромата на кафе. И на бекон. Обичаше бекон. Претърколи се, видя, че наближава единайсет, и се запъти към банята. Двайсет минути по-късно слизаше надолу по стълбите, облечена с чисто бельо, в черен сатенен пеньоар на „Виктория Сикрет“, който имаше от цяла вечност, обута в най-старите си каубойски ботуши. Беше измила косата си, но нямаше време да я изсуши. Не си направи труда да се гримира. След вчера Колин Бърн не заслужаваше нищо повече, освен чиста коса и може би малко крем за лице.

Мускулите я боляха от тежката работа и справедливо възмущение, но колкото и да бе странно, тя изпитваше облекчение. Независимо дали Колин го съзнаваше, или не, но той най-накрая й бе простил. Бремето, което носеше от толкова години, се бе свлякло от плещите й.

Той стоеше до печката в тясната кухня, обърнат с гръб към нея, заемайки почти цялото малко пространство. Само един поглед й бе достатъчен, за да поиска да разкъса дрехите му и да го повлече на горния етаж.

— Тъкмо се канех да те събудя.

Шугар Бет съжали, че не бе останала по-дълго в леглото и не го бе дочакала. Онази стара черна магия — да се влюбва в грешния мъж — отново я бе завладяла. Само че сега не беше толкова глупава. Беше й отнело известно време, но най-сетне бе разбрала разликата между похот и любов.

— Мили боже, нима наистина си облякъл джинси? Дай бързо чаша кафе.

— Ушити са по поръчка — осведоми я той, докато тя сваляше от полицата една от чашите на Талула от уеджуудски порцелан. — Френски са. Струват около триста долара, но мисля, че си заслужават.

Шугар Бет кимна, загледана в сините му джинси, плътно прилепващи към бедрата му под етикета „Гап“.

— Французите май са се научили как да правят джинси — призна тя сухо.

— Снощи чух виковете на обожателите ти.

— Къби и момчетата?

— Сигурно са празнували дипломирането си от училището за идиоти. Едно или две яйца? — Той не дочака отговора й и чукна две яйца в тигана.

— Кажи ми къде си скрил кутията с поничките?

— Радвай се, че препечените филийки не са от пълнозърнест хляб. — Той огледа преценяващо сатенения й пеньоар и каубойските ботуши. — Много мила гледка.

— Ти си единственият мъж в Париш, който има дързостта да използва такива изрази. Къде ми е кучето?

— Навън. Май не обича много да скитосва наоколо.

— Защото е много твърдоглав. — Тя отнесе кафетата до кухненската маса и седна. — Подушвам бекон, но не го виждам.

— Сега ще изпържа пресен.

Той много ловко прехвърли яйцата в чинията, добави намазаните с масло препечени филийки и ги остави пред нея.

— А ти защо така си се пристрастила към бекона? Артериите ти сигурно са в шок.

— Момент на слабост.

— Аз ли не зная какво означава това.

Филийките бяха изстинали, но Колин не беше пестил маслото, така че тя не се оплака. И яйцата си ги биваше. Беконът изцвърча, когато го метна в тигана.

— Надявам се никой да не разбере, че предлагаш на врага си помощ и утеха — заговори тя след първата хапка.

— Няма проблем, ще го преживея.

— Приготвяш ми закуска, защото още не можеш да успокоиш разбушувалата ти се съвест, или просто си мил, за да се докопаш до благините?

— Под благини, предполагам, разбираш онези прелести, скрити под пеньоара ти?

— Да, точно тях.

— Възможно е.

— Кое от двете? Вина или благини?

— Трябва ли да избирам?

— Няма значение. — Тя излапа първото яйце. — Разкажи ми за съпругата си.

— Не желая.

— Няма история. Няма и благини. — Той не се заяждаше с нея, така че и тя нямаше да го прави. — Как е починала?

Колин забучи вилицата в бекона.

— Ако толкова искаш да знаеш, тя се вряза с колата в бетонна подпора на един мост. Трагедия при всички обстоятелства, но тя го направи нарочно.

— О!

— Именно.

Зад безстрастното му изражение се криеше цял свят от болка.

— Ти познаваш вината и угризенията много повече, отколкото си мислех — промълви Шугар Бет. — Странно как понякога съдим невярно за хората.

— Нямам причина да се измъчвам от вина. Направих всичко възможно, за да й помогна.

Шугар Бет знаеше твърде много за обвиненията и самообвиненията, за да повярва, че Колин е в състояние да разсъждава толкова хладнокръвно и безпристрастно, затова повдигна вежди.

Той се извърна.

— Добре де, тя беше бременна и това за известно време ме извади от релси. Но разумът възтържествува и аз успях да преодолея случилото се. През това време научих някои неща за себе си.

— Като например?

— Че бракът не е за мен. Някои хора съумяват да се оправят със семейния живот, но аз не съм от тях.

— И оттогава бракът не те е изкушавал?

— Навярно на теб ти е трудно да си го представиш, но нито веднъж не ми се е случвало. Накрая уредих живота си така, както го исках, и никога не съм бил по-щастлив. Но стига за моето скучно минало. — Наля си кафе, обърна се и я изгледа. — Кажи ми дали има някаква причина, освен очевидната, да се омъжиш за мъж, четирийсет години по-възрастен от теб?

Шугар Бет отчупи ъгълчето на препечената филийка, но не го изяде.

— Обичах го.

— И защо да не го обичаш? Той е бил милионер.

— Обикновено това е безусловен аргумент, но когато се поддадох на чара му, не знаех колко е богат.

— Та той е бил на седемдесет. Какъв чар би могъл да има?

— Ще се изненадаш. Той беше красив кучи син, изглеждаше петнайсет години по-млад, тексаска версия на Антъни Хопкинс, но без ужасяващите зъби. — Гърлото й се сви. — Най-чаровният мъж, когото съм познавала. Истински обаятелен, с онази вродена доброта. Той беше любовта на живота ми.

— Трогателно. — Язвителният му тон контрастираше със съчувствената усмивка. Комбинацията й хареса. Колин дръпна тигана с бекона от котлона. — Доколкото разбрах от това, което спомена по-рано, той е бил болен известно време.

— Две години. Последните шест месеца беше в кома.

— И е починал преди четири месеца?

Тя кимна и тръсна глава, за да пропъди тъгата.

— И ето ни сега тук двамата. Скърбящата вдовица и самотният вдовец, превъзмогват тихото отчаяние на живота си чрез добре замислена, но зле приготвена закуска. Достатъчно е, за да удавим „Холмарк“ в сълзи. Между другото, следващата седмица ще ти приготвя нещо по-вкусно, като качамак например. Отдавна ми се е прияло.

Той бе вдигнал чинията с бекон, но сега я остави. Изражението му вече не беше цинично, а само сериозно.

— За нас няма да има следваща седмица, Шугар Бет.

Тя скочи от стола си.

— О, не, недей! Още не съм намерила картината и ти няма да ме уволниш. Нуждая се от заплатата, колкото и мизерна да е тя.

Колин я удостои с един от предишните си високомерни погледи.

— Работата е унизителна. Предложих ти я само за да те смачкам.

— Беше много близо до целта. Още няколко седмици и щеше да успееш.

Той завъртя очи. Тя се отпусна на стола.

— Моля те, Колин, не бъди гадняр.

— Точно това се опитвам да не бъда. Не можеш повече да останеш в този град. Написах ти чек, който ще ти стигне за известно време. Върни се в Хюстън. Там ще можеш да се издържаш много по-добре, отколкото тук.

Не беше проблем да се издържа. Но не можеше да плаща сметките на Дилайла.

— Няма да си тръгна без онази картина.

— Ти дори не знаеш дали съществува. — Надвеси се над нея. — А и луксът, който могат да ти осигурят парите от продажбата й, не си струва загубата на достойнството ти.

— Лесно ти е да го кажеш. Не си роден повърхностен и тщеславен.

— По дяволите, Шугар Бет! Я се погледни. Ти си кожа и кости. Изглеждаш така, сякаш от седмици не си спала добре. Добави и факта, че хората плюят по теб, като те видят на улицата, а ти дори не се противиш. Знаеш, че ще стане още по-зле. Не се самозалъгвай, Уини има голяма власт в този град.

— Не ме е страх от Уини Дейвис.

— Сигурен съм. Но Уини Галантайн е нещо съвсем различно. Тя е Диди, Шугар Бет. Набий си го в дебелата глава. Уини се е сдобила с властта, която някога е притежавала майка ти.

— Но нито капка от чара й.

— Освен това съществува и проблемът между нас двамата. — Колин се намръщи. — Миналата вечер задоволих изцяло жаждата си за кръв и мъст, но не може да се каже, че ти желая доброто. В светлината на гореказаното, намирам доста зловещо обстоятелството, че снощи бяхме на ръба да правим секс. И ако зависи само от мен, скоро ще полетим от ръба.

— Но не зависи. Все още го обмислям.

— Лъжкиня. Помежду ни прехвърчат толкова много искри, че стените пушат.

— Искрите обикновено се причиняват от късо съединение. А ние двамата сме най-неподходящите партньори във Вселената.

— Което прави всичко това още по-примамливо, нали? — Погледът му я изгаряше. — Старая се с всички сили да избягвам скъпоструващите жени, а едва ли има толкова скъпа като теб.

— Ласкаеш ме.

— Ти направо поглъщаш на закуска мъжете, които се прехласват по теб, но това няма да се случи с мен.

— Харесва ми сладкодумието ти.

— Противоположностите се привличат сексуално.

— Умееш да убеждаваш, но аз тайничко подозирам, че ще се окажеш огромно разочарование в леглото.

— И мога ли да запитам на какво основание? — В гласа му отекна заплашителна нотка.

— Много добре знаеш.

— И все пак би ли ме осветлила?

— Заради префърцунеността ти. Тялото ми не е толкова идеално спретнато като твоето. Женско е. Има мускусна миризма. Влажно е. А ти си претенциозен и префинен. Просто не мисля, че ще ти харесва чак толкова. — Шугар Бет се опита да проумее какви точно ги върши, защо плаши сама себе си до смърт.

— Ти, скъпа моя, си самото въплъщение на злото.

— Зная — засия тя насреща му.

— Яж. — Колин тръсна чинията с бекон пред нея. — Не си ли гладна? Чудесно. Тогава да се качваме горе.

— Само при условие, че ще запазя работата си.

— Това няма нищо общо с работата ти и ти го знаеш. — Гордън залая пред вратата тъкмо когато той посегна към нея. — Проклето псе.

— Най-сетне прозря истината.

Той пусна кучето вътре и то тутакси се спусна към купичката с вода. Шугар Бет погледна към бекона, но вече бе изгубила апетит. Преди да се завърне в Париш, мъката и постоянната тревога почти бяха угасили желанието за секс. Но тогава отново срещна Колин Бърн. Защо точно той трябваше да е мъжът, който да я измъкне от доброволното й чистилище? Той не лъжеше, когато призна, че не й желае доброто.

— Кажи ми, че разумът ти не е надделял над чувствата — промълви той, докато се взираше надолу към нея.

— Глупостта е програмирана в моята ДНК.

— Слава богу.

Шугар Бет знаеше, че ще стигнат до края. В същото време искаше да се увери, че той разбира, че всичко помежду им е само игра и забавление.

— Да вървим — рече тя и стана от стола, като се запъти към стълбите. — И да не си посмял да се издъниш като любовник, защото в противен случай ще се постарая целият град да разбере.

— А ти, мила моя, се постарай да докажеш, че те бива и в друго, а не само в приказките, защото започват да ме обземат съмнения.

— Нима? — Тя се спря на третото стъпало, развърза колана на пеньоара и го остави да се свлече.

Колин гледаше жадно белия сутиен, черните бикини и каубойските ботуши.

— Направо съм поразен.

Тя прокара върха на палеца си надолу по корема.

— А още не си видял най-важното.

— Ето тук грешиш. — Ъгълчетата на устните му потръпнаха и с три големи крачки той скъси разстоянието помежду им. — Макар че ще призная, че нямам търпение да видя останалото.

— Добре, но ще си запазя работата.

— Ще млъкнеш ли? — Колин обви ръка около кръста й, вдигна я и я притегли грубо към гърдите си. Върховете на каубойските й ботуши се удариха в прасците му, докато тя се взираше надолу към него. Шугар Бет сведе глава, устата му се разтвори, устните им се сляха и той я целуна със страст, която би трябвало да е непривична за толкова елегантен мъж.

Без да прекъсва целувката, Колин я поведе назад към дивана. Ръката му се пресегна зад гърба й и пръстите му разкопчаха сутиена.

— Великолепна си — прошепна, захвърляйки го настрани.

— Зная.

Младият мъж се засмя, погали гърдите й, а после я целуна със същата жар. Колкото и да бе хубаво, тя жадуваше за още. Искаше да усети устата му върху гърдите си, езика му, зъбите…

Гордън излая.

И искаше да бъдат сами.

— Отърви се от него — простена тя.

— Той е куче. — Колин захапа устната й. — Безсловесна твар и на никого няма да каже.

— Но ще ни гледа.

Колин изруга и хвърли заповеднически поглед към Гордън.

— Стой тук.

Хвана я за китката и я затегли нагоре по стълбите към спалнята, но кучето ги последва. Когато затръшна вратата с крак, Гордън жалостно зави. Въпреки изгарящото я желание, Шугар Бет се усмихна, после се засмя високо, като видя свирепото изражение на Колин.

— Не мърдай — озъби се той и се изстреля към вратата.

Все още усмихната, тя се отпусна върху неоправеното легло и свали ботушите си. Колин или бе намерил някое кучешко лакомство, или отрова за мишки, защото, когато се върна в спалнята, никой повече не наруши тишината. Тя отметна глава и го погледна.

— Прекрасна си — пророни той почти с благоговение.

Тя беше само по бикини и виолетови чорапи, щамповани от двете страни с лика на реактивните момичета от едноименния сериал. Беше ги купила за Дилайла, която не ги хареса, защото тогава беше в розовия си период.

— Разбирам от дамско бельо.

— Няма да споря.

Той застана в средата на избелелия стар килим на цветя и започна да се съблича. Когато остана по джинси, тя стана и отиде до него.

— Остави на мен. — Шугар Бет се заигра с ципа.

— Имаш ли нужда от помощ? — изхриптя той.

— Не, благодаря. — Кожата му пареше под пръстите й. Тя прокара палец по ципа. Членът му беше дебел, твърд и — поредната изненада — много голям. Носът. Ръцете. Краката. Би трябвало да го очаква.

Желанието й бе ненаситно, като неговото, но не можеше да понесе мисълта, че всичко ще свърши твърде бързо… нито искаше да изглежда прекалено важно.

— Не биваше да ми пишеш тройка за съчинението ми за Шарлот Бронте.

Горещият му дъх опари шията й.

— Може да обсъдим това по-късно.

— Не мисля така. — Тя продължи да си играе с ципа. — Наистина положих много усилия за това съчинение.

— И го предаде с една седмица закъснение, сигурен съм.

Тя смъкна ципа с два сантиметра, но ръката й спря и устните й се нацупиха.

— При все това…

— Ще сменя тройката с четворка. Обещавам.

Шугар Бет пусна ципа. Пренебрегна сладостното изтръпване на крайниците си, отстъпи назад и го изгледа намусено.

— Искам шестица.

Тя не беше единствената в стаята, умееща да играе подобни игри.

— В такъв случай ще трябва да я заслужиш. — Посочи към краката й. — Подай ми един от онези чорапи.

— Само единия?

— Напълно разумна молба.

— Предполагам.

Тя подпря крак на ръба на леглото и се наведе бавно над бедрото си. С плавно, предизвикателно движение на умела стриптийзьорка започна да смъква памучния чорап, сякаш беше от най-фина коприна, после го затъкна в колана на джинсите му.

— Много мило, наистина. А сега ще сваля тези бикини.

— Шест плюс.

— Само заради тялото ти.

Думите му бяха много великодушни, тъй като и двамата знаеха, че тя е прекалено слаба, а бедрата й отдавна не бяха виждали тренажор. Но все пак дългите крака в очите на повечето мъже бяха способни да заличат всякакви други недостатъци.

— Обаче първо ще ме целунеш.

— С огромно удоволствие.

Тази целувка бе още по-бавна и продължителна от предишните, по-настойчива и помитаща. Колин зарови пръсти в косата й. Джинсите му драскаха кожата й. Тя усети, че се разтапя, още преди той да пъхне пръсти под ластика на бикините й, да ги дръпне надолу и да застане на колене.

Шугар Бет отметна глава назад, когато той зарови лице между бедрата й. Той вдъхна аромата й, както правят всички добри мъже. Всъщност и лошите, но нямаше защо да се тревожи, че е единствената грешница в тази спалня. Колин разтвори бедрата й. Едната му ръка обхвана дупето й.

Вкуси я.

Коленете й се подкосиха, но той я задържа с едрата си длан, подчинил я напълно на волята си, открита и достъпна за ненаситните му ласки.

Оргазмът я връхлетя изневиделица. От гърлото й се изтръгна сподавен стон.

Той не се отдръпна, докато не утихна и последната вълна, сетне я положи върху леглото, сякаш бе кукла. Ръцете му се заплетоха в джинсите и необичайната за него непохватност извика ленива усмивка върху устните й. Тя забеляза, че той се бе подготвил и извади от джоба си презерватив — разумна, но ненужна предпазна мярка.

Най-после напълно гол, Колин я бутна по гръб и прокара устни от зърната на гърдите до корема й. Кой би могъл да очаква такава първична страст в един толкова префинен и претенциозен мъж? Тя вкопчи пръсти в гъстата му коса, която приличаше на грапава коприна под пръстите й. Продължи да я дразни, довеждаше я до ръба, но не позволяваше да полети в пропастта. Шугар Бет се претърколи настрани, за да му дари същата наслада.

Опиянени от вихъра на усещанията, те се спуснаха в диво пътешествие — докосваха се и се дразнеха, разменяха си сладки въздишки и мръсни думички, довеждайки се един друг до безумие. Тя се опита да стисне крака, за да го помъчи още малко, но той не й позволи.

— Дори не си го и помисляй!

Колин улови глезена й, който все още бе обут в чорап, и го вдигна високо. После стисна другото коляно, разтвори я широко и проникна дълбоко в нея, но не грубо — беше твърде голям за това — но не и прекалено внимателно. Точно както искаше тя, все едно бе прочел мислите й.

Младата жена обви крака около кръста му и телата им се сляха във вечния ритъм на отдавнашни любовници. Мускулите на гърба му потрепваха под дланите й. Той напрегна бедра, обхвана дупето й и откри нов източник на наслада.

Тя изви гръб и изкрещя. Погледите им се преплетоха. За един смайващ миг помежду им проблесна мълнията на прозрението, осъзнаването на нещо важно, стигащо до дълбините на душата. Но преди да го назоват, вихрушката ги подхвана и отнесе.