Метаданни
Данни
- Серия
- Наследството (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eragon, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимир Вълков, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 110 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кристофър Паолини. Ерагон
Американска, второ издание
Превод: Красимир Вълков Вълков
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Коректори: Юлияна Василева, Нина Славова
Компютърна обработка: Калин Гарабедян
Художествено оформление на корица: Джон Джуд Паленкар, 2003 г.
ИК „Хермес“ — Пловдив, 2006 г.
ISBN-10: 954–26–0483–1
ISBN-13: 978–954–26–0483–9
История
- — Добавяне
- — Ново сканиране и разпознаване
Статия
По-долу е показана статията за Ерагон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Ерагон | |
Eragon | |
![]() | |
Автор | Кристофър Паолини |
---|---|
Първо издание | юни, 2002 г.![]() |
Издателство | Paolini LLC |
Оригинален език | английски |
Жанр | юношеска литература, фентъзи |
Следваща | Първородният |
![]() | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, източници, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
„Ерагон“ е първата книга от четирилогията „Наследството“, написана от Кристофър Паолини. Тя е оригинално публикувана от семейното издателство на родителите на Паолини, преди той да срещне Алфред Кнопф.
Сюжет
В книгите „Ерагон“ и втората част „Първородният“ се разказва за петнадесетгодишен ловец, на име Ерагон, който открива драконово яйце. От него се излюпва драконът Сапфира, който мисловно се свързва с Ерагон. С помощта на разказвача на истории Бром, момчето трябва да премине много опасности и премеждия. След като опасните създания Ра'зак разрушават фермата на момчето, и убиват чичо му, Ерагон решава да поеме по пътя на древните Драконови Ездачи. Впоследствие Бром се оказва драконов ездач, чиито дракон е бил убит. Ерагон получава видения за Аря, елфа, затворена в тъмница и я спасява, но Бром умира. Към момчето, дракона и полумъртвата Аря се присъединява Муртаг, който им става добър приятел. В това време злия герой – Галбаторикс иска да хване Ерагон и Сапфира. Галбаторикс притежава огромни армии, още две драконови яйца и вече никъде не е безопасно… но джуджетата и елфите са на страната на доброто. Накрая Ерагон и Сапфира отиват във Фардън Дур, царството на джуджетата, и там лекуват Аря. Там се крие бунтовническа организация срещу краля-Варден. После се бият с ургалите и кул, безпощадни създания… По време на битката Ерагон успява да извърши голям подвиг, извършван само два пъти в историята-той убива Сянката Дурза. Преди обаче злобното същество да умре, ранява Ерагон в гърба и го проклина. Раната пречи на момчето много. По-късно Галбаторикс отвлича Муртаг, двама магьосници от Варден и убива лидера на Варден. Управлението се поема от дъщеря му Насуада. Тя води поданиците си в Сурда – държава, която не е под управлението на Галбаторикс. През това време Ерагон отива при елфите, където завършва обучанието си и се спасява от проклятието на Дурза. През това време братовчедът на Ерагон-Роран спасява родната им село Карвахол от злите чудовища Ра`зак, като отвежда селяните в страната Сурда. Скоро след това се провежда и голяма битка. На страната на Галбаторикс са преминали Муртаг и магьосниците от фардън Дур. Муртаг е станал ездач и участва с дракона си Торн. От своя страна на страната на Насуада и Сурда идват ургалите Кул и братът на Ерагон – Роран, който води със себе си цял град, чиито домове са били разрушени от Ра`зак. При битката на Муртаг е Ерагон, момчето разкрива зловеща тайна от своето минало, която ще донесе големи последици за бъдещето му-че той е син на един от най-злите хора в историята-драконовия убиец и клетвопрестъпник Морзан. След битката, Ерагон и Роран се приготвят да отидат в планината на Ра`зак за да спасят годеницата на Роран – Катрина.
Екранизации
През 2006 г. e заснет едноименния филм по книгата.
Следващи книги
Третата книга е разделена на две части. Кристофър я започва през 2008. Първата е „Бризингър“, което преведено от древния език значи „огън“. Втората е „Наследството“. И двете книги са излезли в България.
По следите на маслото
На сутринта Ерагон се събуди с главоболие и махмурлук. Забеляза как един плъх прибяга по пода и дочу гласа на Сапфира:
— Как се чувстваме?
Младежът реши да не й обръща внимание. Малко по-късно и Бром се надигна с намръщено изражение. Той натопи главата си в легена със студена вода и излезе от стаята. Ерагон тръгна след него.
— Къде отиваш?
— Да се възстановя.
— И аз ще дойда.
Младежът откри, че Бром се възстановява, като редува горещ чай и студена вода, обилно разредени с бренди. Когато се върнаха в стаята, и двамата се чувстваха по-добре.
Бром препаса меча си и приглади краищата на робата си.
— Първо внимателно ще зададем няколко въпроса. Ще разберем къде е доставено маслото и какво се е случило с него. Вероятно при транспортирането му е имало войници и работници. Трябва да намерим някой от тях.
Те напуснаха „Златното кълбо“ и започнаха да обикалят складовете. В центъра на града улиците се събираха и водеха към дворец, построен от гладки гранитни блокове. Той се намираше на хълм и се извисяваше над всички сгради, с изключение на катедралата. Площадът беше покрит със седефена мозайка, а някои от стените бяха облицовани със злато. В специални ниши бяха поставени черни статуи. На всеки метър имаше стражи, които гледаха внимателно минаващите.
— Кой живее там?
— Маркос Табор, управителят на града. Той отговаря само пред краля и пред собствената си съвест, която обаче едва ли съществува — отвърна Бром.
До обед не бяха научили нищо и спряха, за да се нахранят.
— Градът е твърде голям. Трябва да се разделим. Ще се срещнем привечер в „Кълбото“. — Старецът погледна смръщено Ерагон. — Надявам се, че няма да направиш някоя глупост.
— Няма — обеща младежът. Бром му подаде няколко монети и се отдалечи в обратната посока.
През останалата част от деня Ерагон обикаляше и говореше с работници и продавачи, опитвайки се да е максимално мил и очарователен. Никой не знаеше за маслото. Където и да отидеше, катедралата висеше заплашително над него. Сякаш нямаше начин да избяга от мрачния й взор.
Най-накрая откри мъж, който беше помагал при транспортирането на маслото и си спомняше къде е закарано. Младежът отиде да види къде е сградата и се върна в „Златното кълбо“. Бром се появи след около час; изглеждаше много уморен.
— Откри ли нещо? — попита Ерагон.
Старецът отметна бялата си коса назад.
— Дочух доста интересни работи и не на последно място това, че Галбаторикс ще посети Драс-Леона след около седмица.
— Какво? — възкликна Ерагон.
— Май Табор е превишил правомощията си и кралят идва да му даде урок. Напуска Уру’баен за първи път от десет години.
— Дали е разбрал за нас?
— Разбира се, но със сигурност не му е известно къде се намираме. Ако знаеше, вече щяха да са ни заловили. Както и да е. Независимо какво ще правим, трябва да сме приключили, преди Галбаторикс да е пристигнал. В никакъв случай не бива да сме на по-малко от двайсет левги от него. Но поне Ра’зак със сигурност ще са тук, за да подготвят посещението му.
— Искам да ги пипна — сви юмруци Ерагон, — но не и да се бия с краля. Вероятно ще ме разкъса на парчета.
— Браво, взел си да се замисляш. И си прав, наистина нямаш шанс срещу него. Кажи сега какво научи днес, да видим дали ще съвпадне с моите открития.
— Говорих с един мъж, който знаеше къде е закарано маслото. Един малък склад. Но не разбрах нищо друго, което да ни е от полза.
— Моят ден беше малко по-плодотворен. И аз чух същото, така че отидох в склада и поговорих с работниците. Не беше трудно да ги забаламосам и те да разкрият, че маслото е занесено в двореца.
— И след това дойде тук.
— Не — поклати глава Бром. — Не ме прекъсвай. След това отидох в двореца и се представих за бард, за да си издействам покана в помещенията на прислугата. Няколко часа обикалях, като забавлявах слугините с песни и истории. — Бром бавно напълни лулата си и продължи: — Наистина е забележително колко неща научават тези хора. Представи си, един от благородниците има три любовници, които живеят в едно и също крило на двореца. Освен клюките обаче, успях да разбера и къде са пратили маслото от двореца.
— Къде? — попита Ерагон нетърпеливо.
Бром запали лулата си и направи няколко кръгчета от дим.
— Извън града, разбира се. При всяко пълнолуние изпращат двама роби с провизии в подножието на Хелгринд. Когато маслото от Сеитр пристигне в Драс-Леона, го прибавят към провизиите. Робите не се завръщат, а ако някой ги проследи, също изчезва.
— Мислех, че Ездачите са забранили търговията с роби.
— Да, но кралят я възобнови отново.
— Значи Ра’зак се крият в Хелгринд — предположи Ерагон.
— Или някъде наблизо.
— При положение че се намират в Хелгринд, те са или в подножието, където има охрана, или някъде нависоко, където само техните летящи чудовища и Сапфира могат да достигнат. Ако ние с моя дракон прелетим около планината, Ра’зак ще ни видят, както и половината град.
— Да, това е проблем — съгласи се Бром.
— Ами ако заемем местата на робите? Пълнолунието е другата седмица. Така ще успеем да се приближим, без да ни забележат.
— Това е някаква възможност, но е доста рисковано. Ако убиват робите от разстояние, няма да успеем да сторим нищо.
— Не знаем дали въобще убиват робите — отбеляза Ерагон.
— Сигурен съм, че не ги оставят живи. Но все пак идеята е интересна. При положение че Сапфира се скрие наблизо… Може и да се получи. Но трябва да действаме бързо, преди да е дошъл кралят.
— Да отидем до Хелгринд и да поогледаме. Би било добре да го видим първо на дневна светлина, за да не се изненадаме после от нещо.
— И дотам ще стигнем. Утре ще се върна в двореца и ще разузная доколко е възможно да се разменим с робите. Трябва да внимавам, за да не предизвикам подозрения.
— Не мога да повярвам, че ги открихме — каза тихо Ерагон. Пред очите му се мярна изгорената ферма и мъртвият Гароу.
— По-трудното все още предстои, но днес се справихме добре. Ако съдбата ни се усмихне, ти ще получиш своето отмъщение, а Варден ще се отърват от много опасни неприятели. Какво ще стане след това, вече ще зависи от тебе.
Ерагон разтвори съзнанието си и се свърза със Сапфира.
— Намерихме леговището им!
— Къде?
Той набързо й предаде какво бяха открили.
— Хелгринд — каза драконът замислено. — Подходящо място.
— След като свършим, може да се приберем в Карвахол.
— Какво искаш? Да се върнеш към предишния си живот? Знаеш, че е невъзможно, така че спри да тъгуваш. Скоро ще трябва да решиш какво да правиш — дали да се криеш до края на живота си, или да помагаш на Варден. Нямаш други възможности, освен ако не се съюзиш с Галбаторикс, а това аз няма да го приема никога.
— Ако трябва да избирам, знаеш, че ще свържа съдбата си с Варден.
— Знам, но исках да те чуя да го казваш.
Сапфира го остави да размишлява над думите й.