Сюзън Елизабет Филипс
Сладки мечти (16)

15

„Не можеш вечно да ме държиш на разстояние, моя малка красавице. Искам те. Ще дойдеш ли при мен?“

Джорджет Хейър, „Дяволският клуб“

Шугар Бет влезе в пристройката за карети, включи осветлението и изписка.

— Добре дошла, скъпа — приветства я Колин, седнал в най-тъмния ъгъл на стаята, преметнал едната си ръка през облегалката на креслото, а с другата държащ кристална чаша с уиски. Яката на ризата му бе разкопчана. Гордън лежеше в краката му, разстлал едното си ухо върху лъснатия му до блясък черен мокасин „Гучи“.

— Повече да не си посмял да ме стряскаш така!

— Предупредих те да заключваш вратата.

Тя пусна чантата си на стола и свали сакото, което бе облякла върху пуловера и късата дънкова пола.

— Можеше поне да светнеш лампата.

— Исках да поразмишлявам в усамотение.

— Е, вече можеш да престанеш.

Той скръсти глезени, нарушавайки кротката дрямка на Гордън.

— Хайде, стига, отдавна трябва да си свикнала да заварваш на прага си разгневени мъже. Забрави ли, че имахме уговорена среща?

— Ти имаше. Мен никой не ме е питал.

— Доколкото си спомням, ти оставих бележка, а после говорихме по телефона.

— Искам да отбележа, че говореше най-вече ти.

— Нямам намерение да се срещам тайно с теб. — Той остави рязко чашата и се изправи. — Заради това е всичко, нали?

— Ти си този, който ще остане да живее в този град, приятелю.

Той се изправи, приближи се и заплашително се надвеси над нея.

— Това е странният ти начин да ме защитиш.

— Без значение колко добрите жители на Париш благоговеят пред твоята известност, ти си оставаш чужденец и всеки момент могат да измъкнат изпод краката ти червеното килимче за добре дошъл.

— Това е моя грижа. И нищо подобно няма да допусна, Шугар Бет, ясно ли е?

— Звучиш като някой от викторианските си предци.

— Не се нуждая от ничия закрила — заяви той. — И особено от защитата на жена, чиито жизнени планове, изглежда, започват и завършват с продажбата на картина, която не може да намери.

— Голяма утеха и подкрепа си ми тази вечер!

— Вярваш или не, но ти спокойно можеш да водиш приличен живот и без диаманти и кожи.

— Благодаря ви, господин Гучи. — Тя се отдръпна.

Той отпусна ръка върху облегалката на едно от креслата.

— Аз се наслаждавам на удобствата и лукса, които ми осигуряват парите, но спокойно мога да мина и без тях и със сигурност не бих продал душата си, за да си ги осигуря.

— Поредното доказателство, че си по-добър от мен.

— Шугар Бет…

Тихата заплашителна нотка в гласа му подсказваше, че в момента не е време за размяна на остроумия.

— Не съм пълна идиотка. Никога не съм смятала да се издържам с картината. Ще се върна в Хюстън и ще взема лиценз за агент по продажба на недвижими имоти. — Преди идеята й се струваше добра — и все още беше — но някак си й бе трудно да придаде ентусиазъм на гласа си. — Там имам много познати и наистина искам да се занимавам с продажба на имоти. Но е трудно да го правиш без прилична кола и изискан гардероб.

— Ти? Агент по продажби на недвижими имоти?

— И какво лошо има в това?

— Нищо. Това е съвсем достойна професия. Но просто не си те представям да се изявяваш на това поприще.

— От мен ще излезе страхотен продавач.

— Докато някой взискателен клиент не те вбеси.

— Мога да бъда тактична.

Той скръсти ръце пред гърдите си.

— Да бе, ти си въплъщение на тактичността.

— Благодаря за доверието и подкрепата.

— Просто ти изтъквам това, което ти очевидно си решила да пренебрегнеш. Струва ми се, че вече говорихме за затрудненията, които срещаш при досега с реалността. Доказателство е идиотската ти идея да работиш в книжарницата.

— Повече не желая да говоря на тази тема.

— Тогава да се върнем към плана ти да продаваш малки имения. — Колин отново започваше да се горещи и тя му хвърли притеснен поглед, когато той се отдръпна от креслото. — Нужен ти е реален план как да си печелиш хляба, а не някакъв въздухарски мираж, основан на продажбата на картина, която навярно е унищожена.

— Сетих се! Ще се запиша на курсове за автомонтьор!

— Е, това вече преля чашата. — Потрепващите ноздри на дългия му аристократичен нос бяха единственият признак на възбудата му и преди Шугар Бет да успее да мигне, той я притисна към стената. Очите му засвяткаха диво, когато я стисна в обятията си и изръмжа: — Бог да ми е на помощ, никога не съм проявявал насилие над жена, но или веднага ще се любим, или ще те набия.

Това най-сетне я накара да се усмихне.

— Избирам първото.

От устните му се изтръгна грозна ругатня и той смаза устните й с целувката си. В същото време ръцете му нахлуха под джинсовата пола… а тя не понечи да го спре.

След секунди гащичките й се озоваха на пода. Яките му ръце стиснаха бедрата й и той я вдигна към себе си. Една порцеланова ваза падна на пода близо до главата на Гордън, който подскочи уплашено и се втурна към кухнята. Тя обви крака около кръста на Колин. Той трескаво се зае с дрехите си и проникна с един силен тласък в нея.

Тя бе готова да го приеме.

Изпълни я докрай, после простена и понечи да излезе.

— Нямам презерватив.

Тя го стисна с бедра, не искаше да го пусне.

— Погрижила съм се за това.

— Слава богу.

Колин я притисна към стената, пръстите му се забиха в дупето й. Тя пое устните му и се отдаде на жарките движения… звуци и аромати… неговата ярост… неговата нежност.

Влюбваше се в него.

Мисълта се прокрадваше от дни, но тя отказваше да я анализира, а сега не можеше. Не и когато гъстите му мигли като тъмни извити полумесеци потрепваха върху бузите му, когато й бе толкова хубаво да го усеща в себе си. Засмука долната му устна. Той изохка, нахлу още по-дълбоко в нея и тя се отдаде на вихрения водовъртеж на страстта.

След като всичко свърши, Шугар Бет го поведе към горния етаж, където разсъблякоха малкото си останали дрехи и отново се любиха, този път по-бавно, с нежност, която едва не я разтопи. Губеше битката, безуспешно опитвайки се да задържи защитните си прегради по местата им.

Когато най-сетне се наситиха един на друг, отидоха заедно в банята. Тя вдигна косата си и я пристегна с шнола. Той седна зад нея във ваната, обхвана я със сгънати колене и подпря лакти върху керамичния ръб.

— Какво имаше предвид, когато стана дума за презерватива? — Насапунисаната му ръка галеше едната й гърда. — Когато каза, че си се погрижила?

Розовото сияние от червените коледни свещи превръщаше старата баня на Талула в приказна пещера, един фантастичен кът отвъд времето и пространството. Само ако беше истина. Не искаше да отговаря на въпроса му, но той имаше право да знае.

— Когато бях на двайсет и две, имах извънматочна бременност, а след това и още няколко проблема. Може би ще се радваш да узнаеш, че не мога да имам деца.

Колин притисна устни към шията й.

— Съдбата май не е много благосклонна към теб?

Той бе зачекнал болезнена тема и тя не можа да намери подходящ отговор.

Погали и другата й гърда, за да й даде време да се окопити. Накрая затъкна един мокър кичур коса зад ухото й.

— От колко време не си била с мъж?

Палецът й очерта спирала върху покритото му със сапунена пяна коляно.

— Емът се разболя преди две години и половина.

— И близо три години не си правила секс?

— Не и с друг мъж.

Той се засмя. Една от свещите изпука. Колин премести крака си в малко по-удобна поза и захапа месестата част на ухото й. Шугар Бет отпусна глава на рамото му. Да се влюби, не беше нещо необикновено за нея, тъй като й се бе случвало толкова много пъти досега. Това беше нейна стара слабост, но тя смяташе, че отдавна е оставила зад гърба си този етап, когато й се струваше, че не е жива, ако не е влюбена в някого. Очевидно не беше. Но сега бе по-мъдра и знаеше точно какво да направи.

— Имаме нужда от музика — заяви той. — Смятам, че Бах е подходящ. — Но вместо това започна да си припява „Не е ли сладка“^[1] с удивително мек баритон, което я накара да се усмихне въпреки войнственото си настроение. Когато допя песента, погали рамото й. — Мила, обещай ми, че ще кажеш на Джуъл, че си размислила. Обещай ми, че ще останеш във „Френчманс Брайд“.

През годините мъжете я бяха наричали различно — скъпа, сладурче, кучко — но никога мила.

— Дните ми във „Френчманс Брайд“ приключиха, ваша светлост.

— Мога ли да узная защо?

Тя отново не успя да сдържи усмивката си.

— Ами не желая да съм държанка и тъй нататък.

— Едва ли може да се каже, че си държанка, след като работиш за мен.

— Спя с господаря си и тъй нататък.

— Пак усложняваш нещата. За щастие, аз съм в необикновено добро настроение.

— И би трябвало, след всичко, което направих за теб тази вечер.

Това успя да го разсее за още няколко минути. Но недостатъчно дълго, защото досадникът отново подхвана предишната тема.

— Трябва да подходим логически към това удивително привличане помежду ни.

— Добре, но аз ще кажа на адвоката си да изготви железен предбрачен договор, за да съм сигурна, че след развода „Френчманс Брайд“ ще остане за мен.

Вместо да го изплашат до смърт, думите й го развеселиха.

— Не можеш толкова лесно да се отървеш от мен.

— Би трябвало да трепериш от страх. Като се изключи един кратък период от живота ми, белязан с бурно пиянство, аз имам навика да се омъжвам за любовниците си.

— Е, сега вече си по-мъдра и по-зряла жена.

— Не чак толкова мъдра, приятелю, и освен това изпитвам страстен копнеж по теб.

— Престани да си играеш с мен. Не можеш да ме изплашиш толкова лесно. Признавам, че случилото се помежду ни беше невероятно. Изглежда, ние сме едни от онези странни капризи на природата…

Лесно му беше да говори за капризи на природата. Той не страдаше от налудничавата склонност да се влюбва във всеки, който носи панталони.

— … и смятам, че намерих почти идеалното разрешение на нашия въпрос.

— Надявам се, че няма да се налага да пиша класна работа?

— Не и ако не смяташ да я изпълниш със завладяващи еротични сцени. — Палецът му откри напрегнат мускул на врата й и започна нежно да го масажира. — Повече от всичко се нуждаем от време, от възможност да оставим нещата помежду ни да следват естествения си ход.

— Колин, забрави ли, че харесваш непретенциозни и сговорчиви жени?

— Ти също много ми харесваш.

— Поспри, сърце.

Тя усети усмивката му.

— Ти наистина си необикновена жена.

— А още не съм стигнала до кулминацията на играта. — Защитата й отслабваше катастрофално. Трябваше да вземе спешни мерки. Потърси с палеца на крака си запушалката на ваната. — Сигурно не си забравил, че откакто съм се появила, ти причинявам само неприятности. Прости ми, ако наранявам чувствата ти, но вече нямам желание да се забърквам с неподходящи мъже. Или ако трябва да съм точна, с каквито и да било мъже.

— Глупости. Аз съм точният мъж за теб. Никой не е по-безопасен от мен.

Голото мускулесто тяло на работник, притиснато плътно към нея, съвсем не й се струваше безопасно.

— И откъде ти хрумна това?

— Двамата се разбираме идеално. Аз съм язвителен и неприятен, а ти — твърдоглава и манипулативна.

— Бог да ни благослови. — Шугар Бет напипа халката на запушалката и се опита да я издърпа.

— Точно така. И двамата не храним илюзии един за друг, следователно няма опасност да се забъркаме в някаква неразбория.

Запушалката поддаде.

— Омъжвала съм се три пъти. Бедствие е второто ми име.

— Точно там ти е проблемът. Ти си се омъжвала. А с мен няма такава опасност.

Нещо я жегна — не защото той не искаше да се ожени за нея, тя никога повече нямаше да поеме по този път — а съзнанието, че е неспособна на обикновени любовни връзки, които толкова лесно се удаваха на другите жени. Време беше да играе с открити карти, но й беше невъзможно да го направи, докато тялото му е притиснато в нейното. Затова, преди да заговори, Шугар Бет се изправи от ваната.

— Да се любя с теб, беше първото хубаво нещо, случвало ми се от дълго време насам, но както и да го разглеждаме, за мен беше крачка назад към старите заблуди.

Ръката, галеща крака й, замръзна върху прасеца и той настръхна.

— Аз не съм някакъв тип, когото си забърсала в бара — процеди той високомерно.

Тя излезе от водата и се загърна с кърпа.

— Сигурно ще ти е трудно да повярваш, но аз зная как да се грижа за себе си, а да имам връзка с теб, не е най-подходящият начин за това.

— Малко е късно за това прозрение.

— Ти се оказа твърде голяма съблазън и не можах да ти устоя.

Вместо да се поласкае от комплимента, лицето му доби буреносно изражение.

— А най-лошото е, че започнах да осъзнавам, че двамата с теб прецакахме едно хубаво приятелство — додаде тя.

— Глупости. Нищо не сме прецакали. — Когато и той се изправи, водата се стече по стегнатото му тяло, а на светлината на свещите играещите му мускули я мамеха отново да се потопи във ваната с него. — Напълно е възможно да бъдем едновременно и приятели, и любовници. Дори е за предпочитане.

— Само че не и в света на Шугар Бет — възрази тя, като се отдалечи предпазливо от него. — При мен е или всичко, или нищо, ваша светлост, и фактът, че сега съм тук без долни гащи, само четири месеца след смъртта на съпруга ми, означава, че съм се върнала към старите си номера. — Гласът й потрепна. — Което е много по-потискащо, отколкото можеш да си представиш.

— Но нали той е бил в кома много месеци, преди да умре. Ако мога да съдя по това, което ми разказа за него, едва ли е искал да останеш в траур до края на живота си.

— Пропусна най-важното. Това е вредно за мен.

— Нима? Преди половин час съвсем не мислеше така.

Той явно не желаеше да я разбере, затова й се наложи да пусне в действие целия си арсенал от оръжия.

— Аз страдам от много вредната склонност да смесвам секса и илюзията, че съм влюбена.

Очите му тутакси добиха предпазливо изражение и тя разбра, че най-сетне бе успяла да прикове вниманието му.

— Шугар Бет, ти наистина ли вярваш, че…

— Че съм започнала да се влюбвам в теб? Защо не? Не забравяй, че имам завидна практика. И ако дори това е недостатъчно, за да си плюеш на петите и да хукнеш накъдето ти видят очите, то за мен определено е основание да нахлузя маратонките и да побягна колкото може по-надалече. — Пое си дъх, за да събере сили за последното изречение. — Ето защо реших да скъсам с теб.

Загрижеността му се стопи и негодуванието му изригна.

— По дяволите! Аз не съм една от играчките ти, Шугар Бет. Не можеш да ме захвърлиш като ненужна вещ само защото си изпаднала в поредния си истеричен пристъп.

— Не чу ли каквото ти казах?

— Успокой се, много добре те чух. До последната дума. И все пак всичко това са глупости. Прекалено си свикнала мъжете да стоят пред теб на задни лапи. Е, аз не съм от тези мъже.

— Не се и съмнявам, че всеки миг мозъкът ти ще се задейства на пълни обороти.

Той препаса голите си бедра с една стара кърпа, съсипвайки великолепната гледка.

— Не е нужно толкова да драматизираш.

— Позволи ми да се изразя малко по-ясно. През живота си съм се забърквала в достатъчно болезнени връзки и повече никой не може да ме вкара в този капан. Никога.

— Съгласен. Никаква болка повече. Само наслада.

— Ти или си глух, или си най-тъпият мъж на земята.

— Престани да се инатиш.

Тя също се загърна в една кърпа и тръгна към спалнята.

— Ако ти харесва, продължавай да се правиш на идиот, но ще бъдеш сам по дългия път към газовата камера. Краткотрайната ни любовна история приключи.

Тя вече бе отворила вратата, когато чу тихия му, но решителен глас:

— Ти така си мислиш, мила моя.