Метаданни
Данни
- Серия
- Наследството (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eragon, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимир Вълков, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 110 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кристофър Паолини. Ерагон
Американска, второ издание
Превод: Красимир Вълков Вълков
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Коректори: Юлияна Василева, Нина Славова
Компютърна обработка: Калин Гарабедян
Художествено оформление на корица: Джон Джуд Паленкар, 2003 г.
ИК „Хермес“ — Пловдив, 2006 г.
ISBN-10: 954–26–0483–1
ISBN-13: 978–954–26–0483–9
История
- — Добавяне
- — Ново сканиране и разпознаване
Статия
По-долу е показана статията за Ерагон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Ерагон | |
Eragon | |
Автор | Кристофър Паолини |
---|---|
Първо издание | юни, 2002 г. САЩ |
Издателство | Paolini LLC |
Оригинален език | английски |
Жанр | юношеска литература, фентъзи |
Следваща | Първородният |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, източници, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
„Ерагон“ е първата книга от четирилогията „Наследството“, написана от Кристофър Паолини. Тя е оригинално публикувана от семейното издателство на родителите на Паолини, преди той да срещне Алфред Кнопф.
Сюжет
В книгите „Ерагон“ и втората част „Първородният“ се разказва за петнадесетгодишен ловец, на име Ерагон, който открива драконово яйце. От него се излюпва драконът Сапфира, който мисловно се свързва с Ерагон. С помощта на разказвача на истории Бром, момчето трябва да премине много опасности и премеждия. След като опасните създания Ра'зак разрушават фермата на момчето, и убиват чичо му, Ерагон решава да поеме по пътя на древните Драконови Ездачи. Впоследствие Бром се оказва драконов ездач, чиито дракон е бил убит. Ерагон получава видения за Аря, елфа, затворена в тъмница и я спасява, но Бром умира. Към момчето, дракона и полумъртвата Аря се присъединява Муртаг, който им става добър приятел. В това време злия герой – Галбаторикс иска да хване Ерагон и Сапфира. Галбаторикс притежава огромни армии, още две драконови яйца и вече никъде не е безопасно… но джуджетата и елфите са на страната на доброто. Накрая Ерагон и Сапфира отиват във Фардън Дур, царството на джуджетата, и там лекуват Аря. Там се крие бунтовническа организация срещу краля-Варден. После се бият с ургалите и кул, безпощадни създания… По време на битката Ерагон успява да извърши голям подвиг, извършван само два пъти в историята-той убива Сянката Дурза. Преди обаче злобното същество да умре, ранява Ерагон в гърба и го проклина. Раната пречи на момчето много. По-късно Галбаторикс отвлича Муртаг, двама магьосници от Варден и убива лидера на Варден. Управлението се поема от дъщеря му Насуада. Тя води поданиците си в Сурда – държава, която не е под управлението на Галбаторикс. През това време Ерагон отива при елфите, където завършва обучанието си и се спасява от проклятието на Дурза. През това време братовчедът на Ерагон-Роран спасява родната им село Карвахол от злите чудовища Ра`зак, като отвежда селяните в страната Сурда. Скоро след това се провежда и голяма битка. На страната на Галбаторикс са преминали Муртаг и магьосниците от фардън Дур. Муртаг е станал ездач и участва с дракона си Торн. От своя страна на страната на Насуада и Сурда идват ургалите Кул и братът на Ерагон – Роран, който води със себе си цял град, чиито домове са били разрушени от Ра`зак. При битката на Муртаг е Ерагон, момчето разкрива зловеща тайна от своето минало, която ще донесе големи последици за бъдещето му-че той е син на един от най-злите хора в историята-драконовия убиец и клетвопрестъпник Морзан. След битката, Ерагон и Роран се приготвят да отидат в планината на Ра`зак за да спасят годеницата на Роран – Катрина.
Екранизации
През 2006 г. e заснет едноименния филм по книгата.
Следващи книги
Третата книга е разделена на две части. Кристофър я започва през 2008. Първата е „Бризингър“, което преведено от древния език значи „огън“. Втората е „Наследството“. И двете книги са излезли в България.
Сблъсък на воли
На сутринта бузата на Ерагон се беше схванала от притискане към врата на Снежноплам, а тялото му го болеше от боя с Муртаг. Двамата се бяха редували да спят на седлата през цялата нощ. Това им беше позволило да натрупат преднина пред ургалите, но не бяха сигурни дали ще я задържат. Сега всичко зависеше от издръжливостта на конете.
Планините хвърляха сянка и беше по-студено. На север се виждаха очертанията на пустинята.
— Трябва да се нахраня — обади се Сапфира. — Изминаха два-три дни, откакто за последен път ловувах. Мисля, че ще успея да хвана някой елен набързо.
Ерагон се усмихна на нетърпението й.
— Добре, тръгвай, но остави Аря тук.
— Няма да се бавя.
Ерагон отвърза Аря и я прехвърли на седлото на Снежноплам. След това подтичваше до конете, като я придържаше. Нито той, нито Муртаг нарушаваха тишината. Караницата изглеждаше забравена, но синините оставаха. Сапфира се нахрани за около час и се върна.
Спряха до едно езерце, за да напоят конете. Ерагон откъсна една тревичка и се загледа в Аря. Звук от изваждане на меч го откъсна от спокойствието му. Той сграбчи Зар’рок и се обърна тревожно. Муртаг му посочи върха на един близък хълм, на който беше застанал висок мъж с кафяво наметало, яхнал дорест кон. Зад него се виждаха двайсетина конници.
— Дали са от Варден?
— Според Аря трябва да са далеч оттук — отвърна Ерагон, докато поставяше тетива на лъка си. — Но пък може да е някакъв патрул.
— Или да са разбойници.
— Дали да не се опитаме да избягаме? — попита младежът и прикри елфката с едно одеяло. Конниците сигурно я бяха забелязали, но можеха да решат, че е човек.
— Няма смисъл. Торнак и Снежноплам са бойни коне, а не спринтьори, пък и са уморени. Тези мъже ще ни настигнат, преди да изминем и половин миля. Освен това има вероятност да ни кажат нещо важно. По-добре предупреди Сапфира.
Ерагон вече се беше заел с това.
— Не се показвай, освен ако не е наложително. Вече не сме в Империята, но не искам да се разчува за нас.
— Не се безпокой. По-добре се приготви да използваш магия.
Мъжете на хълма продължаваха да ги наблюдават. Ерагон стисна нервно меча си. Стоманената дръжка го успокои.
— Ако ни нападнат, мога да ги подплаша с магия. Ако не помогне, ще се намеси и Сапфира. Чудя се как ли ще реагират, като разберат, че съм Ездач? Може да е достатъчно, за да избегнем боя.
— Не разчитай на това. Ако се стигне до схватка, ще трябва да избием възможно най-много от тях, за да им покажем, че не си струва да ни нападат.
Водачът даде знак с боздугана си и конниците препуснаха към тях. Мъжете размахваха копия и крещяха силно. Носеха парцаливи дрехи, а оръжията им бяха ръждясали. Четирима имаха лъкове.
Водачът отново направи знак и непознатите ги обградиха. Ерагон сви устни. Беше готов да ги удари с магия, но се удържа.
„Не знаем какво искат от нас“.
Командирът ги огледа внимателно и присви вежди.
— Тези коне са по-добри от крантите, които намираме обикновено — каза той. — Григ ще бъде доволен.
Думите му предизвикаха подозрение в Ерагон.
— Сапфира…
— Колкото до вас двамата, свалете оръжията, ако не искате да ви застреляме.
Муртаг повдигна меча си.
— Кой си ти и какво искаш? Ние сме свободни хора и пътуваме с мир. Нямаш никакво право да ни спираш.
— Имам всички права да ви спирам — отвърна мъжът подигравателно. — Колкото до името ми, то не е важно. Робите не се обръщат към господаря си по име, освен ако не искат да бъдат наказани.
Ерагон изруга наум.
„Търговци на роби!“
Спомни си за търга в Драс-Леона. Усети как гневът го изпълва и погледна мъжете с омраза.
— Хвърлете оръжията и се предайте! — извика водачът. Разбойниците очакваха напрегнато какво ще сторят двамата пътници.
Един от мъжете махна одеялото от Аря и разкри лицето й.
— Торкенбранд, това е елф!
Водачът се доближи и подсвирна.
— Колко ли струва? — попита някой.
— Цяло състояние. Империята ще ни даде камара злато за нея!
Разбойниците се разкрещяха от радост. Ерагон усети приближаването на Сапфира.
— Атакувай сега! Но ги остави да бягат, ако се изтеглят.
Тя сви крила и се гмурна надолу. Муртаг улови сигнала и удари един от мъжете с лакът, след което смушка Торнак с пети. Бойният жребец скочи напред и смаза разбойника с копита.
Ерагон вдигна ръка и изрече думи на древния език, възползвайки се от моментното объркване. Сфера от син пламък се разби в средата на конниците и ги посипа с огнени капки. В същото време Сапфира се приземи до него, отваряйки грамадните си челюсти.
— Пазете се! Аз съм Ездач! — изкрещя младежът и размаха червения си меч. — Бягайте, ако искате да живеете.
Мъжете се развикаха и обърнаха коне, прегазвайки се един друг. В суматохата някой удари Торкенбранд в гърба и го събори от коня. Разбойниците не обърнаха внимание на падналия си водач и препуснаха с всички сили.
Торкенбранд се надигна на колене. От слепоочията му течеше кръв. Муртаг слезе от коня си и се приближи до него. Мъжът вдигна ръце, сякаш да се предпази. Муртаг го погледна студено и замахна, отсичайки главата му, преди Ерагон да реагира.
— Полудя ли? Защо трябваше да го убиваш?
— Не виждам защо се разстройваш — отвърна Муртаг и избърса острието си в дрехите на убития.
— Да се разстройвам ли? Не ти ли хрумна, че можем да го оставим и да продължим пътя си? Не! Вместо това реши да го екзекутираш, при положение че той бе беззащитен.
— Не можех да го оставя. Твърде опасно беше. Другите избягаха, а този нямаше да стигне далеч без кон. Не искам да разкаже на ургалите за Аря. Затова реших…
— … да го убиеш!
Сапфира помириса любопитно отрязаната глава и отвори уста, но после се отказа и отстъпи.
— Просто се опитвам да оцелея. Моят живот е по-важен от този на някой непознат.
— А къде е съчувствието ти?
— Съчувствие ли? Съчувствие? Не мога да проявявам съчувствие към враговете си. В противен случай щях да съм умрял отдавна! Защитавам се на всяка цена.
— Можеш да оправдаеш всяко убийство по този начин — измърмори Ерагон и прибра меча си.
— Да не мислиш, че ми харесва? — извика Муртаг. — Животът ми е бил в опасност, откакто съм се родил! През целия си живот съм избягвал заплахите. Никога не съм заспивал спокойно, защото не знам дали ще се събудя сутринта. Не съм бил в безопасност дори в корема на майка си. Ти не разбираш, но ако бе преживял такива неща като мене, щеше да се научиш да не разчиташ на случайността. Този човек беше опасен и аз го отстраних. Не съжалявам и няма да се обвинявам за това.
— Все пак бе погрешно. — Ерагон върза Аря на Сапфира и се качи на коня си. — Да тръгваме.
Продължиха да яздят в бясно темпо. Заради планините разстоянието, което изминаваха, изглеждаше малко, но напредваха добре. Когато спряха за нощувка, се нахраниха мълчаливо.
— Аз ще поема първата смяна — заяви Ерагон. Муртаг кимна и си легна, обръщайки се с гръб към него.
— Искаш ли да поговорим?
— Не, не сега. Искам да помисля. Объркан съм.
— Обичам те, малкия.
— И аз тебе.
Тя се сви на кълбо и го обгърна. Ерагон остана неподвижен, загледан в мрака с безпокойство.