Сюзън Елизабет Филипс
Сладки мечти (11)

10

„Има нещо изключително вулгарно в хората, подвластни на силни емоции.“

Джорджет Хейър, „Коринтянинът“

Колин наблюдаваше как Шугар Бет влиза в гостната с поднос с канапета и купчина коктейлни салфетки.

Горгоните вдигнаха глави — лешояди, зърнали жертвата си. Скупчиха се заедно, оставяйки съпрузите си да се погрижат сами за себе си. Някога отритнатата Уини сега бе станала техен водач и сияеше сред тях като диамантите, които носеше. Тя отпиваше спокойно от чашата си, без да пренебрегва присъствието на Шугар Бет, но и без да я зяпа като останалите.

Райън, застанал под арката, малко настрани от останалите, следеше дискретно с поглед някогашната си любима. Колин се опитваше да пробуди в себе си предишното чувство на увереност в справедливостта на постъпките си, което гореше в него, откакто тя се бе върнала в Париш, но безуспешно. Онази сценка, когато я принудиха да вземе сакото на Лий Ан, беше повече от достатъчна, за да задоволи жаждата му за мъст. Сега искаше просто вечерта да свърши по-бързо, за да може завинаги да забрави Шугар Бет и всички вълнения, които тя бе причинила.

По високите й скули бяха избили червени петна, докато прекосяваше стаята, но вместо като всеки разумен човек да стои по-далеч от горгоните, тя се насочи право към тях. Колин усещаше почти физически тяхната злоба, прокрадваща се към нея като излъчване от радиоактивни отпадъци. Тя ги бе оскърбила и те не го бяха забравили. Докато я наблюдаваше как пристъпва напред, Колин съжали, че тя нямаше поне едно оръжие, с което да се защити: обувките с високи токчета, които я бе накарал да смени, едно от плътно впитите горнища, тюркоазната пеперуда.

Тя протегна подноса към Лий Ан.

— Скарида?

Лий Ан докосна брадичката с пръст.

— Дай ми минутка, става ли? Опитвам се да си представя какво щеше да си помисли Диди, ако сега можеше да види своята Шугар Бет.

Вместо да изтрие ехидната усмивка от лицето на Лий Ан с една от унищожителните си забележки, които предишната Шугар Бет ръсеше наляво и надясно, високата блондинка с подноса със скариди в ръка не отрони нито дума. Просто стоеше там и се оставяше да я зяпат, сякаш й бе поникнала брада.

Колин се почувства зле. Защо тя просто не преглътнеше поражението си и не си тръгнеше? Толкова ли отчаяно искаше онази картина? Не му хрумваше друга причина, поради която тя би позволила да я унижават така.

— Пресни ли са скаридите? — попита Хайди, вирнала надменно нос.

Като домакин той би трябвало да се почувства обиден, но въпросът нямаше нищо общо нито с него, нито със скаридите. Мислено насърчаваше Шугар Бет да отвърне на удара, ала тя явно не улови сигналите му и не го стори.

— Сигурна съм, че са пресни.

Хайди взе една скарида, а Лий Ан, преизпълнена със самодоволна увереност в собствената си правота, се пресегна към полупразната чаша на Уини.

— Шампанското на Уини ми се струва изветряло. Донеси друга чаша.

Колин бе замислил тази вечер, така че как можеше да ги обвинява за откритото удоволствие, с което издевателстваха над жертвата си? Когато съставяше плана си, той му се струваше идеален. Един вид джентълменско отмъщение — директно към целта, но без кръвопролитие. Сега обаче някогашните горчивина и обида приличаха на откъс от стара, размазана кинолента, въртяла се твърде дълго в главата му.

Шугар Бет премести салфетките в ръката си, с която държеше подноса, и взе чашата.

Жаждата за отмъщение се превърна на пепел в устата му и някогашното разрушително желание да убива дракони взе връх. Пристъпи към нея.

— Аз ще се погрижа за това.

Тя отдръпна чашата, преди той да успее да я докосне.

— Не си правете труда, господин Бърн. За мен ще е удоволствие да донеса шампанско на вашата гостенка. — Запъти се към бара, вдигнала високо брадичка, с изпънати рамене. Кралица с поднос със скариди в ръка.

— Пфу! — намръщи се Лий Ан, разочарована от липсата на реакция. — Тя е все така арогантна, както някога.

Хайди изви врат, за да огледа по-добре Шугар Бет на бара.

— Видяхте ли лицето й, когато Лий Ан й даде чашата на Уини? Не зная за вас, но това е най-готиното парти, на което съм присъствала.

Ейми изглеждаше разтревожена.

— Аз не бих злорадствала толкова открито.

— Отпусни се и се забавлявай — посъветва я Мерилин нахакано. — Утре ще поискаш прошка от Исус Христос.

— Тя просто ни зачеркна от живота си — присъедини се Хайди. — В мига, в който постъпи в колежа, ние престанахме да съществуваме за нея.

— Не забравяйте и това, което причини на Колин — додаде Ейми.

— Тя се закле, че е истина — обърна се Лий Ан към Колин. — Но ние никога не й повярвахме.

Колин вече бе чувал всичко това и преди и не желаеше да го слуша отново.

— Било каквото било. Всичко е минало и най-добре да го забравим.

Те се втренчиха слисано в него, но преди някоя да се възмути, Шугар Бет се върна с чашата на Уини. Уини я взе, без да я поглежда, сякаш Шугар Бет бе невидима. Колин можеше да се гордее със себе си. Салонна справедливост в целия си блясък и финес.

— Прочетох онзи китайски автор, който ми препоръча — заговори Уини. — Ти беше прав. Книгата много ми хареса.

Колин се подразни. Уини най-добре от другите разбираше какво е да си отвергнат и очакваше тя да прояви повече благородство. Съзнанието за собственото му лицемерие го стресна. Да не би сега да обвиняваше Уини за бомбата със закъснител, която бе заложил?

Шугар Бет се запъти към кухнята и той си позволи малко да се отпусне. Може би все пак тя щеше да се осъзнае и да си тръгне. Предишната Шугар Бет щеше да направи точно това. Впусна се енергично в дискусия за китайския автор. Усещаше, че звучи надуто и превзето, но това не го спря. И да го вземат мътните, съвсем не беше надут и превзет, каквото и да твърдеше Шугар Бет. Той просто обичаше да подтиква хората да говорят за книги.

— Освен ако няма гол мъж на корицата, навярно няма да я прочета — обяви Мерилин. — Но може би ще направят филм.

Всички се засмяха, с изключение на Уини. Колин проследи погледа й и видя, че Шугар Бет се е върнала от кухнята и този път се насочваше право към Райън.

 

 

Райън обичаше вечерните сбирки с хубава музика и вкусна храна, на които освен със стари приятели понякога се срещаше с много нови хора и научаваше интересни неща, но тази вечер не искаше да идва в дома на Колин. В същото време почти не можеше да мисли за нищо друго. Най-после отново щеше да я види.

— Само почакайте и ще видите как Колин ще я постави на мястото й — беше заявила Лий Ан по време на последната им среща. — Няма да е нормален човек, ако не го направи.

Останалите оживено обменяха мнения, само Уини мълчеше.

Не беше нужно да вижда Шугар Бет, за да усети, че идва към него. Така беше и в гимназията. Още преди да завие зад ъгъла, Райън знаеше, че тя е там.

Винаги ще те обичам.

Той пропъди решително шепота от миналото. Двамата едва ли приличаха на Ромео и Жулиета. По-скоро на Кен и Барби, както често ги подкачаха. Той вървеше след нея като пощуряло от любов пале, а тя беше същата, каквато и преди — жена, родена твърде красива и твърде богата, за да се тревожи за такива дреболии като порядъчността.

— Здравей — рече тя с глас, по-дрезгав, отколкото го помнеше. — Предлагам брускети, не от най-високо качество, но стават за мъж с апетит. Препоръчвам да стоиш по-далеч от останалите ордьоври. Всички са от тофу.

Той бавно се обърна.

При все че бе облечена много по-скромно от останалите жени, тя успяваше да ги засенчи само с излъчването и държането си. Когато се вгледа по-внимателно в нея, Райън забеляза, че свежата й девическа красота бе останала в миналото. Беше прекалено слаба, с тъмни кръгове под очите. Може би изглеждаше малко изхабена. Не, не изхабена. Просто бе изгубила някогашния си блясък. В същото време нищо не можеше да скрие благородния й произход на чистокръвна южнячка.

Подаде му подноса, който държеше.

— Я се виж само — промълви тихо. — Господин Голяма клечка. — Не го изрече саркастично, а с обич, по-скоро като горда майка, а не като невярно бивше гадже.

Райън се почувства като спукан балон и затова се наежи.

— Не се оплаквам. Чувствам се като у дома в някогашния кабинет на баща ти.

— Не се и съмнявам. — Усмивката й стана още по-ослепителна и това само го подразни още повече.

— Човек никога не знае какъв номер ще му погоди животът, нали, Шугар Бет?

— Така е.

Прониза го остра болка и в същото време го връхлетя буря от емоции, които не можеше напълно да проумее. Не му се нравеше симпатията в очите й. Искаше нещо по-опасно, по-вълнуващо. Може би известно разкаяние заради някогашното й предателство. Тлеещи остатъци от някогашната страст, за да поласкаят егото му, макар че имайки предвид юношеската му непохватност, това бе малко вероятно.

Извади го, Райън. Размислих. Боли. Извади го.

Но вече бе късно.

О, боже, съжалявам.

Тя се засмя.

Всичко е наред. Да го направим още веднъж.

И го направиха. Отново и отново, докато накрая се научиха. Правеха го в камарото й. Върху одеяло край езерото. До пещта в мазето на родителите на Лий Ан. И пак не им стигаше. Обещаха си, че когато се оженят, ще го правят поне по три пъти на ден. Винаги ще те обичам.

— Шугар Бет, бих искал да поговоря с теб за малко.

Райън не бе чул приближаването на Колин и сега изведнъж го завладя неочакваното желание да я закриля, когато видя как усмивката на Шугар Бет помръкна.

— Извинете, шефе, но нямам време за приказки. Трябва да поднеса това жалко подобие на ордьоври, преди да прокиснат.

— Зарежи тази работа.

Но тя вече се бе отдалечила.

Пианистката засвири песен на кънтри певицата Фейт Хил. Колин гледаше сърдито след нея. Райън отпи от бирата си и поклати глава.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

— Първоначално идеята ми се стори добра — въздъхна Колин. — Не е.

— Сякаш не го зная.

Лошото предчувствие на Колин се усилваше с всяка минута, докато наблюдаваше как Шугар Бет обикаля из салона с подноса. Тед Уилоуби не можеше да откъсне поглед от нея, а хлапето на бара оглупяваше мигновено, щом тя отидеше да вземе нови чаши. Тя предложи салфетка на директора на университетската библиотека и донесе шампанско на Чарис Лиъри. После отново надяна маската на студено безразличие и се отправи да обслужи горгоните.

Уискито, което пиеше, се разбунтува в стомаха му. Шугар Бет беше готова да се прекърши, но не и да се огъне дори на сантиметър. Искаше му се да я извлече от стаята и с целувки да заличи твърдоглавието й.

— Тя все още си мисли, че владее света — отбеляза Райън.

Но Шугар Бет вече не беше отровната тийнейджърка, която те помнеха. Колин се замисли дали да го каже на Райън, но тъй като той самият едва сега започваше да го проумява, предпочете да замълчи.

Чу тихо ахване и извърна глава точно навреме, за да види как Мерилин, с небрежен жест, накланя чашата с червено вино точно върху блузата на Шугар Бет.

 

 

Шугар Бет изтича в спалнята на Колин. Нямаше да им достави удоволствието да я видят разплакана. Беше проляла толкова сълзи на самосъжаление в живота си, че можеше да се удави в тях, но от това не бе имало никаква полза.

Виното се просмукваше в блузата й като кръв от рана. Тя се застави да диша дълбоко, но буцата, заседнала в гърлото й, оставаше. По-добре да нарече нещата с истинските им имена. Буцата в гърлото й се наричаше срам. Имаше огромна разлика между това, да знаеш, че хората все още те мразят, а съвсем друго да се озовеш лице в лице с тази омраза.

Откри в банята пакет книжни кърпички и си издуха носа. Нямаше да избяга. Горгоните можеха да я хапят до кръв, но тя нямаше да си тръгне. Беше като някоя от онези детски играчки, които можеш да удряш безброй пъти, но тя никога не пада. Винаги се изправя, нали така?

Но сега не й се искаше да се изправи. Свали блузата и попи гърдите си с кърпата на Колин. Виното бе оставило червено петно върху сутиена, но нямаше какво да се направи. Както и с всичко останало. Когато се запъти към спалнята, се чувстваше крехка и чуплива като захарния замък, украсяващ тортата за осмия й рожден ден.

Колин влезе в стаята.

— Махай се — рече тя на път към дрешника.

Той не изтъкна, че това е неговата стая. Просто застана на прага на дрешника, на същото място, където стоеше тя преди няколко часа, докато той се обличаше.

— Искам веднага да се върнеш в пристройката за карети — заяви той с нежност, от която я заболя много повече, отколкото от враждебността, очакваща я на долния етаж.

— Сега това ли искаш? — подхвърли Шугар Бет, докато ровеше из ризите му.

— Всичко си има граници.

— Но аз още не съм прокървила. — Тя дръпна една от белите му ризи от закачалката и пъхна ръце в ръкавите.

— Аз не искам кръвта ти, Шугар Бет.

— Искаш я, до последната капка. А сега се разкарай от пътя ми. — Опита се да се промуши покрай него, но той сграбчи ръката й и я застави да го погледне.

Обикновено й харесваше да го гледа, но сега надменните му нефритени очи бяха омекнали от състрадание, което тя ненавиждаше.

— Долу ръцете, приятелче.

Колин охлаби хватката си, но не я пусна, а думите му се посипаха върху нея, студени и леки като снежинки.

— Налага ли се да те изхвърля със сила?

Младата жена едва се сдържа да не зарови лице на гърдите му. Ако възнамеряваше да прелива от съчувствие към нея, това си беше негов проблем, защото нищо подобно не й бе нужно.

— Точно така — тросна се тя и отскубна ръката си. — Изхвърли ме, защото иначе няма да си тръгна.

— Това не е битка.

— Кажи го на тях. А най-добре го кажи и на себе си. — Пръстите й трескаво закопчаваха копчетата.

— Сгреших — призна той и продължи със същия загрижен бащински тон. — Сега си върви у дома. Уволнявам те. Утре сутринта ще ти напиша чек.

При това за солидна сума, можеше да се обзаложи.

— Вървете по дяволите и вие, и жалките ви пари, ваша светлост. Почетният гост не си тръгва в разгара на купона.

— Планирах тази вечер много преди да те назнача.

— Но не си планирал цялото забавление. Почакал си, докато не се появя аз.

Той не го отрече. Всеки път, когато го питаше кои ще са гостите му, той отговаряше уклончиво.

— Дай на мен. — Избута ръцете й и сам се зае с копчетата. — Закопчала си се накриво.

— И сама ще се оправя.

— Да. Както с всичко останало. — Тя се опита да се отдръпне, но той я държеше здраво. Ръцете му ловко се местеха по редицата копчета, разкопчаваха едни, закопчаваха други. — Не се нуждаеш от никого, нали? — попита той. — Защото ти си най-голямата непукистка и бунтарка в този град.

— Щом така смяташ.

— Въоръжена и опасна. Показваш на всички колко си корава.

— Много по-корава, отколкото невестулка като теб — парира тя.

— Несъмнено.

— Ти си такъв женчо.

Той изви вежди.

— Обичам да си мисля, че притежавам известна доза женска чувствителност.

— Хващам се на бас, че носиш дантелени гащички.

— Едва ли ще се намери подходящ размер за мен.

Той стигна до гърдите й и палците му докоснаха нежната извивка, изпращайки леки тръпки по кожата й. Усещането я изплаши много повече, отколкото мисълта да се върне долу. Той излъчваше точно тази мъжка сила, която в миналото бе причината за всичките й беди.

Но не и този път. За нищо на света.

Отдръпна се и започна да завързва краищата на ризата на кръста си.

— Не съм видяла много жени да се навъртат наоколо. Кога за последен път си излизал на среща? Имам предвид с жена.

— Сега съм в почивка.

— Така приказват всички, които има какво да крият.

— Върви си у дома, Шугар Бет. Ти вече им показа колко струваш. Нищо не е нужно да доказваш.

— Защо да си тръгвам от купона, когато става най-интересно?

— Защото този купон разкъсва сърцето ти.

— Много грешиш, приятелче. Погребала съм двама родители и двама съпрузи, така че това не ме притеснява. — Мина покрай него и се отправи към вратата.

Този път той не се опита да я спре.

 

 

Колин смяташе, че нещата не може да станат по-лоши, но грешеше. Шугар Бет не желаеше да отстъпи. С лице, застинало в маска на любезна отчужденост, тя продължи да разнася питиета и ордьоври. Когато гледката стана непоносима, той грабна един от подносите от ръката й, с което си спечели захаросана усмивка и унищожителен поглед.

Докато стоеше в дрешника му по бял сутиен, изцапан с червеното вино, дори изгарящото желание по нея не можеше да заличи отвращението, което изпитваше към себе си. Смеси се с гостите, опитвайки се да изпълнява задълженията си на домакин. Всички присъстващи, по един или друг начин, му бяха помогнали за написването на „Отражения“ — библиотекарите, историците. Уини бе изказвала мнения за ръкописа, когато се нуждаеше от свеж поглед върху нещата. Джуъл и Арън Лиъри му отвориха вратите на афроамериканската общност в града и му помогнаха да разбере начина на мислене на по-възрастните членове. Благодарение на горгоните успя да отсее фактите от слуховете.

Колин видя Уини да стои до една от малките маси, подредени в остъклената стая. Взираше се в мрака навън. От другата страна на полуострова, разделящ кухнята, Шугар Бет и мъжът от кетъринга добавяха последни щрихи към украсата на блюдата. Райън и горгоните също бяха тук в компанията на неколцина от гостите, но Уини сякаш бе отделена от тях с невидима стена. Изглеждаше дребна в сравнение с Шугар Бет, но не и беззащитна.

— Незабравима вечер — отбеляза тя, когато Колин се приближи.

Той безуспешно се опита да се разграничи от жестокостта, която сам бе замислил и пуснал на воля.

— Планирах я още преди тя да се върне в Париш.

— Зная.

За разлика от много други жени, Уини не се притесняваше от временно затишие в разговора, но мълчанието й тази вечер го изнервяше и накрая той бе този, който го наруши.

— Мерилин не биваше да разлива виното си върху нея.

— Прав си. Но ми достави огромно удоволствие, Колин. Ще излъжа, ако се престоря, че не се насладих на всяка капка.

Той разбираше, но гневът към самия него се усили още повече.

Появи се редакторът му. Благоразположението на издателството не беше нещо, което можеше да се пренебрегне с лека ръка, независимо че той бе един от водещите им автори, така че Колин трябваше да отиде и да поговори с него. Но вместо това той следеше с поглед как Шугар Бет носи салатиерата към трапезарията.

— Всичко се случи много отдавна — рече той. — Всъщност тогава всички бяхме почти деца. Не си ли мислила, че е време да го забравим, за да остане в миналото?

Знаеше, че е оплескал нещата, още преди да чуе как тя пое остро дъх.

— Значи, тя се докопа и до теб, така ли? Както прави с всеки друг мъж, озовал се твърде близо до паяжината й.

— Разбира се, че не.

Оскърбеното й изражение показваше, че не му вярва. И самият Колин не си вярваше. Припомни си горещината, която го обля, докато закопчаваше ризата, която Шугар Бет бе взела от дрешника му.

— Винаги съм смятала, че ти си единственият неподатлив на заразата й — подхвърли тя.

— В миналото на всеки от нас има купчина боклуци. Присъствието й тук ме накара да осъзная, че в един момент трябва да прекрачим купчината и да продължим напред.

Уини плъзна пръст по диаманта на шията си.

— Мислиш, че аз не съм го направила?

— Говорех само за себе си — отвърна той предпазливо.

— В такъв случай си много силен човек, щом като си готов да забравиш, че си бил обвинен в сексуално насилие. Аз обаче не съм толкова великодушна.

— Уини…

— Тя превърна живота ми в кошмар, Колин. Знаеш как всяка сутрин повръщах преди училище, а след това се тъпчех с всякакви боклуци, за да се почувствам по-добре. Тя никога не пропусна случай да ме унижи. Когато бях в гимназията, избирах по кой коридор да мина, за да не се натъкна на нея. Беше нужно тя само да ме погледне и започвах да се препъвам в краката си. Ако някое момиче проявеше желание да се сприятелим, тя се нахвърляше върху него и заявяваше, че само загубенячки могат да се движат в компанията на Уини Дейвис. Тя беше злобна, Колин, и такава злоба не изчезва с годините. Това е част от характера на човека. Ако си мислиш, че Шугар Бет се е променила, тогава ми е жал за теб. А сега моля да ме извиниш. Досега нямах възможност да поговоря с Чарис.

Колин потисна желанието да я последва. В понеделник щеше да се отбие в магазина й и щеше да успокои разбунените води. Дотогава щеше да е преодолял това свое глупаво желание да защитава Шугар Бет. Тогава вече нямаше да е изкушен да я оправдава с обяснението, че на нея също не й е било лесно да се вижда всеки ден с незаконната дъщеря на баща си, както и да има майка като Диди за образец за подражание. Може би Шугар Бет се е борила с единственото оръжие, което е имала.

Заприиждаха още гости, привлечени от миризмата на храна. Горгоните бяха обсадили Нийл и той ги чу да го питат дали е запознат с някои нови ръководства за диетично хранене. И дали лично се е срещал с Рийз Уидърспуун?

Шугар Бет се приближи до него, но почтителният й тон не го заблуди нито за миг.

— Извинете за прекъсването, господин Бърн, но вечерята е сервирана. Гостите могат да се насладят на бюфета.

Тя бе подчертала положението си на прислужница, като бе завързала една сервитьорска престилка около кръста си. Колин искаше да съдере престилката от нея, да съдере всичките й дрехи и да я отнесе на ръце в дрешника.

— Тази вечер работи достатъчно. Вземи една чиния и се присъедини към нас.

Горгоните го чуха. Главите им се извиха като на лешояди. Гърбът на Уини се скова, а Райън се насочи към бара. Но ледените пламъци в очите на Шугар Бет му подсказаха да не очаква благодарност.

— Какъв сладур! Толкова загрижен за персонала. Благодаря, но аз вече се натъпках с всички онези ордьоври. Кълна се, че повече и хапка не мога да преглътна.

Мили боже, той бе съживил Диди.

— Имате ли нужда от още нещо? — изчурулика тя, предизвиквайки го с очи да продължат този словесен двубой. — За мен ще е повече от удоволствие да ви услужа.

Тя се държеше с него, сякаш бе един от омръзналите й до смърт бивши съпрузи, и ирландското твърдоглавие, наследено от баща му, надигна глава и го захапа.

— Можеш да смъкнеш проклетата престилка и да вечеряш с нас.

Гостите, които не бяха от града и чуха разговора, изглеждаха озадачени, но горгоните разбраха и от клюновете им се разнесоха възмутени съскания. Утре целият Париш щеше да знае за предателството му. По дяволите, щеше да знае много по-рано. Пръстите им ги сърбяха да грабнат мобилните телефони, за да възвестят на света, че Колин Бърн е преминал на страната на силите на мрака.

Шугар Бет имаше наглостта да го потупа по ръката.

— Сигурно пак сте си объркали лекарствата, нали? Бог да ви благослови. Утре ще се обадим на психиатъра и всичко ще оправим. — Пресегна се към празната чаша на Арън Лиъри. — Позволете да я взема, господин кмете, за да освободите ръцете си за бюфета. — И с тези думи тя се отдалечи, а капки от кръвта на Колин се стичаха по острите й кучешки зъби.

Нийл се озова до него.

— Истинска житейска драма в малък южняшки град. Страхотен сюжет за роман.

— Възхитителна идея.

Нийл погледна към трапезарията.

— Тя е точно такава, както си я описал. Защо не си ми казал, че се е върнала?

— Всичко е доста сложно.

— Защо не напишеш една трилогия за Париш?

На Колин не му бе трудно да разбере обнадежденото му изражение. „Последната гара“ беше най-успешната книга, която Нийл бе редактирал, а „Отражения“ щеше да пожъне още по-голям успех. Нийл искаше трета книга за Париш, вместо дълга семейна сага за ирландци и англичани.

Нийл се запъна, когато Колин се опита да го поведе към трапезарията.

— Още е рано — дърпаше се редакторът. — Горгоните току-що отидоха натам. Тези жени са доста страшни.

— Само си ги представи какви са били, когато ги е предвождала Шугар Бет.

— Не е нужно да си ги представям — възрази Нийл. — Чел съм „Отражения“.

Но освен него никой още не бе чел последната книга на Колин и той се чудеше как жителите на Париш щяха да реагират на втората книга за града им, още повече че голяма част от основните действащи лица все още бяха живи. Огледа трапезарията.

Горгоните бяха предпочели да вечерят на малките маси в остъклената стая. На всички гости бе сервирано и Колин прикриваше липсата си на апетит, като обикаляше около масите. Накрая се върна в остъклената стая и се подпря на плота с чиния в ръка, пълна с храна, от чийто вид му се повдигаше. Надяваше се, навярно напразно, че от наблюдателния си пункт ще може по някакъв мистериозен начин да контролира случващото се.

— Забравих да си взема салфетка — изгука Хайди. — Донеси ми една, Шугар Бет.

— Искам още едно от тези възхитителни хлебчета. И да е топло.

— Отнеси тази мръсна чиния. Приключих.

Шугар Бет едва успяваше да изпълни поредната поръчка, когато горгоните измисляха още нещо. И тя не се противеше. Не се втурваше веднага да ги обслужи, но и не ги пращаше по дяволите.

— Донеси ми мокра кърпа. Ръцете ми нещо лепнат.

— Върви да намериш мелничката с черния пипер. Струва ми се, че я видях там някъде.

Дори Ейми не устоя на изкушението да се присъедини към тях и Колин я чу да шепне:

— Исус може да измие всякакви грехове, Шугар Бет, дори и твоите. Остави се на милостта му.

Колин остави настрани чинията си с намерението да сложи край на цялата тази безсмислица, но Шугар Бет улови движението му и му хвърли поглед, с който не само поставяше под въпрос мъжкото му достойнство, но и правото му на съществуване на тази земя.

Той въздъхна примирено, отпусна се на близкия стол и се приготви за най-лошото.