Метаданни
Данни
- Серия
- Наследството (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eragon, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимир Вълков, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 110 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кристофър Паолини. Ерагон
Американска, второ издание
Превод: Красимир Вълков Вълков
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Коректори: Юлияна Василева, Нина Славова
Компютърна обработка: Калин Гарабедян
Художествено оформление на корица: Джон Джуд Паленкар, 2003 г.
ИК „Хермес“ — Пловдив, 2006 г.
ISBN-10: 954–26–0483–1
ISBN-13: 978–954–26–0483–9
История
- — Добавяне
- — Ново сканиране и разпознаване
Статия
По-долу е показана статията за Ерагон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Ерагон | |
Eragon | |
Автор | Кристофър Паолини |
---|---|
Първо издание | юни, 2002 г. САЩ |
Издателство | Paolini LLC |
Оригинален език | английски |
Жанр | юношеска литература, фентъзи |
Следваща | Първородният |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, източници, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
„Ерагон“ е първата книга от четирилогията „Наследството“, написана от Кристофър Паолини. Тя е оригинално публикувана от семейното издателство на родителите на Паолини, преди той да срещне Алфред Кнопф.
Сюжет
В книгите „Ерагон“ и втората част „Първородният“ се разказва за петнадесетгодишен ловец, на име Ерагон, който открива драконово яйце. От него се излюпва драконът Сапфира, който мисловно се свързва с Ерагон. С помощта на разказвача на истории Бром, момчето трябва да премине много опасности и премеждия. След като опасните създания Ра'зак разрушават фермата на момчето, и убиват чичо му, Ерагон решава да поеме по пътя на древните Драконови Ездачи. Впоследствие Бром се оказва драконов ездач, чиито дракон е бил убит. Ерагон получава видения за Аря, елфа, затворена в тъмница и я спасява, но Бром умира. Към момчето, дракона и полумъртвата Аря се присъединява Муртаг, който им става добър приятел. В това време злия герой – Галбаторикс иска да хване Ерагон и Сапфира. Галбаторикс притежава огромни армии, още две драконови яйца и вече никъде не е безопасно… но джуджетата и елфите са на страната на доброто. Накрая Ерагон и Сапфира отиват във Фардън Дур, царството на джуджетата, и там лекуват Аря. Там се крие бунтовническа организация срещу краля-Варден. После се бият с ургалите и кул, безпощадни създания… По време на битката Ерагон успява да извърши голям подвиг, извършван само два пъти в историята-той убива Сянката Дурза. Преди обаче злобното същество да умре, ранява Ерагон в гърба и го проклина. Раната пречи на момчето много. По-късно Галбаторикс отвлича Муртаг, двама магьосници от Варден и убива лидера на Варден. Управлението се поема от дъщеря му Насуада. Тя води поданиците си в Сурда – държава, която не е под управлението на Галбаторикс. През това време Ерагон отива при елфите, където завършва обучанието си и се спасява от проклятието на Дурза. През това време братовчедът на Ерагон-Роран спасява родната им село Карвахол от злите чудовища Ра`зак, като отвежда селяните в страната Сурда. Скоро след това се провежда и голяма битка. На страната на Галбаторикс са преминали Муртаг и магьосниците от фардън Дур. Муртаг е станал ездач и участва с дракона си Торн. От своя страна на страната на Насуада и Сурда идват ургалите Кул и братът на Ерагон – Роран, който води със себе си цял град, чиито домове са били разрушени от Ра`зак. При битката на Муртаг е Ерагон, момчето разкрива зловеща тайна от своето минало, която ще донесе големи последици за бъдещето му-че той е син на един от най-злите хора в историята-драконовия убиец и клетвопрестъпник Морзан. След битката, Ерагон и Роран се приготвят да отидат в планината на Ра`зак за да спасят годеницата на Роран – Катрина.
Екранизации
През 2006 г. e заснет едноименния филм по книгата.
Следващи книги
Третата книга е разделена на две части. Кристофър я започва през 2008. Първата е „Бризингър“, което преведено от древния език значи „огън“. Втората е „Наследството“. И двете книги са излезли в България.
Мръсотията на Драс-Леона
Обядваха във Фасалофт — малко селце на брега на езерото. Докато се хранеха в местната странноприемница, Ерагон внимателно се вслушваше в клюките и остана доволен, че нямаше никакви слухове за него и Сапфира.
Пътят, по който вървяха, ставаше по-лош — каруците, които минаваха по него, бяха изровили дълбоки коловози. Често срещаха хора и се налагаше Сапфира да се крие през деня и да ги настига нощем.
Няколко дни се спускаха на юг, по брега на Леона. Ерагон вече се чудеше дали изобщо ще пристигнат и много се зарадва, когато срещнаха един пътник, който им обясни, че до града остава около ден езда.
На следващата сутрин Ерагон се събуди рано. Мислено стисна палци с надеждата, че наближава последната схватка с Ра’зак.
— И двамата трябва да внимавате. Може да има шпиони, които да търсят хора с вашето описание — напомни му Сапфира.
— Ще направим всичко възможно да не изглеждаме подозрителни — увери я момчето.
Сапфира наведе глава и срещна погледа му.
— Известно ти е, че няма да мога да ви помогна, ако се случи нещо. Няма да успея да стигна навреме, а и няма да оцелея в тесните улици. Стой край Бром, той знае какво прави.
— Знам.
— Ще отидеш ли с Бром при Варден? След като убиете Ра’зак, той ще поиска да те заведе там. А при положение че кралят ни преследва, може би това ще е най-безопасното място.
— Не искам да се бия непрекъснато, както правят Варден. Животът е нещо повече от постоянна война. Ще имаме време да помислим, когато приключим с отмъщението.
— Не бъди толкова сигурен — отбеляза Сапфира, отдели се и побърза да се скрие, докато дойде нощта.
Пътят беше претъпкан от фермери, които носеха продукцията си към пазара в Драс-Леона. Бром и Ерагон забавиха ход, защото каруците им пречеха.
Въпреки че се виждаше дим, трябваше да изминат още една левга, докато съзрат първите сгради. За разлика от добре планирания Теирм, Драс-Леона изглеждаше като объркан лабиринт на брега на езерото. Къщите бяха порутени, а уличките — тесни и криви. Центърът на града бе ограден с мръсна стена от глинени тухли.
Няколко мили на изток се извисяваше скалиста планина, подобна на кошмарен кораб. Почти вертикалните й стени стърчаха като забита в земята кост.
— Това е Хелгринд — посочи Бром, — първоначалната причина за възникването на града. Хората били запленени от скалата, въпреки че изглежда злокобно. А сега трябва да намерим центъра.
Докато се приближаваха към града, Ерагон забеляза, че най-високата сграда е катедрала, чиято форма напомняше на Хелгринд, особено когато я огряваха слънчевите лъчи.
— Кого почитат тук?
— Молят се на Хелгринд — отвърна намръщен старецът. — Религията им е доста жестока. Пият човешка кръв и правят ужасни жертвоприношения. Свещениците често си отрязват по някой крайник, защото вярват, че колкото повече кости отдадеш, толкова по-малко си свързан със смъртния свят. През повечето време спорят кой от трите върха е най-висок и важен и дали най-ниският трябва да бъде почитан.
— Звучи ужасяващо — потръпна Ерагон.
— Да, но не го казвай на висок глас, за да не се разделиш и ти набързо с някоя част от тялото си.
Пред портите на Драс-Леона се беше скупчила огромна тълпа. Двайсетина войници оглеждаха внимателно влизащите, но пуснаха Бром и Ерагон, без да ги спират.
Къщите зад градските стени бяха високи, за да компенсират липсата на пространство. Те се надвесваха над тесните улички и закриваха небето, така че беше трудно да се каже дали е ден или нощ. Повечето сгради бяха направени от някаква тъмна дървесина, което придаваше на града допълнително мрачно излъчване. Въздухът миришеше на канал, а улиците бяха мръсни.
Парцаливи деца тичаха между къщите и се боричкаха за парчета хляб. Около портите бяха насядали сакати просяци. Писъците им звучаха като някакъв прокълнат хор.
„У дома дори животните живеят по-добре“.
— Не ми се стои тук — заяви Ерагон, потресен от гледката.
— Нататък става по-добре — отвърна Бром. — Първо трябва да намерим странноприемница и да обмислим какво ще правим. Драс-Леона е опасно място дори за най-предпазливите. По-добре да не стоим на улицата дълго.
Ерагон остана изненадан, когато видя, че в центъра на града къщите изглеждат значително по-добре.
„Как може тези хора да живеят спокойно, докато около тях цари такава мизерия?“
Установиха се в „Златното кълбо“ — евтина, но сравнително прилична странноприемница. Стаята беше малка, с тясно легло, масичка и съд за измиване. Ерагон хвърли един поглед на матрака и се намръщи.
— Ще спя на пода. Тук сигурно има достатъчно буболечки, за да ме изядат жив.
— Както искаш, аз пък няма да ги лишавам от хапване — отвърна Бром и остави багажа си на леглото.
Младежът седна на пода и свали лъка си.
— Сега какво ще правим?
— Ще намерим храна и бира. След това ще спим. Утре почваме да търсим Ра’зак. Каквото и да стане, дръж си устата затворена. Ще се наложи да се изнесем бързо, ако се издадем с нещо.
Храната не беше много хубава, но за сметка на това в кръчмата имаше превъзходна бира. Когато се качиха в стаята, главата на Ерагон бе приятно замаяна. Той постла одеялата си на пода и легна, а Бром се строполи в кревата.
Преди да заспи, младежът се свърза със Сапфира:
— Ще останем няколко дена, но няма да се мотаем колкото в Теирм. Когато ги открием, може да ни помогнеш. Ще говорим на сутринта. Сега не ми се мисли много.
— Ти си пиян.
Ерагон помисли за момент и се съгласи, че Сапфира е права. Той почувства неодобрението й, въпреки че тя само отбеляза:
— Няма да ти завиждам утре.
— Ти не, но Бром ще ми завижда. Той изпи два пъти повече от мене.