Метаданни
Данни
- Серия
- Наследството (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eragon, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимир Вълков, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 110 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кристофър Паолини. Ерагон
Американска, второ издание
Превод: Красимир Вълков Вълков
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Коректори: Юлияна Василева, Нина Славова
Компютърна обработка: Калин Гарабедян
Художествено оформление на корица: Джон Джуд Паленкар, 2003 г.
ИК „Хермес“ — Пловдив, 2006 г.
ISBN-10: 954–26–0483–1
ISBN-13: 978–954–26–0483–9
История
- — Добавяне
- — Ново сканиране и разпознаване
Статия
По-долу е показана статията за Ерагон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Ерагон | |
Eragon | |
Автор | Кристофър Паолини |
---|---|
Първо издание | юни, 2002 г. САЩ |
Издателство | Paolini LLC |
Оригинален език | английски |
Жанр | юношеска литература, фентъзи |
Следваща | Първородният |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, източници, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
„Ерагон“ е първата книга от четирилогията „Наследството“, написана от Кристофър Паолини. Тя е оригинално публикувана от семейното издателство на родителите на Паолини, преди той да срещне Алфред Кнопф.
Сюжет
В книгите „Ерагон“ и втората част „Първородният“ се разказва за петнадесетгодишен ловец, на име Ерагон, който открива драконово яйце. От него се излюпва драконът Сапфира, който мисловно се свързва с Ерагон. С помощта на разказвача на истории Бром, момчето трябва да премине много опасности и премеждия. След като опасните създания Ра'зак разрушават фермата на момчето, и убиват чичо му, Ерагон решава да поеме по пътя на древните Драконови Ездачи. Впоследствие Бром се оказва драконов ездач, чиито дракон е бил убит. Ерагон получава видения за Аря, елфа, затворена в тъмница и я спасява, но Бром умира. Към момчето, дракона и полумъртвата Аря се присъединява Муртаг, който им става добър приятел. В това време злия герой – Галбаторикс иска да хване Ерагон и Сапфира. Галбаторикс притежава огромни армии, още две драконови яйца и вече никъде не е безопасно… но джуджетата и елфите са на страната на доброто. Накрая Ерагон и Сапфира отиват във Фардън Дур, царството на джуджетата, и там лекуват Аря. Там се крие бунтовническа организация срещу краля-Варден. После се бият с ургалите и кул, безпощадни създания… По време на битката Ерагон успява да извърши голям подвиг, извършван само два пъти в историята-той убива Сянката Дурза. Преди обаче злобното същество да умре, ранява Ерагон в гърба и го проклина. Раната пречи на момчето много. По-късно Галбаторикс отвлича Муртаг, двама магьосници от Варден и убива лидера на Варден. Управлението се поема от дъщеря му Насуада. Тя води поданиците си в Сурда – държава, която не е под управлението на Галбаторикс. През това време Ерагон отива при елфите, където завършва обучанието си и се спасява от проклятието на Дурза. През това време братовчедът на Ерагон-Роран спасява родната им село Карвахол от злите чудовища Ра`зак, като отвежда селяните в страната Сурда. Скоро след това се провежда и голяма битка. На страната на Галбаторикс са преминали Муртаг и магьосниците от фардън Дур. Муртаг е станал ездач и участва с дракона си Торн. От своя страна на страната на Насуада и Сурда идват ургалите Кул и братът на Ерагон – Роран, който води със себе си цял град, чиито домове са били разрушени от Ра`зак. При битката на Муртаг е Ерагон, момчето разкрива зловеща тайна от своето минало, която ще донесе големи последици за бъдещето му-че той е син на един от най-злите хора в историята-драконовия убиец и клетвопрестъпник Морзан. След битката, Ерагон и Роран се приготвят да отидат в планината на Ра`зак за да спасят годеницата на Роран – Катрина.
Екранизации
През 2006 г. e заснет едноименния филм по книгата.
Следващи книги
Третата книга е разделена на две части. Кристофър я започва през 2008. Първата е „Бризингър“, което преведено от древния език значи „огън“. Втората е „Наследството“. И двете книги са излезли в България.
Вкусът на Теирм
След двудневно пътуване на север към океана Сапфира забеляза Теирм. Взорът на Бром и Ерагон беше ограничен от тежката мъгла, докато западният бриз не я вдигна. Момчето възкликна при вида на града и корабите с прибрани платна, закотвени на пристанището. Глухият шум на прибоя се чуваше дори от това разстояние.
Градът беше скрит зад стена, висока сто и дебела трийсет стъпки, с бойници и площадки за войниците. Стената имаше само две порти, едната на запад — към морето, а другата на юг — към пътя. В североизточната й част се извисяваше цитадела с гигантски каменни кули. Най-високата се използваше за фар. Единствената сграда, която се виждаше зад стените, беше един замък.
Пред южната порта имаше няколко войници, които изглеждаха доста безгрижни.
— Това е първият ни тест — каза Бром. — Надявам се, че не са узнали за нас и няма да ни обърнат внимание. Каквото и да стане, не се паникьосвай. Старай се да не изглеждаш подозрително.
Ерагон се обърна към Сапфира:
— Приземи се някъде и се скрий. Ние влизаме в града.
— Отново си търсите белята.
— Така е. Но все пак ние с Бром имаме някои предимства пред обикновените хора. Ще се справим.
— Ако нещо ти се случи, ще те завържа за гърба си и няма да те пусна повече.
— И аз те обичам.
— Не е време за шеги.
Ерагон и Бром се приближиха до портите; стараеха се да изглеждат като най-обикновени хора. От стената се спускаше жълт флаг с изображение на ръмжащ лъв и ръка, държаща лилия.
— Колко е голямо това място! — възкликна Ерагон.
— По-голямо от всеки град, който си виждал.
Стражите на входа на Теирм се изправиха и им препречиха пътя с копията си.
— К’ви са ви имената?
— Мене ми викат Нийл — отвърна Бром с писклив глас и докара на лицето си идиотско изражение.
— Ами тоз, другият? — попита мъжът.
— Туй е моят племенник Еван. На сестра ми момчето…
— Добре, ясно — кимна нетърпеливо стражът. — И по к’ва работа идете?
— Нийл иска да посети някакъв стар приятел — намеси се Ерагон с груб акцент. — Пък аз го придружавам, за да не се загуби, ако ме разбирате. Вече не е толкова млад, пък и преболедува мозъчна треска.
Бром поклати глава доволно.
— Ясно. Влизайте тогава. — Войникът отмести копието си. — Само гледай да не направи някоя беля.
— О, спокойно — обеща Ерагон и смушка Кадок към града. Подковите на конете зачаткаха по павираната улица.
— Треска, а? — промърмори Бром, щом се отдалечиха от портите.
— Няма само ти да се забавляваш — подразни го Ерагон.
Старецът изръмжа и обърна поглед.
Къщите бяха мрачни и неприветливи. Тесните им прозорчета почти не пропускаха светлина. Покривите бяха плоски, покрити с широки дъски. Младежът забеляза, че сградите около стената бяха едноетажни, но към центъра ставаха все по-високи.
— Това място изглежда готово за война.
Бром кимна.
— През дългата си история Теирм често е бил нападан от пирати, ургали и други неприятели. Винаги има напрежение по местата, където се събират толкова богатства. Хората тук са принудени да вземат мерки за оцеляването си. Кралят също им дава войници.
— А защо някои къщи са по-високи от другите?
— Виж цитаделата. От нея има изглед над целия град. Ако външните стени бъдат превзети, по покривите застават стрелци. Понеже сградите до стената са по-ниски, мъжете могат да стрелят без страх, че ще наранят някой от своите. Също така, ако врагът превземе тези къщи и разположи свои стрелци, те ще са в неизгодно положение.
— Никога не съм виждал град, построен по този начин.
— Направили са го, след като Теирм е бил опожарен от пиратски набег.
Докато двамата яздеха по улицата, минувачите ги заглеждаха, но без особен интерес.
„В сравнение с Дарет тук ни посрещат направо с отворени обятия. Очевидно градът не е бил нападан от ургали скоро“.
Ерагон промени мнението си, когато се разминаха с един въоръжен мъж. Наоколо имаше и други следи, че времената са лоши. По улиците не играеха деца, лицата на хората бяха угрижени, а някои къщи бяха изоставени.
— Изглежда, и тук си имат неприятности — обади се Ерагон.
— Така е навсякъде — кимна тъжно Бром. — Да потърсим Джеод. „Зеленият кестен“, чудесно, това ни трябва.
Двамата спряха пред една кръчма и влязоха вътре.
Помещението беше мрачно. В камината огънят едва мъждукаше, но явно никой не си даваше труда да хвърли още дърва. Неколцина посетители седяха по масите и мълчаливо отпиваха от чашите си. В ъгъла стоеше мъж с два липсващи пръста. Барманът държеше чаша и продължаваше да я лъска, въпреки че беше счупена.
Бром се наведе над бара.
— Знаеш ли къде можем да намерим един мъж на име Джеод?
Ерагон остана изправен и започна да опипва лъка си. Той висеше на гърба му, но точно сега младежът искаше да е в ръцете му.
— Че откъде да знам? — отвърна барманът с висок глас. — Да не мислите, че запомням всички отрепки, които се навъртат наоколо?
Ерагон се намръщи, когато всички очи в помещението се насочиха към тях.
— Дали пък не мога да ти помогна да си спомниш? — продължи спокойно Бром и постави на тезгяха няколко монети.
— Може би — отвърна мъжът и понижи глас, — само че нещо не мога да си спомня.
Бром се намръщи и извади още няколко монети. Барманът сви устни и се замисли за момент, след което посегна към парите.
— Гарет, какво по дяволите си мислиш, че правиш? — обади се мъжът с липсващите пръсти. — Всеки на улицата ще им каже къде живее Джеод. Защо се опитваш да ги ограбиш?
Бром се пресегна и прибра монетите в кесията си. Гарет хвърли злобен поглед към мъжа на масата и отново се върна към чашата.
— Благодаря ти. Казвам се Нийл, а това е Еван — каза Бром и се приближи към непознатия.
— Аз съм Мартин, а Гарет вече го видяхте. Сядайте, нямам нищо против.
Ерагон седна и извъртя стола си така, че да наблюдава помещението. Мартин повдигна вежда, но не каза нищо.
— Ти ми спести няколко крони — започна Бром.
— Няма нищо. Недейте да се сърдите на Гарет. Търговията му не върви напоследък. Джеод живее в западната част на града, точно до продавачката на билки — Анджела. По работа ли го търсите?
— Нещо такова.
— Едва ли ще иска да купи нещо. Преди няколко дни загуби още един от корабите си.
— Какво се е случило? — заинтересува се Бром. — Не са ургалите, нали?
— Не. Те се махнаха оттук. Не сме виждали ургал почти от година. Сякаш всички са заминали на юг и изток. Но проблемът не е в тях. Предполагам, знаете, че по-голямата част от търговията се извършва по море. През последните месеци някой атакува корабите ни. Не е обикновено пиратство, защото нападат само кораби със стоки на определени търговци. Джеод е един от тях. Стигна се дотам, че капитаните не искат да превозват товарите им, което усложни живота на всички. Най-вече защото някои от тях осъществяват голяма част от морската търговия на Империята. Те са принудени да изпращат стоката по суша. Това я прави по-скъпа, а и керваните също често биват атакувани.
— Имаш ли някаква идея кой извършва нападенията? Няма ли свидетели?
— Никой не оцелява след атаките — поклати глава Мартин. — Корабите отплуват и изчезват. Никой не ги вижда повече. Според моряците това е магия.
— А според тебе?
— Не знам. А и няма как да узная, освен ако не се кача на някой такъв кораб.
— Ти моряк ли си? — попита Ерагон.
— Не — изсумтя Мартин. — Приличам ли ти на моряк? Капитаните ме наемат, за да ги пазя от пирати, но те напоследък много не се показват. Все пак работата е добра.
— Но и доста опасна — каза Бром. Мартин сви рамене и допи бирата си.
Ерагон и Бром излязоха и се насочиха към западната част на града, която изглеждаше по-добре. Къщите бяха по-големи и чисти, а хората носеха скъпи дрехи и явно имаха самочувствие. Ерагон се почувства не на място в такава обстановка.