Сюзън Елизабет Филипс
Сладки мечти (24)

23

„Те всичките са луди, всички до една — заяви Рупърт убедено.“

Джорджет Хейър, „Дяволският клуб“

Ярките цветове на азалията и разцъфналият кучешки дрян възвестиха идването на април. Северен Мисисипи никога не е бил по-красив, ала Шугар Бет се чувстваше нещастна. Сякаш живееше в преддверието на ада и единствената й утеха бе, че никаква фирма за превозване на багаж не се бе появила, за да прибере вещите на Колин. Понякога успяваше да се убеди, че той просто се опитва да я манипулира и скоро ще се върне. Но седмиците минаваха и тя започна да вярва, че той ще удържи на думата си.

Две седмици, след като Колин бе заминал, в дома й се появи Райън с новината, че той най-после се бе обадил.

— Наел е къща, но не спомена къде. Работел по двайсет и четири часа в денонощието, за да завърши книгата си.

— Ами аз? Каза ли нещо за мен?

Райън сведе поглед и се зае да разглежда съсредоточено ключовете на колата си.

— Съжалявам, Шугар Бет. Каза, че още не желае да говори с теб. Може би, след като приключи с книгата. Заръча да престанеш да тормозиш редактора му. О… попита за Гордън.

Проклет чекиджия.

Той наистина я манипулираше! Вълна от праведно възмущение помете сълзите, които напоследък постоянно заплашваха да рукнат. Тя профуча покрай Райън и се отправи към „Лейкхаус“, където цяла вечер танцува с Къби Боумар.

Гневът й помогна да издържи през следващите две седмици. И тогава „Отражения“ излезе на пазара…

— В живота си не съм виждала подобно нещо! — ликуваше Джуъл. — Книгата излезе преди четири дни, а вече съм продала триста екземпляра.

— Ура — мрачно промърмори Шугар Бет.

Сю Ковнър надникна иззад рамото на Джуъл със злорадо изражение.

— Погледни го от добрата страна, Валънтайн, скъпа. Не всички имат щастието да бъдат обезсмъртени в голямата литература.

— Мисля, че много добре се справяш — побърза да се включи в разговора Мардж Дейли. — На твое място, кълна се, щях да избягам в Мексико. Макар че, като се замисля, не е достатъчно далеч, все е в Северна Америка.

Целият град направо си припадаше от смях.

Книгата незабавно се изстреля на върха на класацията на „Ню Йорк Таймс“, а в града цъфна репортер от „Ю Ес Ей Тудей“. Въпреки че в пресата започнаха да се появяват намеци за мистериозното изчезване на Колин, репортерът много повече се интересуваше от прототипите в „Отражения“. Демоничната Валънтайн беше на челно място в списъка му.

— Е, това е Шугар Бет Кеъри, която търсите — обяви Аманда Хигинс пет секунди след като репортерът пристигна в града. — Шугар Бет Кеъри Тарп Загурски Хупър.

— Навярно преди няколко години сте чели за нея в пресата — не остана по-назад съпругът й. — Тя беше сервитьорката, която се омъжи за петролния магнат Емът Хупър.

След двайсет и четири часа историята беше по страниците на вестниците и сега дори Тибет не беше достатъчно отдалечено място, където да се скрие.

В началото на май, месец след като Колин бе заминал, картината бе обявена на търг и музеят „Пол Гети“ я купи за малко повече от три милиона долара. При все че Джуъл и горгоните се постараха да отпразнуват достойно събитието с Шугар Бет, душата и сърцето й копнееха единствено за Колин. Само той от всички разбираше какво означава това за нея. Но фактът, че дори не си направи труда да се обади и да я поздрави, добави още една цепеница в тлеещата погребална клада на възмущението й.

Шугар Бет подписа всички документи за учредяването на фонд, обезпечаващ грижите за Дилайла, след което отлетя за Хюстън, за да прекара няколко дни със заварената си дъщеря и да се погрижи за други делови въпроси. „Отражения“ я гледаше от витрината на всяка книжарница, покрай която минаваше. Тя се поглези, като посети най-добрия салон за красота в града, след това опустоши магазините, но нито новите руси кичури в косата й, нито обувките на „Джими Чу“ успяха да повдигнат духа й.

Тя се върна в Париш един вторник късно вечерта, шест седмици след дезертирането на Колин, уморена, с очи, плувнали в сълзи. Тъкмо протягаше ръка, за да изключи нощната лампа, когато телефонът иззвъня и тя чу познатия властен глас:

— Къде, по дяволите, беше през последните три дни?

Краката й тутакси се подкосиха.

— Колин?

— Може ли да зная кой друг мъж ще ти звъни посред нощ?

Всички думи, които смяташе да му каже, излетяха от главата й.

— Копеле такова!

— Май се обаждам в неподходящ момент, а?

— Ти, гадно манипулативно копеле!

И натрупаният гняв и обидата се изляха като порой. Тя крещя и руга, докато не пресипна, но когато най-сетне започна да се успокоява, той само отбеляза снизходително: „Хайде, стига, любов моя“, което отново я взриви.

— Не съм ти никаква любов! Нищо не съм ти! Ти ме изостави, тъп английски мерзавецо, и аз никога няма да ти го простя. Но се радвам, че се измете оттук, така че никога да не ми се налага да гледам грозната ти физиономия. И знаеш ли какво? Когато ти казах, че те обичам, това беше само една голяма шега. Чу ли? През цялото време ти се подигравах зад гърба. Не те обичам! Цялата работа беше една голяма, тлъста шега!

— Съжалявам да го чуя — отвърна той с мил и спокоен тон. — Но тъй като моята любов ще стигне и за двамата, не съм особено притеснен. Наистина е срамно, че толкова много ми липсваш.

Това малко я укроти.

Шугар Бет стана от леглото и седна с кръстосани крака на килима до Гордън, който се бе сврял под леглото по време на огнената й тирада, а сега изпълзя обратно и отпусна глава в скута й. Сълзите отново запариха в очите й, но тя пое няколко пъти дълбоко въздух — Колин не биваше да разбере, че изчезването му я бе превърнало в истинска лейка.

— Как можа да заминеш?

— Ранен звяр и тям подобни глупости, с които са пълни романите. — Тонът му отново бе надменен, леко скучаещ, но тя го познаваше твърде добре, за да я заблуди. Беше го наранила, при това навярно много повече, отколкото той нея. Наведе се и изтри очи в ушите на Гордън.

— Не исках да ти причиня болка. Знаеш, че не исках.

— Фактът, че беше по-силно от теб, прави цялата история още по-болезнена — изрече той със същия отегчен, преситен тон на английски благородник.

— Ти беше прав — отрони тя с нещастен тъничък гласец. — Не дадох шанс на двама ни. Осъзнах го веднага след като замина.

— Разбира се, че бях прав.

— А не може ли да се върнеш?

— При какви условия?

— Това не са делови преговори.

— Просто за да си изясним нещата.

— Аз те обичам — заяви тя. — Нима не е достатъчно ясно? Но трябва да го обсъдим лично, а не по телефона. Къде си?

— Колкото до това… още не съм готов да ти кажа.

Шугар Бет се изпъна.

— Тогава защо се обаждаш? Какво искаш?

— Искам сърцето ти, мила моя.

— Имаш го. Не го ли знаеш?

— И твоята смелост.

Тя прехапа устна.

— Колкото до смелостта, не ми е много лесно. Няма да стане изведнъж, но постепенно ще се сдобия с кураж. Не искам да те загубя. Още не съм го обмислила изцяло, но ми се струва, че Париш може да понесе още един скандал и да прости на двама души, които се обичат, да поживеят известно време заедно без брак, не смяташ ли?

Последва кратка пауза.

— Това ли искаш? Да се върна и да заживеем заедно без брак?

— Зная, че това е важна стъпка, но се уморих да се страхувам, нямаш представа колко, и съм готова да предприема тази стъпка, ако и ти го искаш.

— Разбирам.

— Ти спомена за сериозно обвързване. За мен… за мен е чест, Колин. Зная, че за теб е не по-малко трудно, отколкото за мен. Това би могло да е началото. — Той не каза нищо и тя се запита дали не е избързала прекалено. — Но ако не си готов да живеем заедно, ще те разбера. Забрави за сериозното обвързване, наистина е твърде рано. Аз ще се върна в пристройката за карети, за да не се чувстваш притиснат. Няма да те притеснявам, нито да ти се натрапвам. Зная как се чувстваш. Можеш да имаш колкото време искаш, за да решиш. Само се върни.

Тя зачака.

— Колин?

— Ти все още не разбираш, мила моя.

Шугар Бет усети, че от нерви започва да се поти.

— Да разбера какво?

— Ще се върна в деня на нашата сватба. Нито секунда по-рано.

— В деня на нашата сватба?!

Тя скочи на крака. Гордън отново се мушна под леглото.

— Сигурен съм, че Уини и горгоните с огромна радост ще ти помогнат за приготовленията, а Райън ще се заеме с документите.

— Не говориш сериозно.

— О, напълно сериозен съм.

— Можем да се сгодим. — Тя закрачи развълнувано из стаята. — След като поживеем известно време заедно. Но няма да се хвърляме презглава в прибързан брак. Още не сме готови.

— Боя се, че трябва да затварям, Шугар Бет. Чака ме доста работа. Поздравления за продажбата на картината. Искаше ми се заедно да го отпразнуваме.

— Да не си посмял да затвориш телефона! Да не би да ми казваш, че ще се върнеш едва когато се съглася да се омъжа за теб?

— Разбира се, че не. Това ще ти даде твърде голяма свобода да шикалкавиш. Заявявам ти най-сериозно, че ще се върна едва когато застанеш пред олтара в църквата, заобиколена от всичките ни приятели като свидетели.

— Но това е абсурдно! — избухна Шугар Бет и изрита едно списание, изпречило се пред очите й. — Това не е една от книгите ти, Колин. Това е реалният живот. Хората не правят такива неща.

— Но ние не сме обикновени хора, нали?

Тя почувства, че се задушава, и се свлече в едно кресло.

— Използвай мозъка си. Нито един от двама ни не може да си позволи още една грешка. Трябва да сме напълно сигурни, че сме един за друг.

— Аз отдавна съм сигурен. И безумно те обичам.

Шугар Бет стисна до болка слушалката.

— Върни се у дома, Колин. Сега.

— И отново да се оставя на милостта ти? Не съм такъв глупак.

— И как ще уредим всичко това?

— В църквата, пред свещеника. Да или не? Ти решаваш.

Тя отново скочи на крака.

— В такъв случай — не!

От другия край на линията се разнесе отегчена въздишка.

— За твое щастие, съм готов да проявя търпение още ден-два, което е поредното безспорно доказателство за дълбочината на чувствата ми към теб.

— Престани да говориш като превзет пуяк!

— От време на време ще се обаждам на Райън. Но — и сега слушай внимателно, мила моя — няма да ти се обадя отново. Ако беше трезвомислеща жена, аз, разбира се, щях да се държа много по-разумно, но след като си напълно откачена, това е единственият начин.

— Планирал си го от самото начало, нали?

— Нека кажем, че ти не си от жените, които може да бъдат пуснати да се развяват на свобода.

Тя стисна свободната си ръка в юмрук.

— Колин, моля те. Имаме шанс за съвместно бъдеще. Не го погубвай с неразумни искания.

— Как бих могъл да го погубя, когато ти и сама се справяш чудесно със задачата?

— Бременна съм! Трябва незабавно да се върнеш, за да се погрижиш за мен.

— Не, любов моя, не си бременна и аз няма да позволя да ме манипулираш. И тъй като разговорът ми досади до смърт, затварям. Обичам те с цялото си сърце и… плачеш ли, скъпа?

— Да — подсмръкна Шугар Бет. — И това май е единственото, което правя, откакто си заминал.

— Наистина ли?

— Боя се, че е така.

— Прекрасно.

И това беше всичко.

 

 

Няколко часа Шугар Бет обикаля гневно из къщата, поплака още и изяде две купи с овесена каша. На следващата сутрин се събуди още по-бясна, грабна телефона и нае Брус Клайман, първото гадже на Ейми и най-добрият строителен предприемач в града. Възложи му да се заеме с ремонта на изоставената гара. Повече нищо не дължеше на Колин. Веднага след това се обади на Джуъл.

— Спомняш ли си, когато ти разказвах за мечтата си да превърна част от старата гара в детска книжарница?

— Няма как да го забравя. Тогава ти казах, че наистина би трябвало да се заемеш с това. Ти си тази, която се изплаши и се отказа, помниш ли? Заяви, че заради Колин не можеш да се заемеш с нещо трайно тук.

— Това вече не е проблем, тъй като официално скъсах с него и двамата нямаме нищо общо. Мразя го завинаги. Надявам се, че беше сериозна, когато каза, че искаш да станем партньори.

Шугар Бет отдалечи слушалката от ухото си, за да не оглушее от радостните писъци на Джуъл.

Взе си душ, облече новите си оранжеви панталони капри, бяла блузка без ръкави, обу сандали и се обади на Уини, за да й съобщи последната новина. После се запъти към гарата за срещата с Брус. Огледаха постройката, договориха в общи линии какво трябва да се направи, след което Шугар Бет отиде да се види с Джуъл и да обсъдят условията на съдружието им. Остатъкът от деня посвети на Чарли, когото най-безцеремонно отмъкна от бавачката и го заведе в парка. После се отби в „Съкровища от вчера“ малко преди Уини да затвори.

— Джуъл се тревожи за теб — посрещна я сестра й, когато Шугар Бет влезе в магазина. — Току-що говорих с нея по телефона и тя се кълне, че си отказала шоколадова бисквита. Смята, че веднага трябва да свикам извънреден съвет на клуб „Горгоните“, за да се вземат спешни мерки.

— Джуъл да не си пъха носа в делата на горгоните — скастри я Шугар Бет вкиснато. — Тя ми се изсмя в лицето, когато й казах колко много искаме да стане една от нас.

— Не го приемай като лична обида.

— Как да не се обиждам? Тя ми е най-близката приятелка, след теб, разбира се, да не говорим за това, че скоро ще станем делови партньори. И шегите й не са и наполовина толкова забавни, колкото си въобразява. Заяви, че присъединяването към горгоните било първата стъпка към това, да се накипри в кринолин и да се разхожда с чадърче по моравата на „Френчманс Брайд“, бъбрейки празни приказки, докато кокетничи с кавалерите.

— Не става дума за Джуъл, а за теб — въздъхна Уини.

Шугар Бет се отпусна върху един дъбов стол в рустикален стил. Емоциите от последните дни най-после си казваха думата.

— Само защото човек разбира нещо за себе си, това не означава, че може да го поправи или промени.

— Предполагам, че сега вече говорим за теб.

— Да вземем следния пример: жена, която винаги е била с наднормено тегло. Тя отлично знае какво трябва да стори, за да отслабне с няколко килограма, ала това не означава, че ще го направи, нали?

— Права си.

Шугар Бет притисна длан към корема си.

— Наречи ме луда, но четвърта разходка до олтара не ми изглежда най-подходящият начин да поправя това, което е счупено в мен.

— Освен ако счупеното вече не е поправено.

— Само при мисълта за това ми прилошава. Трябва да вървя.

Грабна чантата си, целуна Уини по бузата и излезе от магазина.

Когато се озова на тротоара, жегата бе започнала да намалява и тя надяна новите си слънчеви очила — супермодни, тип авиаторски. Един мъж, когото не познаваше, се препъна, докато извиваше врат, за да я зяпа, ала Шугар Бет бе твърде уморена, за да оцени вниманието му.

Гордън я приветства на прага. След заминаването на Колин той почти не се отделяше от нея и сега тя се отпусна върху теракотения под, за да го погали, но той — като истинско дете на разделени родители — бе твърде потиснат, за да се заиграе с нея. Стигнаха му сили единствено да се обърне по гръб и да й предостави корема си, за да го почеше. След като утеши разстроеното куче, Шугар Бет отиде в кухнята, грабна една кофичка с кисело мляко с ягоди и закрачи нервно. Накрая се излегна на дивана в остъклената стая, но след няколко часа сън скочи стреснато и отново започна да кръстосва наоколо.

С напредването на вечерта възбудата й се засили. В единайсет часа бе достигнала до такова състояние, че повече не можеше да издържа, изскочи навън и закрачи решително надолу по улицата към дома на Уини. Когато стигна, затропа по вратата.

Сестра й отвори, по горнище на пижама, с разрошена коса и издайническа червенина по бузата от мъжка брада. Шугар Бет нахлу вътре.

— Вие двамата не можете ли да прекарате поне една вечер в спокоен разговор, като нормални хора?

— Не си изкарвай върху мен сексуалната неудовлетвореност. Сега пък какво има?

— Трябва да говоря с Райън.

— Той спи.

— Няма да е за дълго. — Шугар Бет профуча покрай нея и се втурна нагоре по стълбите.

Уини я последва, като не спираше да мърмори, че човек няма спокойствие в собствения си дом.

Райън лежеше по корем, навярно гол, макар че от кръста надолу беше покрит с тънка синя завивка, така че не можеше да бъде сигурна. Разтърси го по рамото.

— Събуди се!

Той се претърколи по гръб, чаршафът се усука около него, примигна сънено и погледна покрай Шугар Бет към съпругата си, която бе скръстила ръце пред гърдите.

— Тя е твоето старо гадже — процеди гневно Уини. — Аз почти не я познавам.

Шугар Бет бе започнала да трепери, но снижи глас, за да не събуди Джиджи.

— Чуй ме, Райън Галантайн. Когато онова копеле ти се обади, му кажи, че той спечели този рунд. Ще се омъжа за него. Но мразя да ме изнудват, затова му предай още, че възнамерявам да отровя остатъка от живота му, разбра ли?

Райън се надигна и се облегна на възглавниците. Въпреки сънения си вид, очите му блестяха насмешливо.

— Не се шегувам — не се предаваше Шугар Бет. — Ако толкова силно иска да се ожени, ще изпълня желанието му, но да се подготви за сериозни последствия — завърши тя, завъртя се на пети, мина с решителна стъпка покрай Уини, спусна се по стълбите и излезе на улицата.

Райън погледна към жена си.

— Двамата са си лика-прилика.

 

 

Шугар Бет отказа да участва в подготовката на сватбата, като заяви, че иска скромна церемония — да присъстват само Джиджи, Райън и Уини като кума. И никой друг, нито дори Джуъл и горгоните.

Но доколкото зависеше от Уини, това нямаше да го бъде. Тя събра всички горгони, без Шугар Бет, и дори убеди и Джуъл да присъства на сбирката. Тъй като Лий Ан не можа да осигури детегледачка, срещата се състоя около кухненската й маса. Щом се настаниха, Уини извади жълт бележник и заговори по същество.

— Ще трябва сами да организираме всичко. За щастие, Колин ни е предоставил пълна свобода на действие и неограничен бюджет. Казал на Райън, че иска церемонията да се състои най-късно следващата събота, което ни дава десет дни за подготовка. Той се страхува, че тя ще изчезне, ако чакаме по-дълго.

— Утре ще кажа във видеотеката да скрият всички дискове на „Булката беглец“ — обади се Мерилин. — Не е нужно да й даваме допълнителни идеи.

— Ако Колин толкова го е страх да не избяга, защо не се върне и не се погрижи сам за това? — попита Хайди.

Уини заби поглед в жълтия бележник, за да не срещне погледите им.

— Той каза, че първо трябвало да довърши книгата си.

Това предизвика всеобщо възмущение.

— Мисля, че тя би трябвало да е малко по-важна от довършването на някаква си книга — изсумтя Мерилин.

— Никога не съм разбирала този човек.

— Надявам се Шугар Бет да не разбере колко назад е в списъка му с приоритети.

— Всички знаете колко саркастичен е Колин — опита се да го защити Джуъл. — Може би Райън нещо не е доразбрал.

Ала усещането за някаква неловкост помрачи общото настроение.

 

 

Пренебрегвайки желанието на Шугар Бет, Уини реши церемонията да се състои в събота вечерта в презвитерианската църква и да бъде последвана от прием под голяма шатра на поляната пред „Френчманс Брайд“. Тъй като нямаше време да се изпратят официални покани, Джуъл и горгоните се обадиха на всички, за които се сетиха, и когато свършиха, броят на гостите достигна триста. Когато разбра, Шугар Бет се разбесня до небесата. Уини я скастри да млъкне и й нареди да се заеме с търсенето на сватбена рокля.

Райън уреди разрешителното за брак, а Лий Ан завлече Шугар Бет в лабораторията, за да си направи кръвните изследвания. Шугар Бет нямаше представа как се подготвя Колин за сватбата и дали е изпълнил това, което се иска от него, но бе твърде заета със собствените си мъки и неволи, за да мисли и за него.

В петък сутринта, един ден преди сватбата, във „Френчманс Брайд“ пристигнаха бригада работници, за да издигнат шатрата за приема, а скоро след това се появи и камион под наем, натоварен с маси и столове. Шугар Бет си надяна слушалки на ушите, за да не чува шума, и прекара целия ден с Гордън. Докато го галеше и почесваше, обмисляше плановете си за книжарницата, а в ушите й гърмяха парчетата на групата „Пърл Джем“^[1].

Нямаше време да се организира празненство в дома на младоженката, нито моминско парти, което не беше проблем, защото Шугар Бет нямаше да присъства на нито едно от двете. Вечерта преди сватбата Уини се опита да я убеди да пренощува в стаята за гости в дома й, ала тя отказа да напусне „Френчманс Брайд“. Това принуди Уини да пусне в ход алтернативния си план и в петък в шест вечерта Джиджи цъфна на прага с три големи пици, съпроводена от Гуен Лу, Джилиан Грейнджър, Сачи Пател и Джени Бери.

— Мама каза, че можем да пренощуваме тук. Всички искат да чуят теорията ти за женската сила. Освен това ще те помоля да покажеш на Джени как да си гримира очите.

Шугар Бет грабна ядосано телефона и се обади на Уини.

— Дотам ли го докарах? Да ме пазят тринайсетгодишни хлапета?

— Ти си малко нервна — отвърна Уини. — Реших, че се нуждаеш от малко разсейване.

— Малко нервна? Ако става дума за нерви, съм стигнала до най-високата степен по скалата на Рихтер за нерви! Всичко това е заговор. Последната част от неговия план да ми отмъсти. Аз ще мина по пътеката до олтара, а той няма да е там. Възнамерява да ме зареже пред олтара. Казвам ти, утре Колин няма да се появи.

— Няма смисъл да те зарязва пред олтара — изтъкна Уини. — Той вече те закопа с издаването на „Отражения“.

Шугар Бет тресна телефона.

* * *

Уини се оказа права за едно: не можеш да затъваш в дебрите на мрачното настроение в къща, пълна с тринайсетгодишни хлапачки, които не те оставят на мира. Новите приятелки на Джиджи бяха сковани и непохватни, но в същото време много мили и забавни. Може би някой ден горгоните щяха да учредят младежка секция към клуба.

През нощта спа лошо и стана много преди момичетата да се събудят. Слезе долу облечена в стари шорти и една от работните ризи на Колин. Косата й висеше на сплъстени кичури, а върху бузата й имаше отпечатък от ръба на възглавницата. Денят на сватбата й. Поредната.

След като пусна Гордън навън и изхвърли кутиите от пица, Шугар Бет се настани с мрачно изражение до кухненския плот. Отдавна не си беше бръснала краката, ноктите й бяха изпочупени, не си беше записала час при фризьора и в момента копнееше единствено да се върне в леглото и да се завие през глава. Затова, когато пусна Гордън обратно в къщата, направи точно това.

Няколко часа по-късно Уини събуди всички. Тя се понесе като вихър из къщата, преливаща от престорено оживление и вбесяващи поучения. Шугар Бет се нахвърли на бурканчето с фъстъчено масло, но побърза да го остави, защото стомахът й се разбунтува при мисълта за храна.

Райън заведе момичетата в закусвалнята на Дени за късна закуска, а после ги откара по домове им, за да се облекат за церемонията. Преди да си тръгне, Джиджи прегърна леля си.

— Не се тревожи. Ще можеш да прилагаш силата си дори след като се омъжиш. Вземи пример от мама.

И слиса Уини, като прегърна и нея.

След този неочакван подарък на Уини сякаш й поникнаха криле.

— Какво става с роклята ти? Обеща да се погрижиш за това. Зная, че се е наложило да си купиш нещо готово, но ти, както винаги, ще изглеждаш безсрамно красива, каквото и да облечеш.

— Имам рокля — промърмори Шугар Бет — и съм я скрила там, където няма да я намериш.

— Но защо не мога да я видя?

— Защото е голяма шибана изненада, ето защо! Колин тук ли е?

Уини не посмя да срещне погледа й.

— Доколкото ми е известно, все още не е дошъл. Но Райън е говорил с него. Ще дойде.

— Да бе, как ли пък не! — Шугар Бет удари с юмрук по плота. — Казах ти, че нищо няма да излезе. Той няма да си покаже носа. Ето защо не исках да се кани целият град. Но кой да ме чуе?

— Разбира се, че ще дойде. Той те обича. А сега върви да си вземеш душ. Джанис Менкън ще дойде в четири, за да ти направи косата. В пет и половина трябва да си в църквата.

За миг защитните прегради на Шугар Бет паднаха.

— Кажи ми, че постъпвам правилно — промълви тя и погледна безпомощно сестра си.

— Убедена съм — отвърна Уини, но отново отбягна погледа й и Шугар Бет разбра, че съвсем не е убедена.

Шугар Бет отново издигна преградите. Взе си душ и избръсна краката си. След това позволи на Джанис Менкън да се развихри и резултатът беше сложна прическа, която приличаше на сватбена торта. Веднага щом Джанис си тръгна, тя я развали и сътвори нещо много по-просто, но по-изискано. Отказа да си сложи воал, а гримът й бе много дискретен — подчерта леко очите и мацна светлокафяв гланц върху устните. Познатите ритуали не можеха да я успокоят, а приятелките й от „Горгоните“, които влизаха и излизаха, за да я видят и поздравят, само засилваха напрежението и възбудата й.

Никоя от тях не бе виждала Колин, но всички бяха сигурни, че е някъде наоколо.

Младоженката реши, че колкото по-малко време остане в църквата, толкова по-добре, измъкна роклята, която бе скрила на тавана, и се облече в дрешника на Колин. Тъкмо нахлузваше обувките, когато се появиха Джуъл и Лий Ан, за да я откарат до църквата. Намръщиха се при вида на роклята.

— Няма да носиш това, нали? — попита Лий Ан, за да се увери.

— Омъжвам се за четвърти път — сряза я Шугар Бет. — Какво друго очакваше?

Джуъл й хвърли многозначителен поглед.

— Уини ни каза, че си в лошо настроение.

— Независимо от това изглеждаш прекрасно — примири се Лий Ан. — Повече от прекрасно. Колин ще получи удар.

— Някоя от вас виждала ли го е?

— Навярно е с Райън — смотолеви притеснено Джуъл.

— Или на път за Южна Америка.

Шугар Бет целуна Гордън и закрачи с твърда крачка към колата на Джуъл, потропвайки предизвикателно по тротоара с високите токчета на сандалите, украсени с мъниста.

Познатите миризми на стари псалтири, препарати за почистване и отдавна забравени шумни трапези я облъхнаха веднага щом влезе през задната врата на презвитерианската църква от червени тухли. Вътре я чакаше Уини, царствена и елегантна, в златист копринен тоалет. Очите й се присвиха недоволно, когато видя роклята на Шугар Бет, но мъдро реши да си премълчи.

— Кажи ми, че си видяла Колин — изсъска Шугар Бет, когато сестра й я побутна към малкото преддверие досами притвора.

— Райън отговаря за Колин.

— Значи не си го виждала.

— Нямах време да го търся. Имаше някакво объркване с музиката, цветята на олтара не бяха добре подбрани, а накрая цъфна Джиджи с клепачи, наплескани със сребристи сенки. Ти ли я научи на това? Всъщност няма значение. — Устните на Уини се извиха в закачлива усмивка. — Май забравихме за нещо старо и нещо взето назаем. Имаш нова рокля и сини очи, но се нуждаеш от останалото.

— Когато се омъжваш за четвърти път, започваш да губиш вяра в тези суеверия.

— Това е последният ти брак и традициите трябва да се спазват. — Бръкна в малката си чанта, украсена с мъниста, извади перлите на Диди и ги закопча около врата на Шугар Бет. — Не свиквай с тях. Ще си ги взема обратно веднага след сватбения прием.

Шугар Бет ги докосна с пръсти, а очите й се наляха със сълзи.

— О, Уини… — извърна се и прегърна сестра си. — Обичам те.

— Аз също те обичам — отвърна Уини и избухна в сълзи.

Органистката засвири прелюдията и двете сестри заподскачаха, размахвайки ръце пред лицата си, за да изсушат сълзите, преди да са размазали грима им. Уини издуха носа си.

— Колин със сигурност е тук. Госпожа Патерсън никога не започва да свири, преди да са дошли всичките участници в сватбената церемония.

— Тя ме мрази още от рецитала в девети клас, когато ми дадоха ролята на феята Захарен бонбон, а не на безценната й Кими.

— Не е възможно всички в Париш да заговорничат против теб.

— Ще видим.

Прелюдията приближаваше към края си. Уини тикна в ръцете на Шугар Бет сватбения букет от бели лилии, а тя взе един по-малък, след което изведе младоженката от притвора. Шугар Бет успя да види само последните две редици, но дори те бяха пълни докрай.

— Какво те прихвана да каниш толкова много хора?

— Вие двамата с Колин ще бъдете едни от най-уважаваните и влиятелни членове на тази общност — отвърна важно Уини. — Всички заслужават да присъстват на сватбата ви.

— Ако младоженецът благоволи да се появи.

— Разбира се, че е благоволил.

От органа се разнесоха звуците на сватбения химн, а зъбите на Шугар Бет затракаха.

— Няма да мина по тази пътека, ако не надзърнеш зад ъгъла и не се увериш, че той е там.

— Трябва да е там. Иначе Райън би…

— Не желая да слушам нито дума повече за Райън! — изсъска Шугар Бет. — Съпругът ти също има причина да ме мрази. Той навярно е начело на целия заговор.

— Вярно е. — Уини вдигна букета си. — А също и аз. — След тези зловещи думи тя зави зад ъгъла и изчезна надолу по пътеката.

Музиката премина в кресчендо. Шугар Бет изпъна рамене и се опита да се пребори с надигащия се в нея страх. Докато завиваше зад ъгъла, всички присъстващи се изправиха и закриха олтара от погледа й. Потните й длани стиснаха още по-силно букета. Четирима съпрузи! Що за непоправима глупачка трябва да си, за да се омъжиш за четвърти път?

Морето от лица се извърна към нея, цели триста души, но нито един не беше този, когото искаше да види. Докато не застана в началото на пътеката… Той беше там, застанал до Райън, и двамата в черни смокинги. Колин се чувстваше удобно в своя, също както другите мъже в джинси. Белоснежната риза подчертаваше загорялото му лице, което бе по-слабо и по-изострено от последната им среща. Очевидно не само тя беше страдала от липса на апетит. Тази мисъл я изпълни с достатъчна доза злорадо задоволство, което й даде сили да продължи по пътеката.

Сърцето на Колин замря, докато гледаше как Шугар Бет се приближава бавно към него. Беше облечена изцяло в черно. Той се ухили и за пръв път от близо два месеца леко се отпусна.

Въпреки цвета, роклята беше красива. Дълга, тясна, без презрамки, с диагонални ивици от миниатюрни черни мъниста, които се разширяваха към подгъва. Тя плуваше към него ефирно изящна. Русата й коса и гладките бели рамене се издигаха от роклята като пяна от бурно море. Крехкостта, която я обгръщаше като втора кожа при пристигането й в Париш, сега бе изчезнала. Тя бе станала по-мека, по-изискана и за Колин много по-скъпа, отколкото можеше да си представи, но опасният сребрист проблясък в тези светлосини очи му напомни за рискованата игра, която бе започнал. И която още не беше свършила.

Тя спря до него и предаде букета си на Уини. Колин улови ръцете й. Те бяха студени като лед, но и неговите не бяха много по-топли.

Церемонията започна. Той би предпочел сам да бе написал брачната си клетва, която много по-искрено би изразила дълбочината на чувствата му към тази великолепна жена, ала в този случай и тя щеше да напише своята, а той не смееше да й довери тази отговорност, защото се опасяваше, че пред олтара ще се разнесат ругатни. Заплахите и заканите бяха единственият известен нему начин да убие дракона, толкова дълго държал тази принцеса в плен. Двамата бяха родени един за друг и Колин бе изпълнен с решителност колкото е възможно по-скоро да сложи завинаги край на терзанията и мъките й.

Гласът на свещеника прекъсна мислите му. Пастор Даниълс беше привърженик на традициите и никога не би му хрумнало да промени обичайния ред на церемонията.

— Кой предава тази жена на този мъж?

Последва дълга пауза. Енориашите се размърдаха неспокойно по местата си. Колин се намръщи. Райън се усмихна и пристъпи напред.

— Аз.

След това пасторът се опомни и побърза да пропусне онази част, изискваща да се изброят възможните пречки за брака или завинаги да се замълчи, тъй като със сигурност това би накарало всички присъстващи да наскачат от местата си.

Младоженците размениха клетвите си. Шугар Бет произнесе своите, решително, почти гневно. Той разбра. Тя бе изгубила вяра в клетвите, а тази церемония събуждаше в нея многобройни нещастни спомени. При все това трябваше да се преживее.

Останалата част от церемонията премина като в мъгла, нещо, което по-скоро трябваше да се изтърпи, отколкото да му се насладиш. За всеобща изненада тя имаше пръстен за него — семпла златна брачна халка. Той надяна на пръста й искрящ два и половина каратов диамант. Скромността и изисканата простота не бяха за жени като Шугар Бет.

Произнесоха още клетви и накрая последва дългоочакваното:

— Можете да целунете булката.

Колин погледна към нея и докато я притегляше към гърдите си, прошепна:

— Само не ме хапи.

И тя не го направи. Но и не отвърна на целувката.

Райън и Уини ги поведоха към „Френчманс Брайд“ за сватбения прием. На входа на бялата шатра и от тавана висяха гирлянди. Масите бяха застлани със снежнобели ленени покривки, драпирани отгоре с прозрачни златисти по-малки покривчици, украсени по средата с изящни аранжировки от лилии, хиацинт и бръшлян. Дългите маси за сервиране бяха отрупани с плата с омари, рачешки щипки, скариди, както и изобилие от топли и студени блюда. Колин направо не можеше да повярва как Уини и горгоните бяха успели толкова бързо да организират всичко, нито как някога ще им се отблагодари подобаващо. Нямаше оркестър, нито дансинг. Уини знаеше, че двамата с Шугар Бет трябва по-бързо да приключат с официалната част, за да останат насаме. Колин видя как Шугар Бет подмина кулата от шоколадови еклери и посегна към подноса с пикантни вкуснотии и се намръщи.

Гостите сякаш участваха вкупом в някакъв заговор, с цел да го закрилят, защото никой не предложи на младоженците да позират за сватбени снимки, никой не почука по чашата си, за да поиска да се целунат. Когато стана време да се разреже сватбената торта, Уини скочи паникьосано от стола си и обяви, че тази чест се пада на нея и Райън. Само Къби Боумар остана разочарован, задето не можа да види физиономията на Колин, оплескана с ванилов крем.

Шугар Бет прекара по-голямата част от приема в компанията на горгоните, Джиджи и приятелките й. Накрая Уини я дръпна настрани и й нареди да хвърли букета. Шугар Бет се прицели в Джуъл, което според Колин бе трогателен жест. Никой не спомена за церемонията с жартиера.

Когато стана време младоженците да си тръгват, Уини си поиска обратно перлите, които красяха шията на Шугар Бет.

— Не можеш да ги вземеш! — възкликна възмутената булка. — Искам това да е сватбеният ми подарък.

— Забрави — сряза я сестра й. — Имам по-специални планове за тях. — Целуна я по бузата и пъхна наниза в чантата си. — Твоят подарък ще те очаква у дома, когато се върнеш от медения месец.

— Какъв меден месец?

Уини я побутна към Колин.

Накрая той успя да я заведе до колата си, украсена с бели ленти и табела върху вратата на пътника до шофьора, гласяща: „Четвъртият път — върхът!“^[2]. Във въздуха полетя ориз. Мерилин напъха Шугар Бет на предната седалка. Хайди хвърли на задната куфар с най-необходимите вещи. Някой наду свирка и младоженците потеглиха.

В колата цареше гробна тишина. Шугар Бет се взираше право пред себе си. Колин се опита да каже нещо, но не беше спал от седмици. По-голямата част от нощите беше прекарал взрян до зори в екрана на компютъра, после подремваше за няколко часа и отново се захващаше за работа. Ако не се смяташе ежеседмичното отскачане до магазина за продукти, не се беше срещал с никого. Забравяше да се бръсне, да се храни. От време на време се изтощаваше до смърт с тежки преходи в пустинята от изгрев до залез-слънце с надеждата, че изтощението ще му помогне да поспи повече от два часа, но това рядко се случваше. Беше изгубил вкус и желание за храна или за каквото и да било, с изключение на писането и мъчителните мисли за Шугар Бет.

Минаха покрай магазин на „Куик Стоп“ и тя най-сетне наруши тишината.

— Какъв е този меден месец?

— Мислех да отидем на Вирджинските острови, но реших, че е по-добре да отскочим до езерото. Ейми и Клинт ни предоставиха вилата си за през нощта. Защо яде от онзи карфиол с пикантни подправки?

Тя прошумоля гневно с роклята си.

— Кажи ми къде беше през тези два месеца.

— В малка кирпичена къща, която наех край Таос. Три стаи, близо до гора от трепетлики. Скромно, но уютно.

— Изглеждаш уморен. И отслабнал.

Той долови загриженост в гласа й — първата пукнатина в бронята на враждебността й и умората му тутакси изчезна.

— Уморен съм. До смърт. — Въздъхна тежко, докато с крайчеца на окото си наблюдаваше реакцията й. — Бяха необикновено трудни месеци. През цялото време не бях добре.

Очите й блеснаха гневно.

— Дори не подписахме предбрачен договор! Сега аз съм богата жена.

— Това притеснява ли те?

— Разбира се, че ме притеснява! Току-що се омъжих за четвърти път, за бога! Но пък и никога не съм страдала от излишък на здрав разум, така че не би трябвало да се изненадвам.

— Ти имаш достатъчно здрав разум, да не говорим за разкошното тяло… на което възнамерявам да се насладя при първа възможност.

— Добре, защото сексът е единствената причина, поради която се съгласих на тази авантюра.

— Разбирам.

Остатъкът от пътуването до езерото премина в мълчание. Тя изглеждаше примирена и макар да не преливаше от радост, атмосферата не беше толкова потискаща. Но Колин знаеше, че още не му се е разминало, при все че най-лошото беше минало. Внесе куфара й във вилата — той вече бе донесъл своите вещи — и без да губи време, я повлече към спалнята.

— О, господи — възкликна тя, едва пристъпила прага.

Планини от свежи цветя и десетки високи бели свещи изпълваха всеки ъгъл на стаята в сиво и бяло. Отнякъде се разнасяше тиха музика, а това, което най-много трогна Шугар Бет, беше отметнатата покривка на леглото, разкриваща пръснатите бели листенца на рози върху светлосивите чаршафи. Дори завесите на прозореца с изглед към езерото бяха спуснати. Майката на Ейми бе изпълнила стриктно указанията в писмото му.

— Както винаги, прекалено — намуси се пренебрежително той. — Тези южнячки нямат мярка.

— Красиво е — прошепна тя.

— Е, щом така смяташ… — Меката светлина на свещите се отразяваше по черните мъниста на роклята й, а кожата й изглеждаше полупрозрачна, преливаща, сякаш посипана с опалов прашец. — Имам сватбен подарък за теб — рече той.

— Ако тиктака, ще се обадя в полицията.

Шугар Бет се усмихна. Колин вече се поотпусна, прекоси стаята и извади от куфара си дебел куп листа, завързани с червена панделка. Докато й подаваше подаръка, мислено съжали, че не беше пийнал повече на приема.

— Аз… едва вчера приключих последната глава, затова не успях да го опаковам в специална хартия.

Тя се взря в него и осъзна колко е нервен. Това й се стори много по-трогателно от всичко, случило се през този ден, и последните остатъци от негодуванието й започнаха да се стопяват. Отпусна се върху единствения стол в стаята и сведе поглед към подаръка.

— Завършил си книгата.

— Тази нощ, почти на зазоряване.

Навярно я беше посветил на нея. Сигурно това бе изненадата му. Шугар Бет се усмихна и дръпна червената панделка, пристягаща ръкописа. Той пристъпи от крак на крак и се прокашля. Притеснението му още повече стопли сърцето й. И тогава погледът й се плъзна върху заглавната страница. Дъхът й секна.

„Любовната история на Валънтайн от Колин Бърн“

— О, господи… — Хиляди въпроси се стрелкаха в главата й. Когато най-сетне си възвърна дар словото, гласът й прозвуча слабо и неуверено. — Но… какво стана с другата ти книга?

— Първо трябваше да напиша тази.

Шугар Бет прокара пръсти по страницата и ледената топка на страха, която толкова дълго бе носила в душата си, се разтопи. На нейно място се възцари всеобхватен покой. Мъж, способен да направи това за една жена, беше мъж на всички времена. Устните й трепнаха в плаха усмивка.

— Когато бял писател пише любовна история, героинята накрая умира.

— Не и този път, уверявам те. — Гласът му трепереше като нейния. — Никога повече няма да мога да държа главата си изправена в литературните кръгове на събратята си по перо.

— О, Колин… — Тя притисна ръкописа към гърдите си, а очите й плувнаха в сълзи. Последните остатъци от страха изчезнаха, когато тя се взря в очите на четвъртия си и последен съпруг. — Обичам те, мили мой.

— Точно на това разчитах.

Той остави ръкописа настрани, изправи я на крака и започна да вади една по една фибите от косата й. Когато копринената маса се разстла свободно, той целуна шията, раменете й, шепнейки любовни слова, които ставаха все по-нецензурни и недвусмислени, докато дрехите им падаха една след друга.

— Ти си невероятна — прошепна Колин, полагайки я върху розовите листенца.

Тя плъзна ръце по тялото му, сякаш отново преоткриваше стегнатия му корем и твърдите мускули. Той откри други листенца, меки и влажни, напъпили от страст и ухаещи от желание. И напълно обезумяха, когато накрая той проникна в нея и тя съзря емоциите, пламтящи в очите му.

— Обичам те — пророни той. — Толкова те обичам, мила моя.

В отговор тя прошепна своите любовни признания и сладкият вихър ги понесе към висините.

 

 

На следващата сутрин Шугар Бет се подпря на лакът и дълго гледа спящия си съпруг. Миналата нощ той я бе любил с жар, както никога досега, докато и двамата се изтощиха. Устоя на желанието да го събуди, измъкна се от леглото и обу бикините си, а отгоре навлече ризата към смокинга му. В кухнята откри Гордън, кана с прясно изстискан портокалов сок и кошничка с топли кексчета. Нито една жена нямаше по-добри и по-верни приятелки от нея и при първа възможност смяташе да им устрои моминска вечер на патерица.

Изпи чаша портокалов сок, погали Гордън, но не го взе със себе си, когато мина през плъзгащата се врата в задната част на вилата и се запъти към езерото. Лъчите на ранното утринно слънце проблясваха в удивителния диамант, който вчера нейният съпруг й бе подарил. Той явно не искаше тя нито за миг да забрави, че е омъжена. Сякаш би могла! Младоженката се усмихна и се остави да я залее новопридобитият покой като тиха, топла рекичка. Завинаги беше твърде дълъг срок за една любов, но когато ставаше дума за Колин Бърн, нищо не бе невъзможно.

— Да не би вече да се отегчи от мен?

Тя се извърна и видя невероятния си съпруг да идва към нея. Босите му крака оставяха следи по тревата, обсипана с капки роса. Гордън припкаше до него. Колин бе облякъл джинси, бяла тениска — неустоим и прекрасен, макар и небръснат, небрежно облечен, дъвчещ кифла. Когато я целуна, тя усети вкуса на бананово-ореховия пълнеж, на паста за зъби и секс.

— Изобщо не съм отегчена. — Шугар Бет му се усмихна и го погали по бузата. — Мислех си за моя сватбен подарък.

— Вложил съм сърцето си във всяка страница — рече той толкова нежно, че тя едва се сдържа да не избухне в сълзи, но първо трябваше да му каже нещо.

— Не говоря за този подарък — отрони младата жена, — а за моя подарък за теб. Надявам се да го харесаш, защото не мога да го върна обратно.

— Не мога да си представя, че ще върна нещо, което си ми подарила.

— Помни си думите.

И тогава тя му каза.

Колин се втрещи.

Шугар Бет не се учуди. На нея също й трябваше време, за да свикне.

Накрая, когато се окопити, той й зададе няколко въпроса. После започна да я целува, но тъкмо когато дишането им се учести, той се отдръпна.

— Прости ми, мила моя. Зная, че сме на меден месец, но… — С огромна неохота отмести ръка от дупето й. — Ще имаш ли нещо против поне още час да се забавляваш без мен? Най-много два часа?

— Изоставяш ме точно сега?

— При обикновени обстоятелства и през ум не би ми минало, но в светлината на твоята изумителна новина… — Сведе поглед към нея, сякаш цялото му сърце се отразяваше в очите му. — Изпитвам непреодолима потребност да напиша епилога.