Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Venetian Betrayal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Венецианското предателство

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-172-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7568

История

  1. — Добавяне

95

Копенхаген, събота, 6 юни, 19:45 ч.

Настанил се на втория етаж на кафе „Норден“, Малоун се наслаждаваше на любимата си доматена супа, дълбоко убеден, че никъде не могат да я приготвят както в това заведение. Торвалдсен седеше срещу него. Прозорците бяха отворени и те с удоволствие вдъхваха аромата на прекрасната пролетна вечер. По това време на годината климатът в Копенхаген беше чудесен — още една причина да изпитва удоволствие от живота в този град.

— Днес се чух с Или — съобщи Торвалдсен.

От време на време той се питаше какво става в Централна Азия. Прибраха се преди шест седмици и оттогава той усилено продаваше книги. Това беше най-хубавата страна на професията оперативен агент. Изпълняваш задачата и продължаваш напред. Никакви анализи, никакви коментари. С тези неща се занимаваха други.

— Прави разкопки на гробницата на Александър. Новото федерално правителство работи в тясно сътрудничество с гърците.

Малоун знаеше, че благодарение на препоръките на Торвалдсен Или е започнал работа в музей в Атина. Разбира се, и на факта, че бе открил гробницата на Александър Велики, с който беше спечелил огромното уважение на музейните работници.

Управлението на Федерацията бе поето от един умерен политик, заместник на Зовастина. Според конституцията на страната той щеше да управлява до провеждането на извънредни избори. Междувременно Вашингтон се погрижи за унищожаването на запасите от биологични оръжия. Без много шум, но твърдо САЩ поставиха ултиматум на Самарканд: или ще осигури пълно сътрудничество, или съседите на Федерацията ще научат за плановете на Зовастина и нейните генерали. След което нещата ще бъдат оставени на естествения си ход. За щастие разумът надделя и във Федерацията пристигна американски специализиран екип, който щеше да контролира унищожаването на вирусите. Разбира се, Западът разполагаше с лекарства за всички тях и Самарканд нямаше друг избор. Федерацията можеше да предизвика смъртоносни епидемии, но не можеше да ги спре. Съюзът между Зовастина и Винченти беше заменен от спогодба между две нации, които не изпитваха никакво доверие една към друга.

— Или има пълен контрол върху гробницата и е оставен да работи на спокойствие — добави Торвалдсен. — Според него голяма част от старата история трябва да бъде пренаписана. В гробницата има древни ръкописи, произведения на изкуството, а дори една-две карти. Невероятни неща.

— А как се чувстват Едуин Дейвис и Дани Даниълс? — поинтересува се Малоун. — Вероятно са доволни.

— Преди два дни се чух с Дейвис — усмихна се Торвалдсен. — Даниълс е много доволен от нашата работа. Особено от начина, по който Касиопея взриви онзи хеликоптер. Твърд мъж е той, от него не може да се очаква състрадателност.

— Радвам се, че за пореден път помогнахме на президента — кимна Малоун, замълча за момент, после попита: — А какво става с Венецианската лига?

— Изпари се — сви рамене Торвалдсен. — Но никой не разполага с твърди доказателства за дейността й.

— Освен за убийството на Наоми Джонс.

— То беше дело на Винченти, а той си плати.

Вярно беше.

— Бих се радвал, ако поне веднъж Даниълс помоли за помощта ми — въздъхна Малоун.

— Няма да стане — поклати глава Торвалдсен.

— Както не стана и с теб?

— Точно така — кимна приятелят му.

Малоун довърши супата си и отправи поглед към Хьобро Плац. Площадът гъмжеше от хора, които се наслаждаваха на топлата вечер. Книжарницата му насреща беше затворена. Напоследък продажбите вървяха с пълна сила и той планираше да отскочи до Лондон още следващата седмица, за да попълни запасите си. После пристигаше Гари за обичайната си лятна ваканция. Малоун гореше от нетърпение да види 15-годишния си син.

Но същевременно изпитваше и меланхолия. През всичките тези седмици, от завръщането си у дома. С Торвалдсен вечеряха поне веднъж седмично, но никога не бяха обсъждали това, което му тежеше на душата. Някои теми просто не биваше да бъдат засягани. Освен когато бъдат позволени.

— Как е Касиопея? — попита той.

— Вече си мислех, че никога няма да попиташ.

— Ти ме забърка във всичко това.

— Казах, че тя има нужда от помощ, нищо повече.

— Бих си пожелал и тя да ми помогне при нужда.

— Ще го направи, бъди сигурен. Но нека отговоря на въпроса ти. И тя, и Или са излекувани. Едуин каза, че учените са потвърдили ефективността на бактерията. Даниълс скоро ще обяви публично за откритието, а разпространението на лекарството ще се контролира от правителството на САЩ. Президентът е издал заповед да бъде предлагано на минимална цена на всички нуждаещи се.

— Много хора ще бъдат спасени.

— Заслугата е твоя. Ти разбули загадката и откри гробницата.

Не му беше удобно да слуша такива неща.

— Всички си вършехме работата — усмихна се смутено Малоун. — Между другото, чух от Стефани, че си бил дяволски добър с пушката в онази къща.

— Не съм толкова беззащитен.

Торвалдсен му разказа за престрелката. Със Стефани я бяха обсъдили още преди да напуснат Азия, а миналата седмица отново се бяха чули.

— Тя разбра, че оперативната работа е колкото трудна, толкова и опасна — кимна Малоун.

— Преди няколко дни се чух с нея.

— Да не би да сте се сближили?

Приятелят му се усмихна.

— Ние с нея много си приличаме, но едва ли някога ще си го признаем.

— Убиването никога не е лесно, независимо от причините.

— В онази къща убих трима души. Прав си, че не е лесно.

Малоун все още не беше получил отговор на първия си въпрос, а Торвалдсен, изглежда, усети какво точно искаше да знае приятелят му.

— Почти не съм разговарял с Касиопея, след като напуснахме Федерацията — каза той. — Тя се прибра във Франция. Не знам нищо за нея и Или, защото тя не прояви желание да говори по този въпрос. — Торвалдсен поклати глава и добави: — Ще трябва сам да я попиташ.

Малоун реши да се поразходи. Харесваше му да броди по Стрьогет. Покани и Торвалдсен, но приятелят му отказа. Само извади от джоба си няколко прегънати листове хартия и ги сложи на масата.

— Документите за собственост на онзи имот край морето, който изгоря. Нямам нужда от него.

Малоун разгъна книжата и видя името си в декларацията за дарение.

— Настоявам да го вземеш — погледна го в очите Торвалдсен.

— Не мога — поклати глава той. — Имотът е на брега на океана и струва куп пари.

— Възстанови къщата и се наслаждавай на гледката. Приеми го като компенсация, че те забърках във всичко това.

— Ти знаеше, че няма да ти откажа.

— Знам, но така ще успокоя съвестта си, колкото и малко да е останало от нея.

За двете години на приятелството им Малоун беше разбрал, че когато Торвалдсен си науми нещо, няма начин да бъде разубеден. Затова пъхна документите в джоба си и се спусна по стълбите. Бутна вратата и излезе в топлата датска вечер. Всички масички пред кафето бяха заети.

— Хей, Малоун!

Той се обърна. На една от масичките седеше Касиопея, която стана и тръгна към него.

Беше облечена в морскосиньо памучно сако и панталони. От рамото й висеше кожена чантичка, на краката й имаше леки сандали. Тъмната й коса падаше свободно към раменете. За миг си я представи в планината, облечена в плътно прилепнали кожени панталони и черен сутиен, плуваща редом с него към гробницата. Пред очите му изплуваха няколкото минути, през които и двамата бяха по бельо.

— Хей, какво правиш тук? — попита той.

— Ти все ми хвалеше храната в това заведение и реших да я опитам — сви рамене тя.

— Доста си пътувала за една вечеря — усмихна се той.

— Когато не можеш да готвиш, едва ли имаш голям избор.

— Чух, че си се излекувала. Много се радвам.

— Е, вече не мисля за някои неща. Най-вече сутрин, когато се питаш дали не е настъпил последният ден от живота ти.

Той си спомни тревогата й през онази първа нощ в Копенхаген, когато му помогна да се измъкне от Музея за гръко-римско изкуство. Меланхолията й беше изчезнала.

— Накъде си тръгнал? — попита Касиопея.

— Просто на разходка — отвърна той и очите му пробягаха по площада.

— Искаш ли компания?

Той се обърна и вдигна глава към втория етаж на заведението, където допреди малко седяха с Торвалдсен. Изправен пред отворения прозорец, приятелят му се усмихваше. Би трябвало да се досети.

— Вие двамата винаги ли заговорничите? — обърна се към младата жена той.

— Не ми отговори за разходката.

Какво толкова, по дяволите, сви рамене Малоун.

— Нямам нищо против твоята компания.

Тя го хвана за ръка и тръгна напред. Но той не можеше да не й зададе един последен въпрос.

— Какво стана между теб и Или? Мислех си, че…

— Малоун!

Той знаеше какво ще последва и реши да я изпревари.

— Добре, добре. Млъквай и върви, нали?