Метаданни
Данни
- Серия
- Наследството (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eragon, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимир Вълков, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 110 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кристофър Паолини. Ерагон
Американска, второ издание
Превод: Красимир Вълков Вълков
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Коректори: Юлияна Василева, Нина Славова
Компютърна обработка: Калин Гарабедян
Художествено оформление на корица: Джон Джуд Паленкар, 2003 г.
ИК „Хермес“ — Пловдив, 2006 г.
ISBN-10: 954–26–0483–1
ISBN-13: 978–954–26–0483–9
История
- — Добавяне
- — Ново сканиране и разпознаване
Статия
По-долу е показана статията за Ерагон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Ерагон | |
Eragon | |
Автор | Кристофър Паолини |
---|---|
Първо издание | юни, 2002 г. САЩ |
Издателство | Paolini LLC |
Оригинален език | английски |
Жанр | юношеска литература, фентъзи |
Следваща | Първородният |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, източници, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
„Ерагон“ е първата книга от четирилогията „Наследството“, написана от Кристофър Паолини. Тя е оригинално публикувана от семейното издателство на родителите на Паолини, преди той да срещне Алфред Кнопф.
Сюжет
В книгите „Ерагон“ и втората част „Първородният“ се разказва за петнадесетгодишен ловец, на име Ерагон, който открива драконово яйце. От него се излюпва драконът Сапфира, който мисловно се свързва с Ерагон. С помощта на разказвача на истории Бром, момчето трябва да премине много опасности и премеждия. След като опасните създания Ра'зак разрушават фермата на момчето, и убиват чичо му, Ерагон решава да поеме по пътя на древните Драконови Ездачи. Впоследствие Бром се оказва драконов ездач, чиито дракон е бил убит. Ерагон получава видения за Аря, елфа, затворена в тъмница и я спасява, но Бром умира. Към момчето, дракона и полумъртвата Аря се присъединява Муртаг, който им става добър приятел. В това време злия герой – Галбаторикс иска да хване Ерагон и Сапфира. Галбаторикс притежава огромни армии, още две драконови яйца и вече никъде не е безопасно… но джуджетата и елфите са на страната на доброто. Накрая Ерагон и Сапфира отиват във Фардън Дур, царството на джуджетата, и там лекуват Аря. Там се крие бунтовническа организация срещу краля-Варден. После се бият с ургалите и кул, безпощадни създания… По време на битката Ерагон успява да извърши голям подвиг, извършван само два пъти в историята-той убива Сянката Дурза. Преди обаче злобното същество да умре, ранява Ерагон в гърба и го проклина. Раната пречи на момчето много. По-късно Галбаторикс отвлича Муртаг, двама магьосници от Варден и убива лидера на Варден. Управлението се поема от дъщеря му Насуада. Тя води поданиците си в Сурда – държава, която не е под управлението на Галбаторикс. През това време Ерагон отива при елфите, където завършва обучанието си и се спасява от проклятието на Дурза. През това време братовчедът на Ерагон-Роран спасява родната им село Карвахол от злите чудовища Ра`зак, като отвежда селяните в страната Сурда. Скоро след това се провежда и голяма битка. На страната на Галбаторикс са преминали Муртаг и магьосниците от фардън Дур. Муртаг е станал ездач и участва с дракона си Торн. От своя страна на страната на Насуада и Сурда идват ургалите Кул и братът на Ерагон – Роран, който води със себе си цял град, чиито домове са били разрушени от Ра`зак. При битката на Муртаг е Ерагон, момчето разкрива зловеща тайна от своето минало, която ще донесе големи последици за бъдещето му-че той е син на един от най-злите хора в историята-драконовия убиец и клетвопрестъпник Морзан. След битката, Ерагон и Роран се приготвят да отидат в планината на Ра`зак за да спасят годеницата на Роран – Катрина.
Екранизации
През 2006 г. e заснет едноименния филм по книгата.
Следващи книги
Третата книга е разделена на две части. Кристофър я започва през 2008. Първата е „Бризингър“, което преведено от древния език значи „огън“. Втората е „Наследството“. И двете книги са излезли в България.
Съдбоносен полет
Ерагон тичаше колкото се може по-бързо, без да спира дори когато остана без дъх. През цялото време се опитваше да призове Сапфира, но тя ловуваше някъде надалече. Зачуди се какво да каже на Гароу. Явно се налагаше да му признае за дракона. Той се приближи до къщата с разтуптяно сърце. Чичо му се мотаеше около плевнята.
„Да му кажа ли сега? Едва ли ще ми повярва, ако Сапфира не е наоколо. По-добре първо да я намеря“.
Ерагон заобиколи фермата и изтича към гората, призовавайки дракона.
— Идвам!
Той зачака нетърпеливо и не след дълго дочу познатия звук на размахващи се криле.
— Какво става?
Ерагон докосна рамото й и затвори очи, докато й предаваше набързо последните събития. Когато спомена странниците, Сапфира се разгневи. Тя отстъпи и заръмжа оглушително, след което започна да размахва опашка. Младежът отскочи внимателно назад, избягвайки последствията на внезапния гняв.
— Огън! Врагове! Смърт! Убийци!
— Какво не е наред? — той се опита да докосне съзнанието й, но около него сякаш се издигаше невидима стена. Тя отново изръмжа и заби нокти в земята. — Спри се! Гароу ще те чуе!
— Престъпени клетви, погубени души, счупени яйца! Навсякъде кръв! Убийци!
Отчаяният Ерагон се приведе, възползва се от едно замахване на опашката й се покатери на гърба на дракона, сядайки във вдлъбнатината на врата.
— Достатъчно, Сапфира! — извика той. Потокът панически мисли секна внезапно. — Всичко ще е наред.
Сапфира приклекна, разпери криле и се устреми към небето.
Ерагон изпищя уплашено, докато наблюдаваше отдалечаващата се земя. Драконът пренебрегна ужаса му и се насочи към Гръбнака. Долу, в далечината, се виждаха фермата и река Анора. Стомахът на младежа се сви. Той се приведе напред и се фокусира върху люспите на врата на дракона. Доби смелост да се огледа чак когато спряха да се изкачват.
Въздухът беше толкова студен, че миглите му почти замръзнаха. Приближаваха се към планините по-бързо, отколкото предполагаше. Сапфира се олюля за секунда и Ерагон прехапа устните си.
— Трябва да се върнем обратно. Странниците ще дойдат във фермата. Трябва да предупредим Гароу. Обърни!
Не последва отговор. Той отново се опита да докосне съзнанието й, но бе отблъснат от бариера, изтъкана от страх и ярост. Младежът се опита да пробие или заобиколи защитата й, но не можа да открие начин.
Скоро летяха над планините. Местността отдолу бе съвсем пуста и необитаема, с изключение на дивите кози, които се изкачваха по скалите.
Ерагон се притесни, че Сапфира ще продължи да лети и през нощта, но при здрачаване тя се спусна в една закътана долчинка.
Драконът прелетя над дърветата, намери една открита поляна и внимателно кацна на нея. Младежът се изхлузи моментално от гърба й.
При докосването до земята коленете му се подгънаха и той се строполи в снега. Болката го накара да изгуби дъх и насълзи очите му. Схванатите му мускули трепереха неудържимо. Той се превъртя по гръб и протегна крайници, след което се насили да погледне надолу. Две мокри петна се виждаха от вътрешната страна на панталоните му. Ерагон ги свали и се намръщи. Краката му бяха раздрани и окървавени от твърдите люспи на дракона. Студът го принуди да вдигне панталоните и той изпищя, щом платът докосна чувствителните рани. Опита се да стане, но краката му не го слушаха.
„Намирам се в Гръбнака, в местност, която не познавам, по средата на зимата, с един разгневен дракон, не мога да ходя и нямам подслон. Нощта пада. Трябва да се върна във фермата колкото се може по-скоро, единственият начин е с летене, а едва ли ще го понеса. Поне Сапфира да можеше да издиша пламък!“
Той се обърна и я видя, коленичила наблизо в снега. Бариерата в съзнанието й беше изчезнала. Младежът се опита да я успокои.
— Защо се уплаши от тези странници?
— Убийци!
— Гароу е в опасност, а ти ме завлече тук, в пустошта. Не можеше ли да ме защитиш? Защо избяга?
— Смърт! Отрова!
— Сапфира, къде сме! Слънцето залязва, а полетът разрани краката ми. Това ли искаше?
— Не.
— Тогава защо го направи?
Той усети, че Сапфира съжалява за болката му, но не и за действията си. Тя се обърна и отказа да отговори. Студът вдърви краката на Ерагон, намалявайки болката, но това беше лош признак. Той реши да смени тактиката.
— Ще замръзна, ако не ми направиш някакво убежище. Поне една купчина с борови клонки или нещо такова.
— Няма нужда. Ще се увия около тебе и ще те покрия с криле. Огънят в мене ще те пази от студа.
Ерагон отпусна глава назад.
— Добре, но разрови снега наоколо. Така ще ми е по-удобно.
Сапфира размърда опашка и разчисти мястото с два замаха.
— Не мога да ходя. Трябва да ми помогнеш.
Тя внимателно се наведе към него. Младежът се взря в сините й очи и се хвана за един от костните шипове. Сапфира вдигна глава и внимателно го завлече до разчистеното място. След като момчето се пусна, драконът легна до него и му предложи топлия си корем. Ерагон се притисна към меките люспи, а дясното крило се сведе над него като жива палатка. След малко въздухът започна да се затопля.
Той свря ръце в палтото, като предварително завърза празните ръкави около врата си. Усети, че е гладен, но не това беше най-голямата му грижа. Щеше ли да успее да се върне във фермата преди непознатите?
„Дори и ако стисна зъби и отново яхна Сапфира, едва ли ще пристигнем преди утре на обед. Странниците ще са там много преди това. — Ерагон затвори очи и една сълза се спусна по лицето му. — Какво направих?“