Стив Бери
Венецианското предателство (33)

31

Хага, 1:10 ч.

Стефани слушаше с огромен интерес разказа на Едуин Дейвис и президента Даниълс.

— Чувала ли си нещо за зоонозата? — попита Дейвис.

— Болест, която се предава от животните на човека — кратко отвърна тя.

— Определението ти не е пълно — поклати глава Даниълс. — Става въпрос за болести, които са безвредни за животните, но могат да имат опустошителен ефект върху хората. Най-типичните примери включват антракс, бубонна чума, ебола, бяс и птичи грип. А дори и обикновените земни червеи.

— Не знаех, че биологията е силната ви страна.

— Нямам никаква представа от тази наука — засмя се Даниълс. — Но познавам хора, които са истински експерти. Кажи й, Едуин.

— На науката са известни около хиляда и петстотин патогени на зоонозата. Половината от тях кротко си живеят в някой животински организъм, без да заразяват никого. Но когато бъдат предадени на друго животно, което не е гостоприемно към съответния патоген, те буквално побесняват. Точно така е започнала чумната епидемия. Плъховете пренасят болестта, мухите се хранят от плъховете, а после я предават на хората и епидемията взема чудовищни размери.

— Докато най-накрая сме си изработили имунитет към нея — добави Даниълс. — За съжаление това отнело няколко десетилетия. По тази причина през четиринайсети век Европа изгубила една трета от населението си.

— Грипната пандемия в Испания през 1918 година е била причинена от зооноза, нали? — попита Стефани.

— Точно така — кимна Дейвис. — Прехвърлила се от птиците у човека, след което вирусът мутирал и започнал да се предава от човек на човек. Тогава заболели двайсет процента от населението на света, а около пет процента умрели. Което прави около двайсет и пет милиона души за първите шест месеца на пандемията. За сравнение ще посоча, че от СПИН са умрели също толкова, но за двайсет и пет години.

— Данните обаче от 1918 година са доста относителни — добави Даниълс. — Болестта е взела милиони жертви в Китай и останалата част на Азия, но никой не си е направил труда да ги брои. Според някои изследователи броят на жертвите през 1918 година е най-малко сто милиона души. Зоонотичните патогени са перфектното биологическо оръжие — продължи Дейвис. — Достатъчно е да избереш най-подходящия вирус, бактерия, протозоа или паразит. Изолираш ли го, можеш да заразиш когото пожелаеш. А ако си по-умен, ще изолираш две разновидности. Едната трябва да бъде от тези, които се прехвърлят от животните на човека. С нея директно заразяваш избраната жертва. А другата трябва да е мутант, който се предава от човек на човек. Първата може да бъде използвана за ограничени удари по специално избрани цели, с минимална опасност от заразяване на други хора. Докато другата си е чиста проба оръжие за масово унищожение. Заразяваш няколко души и смъртта връхлита милиони.

Стефани потръпна от мисълта, че казаното от Дейвис практически е съвсем реално.

— Обезвреждането на патогените е възможно, но изисква време — каза Даниълс. — Те трябва да бъдат изолирани и проучени, за да се вземат съответните контрамерки. За щастие срещу голяма част от познатите на науката зоонози съществуват лекарства, а за няколко от тях има и надеждни ваксини, които напълно елиминират опасността от зараза. Разбира се, създаването на ваксина също изисква време. Много хора ще измрат, без да я дочакат.

Накъде ли води този разговор, зачуди се Стефани, а на глас попита:

— Толкова ли е важно всичко това сега?

Дейвис вдигна от масичката папка, лежаща до босите крака на Даниълс.

— Преди девет години двойка патици от застрашен вид били откраднати от частен зоопарк в Белгия. Приблизително по същото време от зоологически градини в Австралия и Испания изчезнали представители на няколко застрашени вида гризачи и редки охлюви. На пръв поглед дребни инциденти, които не заслужават внимание. Но след като извършихме някои проверки, установихме, че подобни случаи са регистрирани на още четирийсет места по света. Пробивът дойде миналата година в Южна Африка, където крадците бяха заловени. Пуснахме официално съобщение за смъртта им. А те приеха да ни сътрудничат вероятно защото перспективата да прекарат няколко години в южноафрикански затвор не им се стори особено привлекателна. Така разбрахме, че зад всички кражби стои Ирина Зовастина.

— Кой проведе разследването?

— Пейнтър Кроу от „Сигма“ — отвърна Даниълс. — Ставаше въпрос за чисто научни разработки, които са тяхната специалност. Но сега нещата опират до твоите компетенции.

На Стефани това не й прозвуча оптимистично.

— Сигурни ли сте, че Пейнтър не може да продължи? — попита тя.

— След тази нощ? — усмихна се Даниълс и поклати глава. — Не, Стефани, разследването вече е твое. Така ще ми се реваншираш, че те измъкнах от холандския арест.

Президентът продължаваше да държи медальона между пръстите си и тя се принуди да попита:

— Какво общо има тази монета?

— Зовастина ги колекционира и тъкмо тук е проблемът — въздъхна Даниълс. — Известно ни е, че вече разполага с богата колекция от зоонози — по последни сведения около двайсет. И е проявила достатъчно съобразителност, за да ги размножи в различни версии. Част от тях за ограничени удари, друга за общо заразяване, както спомена Едуин. Разполага с биологична лаборатория в околностите на Самарканд. Интересното е, че Енрико Винченти има подобна лаборатория, но от другата страна на границата с Китай. Зовастина често я посещава.

— И затова искате оперативни сведения за Винченти?

— Винаги си струва да опознаеш врага — кимна Дейвис.

— ЦРУ отглежда свои информатори на територията на Федерацията — добави Даниълс и мрачно поклати глава. — Но нещата са много объркани и вървят трудно. Все пак имаме известен напредък.

— Разполагате ли с източник? — внимателно го погледна тя.

— Може да се каже, но аз имам известни резерви — отвърна президентът. — Зовастина представлява проблем на много нива.

Тя разбираше затрудненията му. Зовастина открито се беше обявила за приятел на САЩ, ала в нейния регион американците не се радваха на особена популярност. Благодарение на секретната информация от нейна страна бяха успели да неутрализират част от дейността на терористите в Ирак и Афганистан. Това принуди американското правителство да й отпусне щедра помощ под формата на пари, военна техника и високотехнологично оборудване, което беше доста рисковано.

— Чувала ли си за онзи, който видял змия посред магистралата?

Стефани се усмихна. Идваше ред на поредния виц.

— Човекът спрял и видял, че змията е ранена. Прибрал я в дома си и започнал да я лекува. Когато оздравяла, той й отворил входната врата. Но на излизане влечугото го ухапало по крака. Миг преди да загуби съзнание от силната отрова, човекът простенал: „Прибрах те в дома си, храних те, излекувах те. Защо ме ухапа?“. На което змията отвърнала: „Така е, прав си. Но все пак през цялото време ти знаеше, че съм змия, нали?“.

Стефани веднага разчете посланието.

— Зовастина е замислила нещо, в което участва и Енрико Винченти — продължи президентът. — Ненавиждам биологичното оръжие, светът го забрани още преди трийсет години. А тя разполага с най-опасния му вид. Очевидно планира нещо ужасно и се радва на подкрепата на Венецианската лига, в която членуват и двамата с Винченти. Слава богу, все още не е преминала към действия, но скоро и това може да стане. Проклетите глупаци, които управляват съседните държави, изобщо не подозират какво става. Прекалено са заети да мразят нас и израелците, а тя умело се възползва от глупостта им. Всъщност тя и мен ме мисли за глупак. Много добре, нямам нищо против. Но вече е време да усети, че сме по следите й.

— Бихме предпочели да останем още известно време в сянка, но убийството на двамата й охранители от Сикрет Сървис няма как да не е задействало алармата — добави с гримаса Дейвис.

— Какво искате да направя?

Даниълс се прозя, а тя с мъка се въздържа да не направи същото.

— Не се притеснявай, моля те — размаха ръце президентът. — Все пак минава полунощ. Прозявай се спокойно, но ще спиш в самолета.

— Къде отивам?

— Във Венеция. След като Мохамед не иска да отиде при планината, ние, с Божията помощ, ще закараме планината при него.