Кристофър Паолини
Ерагон (53)

Аджихад

Ерагон влезе в широко двуетажно жилище. По стените имаше рафтове с книги. Вита желязна стълба водеше до малко балконче с два стола и масичка. От тавана и стените висяха бели фенери и позволяваха да се чете във всяка част на помещението. Подът бе покрит с шарен килим. В далечния край на стаята зад едно писалище седеше мъж.

Кожата му блестеше като лакиран абанос. Главата му беше гладко обръсната, но лицето бе покрито с къса брада. Имаше широкоплещесто и здраво тяло. Носеше червена жилетка със златни бродерии и излъчваше авторитет.

— Добре дошли в Тронхайм, Ерагон и Сапфира. Аз съм Аджихад. Моля, седнете. — Гласът му беше силен и властен.

Ерагон и Муртаг седнаха на столове, а Сапфира застана зад тях. Аджихад щракна с пръсти и към тях се присъедини още един мъж, който изглеждаше точно като плешивия им водач.

— Не се учудвайте. Те са близнаци. Бих ви казал имената им, но за съжаление те нямат такива.

Сапфира изсъска недоволно. Аджихад скръсти ръце и внимателно огледа Ерагон и Муртаг. Младежът се почувства неудобно. След известно време Аджихад повика единия от Близнаците и му прошепна нещо. Плешивият мъж пребледня и поклати глава. Водачът на Варден се намръщи, но кимна и се обърна към Муртаг:

— Поставяш ме в неловко положение с отказа си да те проверят. Позволихме ти да дойдеш тук, защото Близнаците се заклеха, че могат да те контролират, и защото си помогнал на Ерагон и Аря. Разбирам, че може да имаш тайни, които искаш да запазиш, но без изпит няма да ти се доверим.

— Така или иначе няма да ми се доверите.

Аджихад помръкна.

— Изминаха двайсет и три години, откак за последно чух този глас. Тогава принадлежеше на друг човек или по-скоро на звяр. Стани.

Муртаг се надигна бавно, като гледаше тревожно Аджихад и Близнаците.

— Махни си ризата. Сега се обърни… Муртаг! — Орик изсумтя изненадано, а Аджихад се обърна към братята: — Знаехте ли за това?

— Научихме името му от паметта на Ерагон, но въобще не предположихме, че това може да е синът на Морзан…

— И не ми казахте? Ще се занимавам с вас после. Първо трябва да се оправя с него. Все още ли отказваш да бъдеш изпитан?

— Да — отвърна Муртаг и се облече. — Няма да допусна никой да рови в главата ми.

— В случай че откажеш, това може да има неприятни последици. Ако Близнаците не ме уверят, че си приятел, няма как да ти се доверим, въпреки че си помогнал на Ерагон. Джуджетата и хората ще те разкъсат на парчета, ако узнаят, че си тук. Ще трябва да те държа затворен, за твое добро. Кралят на джуджетата — Хротгар, сигурно ще поиска да те предам на него. Защо си навличаш неприятности, които съвсем лесно би могъл да избегнеш?

— Дори да ви позволя, пак ще се отнасяте с мене като с престъпник. Искам просто да се махна оттук. Няма да издам скривалището ви на Империята.

— Ами ако те разпитва лично Галбаторикс? Той ще измъкне всяка тайна от съзнанието ти, без значение колко си силен. Съжалявам, но не мога да ти се доверя.

— Нима ще ме държите затворен завинаги?

— Не. Само докато се съгласиш да те изпитат. Тогава Близнаците ще изтрият спомените ти за това място и ще можеш да си вървиш. Какво решаваш, Муртаг? Мисли бързо, защото нямаме време.

— Предай се — безмълвно се помоли Ерагон, загрижен за безопасността на приятеля си. — Не си струва да се бориш.

— Съзнанието ми е единственото нещо, което никой не ми е взел. Опитвали са се да ме пречупят и преди, но знам как да се защитавам успешно. Искаш единственото, което не мога да ти дам, особено пък на тези двамата. Правете с мене каквото намерите за добре, но знайте, че по-скоро ще умра, отколкото да оставя да ми ровите в главата.

В очите на Аджихад проблесна възхищение.

— Не се учудвам на избора ти, въпреки че се надявах да размислиш… Стража! — Вратата се отвори и няколко войници влязоха с готови оръжия. — Затворете го в стая без прозорци, сложете шест души да го пазят и не пускайте никого при него, докато не дойда.

Докато войниците извеждаха Муртаг, Ерагон улови погледа му и промълви:

— Съжалявам.

Спътникът му сви рамене и тръгна по коридора.

— Всички, без Ерагон и Сапфира, да излязат от стаята — каза остро Аджихад. — Веднага!

Близнаците се поклониха и излязоха, но джуджето остана.

— Кралят трябва да бъде уведомен за Муртаг — настоя Орик. — А и остава въпросът с моето провинение…

— Аз ще кажа на Хротгар. Колкото до твоите действия, изчакай навън, докато те повикам. И кажи на Близнаците също да изчакат. Не съм свършил с тях.

— Добре — джуджето сведе глава и затвори вратата от другата страна.

Настана тишина. Аджихад въздъхна и загледа тавана. Ерагон изчака малко и се опита да подхване разговор.

— Аря добре ли е?

— Не… но лечителите казаха, че ще се оправи. Те се занимаваха с нея през цялата нощ. Оцеляла е само благодарение на тебе, за което имаш дълбоката признателност на Варден.

Ерагон се отпусна, успокоен. За първи път се убеди, че е имало полза от изтощителната езда.

— И сега какво?

— Искам да ми разкажеш как си намерил Сапфира и какво е станало после. Знам някои неща от писмото на Бром, а други научих от Близнаците, но искам да го чуя от тебе. Особено подробностите за смъртта на Бром.

Младежът не искаше да споделя приключенията си с непознат човек.

— Хайде, разкажи му.

Ерагон се намести и започна историята си. Сапфира му помагаше, като го подсещаше за разни неща, а Аджихад слушаше внимателно. Ерагон говори няколко часа, разказвайки за пътуването до Теирм и преследването на Ра’зак. Спомена дори за сънищата си с Аря. Когато заговори за Сянката, Аджихад се намръщи. Щом историята свърши, водачът на Варден стана и направи няколко крачки из стаята. След малко отново седна на бюрото си.

— Смъртта на Бром е ужасна загуба. Той ми беше добър приятел и могъщ съюзник на Варден. Спасявал ни е многократно с храбростта и ума си. Дори сега, когато го няма, успя да ни остави своето наследство, тоест тебе.

— Но какво очаквате от мене?

— Ще ти обясня подробно, но първо имаме по-важни работи за обсъждане. Новините, че ургалите се сражават за Империята, са много тревожни. Може да се окаже пагубно за Варден. Това, че Галбаторикс се е съюзил с тези същества, показва, че е обезумял. Дори не искам да си помисля какво им е обещал в замяна на съмнителната им вярност. А освен това разполага и със Сянка. Можеш ли да я опишеш?

— Приличаше на мъж — висок, слаб, много блед, с червени очи и червена коса. Носеше черни дрехи.

— Ами меча му, видя ли го? — попита Аджихад. — Имаше ли драскотина по острието?

— Да. Откъде знаеш?

— Защото аз я направих, докато се опитвах да му изтръгна сърцето. Името му е Дурза. Едно от най-злобните и коварни същества, които бродят по земята. Идеалният служител за Галбаторикс и много опасен враг за нас. Казваш, че сте го убили. Как стана точно?

— Муртаг го застреля два пъти. В рамото и между очите.

— Опасявах се от това. Не сте го убили. Сенките умират само ако бъдат пронизани в сърцето. Това, което сте му сторили, го е накарало да изчезне и да се появи другаде като дух. Превъплъщението не е приятно, но Дурза ще оцелее и ще се завърне по-силен от всякога. — Настана неловка тишина като пред буря. — Ти си загадка, Ерагон. Загадка, която никой не може да реши. Всеки знае какво искат Варден или ургалите, или Галбаторикс, но никой не знае какво искаш ти. А това те прави опасен, особено за краля. Той се страхува от тебе.

— А Варден боят ли се от мене?

— Не — отвърна Аджихад внимателно. — Ние се надяваме. Но ако надеждите ни рухнат, тогава ще се боим. Трябва да разбереш в какво положение си. Има определени групи, които ще искат да защитаваш интересите им. Откакто влезе във Фардън Дур, те се опитват да ти влияят.

— Това включва и тебе.

— Разбира се — засмя се Аджихад, но очите му останаха сериозни. — Има някои неща, които трябва да узнаеш. Например как яйцето на Сапфира се появи в Гръбнака. Бром разказвал ли ти е какво стана с яйцето, щом го донесе тук?

— Не.

— Когато Бром дойде с него, всички се вълнуваха от съдбата му. Мислехме, че драконите са изчезнали. Джуджетата бяха загрижени и искаха да са сигурни, че новият Ездач ще ни бъде съюзник. Мнозина дори бяха против появата на нови Ездачи. Елфите от своя страна имаха други желания. След предателството на Галбаторикс те се бояха, че яйцето може да се излюпи за някой нестабилен човек. И двете страни искаха собствен Ездач. Джуджетата само подклаждаха напрежението. Тогава Бром предложи едно решение, което позволи на двете раси да останат приятели. Идеята му беше яйцето да се разменя всяка година между Варден и елфите, докато се излюпи. След това новият Ездач трябваше да се обучава една година при Бром и после да продължи при елфите. Те приеха плана му, защото знаеха, че ако умре, ще провеждат обучението без чужда намеса.

Аджихад спря и очите му се навлажниха.

— Надявахме се, че този нов Ездач ще обедини нашите два народа. Изчакахме десетина години, но яйцето не се излюпваше. Постепенно почти забравихме за него. Миналата година претърпяхме ужасяваща загуба. Аря и яйцето изчезнаха на път от Тронхайм към елфическия град Осилон. Откриха пазачите й мъртви заедно с група изклани ургали в Ду Велденварден. Когато чухме тези новини, се уплашихме, че ургалите може да научат къде се намира Фардън Дур и елфическата столица Елесмера, където живее кралица Исланзади. Сега научавам, че те са работили за Империята, което е още по-лошо. Няма да разберем какво точно се е случило, докато Аря не се събуди, но предполагам някои неща. Очевидно са я нападнали от засада, защото не е могла да избяга. Взела е единственото правилно решение: да изпрати яйцето с магия другаде.

— Тя може ли да прави магии? — попита Ерагон. Аря наистина беше споменала, че са я упоили. Зачуди се дали може да го научи на още думи от древния език.

— Разбира се. Това беше една от причините да я изберем за пазител на яйцето. Както и да е, Аря не е можела да го прати при нас, защото сме твърде далече, а градовете на елфите са защитени с магически бариери. Затова се е сетила за Бром и го е пратила в Карвахол. Но очевидно поради малкото време не е уцелила мястото.

— Защо е била по-близо до долината Паланкар, отколкото до вас? И къде всъщност живеят елфите? Къде е това… Елесмера?

Аджихад внимателно го оглеждаше, докато обмисляше въпроса.

— Градовете им са далеч на север в гората Ду Велденварден. Но от падението на Ездачите никой не е стъпвал в тях. Дори аз не знам къде е Елесмера. Колкото до Осилон, предполагам, че е в западния край на гората, близо до Карвахол. Сигурно имаш и други въпроси, но изчакай първо да свърша с историята.

Той събра мислите си и заговори бързо:

— Когато Аря изчезна, елфите спряха да ни подкрепят. Кралицата беше много ядосана и отказа да общува с нас. Затова те не знаят за твоето съществуване. Без тяхната подкрепа моите бойци претърпяха сериозни загуби през последните месеци. Сега, когато Аря се намери, мисля, че враждебността им ще изчезне. Това, че си я спасил, вероятно ще подобри отношенията ни. Но остава въпросът с твоето обучение. Бром очевидно е успял да те научи на много неща и ние скоро ще те изпитаме, за да знаем какви са способностите ти. Елфите ще очакват да отидеш при тях и да продължиш тренировките си, но ми се струва, че няма да ти стигне времето.

— Защо?

— По няколко причини. Най-важната е новината за ургалите. Виждаш ли, Ерагон, Варден е в много особено положение. От една страна, трябва да се съобразяваме с елфите, ако искаме да ни бъдат съюзници. Същевременно не бива да ядосваме джуджетата, ако искаме да стоим в Тронхайм.

— Джуджетата не са ли част от Варден?

— Само в известен смисъл. Те ни позволяват да живеем тук и ни подкрепят в борбата срещу Империята, но се подчиняват единствено на краля си. Аз нямам никаква власт над тях, а само някои права, които Хротгар ми е отстъпил. Той от своя страна среща трудности с джуджешките родове. Водачите им притежават огромно влияние и избират нов крал, когато старият умре. Хротгар е на наша страна, но някои от вождовете са против и той трябва да се съобразява с тях.

— Значи тези вождове са настроени и срещу мене?

— Нещо повече. Между джуджетата и драконите винаги е имало омраза преди идването на елфите. Драконите имали навика да изяждат стадата и да заграбват златото на джуджетата. Затова те никога не са приемали Ездачите особено топло. Галбаторикс само е задълбочил взаимната неприязън.

— А Галбаторикс защо не знае къде се намират Фардън Дур и Елесмера? Не са ли му казали по време на обучението му?

— Казали са му, но не са го водили. Едно е да знаеш, че Фардън Дур е в планините, а друго — да го намериш. Кралят не е ходил и на двете места, преди да убият дракона му, а след това не са му имали доверие. Опитвал е да изтръгне сведения от някои Ездачи, но не е успявал. Както и не е залавял живо джудже, поне досега.

— Тогава защо не поведе армията си към Ду Велденварден и да почне да кръстосва планината, докато не открие Елесмера?

— Защото елфите все още имат мощ да го спрат. Той не се осмелява да изпита силите си срещу тях. Но магическите му способности нарастват с всяка година. Ако има още един Ездач до себе си, ще бъде неудържим. Затова постоянно опитва да намери подходящи хора за другите яйца.

— Как може силата му да нараства? — попита Ерагон, объркан. — Та тя трябва да е ограничена от възможностите на тялото му. Как успява да ги надвиши?

— Не знаем нито ние, нито елфите. Можем само да се надяваме, че един ден ще загине от някое от собствените си заклинания. — Аджихад бръкна в дрехата си и извади един пергамент. — Знаеш ли какво е това?

Младежът се наведе напред и го огледа. На хартията бяха изписани думи на неразбираем език с черно мастило. Голяма част от написаното беше заличена от кървави петна.

— Не знам.

— Взехме го от водача на ургалите, които унищожихме снощи. Струваше ми дванайсет мъже. Хора, които се жертваха, за да те спасят. Написано е на шифър, измислен от краля, но успях да разчета голяма част. Гласи следното: „… пазачът на Итро Зада ще пусне носителя на това писмо и придружителите му да минат. Трябва да се съберат с останалите и да… но да не се бият помежду си. Заповеди ще получават от Тарок, той от Гашз, той — от Дурза, а той — от Ушнарк Могъщия“. Ушнарк е Галбаторикс, означава „баща“ на ургалски. „Открийте това, което търсим и… Пехотата и… да бъдат разделени. Никакви оръжия… за похода“. Останалото е неразбираемо.

— Къде е Итро Зада? Никога не съм чувал такова място.

— Нито пък аз. Подозирам, че за по-голяма сигурност Галбаторикс е сменил имената на съществуващи местности. Запитах се какво правят толкова много ургали в планината и накъде са тръгнали. В писмото се споменава и за други, така че навярно ще дойдат още. Мисля, че кралят събира голяма армия, за да ни унищожи. Но без повече сведения мога само да чакам. Фардън Дур все още не е открит и има надежда.

— Откъде знаехте, че идваме? Един от Близнаците ни очакваше заедно с голям брой воини.

— Имаме постове на входа на долината, от двете страни на Беъртуут. Те ни изпратиха вест.

Ерагон се замисли дали вестоносецът не е била същата птичка, която Сапфира беше нападнала.

— Когато Аря изчезна, опитахте ли се да кажете на Бром? Той нямаше никакви вести от вас.

— Опитахме, но подозирам, че куриерите са били заловени и убити. Това би обяснило появяването на Ра’зак в Карвахол. След това тръгнахте на пътешествие и нямаше как да се свържем. Успокоих се, когато получих известието, че сте в Теирм. Очаквах, че ще отидете при Джеод. Двамата бяха много добри приятели, а търговецът лесно можеше да ни предупреди, защото работи за нас. Това постави сериозни въпроси. Откъде Империята е знаела на кое място да причака Аря и да залови пратениците? Откъде са научили кои търговци ни помагат? Пратките на Джеод бяха жизненоважни. Джуджетата не могат да ни осигурят всичко необходимо. Опасявам се, че сред нас има предатели, въпреки че проверяваме съзнанията на хората.

Ерагон се замисли върху току-що казаното. За първи път, откакто беше намерил яйцето, разбираше какво става около него. Поне знаеше откъде е дошла Сапфира и имаше някаква представа за бъдещето си.

— Какво искате от мене?

— Не те разбирам.

— Имам предвид какво очаквате да направя тук? И вие, и елфите имате планове за мене, но какво ще стане, ако не съм съгласен? — гласът му придоби стоманени нотки. — Ще се бия, когато трябва, ще скърбя, когато има нужда… но няма да правя нищо против волята си. Старите Ездачи са били защитници на справедливостта и са стояли над местните водачи. Аз не искам такова положение, а и се съмнявам, че хората ще ме приемат, но имам своите способности и ще ги ползвам, както намеря за добре. Затова искам да знам какво желаете да направя. За да реша дали ще се съглася.

— Ако ти беше някой друг и бе изрекъл тези думи пред друг водач, вече щеше да си мъртъв. Нима мислиш, че ще разкрия плановете си само защото ти настояваш?… Но все пак си прав. Твоето положение ти дава някои привилегии. Не можеш да се отървеш от политиката. Ще се стремят да ти влияят по един или друг начин. Не искам да видя, че се превръщаш в нечия пионка. Трябва да запазиш независимостта си, защото в нея се крие силата ти, способността да вземаш решения, без да слушаш крале и водачи. Аз лично ще гледам да се ограничавам с влиянието; останалите едва ли ще постъпят така. Освен това обикновените хора ще имат очаквания към тебе. Ще идват с дребните си проблеми и ще искат да им помагаш. Ще държиш бъдещето им в ръцете си… с една дума, можеш да ги обречеш на щастие или на мизерия. Млади жени ще те питат за кого да се омъжат и ще ти предлагат брак. Старите ще те питат на кого да оставят наследството си. Трябва да си учтив и да оправдаеш доверието им. Не говори прибързано, без да мислиш.

Аджихад се наведе напред.

— Тежка е отговорността да бъдеш водач. Аз нося моята от деня, в който оглавих Варден. Бъди внимателен, защото няма да търпя несправедливости.

Ерагон не хареса идеята хората да го ползват за съветник.

— Но ти все пак не отговори на въпроса ми. Какво ще правя тук?

— Засега нищо. Изминали сте сто и трийсет левги за осем дни. Насладете се на почивката. Щом се възстановиш, ще пробваме докъде си стигнал с оръжията и магиите. След това ще ти обясня възможностите и ще преценим.

— Ами Муртаг?

Аджихад се намръщи и извади Зар’рок от бюрото си. Червеният меч отразяваше светлината в стаята.

— Той ще остане тук, докато не позволи на Близнаците да го проверят.

— Не бива да го затваряте! Той не е извършил престъпление!

— Не можем да го освободим, без да сме сигурни, че няма да се обърне срещу нас. Той е не по-малко опасен от баща си.

Ерагон осъзна, че няма да убеди Аджихад, а и тревогите му бяха основателни.

— Как разпозна гласа му?

— Веднъж срещнах баща му. Жалко, че Бром не ми каза, че е взел меча на Морзан. Предлагам ти да не го носиш тук. Мнозина си спомнят за старите времена, особено джуджетата.

— Добре.

— Това ми напомня още нещо — заяви Аджихад, докато му подаваше меча. — В мене е пръстенът на Бром, изпратен за потвърждение на писмото му. Сега, когато е мъртъв, предполагам, че принадлежи на тебе.

Младежът прие пръстена с благодарност. Символът му беше същият като татуировката на Аря.

Аджихад се обърна към Сапфира и заговори:

— Не мисли, че съм те забравил, могъщи драконе. Нещата, за които говорих, се отнасят и за двама ви. Ти ще трябва да пазиш Ерагон в тези опасни времена, защото без тебе е загубен.

Сапфира се наведе и го погледна. Известно време двамата се изучаваха, без да мигнат.

— За мене е чест да се запознаем — сведе глава Аджихад.

— Харесва ми. Кажи му, че съм впечатлена от Тронхайм и от него. Империята с право се бои. Но нека да знае, че ако се опита да те нарани, ще унищожа Тронхайм и ще го разкъсам.

Ерагон се поколеба, изненадан от студенината в гласа й, след което предаде съобщението.

— Разбирам те и не бих очаквал друго. Но се съмнявам, че ще успееш да преминеш през Близнаците.

Сапфира изсумтя презрително.

— Ха!

— Освен ако не са много по-могъщи, отколкото изглеждат, двамата нямат никакъв шанс срещу нея. Може да се справят с мене, но не и със Сапфира. Драконът подсилва магията на Ездача и го прави по-могъщ от всеки магьосник. Бром беше много по-слаб от мене и мисля, че Близнаците се надценяват.

— Но Бром беше най-силният ни магьосник. Само елфите бяха по-способни от него. Ако това, което казваш, е истина, ще трябва да обмислим някои неща. Както и да е. Искрено се радвам, че не сме врагове.

Аджихад се изправи и извика:

— Орик! — Джуджето влезе в стаята и застана пред бюрото. — Орик, ти създаде много неприятности. Близнаците ми се оплакваха от тебе цяла сутрин. Настояват да те накажа и за съжаление са прави. Обвиненията са твърде сериозни, за да ги пренебрегна. Слушам те.

Орик погледна Ерагон, но лицето му остана безизразно.

— Кул бяха пред Коща-мерна. Те стреляха по дракона и Ерагон, но Близнаците не направиха нищо да ги спрат. Сякаш… Те дори отказаха да отворят вратите, въпреки че момчето изкрещя паролата. Не се намесиха и когато изчезна под водата. Може и да съм сгрешил, но нямаше да допусна Ездачът да умре.

— Аз не бях достатъчно силен, за да изплувам. Щях да се удавя, ако той не ме беше спасил — намеси се Ерагон.

— А после защо си им се опълчил? — попита Аджихад.

— Не беше правилно да измъчват Муртаг. Но ако знаех кой е, нямаше да ги спирам.

— Не, постъпил си правилно. Не ни е присъщо да насилваме хората. Действията ти са честни, но си нарушил заповедта на командира си. Наказанието за това е смърт.

— Не можете да го убиете! Той просто ми помагаше — изкрещя младежът.

— Не се намесвай! Орик е нарушил закона и трябва да си понесе последствията. Но си прав, че не мога да го убия — отвърна спокойно Аджихад и се обърна към джуджето: — Отсега нататък си отстранен от служба и нямаш право да влизаш в бойни действия под моя команда. Разбра ли?

Орик се намръщи, но кимна.

— Затова те назначавам за водач на Ерагон и Сапфира. Трябва да се погрижиш да получат всякакви удобства. Сапфира сигурно ще се настани в Исидар Митрим. Ерагон може да получи стая където пожелае. Когато се възстанови от пътуването, го заведи на мястото за тренировки. Там ще го очакват.

— Разбрах — поклони се Орик.

— Добре, сега може да вървите. Прати ми Близнаците, преди да тръгнете.

— Искам да видя как е Аря — настоя Ерагон.

— Не може. Ще трябва да изчакаш, докато тя дойде при тебе. — Аджихад се наведе над бюрото и им даде знак, че са свободни.