Сюзън Елизабет Филипс
Сладки мечти (13)

12

„Заклевам се, мога да убия Видал! Непростимо е той да петни честта на почтени девойки…“

Джорджет Хейър, „Дяволският клуб“

Шугар Бет се претърколи настрани.

— Приключих с теб. Можеш да си вървиш.

Дишането на Колин още не се бе успокоило и тя навярно го пришпорваше, но просто се боеше, че той ще види колко е разтърсена от случилото се току-що в това легло. Обикновено необвързващият секс трябва да доставя наслада, но не бива да е нещо важно и знаменателно. А точно това можеше да се случи, ако не внимаваше и позволеше защитната й преграда да падне.

Тя усети, че Колин я наблюдава, докато прекосяваше гола стаята. Припомни си заплахата му да я уволни, но си заповяда дори да не мисли за подобна вероятност.

— Това беше само за загрявка, скъпа моя — заговори той с провлачения си акцент на потомствен английски аристократ. — Определено още не съм приключил с теб.

— Никой мъж не е. Но имам много задачи за вършене и нито една не включва теб.

— Нима?

Само като го гледаше подпрян на лакът на възглавницата, с гърди, влажни от пот, с тези тъмни коси, разрошени повече от обичайното, й се искаше тутакси да се върне в леглото и отново да се остави в плен на магията му. Но трябваше да укрепи бариерите си, затова вдигна джинсите му и ги хвърли върху леглото.

— Ти беше великолепен. Дори вдъхновяващ. Сега си върви у дома и възстанови силите си. Ще се видим утре сутринта.

Лениво отпуснатата поза се смени с напрегната и той вдигна коляно под чаршафа, смъкнал се по-надолу по бедрата му.

— Струва ми се, че вече обсъдихме това.

— Не ме карай да плащам работата си със секс. Самият ти ще се почувстваш омърсен.

— Господи, какви глупости дрънкаш.

Той беше прав, но преди да се доизкаже, Шугар Бет се опита да се втурне към банята, ала Колин я сграбчи, преди да стигне до вратата, и я довлече обратно в леглото.

— Не бързай толкова. Наскоро, по време на проучванията си, се натъкнах на една много интересна перверзия.

— Каква перверзия?

Той плъзна ръка между бедрата й и движението на пръстите му я накара да забрави, че защитните й прегради са разклатени.

— Мисля, че ще ти дойде твърде много.

Тя го ухапа по рамото.

— А може би не, ако бъдеш по-нежен?

— А може би не — съгласи се той.

След това в спалнята за дълго се възцари тишина.

Много по-късно, когато тя излезе от банята след втората си вана за сутринта, завари в леглото само един недоволен басет. Времето, прекарано във ваната, я бе отрезвило и Шугар Бет се отпусна върху края на матрака. Гордън се примъкна до нея и опря глава на бедрото й. Дългото му провиснало ухо покри коляното й.

Младата жена сведе глава и се опита да се пребори с напиращите сълзи. Цяла сутрин се опитваше да не мисли за Емът, но призраците винаги се връщаха. Току-що бе срязала още една нишка, свързваща я с покойния й съпруг. Така става, когато наблюдаваш как любимият ти бавно гасне. Няма окончателен край, нито един миг на всепоглъщаща скръб, само безкрайна редица от загуби. Тя погали Гордън по главата, сетне обгърна с ръце коленете си.

Толкова й бе хубаво с Колин. Но нямаше да изпитва вина за стореното, не и след като толкова дълго бе живяла без мъжка ласка. В същото време трябваше да направи всичко по силите си, за да не позволи на старите навици да се прокраднат обратно. Никога повече нямаше да допусне щастието й да зависи от мъж, особено толкова емоционално сдържан като Колин Бърн.

На долния етаж заби часовникът и тя си спомни, че днес е неделя. Колин щеше да ходи на концерта, а тя бе казала на Джиджи, че може да я посети този следобед. Не беше във форма да общува с измъчвана от тревога и вина тийнейджърка, но едва ли можеше да позвъни на Джиджи и да й каже да не идва, затова си издуха носа, обу джинсите, гримира се и слезе долу, за да разтреби кухнята след закуската.

Прощалният чек на Колин лежеше върху плота. Взе го. Две хиляди долара. Явно съвестта здравата го гризеше и Шугар Бет скъса чека. Замисли се за Дилайла. Отново се запита дали не е по-добре да вземе доведената си дъщеря да живее с нея и отново отхвърли идеята. Дилайла обичаше набезите им из магазините, обедите в ресторантите, но след няколко часа, прекарани далеч от „Брукдейл“, ставаше неспокойна и молеше да я върнат у дома.

Шугар Бет се взираше невиждащо в стената, когато се появи Джиджи, издокарана в поредните раздърпани и торбести дрехи, които й висяха като на закачалка и навярно дразнеха до безумие родителите й. Момичето се наведе, за да погали Гордън. Когато се изправи, изглеждаше нервно и притеснено.

— Този следобед трябваше да отида с тях на концерта, но се скарах с баща ми.

— Колко удобно.

— Искаш ли… ъ… да изпечем курабийки или нещо подобно? — Тя се изчерви, осъзнала със закъснение, че нейната светска леля е твърде изтънчена, за да се занимава с нещо толкова скучно и обикновено като печенето на курабийки.

Шугар Бет потисна въздишката си. Не можеше да се справи със собствените си комплекси, камо ли с тези на това дете.

— Нямам брашно — рече тя.

— Няма значение. И без това печенето на курабийки е тъпо.

— Така ли мислиш? — Шугар Бет можеше да й каже, че обича да пече курабийки почти толкова, колкото обичаше и да ги похапва, но не искаше да се сближава твърде много с момичето.

— Може би ще ми покажеш как да си гримирам очите? Твоят грим е жесток.

Шугар Бет огледа развлечените й панталони от рипсено кадифе и избелялата тениска.

— Не смяташ ли, че едва ли ще си отива с този моден тоалет?

— Невинаги се обличам така.

— Нима?

Джиджи се зае да изучава нокътя на палеца си.

— Така е по-удобно.

— По-удобно за кого?

Гостенката й сви рамене.

Шугар Бет нямаше сили да се задълбочава. Гримирането на очите бе безопасен терен. А и беше по-добре Джиджи да се научи на тънкостите на грима от нея, отколкото от превзетата си майка или, не дай си боже, от Мерилин, макар че Мерилин умееше да си служи с молива за устни. Понечи да поведе Джиджи към горния етаж, но навреме си спомни за омачканите чаршафи в спалнята.

— Ще донеса гримовете си. Тук светлината е по-добра.

— Добре. Аз съм си направила нещо като списък.

— Какъв списък? — попита Шугар Бет предпазливо.

— На въпросите, които искам да ти задам.

Главата й започна да пулсира. Реши да зареже засега урока по гримиране и се насочи към кухнята.

— Преди това имам нужда от едно кафе.

— И аз пия кафе.

— Да бе, как не.

— Наистина пия!

Чудесно. Нека Райън да се тревожи за пристрастеността й към кафето.

Шугар Бет включи старата кафеварка, обърна се и видя, че Джиджи е седнала на стола до масата и е извадила молив и лист хартия от джоба си, за да си води бележки.

— Първо, какво мислиш, че е по-добре: да си умна или популярна? Мисля, че е второто.

— Тези две неща не са взаимно изключващи се.

— Това не важи за Париш.

— Важи дори и за Париш.

— Ти си била умна — продължи Джиджи, — но си получавала лоши оценки и затова си била популярна.

— Не ми се иска да те разочаровам, но получавах лоши оценки, защото приоритетите ми бяха сбъркани. Може да имаш хубави оценки и пак да си популярна.

— Как така? — Джиджи заряза бележките си. — Точно това не разбирам. Как си го постигнала? Била си богата като мен. Как така съучениците ти не са те мразели заради това?

На Шугар Бет й бе писнало да излага на показ кървящите си рани пред света, а и сега не й се говореше за това. Или ако трябваше да бъде точна, никога. Но Джиджи заслужаваше отговор.

— Родила съм се с измамното чувство за превъзходство — подхвана тя бавно — и успявах да манипулирам всички около мен, а те ми го позволяваха. За кратко беше страхотно, но може би си чула, че при мен страхотните неща не траят дълго.

Това не бе отговорът, който Джиджи очакваше.

— И как точно си ги манипулирала?

Шугар Бет погледна с копнеж към кафеварката, но тя още не се бе изключила. Имаше нужда от кофеин веднага и тя грабна една кока-кола от хладилника.

— Искаш ли?

— Не, благодаря. Предпочитам кафе.

— Не се и съмнявам. — Дръпна металния пръстен и отвори кутията. Джиджи чакаше с широко отворени очи и наострени уши. Шугар Бет се опитваше да измисли какво да каже, което да има смисъл за едно тринайсетгодишно момиче, пък и дори и за нея. — Важното не е да бъдеш популярна, Джиджи. Важното е да бъдеш силна.

— Но аз не се чувства силна — пророни унило момичето.

Добре дошла в клуба, хлапе.

— Никой не е, когато е на тринайсет. Но тринайсет е чудесна възраст да започнеш да събираш сили. И то правилните.

Лицето на Джиджи се оживи от интерес.

— Точно това искам. Да бъда силна.

— Но ти го искаш веднага, а това е невъзможно.

— Ти обаче си била силна, когато си била на тринайсет.

Шугар Бет сподави горчивия си смях.

— Моята сила беше илюзия. Всички номера, които използвах, за да постигна своето, с времето се обърнаха против мен. Ти искаш да притежаваш сила, която да трае вечно. Но няма да се сдобиеш с нея, ако се подценяваш.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— В твоя случай това означава да се преструваш на бедна, като се криеш зад грозни дрехи, не си пишеш домашните и се мотаеш с неподходящи приятели.

Джиджи поруменя от гняв.

— Само защото Челси не е богата…

— Това няма нищо общо с парите. Става дума за ум, а от това, което ми разказа, Челси не е благословена с този божи дар. Ти, от друга страна, си получила повече от достатъчно, но изглежда, не се възползваш от мозъка си.

— Няма да движа с такива зубъри като Гуен Лу и Джени Бери, ако това имаш предвид.

Шугар Бет си припомни как Уини се опитваше да остане невидима, докато крачеше по училищните коридори.

— Защото не ти допадат, или защото другите деца ще ти се смеят, ако ги харесваш?

— Защото не ми допадат — отвърна Джиджи след продължително мълчание.

— Искаш ли да притежаваш реална сила, или не?

Още докато задаваше въпроса, Шугар Бет се чудеше какви напътствия да измъдри.

— О, да — мечтателно въздъхна Джиджи, но след миг лицето й помръкна. — Ще ми кажеш, че трябва да уча редовно, нали? И да се сприятеля с Гуен и Джени?

— Уважението към околните и умението да разбереш тяхното възприятие за света ти дават сила. — Шугар Бет искрено се надяваше това да е истина. — Освен това те прави по-добра. А добротата привлича хората. Това не означава, че не трябва да отстояваш себе си. Но не бива да го правиш, като тъпчеш другите, освен ако те не са си го заслужили. В този случай ще го направиш честно и открито, без подли подмятания за нечии недостатъци, като например за някой и друг излишен килограм.

Джиджи се сви на стола с нацупена физиономия.

Шугар Бет търкаляше между дланите си кутията с кока-кола. Несъзнателно очакваше да чуе издрънчаването на брачната й халка, но миналия месец най-сетне се бе заставила да я свали. Джиджи вдигна глава и се взря в нея. Не след дълго щеше да се превърне в истинска красавица, но Шугар Бет от все сърце се надяваше, че това няма да се случи твърде скоро. Ранно разцъфналата красота пречеше на формирането на характера.

Тя пое дълбоко дъх на пресекулки, опитвайки се да измисли какво да каже на Джиджи, как да я убеди.

— Може би е време да съставиш план за живота си. Наистина амбициозен план. И да не отстъпваш от него. Дори да си решила да станеш президент на Съединените щати. Навярно с годините планът ти ще се променя, но това може да е за добро, защото, докато се подготвяш за една цел, ще научаваш неща, които ще ти помогнат да постигнеш следващата. Точно това означава истинската сила — не да си губиш времето със скандали и да се държиш зле с околните само защото те е страх какво може да каже някой зад гърба ти. — Шугар Бет остана смаяна от неочаквания си пристъп на гняв. Защо Диди не й бе казала същото, когато тя беше на тринайсет? Но майка й бе неспособна да мисли отвъд границите на своя тесен мироглед.

Шугар Бет се облегна на стола. До съзнанието й достигаха истини, които до този момент не бе разбирала.

— Хората винаги се опитват да откраднат твоята власт и сила. Когато в живота ти върви, те казват, че всичко това е, защото си богата и родителите ти са важни клечки. Хората, на които не си безразлична, също ще пробват да откраднат силата ти, но ще го направят по различни начини. Когато се провалиш в нещо, те ще се опитат да те утешат, като ти кажат, че никой не е съвършен и не бива толкова да се измъчваш и да си толкова взискателна към себе си. Те може да ти кажат, че не си струва да се тормозиш заради слабата ти оценка по математика, защото математиката е трудна за момичетата. Или ще те убеждават да не се притесняваш от несправедливостта на този свят, защото ти не можеш да победиш цялото зло. И дори да ти мислят доброто, по този начин те ще те принизяват. — Нещо в гърдите я стегна и тя си пое дълбоко дъх. — Единственият начин да запазиш силата си е да се научиш да поемаш отговорност и да признаеш, когато си сгрешила, и да отстояваш своето, когато си уверена в правотата си.

— А как ще разбереш разликата?

Шугар Бет сви рамене.

— Тъкмо в това е тайната на живота. Всеки трябва сам да я разбере.

— А ти? Разбрала ли си я?

Само една тринайсетгодишна хлапачка можеше да зададе подобен въпрос.

— Още не. Но се опитвам.

Джиджи кимна, сякаш обмисляше казаното, после подпря лакътя си на масата.

— Хайде сега да поговорим за секс.

Шугар Бет нямаше намерение да се въвлича в подобна дискусия, но се зарадва на смяната на темата.

— Кафето е готово — възкликна и скочи от масата.

— Искам да попитам как разбираш кога си готов за секс?

Шугар Бет си спомни за омачканите чаршафи в спалнята на горния етаж.

— Ако не е много спешно, както искрено се надявам, защо да не отложим този разговор за друг път?

— Добре. — Доволната усмивка на Джиджи събуди подозренията на Шугар Бет, че племенницата й приема тази уговорка като покана за следващо посещение. — А сега може ли да се заемем с гримирането?

— Добре.

Главоболието на Шугар Бет намаля, докато експериментираха със съдържанието на козметичния й несесер. Говориха за това, как да не се размазва спиралата, как да се сдобиеш със сила, какви цели да си поставяш. От време на време Шугар Бет се чувстваше като лицемерка, но не през цялото време и докато очертаваше с молив очите на Джиджи, се питаше дали най-сетне не е придобила поне малко мъдрост, която да предаде на следващото поколение.

Джиджи бе казала, че родителите й ще се върнат около четири, и малко преди три и половина тя неохотно се запъти към вратата.

— Не е нужно да ме изпращаш — промърмори момичето, когато Шугар Бет я последва навън, оставяйки вътре нещастния Гордън. — Не съм малка.

— Няма да се катериш по онова перило, освен ако не съм там, за да съм сигурна, че ще се качиш горе невредима.

— Сякаш е кой знае какво.

— Сарказмът краде силата ти.

— Ти си саркастична.

— Тъкмо заради това ти го казах, зная го от личен опит.

Джиджи се изкиска.

Шугар Бет й се усмихна.

— Никой от нас не остава на едно място, скъпа. Всички вървим напред. И можеш да ми вярваш, когато ти казвам, че на мен ми се е налагало да се трудя по-упорито от повечето.

— Мисля, че си свършила страхотна работа.

Шугар Бет не би трябвало да се чувства толкова горда от похвалите на едно тринайсетгодишно момиче, но при все това й стана мило и хубаво на душата.

Когато наближиха къщата на Галантайн, тя се скри сред малката горичка от едната страна на шосето, за да може да наблюдава как Джиджи се катери по перилото. Преди да стигне до горе, момичето започна да прави лудории — накланяше се назад и размахваше ръце и крака, нарочно опитвайки се да докара инфаркт на леля си. Трябваше да й се признае, че се справяше доста добре. Шугар Бет насила прекрати забавлението, като се обърна.

Изпука клонка. Някой се движеше сред дърветата пред нея. Докато се опомни, Райън изникна отпреде й.

Изглеждаше не по-малко смаян от нея да я види и не особено щастлив от срещата. Беше облечен в тъмносиньо спортно сако, светлосиня риза и вратовръзка в пастелни тонове — облекло, което според нея никой, освен Колин, не би избрал за разходка в гората.

— Шугар Бет? Какво…

Главата му подскочи, когато зърна Джиджи да изпълнява акробатичните си номера на стълба на терасата.

— Джиджи! — Той хукна към къщата. — Слизай веднага от там!

Джиджи се вкопчи в стълба. Дори от толкова голямо разстояние Шугар Бет виждаше ужаса, изписан върху лицето на племенницата й. За частица от секундата си припомни чувството да изпиташ неодобрението на баща си. Джиджи се спусна предпазливо по перилото, колкото може по-бавно, но явно недостатъчно бавно, за да охлади гнева на баща си, защото веднага щом краката й докоснаха земята, той я сграбчи за ръката и леко я разтърси. Шугар Бет инстинктивно изтича напред, но когато стигна при тях, той вече я бе пуснал.

— Какво правиш навън? Къде си била? Двамата с майка ти те търсихме навсякъде.

— Излязох да се поразходя — процеди Джиджи през упорито стиснатите си устни. — А вие трябваше да се върнете чак след половин час.

— Тръгнахме си по-рано от приема, а ти не биваше да излизаш от къщата.

— Задушавах се! — извика тя с целия трагизъм на героиня от сапунен сериал.

Райън се извърна към Шугар Бет с гневно изражение.

— Не зная каква игра играеш, но не желая никога повече да те виждам близо до дъщеря ми.

Не биваше да боли толкова силно, но това беше Райън, момчето, с което заедно бяха гледали „Скуби Ду“.

— Шугар Бет не е направила нищо! — възкликна Джиджи. — Случайно я срещнах, докато се разхождах. Наистина случайно. Дори не сме говорили. Аз дори не я познавам.

Беше минало доста дълго време, откакто някой се бе опитал да я защити с такава страст, и Шугар Бет бе трогната.

— Боя се, че нашата малка тайна е разкрита — усмихна се тя кисело.

— Не, не е! Това…

— Райън? — Уини изскочи през предната врата на къщата. Също като съпруга си, тя бе официално облечена, но косата й бе разрошена, а изражението — напрегнато. — Райън, какво… — поде тя и застина. Погледът й прескачаше от дъщеря й към Шугар Бет и съпруга й.

— Влизай веднага вътре! — рязко нареди той на Джиджи.

Но момичето извърши огромна грешка, на която само едно тринайсетгодишно хлапе бе способно, и вместо да се подчини, се заинати.

— Нищо не съм направила!

Лицето на Райън почервеня от гняв, а Шугар Бет пристъпи припряно напред.

— Джиджи…

— Влизай вътре! — изрева той. — Отивай в стаята си и не излизай от там, чуваш ли ме!

Джиджи се извърна към родителите си, стиснала ръце в юмруци, с очи, плувнали в сълзи.

— Знаех си, че ще стане така! Вие крадете силата ми! Точно както каза Шугар Бет!

О, господи… Шугар Бет потръпна.

Уини беше бледа като платно, а Райън — бесен, но Джиджи още не бе приключила.

— Няма да ви го позволя! Няма да позволя на никого да открадне силата ми!

Юмрукът на Райън разцепи въздуха.

— Влизай веднага вътре!

Джиджи стрелна с умоляващ поглед леля си, но Шугар Бет остана мълчалива. Знаеше, че каквото и да каже, само ще стане по-лошо.

Джиджи закрачи ядосано към входната врата. След миг Шугар Бет чу как тя оглушително се затръшна. И на нея също й се искаше час по-скоро да се прибере в стаята си. Стегна се, за да посрещне атаката на Уини, но тя се бе вторачила в Райън, който гледаше Шугар Бет, сякаш я мразеше.

— Тя е още дете — рече той. — Как можа да го направиш? Много добре знаеш, че не желаем да я приближаваш.

Джиджи и без това здравата бе загазила и на Шугар Бет сърце не й даваше да я издаде.

— Тя ми е племенница. Беше ми любопитно да я опозная.

Уини се отърси от вцепенението си.

— Да не си посмяла никога повече да я приближиш. Ясно ли е? Няма да го позволя.

Шугар Бет не й обърна внимание, а се извърна към Райън.

— И какво точно си мислиш, че мога да й причиня?

— Не желаем да го разберем.

— Не можеш да я предпазиш от живота.

— Но можем да я предпазим от теб.

Шугар Бет не можеше да понесе подобно морално самодоволство и избухна.

— Е, закъснели сте. Аз вече й разказах всичко, което зная. Как да пуши трева. Как да краде пари от портфейла на баща си. Как да се чука с приятеля си на задната седалка на камарото. — Последното беше удар под кръста и Шугар Бет се засрами от себе си. Или поне скоро щеше да се засрами. — Вървете по дяволите и двамата!

Уини наблюдаваше вцепенено как Шугар Бет се отдалечава от тях с типичната си чувствена грациозност. Паниката в нея се надигаше с всяка секунда. Ами ако Шугар Бет й откраднеше всичко? И съпруга, и дъщерята?

— Ако не си бяхме тръгнали по-рано от приема… — Райън замлъкна. — Готов съм да се закълна, че всичко е работа на Джиджи. Тя от седмици разпитва за Шугар Бет.

Той отново защитаваше някогашната си любовница. С натежало от болка сърце Уини се извърна и се запъти към къщата. Когато се качи горе, се разигра напълно предсказуема сцена с Джиджи. Дъщеря й се бе свила в ъгъла на стаята си, притиснала към гърдите си изцапана с мастило възглавница на „Лора Ашли“.

— Имах нужда от някой, с който да си поговоря — нахвърли се момичето върху майка си. — Шугар Бет ме изслуша. Тя ме разбира!

— Аз съм твоя майка, Джиджи. Аз също те разбирам. Винаги когато пожелаеш, можеш да говориш с мен.

— Не, не мога! Ти искаш всичко да бъде по твоему.

Уини се стъписа. Кое беше това демонично дете, вселило се в тялото на скъпоценната й дъщеря?

— Това не е вярно.

— Поне татко понякога ме изслушва!

— Не става дума за майка ти, а за теб — намеси се Райън. — И днес ти се отказа от нещо много ценно. Лиши се от нашето доверие.

Джиджи пъхна възглавницата под брадичката си.

— Защо не помислиш върху това? — продължи той, а пръстите му обвиха ръката на Уини. — И за това, колко време ще ти е нужно, за да си го върнеш.

Изведе Уини от стаята и затвори вратата. Двамата чуха скърцането на матрака, последвано от риданията на Джиджи. Тя беше любимото момиче на татко и той се поколеба за миг.

— Остави я — рече Уини. — Има нужда от време, за да помисли.

Слязоха заедно по стълбите и влязоха в гостната. Уини имаше чувството, че всеки миг ще повърне. Райън захвърли спортното сако и разхлаби вратовръзката си.

— Рано или късно, ще си върнем дъщерята — заяви, но не прозвуча много убедено.

От горния етаж, от стаята на Джиджи, се разнесе грохотът на рапа. Уини започна да събира страниците на неделния вестник, които той бе разпръснал навсякъде.

— Кога се превърнах в неин враг? Нямам представа. Една сутрин се събудих и вече бях от другата страна.

— Не става дума за теб, а за нея.

— Не ми се струва така.

Той разкопча яката си и се свлече в тъмночервеното кожено кресло, купено от нея на една разпродажба на семейно имение.

— Трябваше да се досетя, че тя ще намери начин да се срещне с Шугар Бет. Имаше достатъчно признаци.

— Какво искаш да кажеш?

— Джиджи задаваше много въпроси. Забраних й да се вижда с нея, но тя е толкова твърдоглава. Все едно да размахаш червено пред бик.

— На мен нищо не си ми казал.

— Ти не си много разумна, когато става дума за Шугар Бет.

— А ти си, така ли?

Той се надигна от креслото.

— Не започвай отново.

— Защо не? Сам виждаш, че нещата не се оправят, когато ги замитаме под килима.

— Ти не си на себе си.

— Не ми пука. Писна ми от всичко това.

Устните му се свиха в тънка линия.

— А ти знаеш ли на мен от какво ми писна? Писна ми да стъпвам на пръсти край теб, да се страхувам, че ще кажа нещо, което ще се изтълкува погрешно и ще нарани деликатните ти чувства.

— Тогава не го прави.

Върху челюстта му заигра мускул. Той се протегна към дистанционното.

— Трябва да се успокоиш и да се вземеш в ръце.

Тя изби дистанционното от ръцете му и то се плъзна по килима. Очите му се разшириха от изумление. Уини се извърна към съпруга си.

— А ти трябва най-после да си честен! Ако толкова отчаяно желаеш Шугар Бет, върви при нея!

Райън окончателно се слиса.

— Това ли си мислиш за мен?

— Уморих се да се преструвам.

— От четиринайсет години съм ти напълно верен.

— Ей сега ще ти връча медал.

— Аз се ожених за теб, по дяволите! Знаех, че забременя нарочно, но нито веднъж не те упрекнах!

— Не би го направил. Ти си прекалено порядъчен, за да го сториш. Аз съм измамницата.

— Ти го каза, не аз.

— Защото на теб никога не ти достигна смелост.

— Да не си посмяла да ме упрекваш за това. Съзнанието ти за собствената ти вина те кара да реагираш прекалено остро. Проблемът е твой, Уини, не мой.

Гневът й се замени с отчаяние. Тя се отпусна на ръба на дивана.

— Видяхте те как я гледаше миналата вечер.

— Това, което си видяла, е единствено плод на твоето въображение. Станала си параноичка.

Уини изведнъж усети, че я обхваща някакво неестествено спокойствие. Ръцете й се отпуснаха безсилно в скута и тя сплете пръсти.

— Аз ревнувам. Ревнувам толкова силно, че не мога да мисля разумно. Но не съм параноичка. След всичките тези години ти все още не си я забравил.

— Това са глупости. За бога, аз се ожених за теб.

— Нямаше да го направиш, ако не бях забременяла.

Колебанието му продължи малко повече, отколкото трябваше.

— Разбира се, че щях да се оженя.

Болката я преряза като нож.

— Щях да се оженя — повтори Райън, сякаш се опитваше да убеди себе си.

Уини си пое дълбоко дъх.

— Вече не зная коя съм. Може би никога не съм го знаела. Зная единствено, че се изтощих до смърт, опитвайки се да бъда достойна за теб.

— Всичко това са празни приказки.

— Не мисля така. — Тя се изправи и огледа антиките, които бе събрала. Обичаше тази стая, тази къща. Обичаше да бъде заобиколена от предмети, навяващи за миналото. — За известно време ще се преместя в апартамента над магазина. — Собственият й глас идваше сякаш някак отдалече. Не го бе планирала, дори не си го бе помисляла до този момент. Но идеята я мамеше като сенчеста гора.

— Никъде няма да ходиш. — В гласа му прозвуча ниска, опасна нотка, каквато никога не бе чувала.

— И двамата се нуждаем от време.

— Ти се нуждаеш от семеен консултант, не от време.

— Зная, че изпитваш гняв.

— Това, което изпитвам в момента, не е точно гняв. Какво според теб трябва кажа на Джиджи? Че майка й си е стегнала багажа и си е тръгнала?

— Не зная какво ще й кажеш.

— Значи, просто оставяш цялата работа на мен, така ли?

— Да — прошепна тя. — Да, точно така. За пръв път в живота ни оставям всичко на теб. — Стана от дивана и пристъпи към вратата.

— Да не си посмяла да си тръгнеш от тази къща, Уини! Говоря сериозно. Ако си тръгнеш, последствията никак няма да ти харесат.

Тя се направи, че не го е чула.