Сюзън Елизабет Филипс
Сладки мечти (18)

17

„Нищо чудно, че като пораснем, се превръщаме в някакво подобие на злобни псета.“

Джорджет Хейър, „Старите сенки“

Шугар Бет се взираше в дима, излизащ от прозореца. Лампите светеха. Значи, Уини беше в апартамента. Спусна се към телефона и набра 911. Съобщи на диспечера адреса, затвори, замисли се за кратко, после грабна тежкия телбод от щанда, отключи вратата и прекоси улицата.

Димът продължаваше да се вие нагоре.

— Уини! — изкрещя тя към прозореца. — Уини, чуваш ли ме?

Никой не отговори. Шугар Бет се опита да огледа вътрешността през витрината, но разбра само, че нямаше дим на партера. Дръпна бравата, но вратата не се отвори. Отдръпна се и запрати в остъклената врата тежкия телбод. Стъклото се пръсна на хиляди кръгли парченца.

Когато влезе вътре, я лъхна леката миризма на дим.

— Уини! — Продължи към задното помещение. — Уини, горе ли си? — Тук миришеше още по-силно. Видя тясната дървена стълба, водеща към втория етаж. На нея можеше да бъде окачен надпис Смъртоносен капан. — Уини!

Отгоре отекна грохот, съпроводен с проклятия, съвършено нетипични за Уини.

— Обади се на пожарната!

— Направих го. Слез долу!

— Не!

Шугар Бет наостри слух, за да чуе сирената на пожарната, но още беше рано. Неохотно се хвана за перилото и започна да се изкачва. В тъмния коридор имаше три врати. Димът излизаше от средната. Шугар Бет се затича към нея.

— Уини.

— Тук съм.

Стаята беше дълга, с висок таван и старомодна — нещо като комбинация от кухня и гостна. Димът идваше откъм печката. Уини налагаше с кърпа за баня шкафа до печката. При все че Шугар Бет не виждаше пламъци, тутакси й стана ясно, че положението е извън контрол. Трябваше незабавно да изведе Уини навън.

— Пържих пиле и… — Уини се огледа през рамо и се закашля. — А ти какво правиш тук?

— Искаш да си тръгна ли?

— Все ми е едно.

— Май трябва да те оставя да изгориш.

— Тогава се махни.

— Не ме изкушавай.

Уини ахна, когато купчината книжни салфетки върху плота избухна в пламъци. Докато тя размахваше кърпата над тях, Шугар Бет грабна едно килимче от пода и заудря с него огнения език, плъзнал по стената към календара. Чу воя на сирените. Очите й смъдяха и й беше все по-трудно да диша.

— Това е глупаво. Пожарникарите пристигат. Да се махаме от тук, докато можем.

— Не и преди да дойдат. Не мога да позволя огънят да се разпространи на долния етаж.

Магазинът беше пълен с безценни антики и Шугар Бет почти я разбираше. Почти. Килимчето изплющя върху вратата на кухненския шкаф.

— Кажи: „Моля те, Шугар Бет. Остани и ми помогни, на мен, пълната тъпачка“.

— Кърпата!

Шугар Бет се обърна точно навреме, за да види как кухненската кърпа падна на пода, обхваната в пламъци. Тя ги задуши с малкото килимче и се закашля.

— Ще ми върнеш перлите на Диди или, кълна се, ще те заключа тук и ще си тръгна.

— Не ми пука.

Димът ставаше все по-гъст, а воят на сирените — идваше от все по-близо. Шугар Бет реши, че Уини твърде дълго си бе насилвала късмета. Захвърли килимчето на пода, пристъпи напред и с едно ловко движение стисна в сгъвката на лакътя си шията на Уини.

— Какво правиш?

— Прекратявам преговорите.

— Престани!

— Млъквай! Пожарната кола е вече почти тук — изсъска Шугар Бет и я затегли към вратата.

— Никъде не отивам!

При все че Шугар Бет беше по-висока, навярно Уини ежедневно бе тренирала във фитнеса, защото беше силна като вол и почти се изскубна от хватката й. Наложи се Шугар Бет да приложи един хитър номер, който бе научила от Сай Загурски, и я извлече в коридора.

— Ох! Боли! Извиваш ми ръката!

Шугар Бет я задърпа надолу по стълбите.

— Мирувай и няма да я счупя.

— Престани!

— Не се хаби напразно.

Почти бяха стигнали долу, когато тя направи грешката да охлаби хватката си. Уини тутакси се опита да хукне нагоре по стълбите, но се беше нагълтала с твърде много дим и рефлексите й бяха забавени. Затова Шугар Бет отново я приклещи.

— Престани да се държиш като идиотка!

— Пусни ме!

Не беше сигурна още колко дълго ще може да я удържи, ако първата пожарна кола не беше спряла точно в този момент пред магазина. Уини също я видя и най-после престана да се съпротивлява. През разбитата врата Шугар Бет видя как хора изскачат от колите си и си даде сметка, че пред магазина вече е успяла да се събере малка тълпа.

И в същия миг тя осъзна, че съдбата й поднася на тепсия идеален шанс. Честно казано, това беше възможност, от която не би се възползвал по-почтен човек. Например на Колин никога не би му минало през ума. Нито на Райън, да не говорим за Уини. Но пожарът не изглеждаше много голям, а и никой от тези надути превземки не притежаваше дарбата на Шугар Бет Кеъри ловко да се възползва и да се наслаждава на момента.

Пожарникарите изскочиха от камиона и хукнаха към счупената врата, но преди да я достигнат, Шугар Бет протегна крак и спъна Уини. Но тъй като по природа беше добра и състрадателна личност, се погрижи да я подхване, преди да се е проснала върху счупените стъкла.

— Държа я! — извика тя на двамата пожарникари, току-що нахлули в магазина. — Не мислех, че ще успея да я смъкна по стълбите, та тя тежи цял тон, но май добрият Господ Бог се смили над нас.

— Какво си мислиш…

Тя затъкна с длан устата на природената си сестра.

— Недей да говориш, скъпа, иначе пак ще се закашляш. — Махна на пожарникарите да продължат по стълбите. — Тя е добре. Аз ще я изведа навън.

Един от тях понечи да им се притече на помощ и тя свали дланта си от устата на Уини, която тутакси се разпеняви, заеквайки от гняв.

— Виждате ли? Тя диша. Но там горе е голяма бъркотия.

Мъжът се върна при колегите си и докато тежките им обувки трополяха покрай тях, Шугар Бет извлече Уини на тротоара. Доста трудна задача, тъй като Уини се дърпаше и фучеше като дива котка.

— Всичко ще се оправи, скъпа — обяви Шугар Бет достатъчно високо, за да я чуят малката групичка зяпачи. — По-скоро бих умряла, отколкото да те оставя да изгориш. Никаква героиня не съм, затова да не си посмяла отново да ми благодариш.

Парамедиците от „Бърза помощ“ се втурнаха напред и сграбчиха Уини, при това тъкмо навреме, защото тя бе започнала да хапе. Шугар Бет побърза да се отдръпне.

Към нея се спусна Дюлейн Кауи, който изглеждаше много по-добре в полицейска униформа, отколкото в отдавна отминалите ученически години, когато обичаше да си бърка в носа.

— Шугар Бет! Нима сама си изнесла Уини?

— Удивително е на какво е способен човек, когато е застрашен нечий живот — скромно отвърна тя.

Уини започна да спори с хората от „Бърза помощ“ и една жена, в която Шугар Бет разпозна по-възрастна и по-пълна версия на Лейвърн Ренке, й махна с ръка зад отцепващата полицейска лента.

— Хей, Шугар Бет, какво се е случило там?

— Здравей, Лейвърн. Тъкмо излизах от книжарницата и видях дима. Веднага дотичах, за да видя с какво мога да помогна. Храбрата Уини се опитваше сама да се бори с огъня. Радвам се, че бях наоколо, за да й помогна.

— И още как — съгласи се Лейвърн. — Изглежда, тя беше в безсъзнание, когато я изнасяше навън.

Уини я чу, надникна иззад парамедиците и метна кръвнишки поглед към Шугар Бет.

— Навярно само се е надишала с малко повече дим — побърза да уточни Шугар Бет.

Дюлейн погледна към втория етаж.

— Наистина е имала късмет, че си била тук.

— Всеки на мое място би направил същото.

Парамедиците още се суетяха около Уини, а димът от втория етаж постепенно започна да се разсейва. Заедно с останалите и Шугар Бет наблюдаваше ставащото. Не след дълго се появи един от пожарникарите и се насочи към Уини. Шугар Бет реши, че това е най-подходящият момент да изчезне от сцената, но тъкмо когато се запъти към колата си, едно светлокафяво беемве спря рязко зад пожарните коли, спирачките му изскърцаха пронизително и от него изскочи Райън. Беше бос, по джинси и сива тениска.

Изтича при Уини и я притисна до гърдите си. Тъй като бяха на около два метра от нея, Шугар Бет чу всяка дума.

— Добре ли си? — попита задъхано той.

— Да, аз… аз пържих пиле… Чарис се разболяла и… телефонът ме разсея. Олиото се бе сгорещило твърде много. Голяма глупост.

— Съжалявам — изрече Райън с такова чувство, че Шугар Бет заподозря, че има предвид нещо много повече от пожара.

Беше виждала много влюбени мъже и Райън отговаряше съвсем точно на това описание.

За няколко минути изгуби нишката на разговора, докато обясняваше на един от парамедиците, че не е пострадала. Когато най-накрая се отърва от него, видя как Райън отметна кичур от изцапаната със сажди буза на Уини и се взря в очите й.

— Това, което казах вчера… не го мислех наистина.

Уини кимна нерешително.

Един млад пожарникар, когото Шугар Бет не познаваше, пристъпи напред.

— Горе всичко е покрито със сажди и опушено, госпожо Галантайн, но можеше да е и по-зле. — Извърна се към Райън, посочи с палец Шугар Бет и добави: — Добре че тази госпожа се е притекла навреме на помощ. Извлякла е госпожа Галантайн надолу по стълбите. Съпругата ви е можела сериозно да пострада.

Уини временно бе забравила за Шугар Бет, но думите на пожарникаря я подсетиха и веждите й се смръщиха заплашително.

Райън рязко се извърна.

— Шугар Бет?

Уини отвори уста, готова да я обсипе с ругатни, но Райън отново притисна жена си към гърдите си.

— Мили боже, сигурна ли си, че си добре? — Дишаше задъхано. — Трябва да се прибереш с мен, Уини, нямаш друг избор.

Той не злорадстваше, не демонстрираше самодоволство, но Шугар Бет забеляза как Уини се сви. Изглеждаше много нещастна. Отстъпи леко назад и затъкна един кичур зад ухото си с изцапаните си пръсти.

— Не сега. Не, преди и двамата да сме сигурни.

— Аз съм сигурен — настоя Райън с дрезгав от емоциите глас. — Никога не съм бил по-сигурен за нещо.

— Радвам се за теб — кимна Уини, протегна ръка и го погали нежно по бузата. — Но нека изчакаме още малко.

Дори от мястото си Шугар Бет можеше да усети любовта на Уини към Райън, но самият Райън, изглежда, не беше толкова проницателен. Вместо да се успокои и като всеки нормален човек да й даде времето, от което тя се нуждаеше, той продължи да я притиска.

— Трябва да си дойдеш у дома. Не е нужно да ходиш никъде другаде.

Уини се скова и Шугар Бет неволно си помисли, че дори и най-умният мъж понякога може да бъде тъп като пън.

— Ще отседна в хотела — реши Уини.

— Днес Арън провежда там конференцията на членовете на Търговската палата, не помниш ли? Всички стаи са резервирани от седмици.

— Съвсем забравих — промърмори Уини и се озърна безпомощно. — Тогава… тогава ще измисля нещо друго.

— По-късно ще му мислиш. А сега искам да се прибереш у дома.

— Райън, моля те…

— Това е единственото разумно решение, което…

— Ако сега се прибера у дома, нещата помежду ни никога няма да се оправят! — извика тя.

— Между нас няма какво да се оправя — настоя той. — Вече не, всичко е наред.

— Но раните още не са зараснали — възрази му тя, този път малко по-спокойно. — И заради това не бива да избързваме.

Съпругът й обаче не желаеше да отстъпи.

— Тогава ела поне за тази нощ.

Уини приличаше на животно, уловено в капан. Същият импулс, който накара Шугар Бет да я спъне, сега я подтикна да направи нещо напълно различно, далеч не толкова забавно. Дори никак.

Искаше по-скоро да се махне от тук, но неочаквано чу собственият си глас да казва:

— Би могла да… — Млъкни, глупачке. — Знаеш ли, можеш да… — Задави се и се потупа по гърдите. — От дима е.

Нито дума повече. Нито една. Обърни се и си тръгни.

Нетърпеливите им лица я накараха да се почувства като дете, неволно намесило се в сериозните дела на възрастните. Притисна ръка към гърлото си.

— Би могла да… да пренощуваш при мен, Уини. Само за тази вечер. А може и утре, ако искаш, но… не повече, отколкото… не, по дяволите, можеш да останеш колкото искаш!

— При теб!? — засмя се Райън. — Добре го измисли, няма що! Спести си усилията. Уини няма да дойде при теб.

Колкото по-големи, толкова по-глупави.

— Добре — пророни Уини бавно, като насън. — Благодаря. Ще дойда.

Райън се опули глупаво, като треснат с тухла по главата.

— Полудя ли? Та това е Шугар Бет!

— Много добре зная коя е. — И после додаде с напълно сериозно изражение: — В края на краищата тя ми спаси живота.

Шугар Бет се постара да си придаде скромно изражение.

— О, няма защо да ми благодариш.

— Повярвай ми, аз най-добре мога да преценя — отвърна Уини сухо.

Райън се опули сащисано насреща им, все едно и двете си бяха изгубили ума.

— Нищо не разбирам.

— Можеш да дойдеш веднага щом приключиш тук — каза Шугар Бет на Уини. — Междувременно аз ще се прибера, за да скрия ножовете.

 

 

Час по-късно, след като провери дали Джиджи спи, Райън пресуши набързо едно чисто уиски и се обади на Колин, за да му разкаже какво се бе случило.

— Сигурен ли си, че и двете са в безопасност? — за трети път попита приятелят му.

— Ако говориш за пожара — да, но кой знае какво ще стане тази нощ. Ще отидеш ли да ги провериш? В момента съм толкова разстроен заради Уини, че не гарантирам за себе си какво ще направя, ако съм близо до нея.

— Забрави. Бих направил всичко за теб, но след като знам, че са в безопасност, не смятам да приближавам до онази къща. Ще трябва сами да изяснят отношенията си.

— Шугар Бет няма желание нищо да изяснява. Прави всичко това напук на мен. Решила е да попречи на Уини да се прибере у дома.

Колин искрено се съмняваше в това. В същото време кой можеше да знае какво се върти в главата й?

— Ти каза, че Шугар Бет е спасила Уини, нали?

— Поне така твърдят и двете. Бог ми е свидетел, че съм й благодарен, но… защо тъкмо тя? Всичко се обърка. В един момент напълно контролирам съдбата си, а в следващия нямам представа какво ми готви.

— Утре всичко ще изглежда по-добре, уверявам те.

— Ще ми се да го вярвам.

След като затвори, Колин дълго трябваше да си повтаря, че Шугар Бет е добре, за да не хукне към пристройката за карети. Присъствието му навярно ще я накара да се чувства, сякаш трябва да води битка на два фронта. Когато погледна през прозореца, забеляза мерцедеса на Уини, паркиран пред къщата. Извърна се и видя неоправеното легло. Искаше Шугар Бет да е там — гола, краката й омотани в чаршафите, да протяга ръце към него.

Сега, след като вече знаеше за Дилайла, всички парчета от мозайката си дойдоха по местата. Шугар Бет беше жена с твърди принципи и златно сърце, от онези, които едно време са карали мъжете да щурмуват замъци или са вдъхновявали някой принц да тропа на вратите им с кристална пантофка в ръка.

Кой можеше да допусне, че заклет реалист като него ще се поддаде на чара на Шугар Бет Кеъри? Но именно това се бе случило и сега трябваше да си изясни какво да предприеме по-нататък.

 

 

Шугар Бет беше напълно сигурна, че Уини няма да се върне у дома, за да си вземе вещите, затова се погрижи в малката спалня да има нова четка за зъби и чисти дрехи. Тази вечер не беше във форма да влиза в схватка със стария си враг, затова след ваната веднага си легна.

За съжаление, на сутринта нямаше как да избегне срещата. Малко след осем тя чу стъпките на Уини по стълбите. Шугар Бет затвори крана на мивката в кухнята и заговори, без да се обръща:

— Имам само „Фрути Пебълс“^[1] и „Доритос“^[2]. Какво предпочиташ?

— Ще си купя нещо на път за работата.

— Добър избор. — Шугар Бет погледна през рамо и изсумтя. Знаеше, че старата тениска на Сай с логото на „Матрицата“ и износеният й сив клин няма да стоят добре на Уини, но не си представяше, че нейната полусестра направо ще се изгуби в тях. — Хубав тоалет.

Уини, както винаги, предпочете да не се заяжда за дреболии и не се хвана на въдицата.

— Напълно ме устройва — отвърна тя сковано. Гордън се измъкна изпод масата, за да разгледа по-отблизо гостенката, оголи зъби срещу нея и се оттегли с достойнство в дневната. — Благодаря ти, че ми позволи да пренощувам тук.

— Това беше най-малкото, което можех да направя. След като ти спасих живота и всичко останало.

Това най-сетне извади Уини от равновесие.

— Можеше да се ударя много лошо, когато ме спъна.

— Който не рискува, не печели.

— Да, но в случая рискувах аз.

— Тъкмо затова беше толкова неустоимо.

— Винаги искаш да си в центъра на вниманието, нали?

— Да кажем, че просто се възползвам от възможностите.

— Както междувременно и от всички останали.

— Някой казвал ли ти е, че нямаш чувство за хумор?

— На този свят не всичко е шега и забавление.

— А кое за теб е шега и забавление? Или постоянно имаш вид, все едно дъвчеш киселици?

— Лимони. Изразът е „все едно си смукала лимони“.

— Е, ти най-добре знаеш. — В гостната Гордън се разлая. — Тихо! — Чак тогава осъзна, че кучето лае, защото някой тропа на вратата. Шугар Бет просъска нещо ядосано и отиде да отвори.

На прага стоеше Джиджи, в пуловер и джинси, които й бяха напълно по мярка. Въпреки отвратителната подстрижка изглеждаше много хубава.

— Карахте ли се?

— Здравей, хлапе.

Уини се изстреля от кухнята. Дъщеря й се спусна към нея и я прегърна непохватно. За миг Уини затвори очи и я задържа в прегръдките си. Когато най-сетне я пусна, Джиджи клекна, за да поздрави Гордън и да прикрие смущението си.

— Здравей, момче. Липсвах ли ти?

Гордън мигом се претърколи по гръб и й поднесе корема си. Докато тя го чешеше, кучето хвърли враждебен поглед към Уини. Джиджи огледа тоалета на майка си и сбърчи нос.

— Гадост.

— Дрехите не са мои. Станала си много рано за събота сутрин.

— Да речем, че имах лошо предчувствие. — Потупа за последен път Гордън и се изправи. — Татко ми разказа какво се е случило. Каза, че мога да дойда тук.

— Искаш ли пържени филийки с канела? — попита Шугар Бет и се върна в кухнята.

— С удоволствие.

Уини мигом се вкисна.

— А на мен предложи само доритос.

— Дявол да го вземе, изобщо не се сетих за пържени филийки.

Очите на Джиджи светнаха обнадеждено.

— Да не би да сте се сприятелили?

Шугар Бет се зае усърдно да разбива яйцата, предоставяйки на Уини честта да отговори.

— Не сме се сприятелили. Не.

Джиджи смръщи чело.

— Все още се мразите, така ли?

— Аз никого не мразя — отвърна майка Тереза и си наля чаша кафе.

Шугар Бет заглуши поредното си ехидно изсумтяване, като счупи още едно яйце.

— Ако имах сестра, никога не бих я мразила.

Джиджи седна на пода до вратата и Гордън се сгуши до нея.

— Ние не сме обикновени сестри — отвърна Уини и седна на един стол до масата.

— Но сте полусестри. Имате един и същи баща.

— Но не сме отраснали заедно.

— Ако разбера, че имам полусестра, дори да не сме отраснали заедно, щях да бъда много щастлива. Много е гадно да си единствено дете.

— Казвала си го поне хиляда пъти.

Джиджи стрелна с укорителен поглед майка си.

— Не разбирам защо я ненавиждаш толкова силно.

— Джиджи, това не е твоя работа.

Временното примирие между майка и дъщеря явно бе прекратено и в кухнята се възцари мълчание, нарушавано единствено от тихото доволно ръмжене на басета, на който надлежно разтриваха ушите. Шугар Бет потупа телта за разбиване на яйца в ръба на старата купа на Талула, истинска антика. Явно Джиджи беше решила да нарочи майка си за лошата, изкарвайки Шугар Бет пострадалата страна, което означаваше, че е време ситуацията да се изясни. Утеши се с мисълта, че го дължеше на Уини след номера с препъването, който й спретна миналата нощ. Добре де, ако беше честна, не само заради това.

— Истината, сладкишче, е, че аз доста се постарах да превърна живота на майка ти в ад.

Джиджи заряза ушите на Гордън и се вторачи недоумяващо в Шугар Бет.

— Какво си направила?

— Всичко, за което можех да се сетя. — Шугар Бет се зае да топи грижливо филия хляб в разбитата смес от мляко и яйца, за да не гледа нито сестра си, нито племенницата си. — Майка ти беше срамежлива и аз го използвах, за да я унижа в очите на останалите деца. Когато някой искаше да се сприятели с нея, аз все намирах начин да попреча. Подигравах й се зад гърба й. Веднъж дори намерих дневника й и го прочетох пред всички, които бяха наоколо.

— Не ти вярвам — възрази Джиджи. Не искаше да се отрече толкова бързо от своята наскоро открита леля. — Дори Кели Уилман не би направила това.

— Не те лъжа. — Шугар Бет намаза тигана с масло. Взе кърпата, избърса ръцете си и се обърна към Уини, която с непроницаемо лице въртеше в ръце чашата от кафето.

— А преди завършването на гимназията й причиних най-голямото зло, което съм вършила в живота си. Майка ти играеше в един спектакъл…

— Няма защо да разказваш това! — Уини скочи от стола си.

— Този позор е мой, а не твой — отвърна Шугар Бет.

За нейна чест, Уини повече не се намеси и седна отново на стола. Може би осъзна, както и Шугар Бет, че бе време старите призраци да излязат на бял свят.

— Тя цялата се беше изцапала с боя — заразказва Шугар Бет, — затова знаех, че след края на представлението ще отиде в съблекалнята, за да се измие. Изчаках да влезе под душа, тогава се промъкнах и скрих всичките й дрехи. Скрих и кърпите, за да няма с какво да се покрие.

Почти очакваше Уини отново да възрази, но тя просто стискаше чашата между дланите си и се взираше право напред.

— Това не е толкова лошо, колкото да прочетеш дневника й пред всички — заключи Джиджи.

— Още не съм свършила.

Джиджи придърпа главата на Гордън върху скута си, докато майка й седеше с каменно изражение.

— Бях заедно с няколко момчета — продължи леля й — и ги предизвиках да влезем заедно в женската съблекалня. Представих го като нещо много забавно. Те не знаеха, че майка ти е там, затова се съгласиха да дойдат с мен. — Завъртя кухненската кърпа между пръстите си. — Едно от момчетата беше баща ти.

Джиджи преглътна мъчително.

— Той видя ли я?

— Да — кимна Шугар Бет. — А тя беше безумно влюбена в него. Ако не беше това, нямаше да е толкова отвратително. Тя го харесваше толкова много, а беше унизена пред него.

— Защо си направила нещо толкова подло?

Шугар Бет погледна към Уини.

— Може би ти ще пожелаеш да й обясниш?

— Как мога да й обясня нещо, което никога не съм разбирала? — попита Уини сковано.

— Разбираше го и още как.

— Нямаше причина за това — отсече Уини. — Ти имаше всичко. Ти беше законната дъщеря. Имаше истинско семейство.

— И си била много популярна — присъедини се към майка си Джиджи. — Защо си й завиждала?

Уини знаеше, но нямаше намерение да го казва.

— Моят баща обичаше майка ти, но не обичаше мен — рече Шугар Бет. — Истината е, че той едва ме понасяше. Аз постоянно се кисках, имах лоши оценки и исках твърде много от него.

— Не ти вярвам — тръсна глава Джиджи. — Бащите обичат децата си, дори и когато им лазят по нервите.

— Не всички бащи са като твоя. Моят не ме е бил, не ме е наказвал. Просто не понасяше присъствието ми. Но обичаше да бъде с майка ти и заради това аз я мразех. — Шугар Бет се извърна към печката и включи котлона. Изведнъж осъзна, че раните от миналото още не бяха зараснали. — Винаги когато ги виждах заедно, той изглеждаше щастлив с нея, докато с мен беше съвсем друг — равнодушен и вечно сърдит. Не можех да накажа него, затова наказвах нея.

Джиджи преглътна с усилие, опитвайки се да проумее чутото.

— Тийнейджърите вечно правят разни глупости. Не разбирам защо му отдавате такова голямо значение.

— Права си — съгласи се Шугар Бет. — Не би трябвало.

Уини, както досега, не се намеси, а мълчаливо отпиваше от кафето си. Шугар Бет се зае с пържените филийки. Накрая Джиджи остави Гордън и стана.

— Ти ли си отмъкнала татко от мама в гимназията? — попита, смръщила вежди.

— Е, точно това не съм направила.

— Но той дълго време ти е бил гадже, нали?

— Докато не отидохме в колежа. Тогава го зарязах заради друг. Един тип, който не беше наполовина толкова хубав и добър, колкото баща ти. Но трябва да признаеш, че в крайна сметка съм ти направила услуга, защото ако не бях изневерила на Райън, той нямаше да се ожени за майка ти и ти нямаше да се родиш.

— Трябвало е да се оженят. Мама е била бременна.

Шугар Бет погледна към Уини, но тя седеше с отнесено изражение, сякаш беше някъде много далеч. Също както някога, докато бяха ученици.

— Никога няма да направя глупостта да забременея, без да съм омъжена — заяви Джиджи.

— Това е, защото няма да правиш секс, докато не навършиш трийсет — подметна Шугар Бет.

Ъгълчетата на устните на Уини се извиха в някакво подобие на усмивка, но Джиджи не разбра шегата.

— Възнамеряваш ли отново да й отмъкнеш татко?

— Не! — Уини удари толкова силно с ръка по масата, че чашата й подскочи. — Не, Джиджи, тя няма да направи това.

Леко успокоена, Джиджи се приближи до майка си.

Шугар Бет пусна една филийка в тигана.

— Слънчице, не бих могла да отмъкна баща ти от майка ти, дори и да се опитам. Той обича нея, а не мен.

Все още разтревожена, Джиджи вдигна поглед към майка си.

— Въпреки това не разбирам как си могла да й позволиш да ти причини толкова лоши неща. Защо не си се защитила?

— Защото бях нерешителна и страхлива — отвърна Уини. Изглеждаше изненадващо страховита в прекалено големите дрехи.

— Ти не си използвала силата си — рече Джиджи с новопридобитата си мъдрост и кимна разбиращо.

— Изобщо не знаех дали притежавам сила. Да я беше видяла тогава, Джи. Тя беше толкова красива, толкова самоуверена. Косата й беше идеална, дрехите й бяха идеални, гримът — винаги безупречен. И имаше онзи заразителен смях, който караше всички да се смеят с нея. Достатъчно бе да се появи и скуката мигом се изпаряваше. Когато влезеше в стаята, всички само нея гледаха.

— Тя и сега е такава — кимна Джиджи. — Хората все й обръщат внимание.

— Хей, ако не сте забелязали, още съм тук — обади се Шугар Бет. — И никой извън Париш не ме забелязва.

— Сериозно се съмнявам — поклати глава Уини. — Ти просто толкова си свикнала с това, че си престанала да го забелязваш.

Джиджи доби обичайното си инатливо изражение.

— Аз мисля, че трябва да се извиниш, Шугар Бет. А ти, мамо, трябва да й простиш, защото тя вече е съвсем различна.

— Не е толкова лесно — отвърна Шугар Бет, за да не изкара отново Уини злодейка в очите на дъщеря й. — Аз наистина съжалявам за стореното, но помежду ни лежи дългогодишна вражда.

Устните на Уини отново се извиха в лека усмивка.

— Грифин Кеъри наистина обичаше повече мен.

— Мамо! Това беше много гадно!

— Да, но е истина — настоя Уини. — А и аз също завиждах, защото Шугар Бет имаше Диди.

— Но ти си имала баба Сабрина.

— Повярвай ми, и дума не можеше да става за сравнение. Диди приличаше на кинозвезда. Беше красива и блестяща. И имаше изумителен смях. Двете с Шугар Бет бяха повече приятелки, отколкото майка и дъщеря. Ако Шугар Бет не беше с баща ти или с горгоните, беше заедно с Диди. Всички знаеха, че в събота сутринта не трябва да си определят срещи с Шугар Бет, защото двете с майка й винаги гледаха заедно анимационния сериал „Джоузи и Пусикетс“. Дори когато излизаха навън, постоянно си шепнеха някакви тайни. Ако минеш покрай „Френчманс Брайд“, често можеше да ги видиш да седят на верандата, да пият чай и да клюкарстват. А ние с баба ти Сабрина само си действахме една друга на нервите.

— Баба сега е много по-добра.

— С годините поомекна. Докато растях, в живота й имаше място само за един човек, и това беше баща ми.

Шугар Бет трепна, когато я чу да нарича Грифин така. В същото време разбираше, че Уини има това право.

— И какво смятате да правите? — попита Джиджи. — Ще продължите ли да се мразите както преди? Или смятате, че можете да станете приятелки, след като обсъдихте проблемите си?

— Едва ли — поклати глава Шугар Бет. — Или поне не, докато някой не върне нечии перли.

Джиджи погледна въпросително майка си.

— Перлите на Диди сега са мои — обясни Уини. — Трябваше да бъдат на Шугар Бет, но не са и аз няма да ги върна.

— Това е много подло.

— Толкова подло, колкото онова, което се случи в съблекалнята?

— Е, не чак толкова подло — призна Джиджи и насочи вниманието си към Шугар Бет. Приличаше на миниатюрен държавен секретар, опитващ се да сключи мирен договор между две воюващи нации. — Мисля, че мама трябва да задържи перлите за всичко, което си й причинила, нищо че изглежда много тъпо с тях.

— Изобщо не изглеждам тъпо! — възмути се Уини. — Затова постоянно ги нося.

— Шугар Бет, трябва да си доволна, че мама ги е запазила. И ти щеше да изглеждаш тъпо с тях.

— Не в това е въпросът — каза Шугар Бет. — Въпросът е… О, няма значение. Зная накъде води всичко това, Джиджи, но не си хаби силите и думите. Двете с майка ти никога няма да се почувстваме като сестри, колкото и да настояваш. Най-многото, на което можем да се надяваме, е взаимна учтивост.

— Предполагам. Но, Шугар Бет, някога мислила ли си… — Джиджи докосна майка си по рамото. — Ние с мама сме единствените на този свят, в чиито вени тече същата кръв като твоята.

Шугар Бет усети старата позната буца в гърлото си, но се постара да я преглътне.

— Е, такъв е животът, хлапе.

— Може ли да заведа Гордън при татко? — изведнъж попита Джиджи.

— Нищо няма да се получи, като ни оставиш насаме — изтъкна Шугар Бет.

— Просто искам да запозная татко с Гордън.

— Ами пържената филийка?

— Ще я взема с мен.

Тя грабна една филийка от чинията, извика Гордън и след миг двамата изчезнаха.

Уини стана и отиде да вземе каната с кафе.

— Знаех, че ревнуваш от мен. Предполагам, че просто не съм осъзнавала колко силно.

— Не е нужно да изглеждаш толкова доволна.

— Животът не ти поднася често такива щастливи мигове. Наслаждавам им се. — Усмихна се, сложи една пържена филийка в чинията си и я огледа критично. — Трябваше да има канела.

— Разсеях се и съм забравила да сложа, защото бях твърде заета да се покривам с позор пред дъщеря ти.

Уини поля малко сироп върху пържената филийка и взе нож и вилица.

— Бих искала да остана тук още няколко нощи, ако нямаш нищо против — рече накрая.

— Рано или късно, ще ти се наложи да се обясниш с него.

— Предпочитам да е по-късно — заяви Уини и лапна парченце от филийката. — Какво става между теб и Колин?

— Просто си играя с него.

Уини се засмя и остави чинията.

— Ти си луда по него.

— Ти го каза.

Уини се насочи към дневната и взе чантата си.

— Много ще се забавлявам, когато той те зареже.

— Нима? Е, ще поживеем и ще видим.

Уини се подсмихна и демонстративно затръшна вратата зад гърба си.

Шугар Бет се пресегна за кленовия сироп.

— Все пак е хубаво да сложим край на старата вражда!