Метаданни
Данни
- Серия
- Наследството (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eragon, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимир Вълков, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 110 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кристофър Паолини. Ерагон
Американска, второ издание
Превод: Красимир Вълков Вълков
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Коректори: Юлияна Василева, Нина Славова
Компютърна обработка: Калин Гарабедян
Художествено оформление на корица: Джон Джуд Паленкар, 2003 г.
ИК „Хермес“ — Пловдив, 2006 г.
ISBN-10: 954–26–0483–1
ISBN-13: 978–954–26–0483–9
История
- — Добавяне
- — Ново сканиране и разпознаване
Статия
По-долу е показана статията за Ерагон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Ерагон | |
| Eragon | |
 | |
| Автор | Кристофър Паолини |
|---|---|
| Първо издание | юни, 2002 г. САЩ |
| Издателство | Paolini LLC |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | юношеска литература, фентъзи |
| Следваща | Първородният |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, източници, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
„Ерагон“ е първата книга от четирилогията „Наследството“, написана от Кристофър Паолини. Тя е оригинално публикувана от семейното издателство на родителите на Паолини, преди той да срещне Алфред Кнопф.
Сюжет
В книгите „Ерагон“ и втората част „Първородният“ се разказва за петнадесетгодишен ловец, на име Ерагон, който открива драконово яйце. От него се излюпва драконът Сапфира, който мисловно се свързва с Ерагон. С помощта на разказвача на истории Бром, момчето трябва да премине много опасности и премеждия. След като опасните създания Ра'зак разрушават фермата на момчето, и убиват чичо му, Ерагон решава да поеме по пътя на древните Драконови Ездачи. Впоследствие Бром се оказва драконов ездач, чиито дракон е бил убит. Ерагон получава видения за Аря, елфа, затворена в тъмница и я спасява, но Бром умира. Към момчето, дракона и полумъртвата Аря се присъединява Муртаг, който им става добър приятел. В това време злия герой – Галбаторикс иска да хване Ерагон и Сапфира. Галбаторикс притежава огромни армии, още две драконови яйца и вече никъде не е безопасно… но джуджетата и елфите са на страната на доброто. Накрая Ерагон и Сапфира отиват във Фардън Дур, царството на джуджетата, и там лекуват Аря. Там се крие бунтовническа организация срещу краля-Варден. После се бият с ургалите и кул, безпощадни създания… По време на битката Ерагон успява да извърши голям подвиг, извършван само два пъти в историята-той убива Сянката Дурза. Преди обаче злобното същество да умре, ранява Ерагон в гърба и го проклина. Раната пречи на момчето много. По-късно Галбаторикс отвлича Муртаг, двама магьосници от Варден и убива лидера на Варден. Управлението се поема от дъщеря му Насуада. Тя води поданиците си в Сурда – държава, която не е под управлението на Галбаторикс. През това време Ерагон отива при елфите, където завършва обучанието си и се спасява от проклятието на Дурза. През това време братовчедът на Ерагон-Роран спасява родната им село Карвахол от злите чудовища Ра`зак, като отвежда селяните в страната Сурда. Скоро след това се провежда и голяма битка. На страната на Галбаторикс са преминали Муртаг и магьосниците от фардън Дур. Муртаг е станал ездач и участва с дракона си Торн. От своя страна на страната на Насуада и Сурда идват ургалите Кул и братът на Ерагон – Роран, който води със себе си цял град, чиито домове са били разрушени от Ра`зак. При битката на Муртаг е Ерагон, момчето разкрива зловеща тайна от своето минало, която ще донесе големи последици за бъдещето му-че той е син на един от най-злите хора в историята-драконовия убиец и клетвопрестъпник Морзан. След битката, Ерагон и Роран се приготвят да отидат в планината на Ра`зак за да спасят годеницата на Роран – Катрина.
Екранизации
През 2006 г. e заснет едноименния филм по книгата.
Следващи книги
Третата книга е разделена на две части. Кристофър я започва през 2008. Първата е „Бризингър“, което преведено от древния език значи „огън“. Втората е „Наследството“. И двете книги са излезли в България.
За четенето и плановете
Бром надраска една руна на пергамента и го показа на Ерагон.
— Това е буквата „а“. Научи я.
С това уроците по четене започнаха. Бяха трудни и изстискваха интелекта му, но Ерагон се забавляваше. При цялото свободно време, с което разполагаше, и добрия, макар и нетърпелив учител, той напредваше доста бързо.
Всеки ден ставаше, закусваше и се качваше в кабинета, където прекарваше деня в опити да запомни буквите и тяхното произношение.
Преди вечеря двамата с Бром отиваха в задния двор и се дуелираха. Понякога се събираше цяла тълпа от слуги и деца да наблюдава интересните двубои. След това, ако имаше време, Ерагон се качваше в стаята си и тренираше различни магии, като винаги гледаше прозорецът да е затворен и завесите да са спуснати.
Притесняваше се единствено за Сапфира. Посещаваше я всяка вечер, но времето, което прекарваха заедно, беше недостатъчно и за двамата. През деня драконът ловуваше надалеч, за да не събуди подозрения в града. Ерагон се опитваше да й помогне, но знаеше, че единственият начин да я избави от глада и самотата беше да заминат час по-скоро.
Всеки ден из Теирм се чуваха все по-обезпокоителни новини. Говореше се за ужасяващи нападения по крайбрежието. Носеха се слухове, че богати хора изчезвали нощем от леглата си, а на сутринта били откривани обезобразените им трупове. Ерагон често чуваше Бром и Джеод да обсъждат тези събития, но и двамата млъкваха, щом се приближеше до тях.
Дните минаваха бързо и скоро седмицата беше зад гърба им. Младежът вече сричаше бавно и се оправяше почти без помощ.
Един следобед Бром извика Джеод и Ерагон в кабинета и кимна към момчето.
— Сега, след като и ти можеш да помагаш, мисля, че е време да действаме.
— Какво си наумил? — попита Ерагон.
По лицето на Бром разцъфна широка усмивка.
— Познавам този поглед — изстена Джеод. — Последния път, когато гледаше така, ни въвлече в големи неприятности.
— Преувеличаваш малко, но си прав. Добре, ето какво ще направим…
Ерагон се върна в стаята си и се свърза със Сапфира.
— Тръгваме тази нощ или утре.
— Доста неочаквано. Сигурен ли си, че няма да пострадаш в това начинание?
— Не знам. Може да се наложи да напуснем града с войници по петите. Обаче всичко ще бъде наред. Ние с Бром сме добри бойци, а и използваме магия.
Той легна на леглото и се загледа в тавана. Ръцете му трепереха, а в гърлото си усещаше някаква буца.
„Не искам да напускам Теирм. Тук прекарах няколко почти нормални дни. Омръзна ми непрекъснато да бягам и да се крия. Но докато съм със Сапфира, това е неизбежно“.
Скоро се унесе и засънува. Някои сънища бяха ужасяващи, а в други се смееше. След това нещо се промени — сякаш отваряше очи за пръв път.
Видя млада, тъжна жена, окована в мрачна килия. Лунните лъчи проникваха през малкото прозорче в стената и осветяваха лицето й. Една сълза се отрони и се търкулна по бузата й като течен диамант.
Ерагон заплака в съня си.