Стив Бери
Венецианското предателство (94)

92

Зовастина беше доволна. Успя да залови Линдзи, сдоби се с цялата научна документация на Винченти, откри гробницата на Александър и лечебната отвара, а накрая залови Торвалдсен, Касиопея Вит и Стефани Нел. Липсваха само Малоун и Или Лунд, но тяхната роля в плановете й беше второстепенна.

Излязоха навън и се насочиха към хеликоптера. Двама от оцелелите войници държаха пленниците на прицел. Виктор взе другите двама, които му помогнаха за компютрите на Винченти и два от роботите, които не бяха използвани в къщата.

Тя бързаше да се прибере в Самарканд, за да поеме контрола върху последните приготовления за военната офанзива. Всички задачи тук бяха изпълнени успешно. От години мечтаеше тайната гробница на Александър да се окаже на нейна територия, което благодарение на боговете бе станало факт.

Виктор се приближи с компютрите в ръце.

— Натовари ги в хеликоптера.

Тя проследи с поглед обемистите кутии, които изчезнаха в задната кабина заедно с роботите — едно истинско чудо на азиатската инженерна мисъл, създадено от нейните учени. Предварително програмираните бомби действаха почти безпогрешно, разпространяваха гръцкия огън с изключителна прецизност и при команда се самовзривяваха. Бяха много скъпи и тя ги използваше пестеливо. Беше доволна, че тези двата можеха да бъдат използвани при друга мисия. Подаде на Виктор дистанционното за роботите, които все още се суетяха из къщата.

— Погрижи се за къщата веднага след като излетя — заповяда му тя.

Горните етажи вече бяха обхванати от буйни пламъци. След няколко минути цялата къща щеше да се превърне в огнен ад. Впечатлена от гледката, Зовастина замълча и после тихо добави:

— Избий ги всичките!

Виктор мълчаливо кимна.

— О, щях да забравя, че преди да си тръгна, трябва да върна един дълг — престорено се сепна тя, подаде му оръжието си и пристъпи към Касиопея.

— Горе при езерцата ми предложи реванш! — изсъска й тя.

— С удоволствие съм на твое разположение.

— И аз така си помислих — усмихна се Зовастина.

— Къде се останалите? — свали автомата Малоун.

— Зовастина ги хвана — отвърна Или.

— А ти?

— Аз успях да се измъкна. — Поколеба се за миг и добави: — Трябва да свърша нещо.

Малоун очаквателно го погледна. От изражението му личеше, че обяснението трябва да бъде много убедително.

— Лекарството за СПИН е някъде в тази къща. Трябва да го намеря.

Да, това беше нещо основателно. И напълно обясняваше бързането. Най-вече за Или и Касиопея.

Вляво от него се появи един от плюещите роботи, който пресече коридора и изчезна. Оставането му тук наистина означаваше да дърпа дявола за опашката. Но в главата му се въртяха куп важни въпроси.

— Къде отведоха другите?

— Не знам. Бяха в трапезарията. Там ги хвана Зовастина. Аз успях да се шмугна в тайния проход и да затворя след себе си.

— Къде е лекарството?

— В подземната лаборатория. До нея се стига по друг проход — от библиотеката, в която първоначално ни затвориха.

Вълнението му беше видимо. Проява на глупост, разбира се. Но какво толкова, по дяволите? Явно това беше голямото приключение в живота му.

— Хайде, върви.

Касиопея направи бавен кръг около Зовастина. Насочили автоматите си към Стефани, Хенрик и Линдзи, войниците ги изтласкаха в ъгъла. По всичко личеше, че Зовастина е решила да демонстрира уменията си пред своите хора. Е, добре, щеше да си го получи.

Зовастина нападна първа. Ръцете й стиснаха Касиопея за врата и рязко извиха гърба й. Беше силна, много по-силна от очакваното. После рязко се наведе и хвърли Касиопея във въздуха. Падането беше тежко. Замаяна от болка, младата жена скочи и нанесе силен удар с крак в гърдите на Зовастина. Тя политна назад. Спечелените две-три секунди бяха напълно достатъчни. Преодоляла болката, Касиопея се стрелна напред. Рамото й потъна в твърдо като камък бедро. Двете жени паднаха и се претърколиха.

Малоун влезе в библиотеката. По пътя дотук не бяха срещнали войници. Приземният етаж се изпълваше с дим и непоносима жега. Или се стрелна към проснатия на пода труп.

— Това е човек на Винченти, Зовастина го застреля — подхвърли той, откри дистанционното и го вдигна: — С него се отваря тайната врата.

Един китайски шкаф бавно се завъртя на сто и осемдесет градуса.

— Мястото прилича на увеселителен парк — промърмори Малоун и последва Или в тъмния проход.

Зовастина кипеше от гняв. Беше свикнала да побеждава. На бузкаши, в политиката, в живота. Предизвика Вит с единственото желание да покаже, че е по-добра. И да демонстрира на хората си, че техният лидер не се страхува от нищо. Вярно, че зрителите бяха малко, но именно от техния разказ щеше да се роди легендата. В момента владееше положението изцяло. Къщата на Винченти щеше да бъде изтрита от лицето на земята, а на нейно място щеше да се издигне величествен паметник на завоевателя, избрал това място за вечен покой. Макар и грък по рождение, този човек бе притежавал сърце на азиатец. Това беше важното.

Направи въртеливо движение с крака, отхвърли от себе си тялото на Вит, рязко изви ръката й и я принуди да се изправи. Коляното й потъна в брадичката на Касиопея. Знаеше, че това е удар, който щеше да разтърси мозъка й. Лично го беше изпитвала. Юмрукът й потъна в лицето на Вит. Колко пъти беше атакува по този начин на игрището? Колко пъти беше вдигала над главата си тежкия боз? Силните й крайници отдавна бяха свикнали с болката. Вит падна на колене и се олюля.

Нима това нищожество си въобразяваше, че може да се сравнява с нея? Край, с нея беше свършено. По всичко личеше, че няма сили да продължи борбата. Зовастина бавно насочи токчето си в челото на Вит и рязко натисна. Противничката й рухна на пода. И остана там. Неподвижна. Задъхана по-скоро от гняв, колкото от физически усилия, Зовастина бавно избърса мръсотията от лицето си. Доволна от битката, тя спокойно се обърна. Очите й гледаха безстрастно, без следа от тържество, насмешка или симпатия.

Виктор одобрително кимна. По лицата на войниците се беше изписал възторг.

Хубаво е да си боец.

Малоун влезе в подземната лаборатория. Намираха се на най-малко десет метра под земята, в помещение, изсечено директно в скалата. И с горяща къща над главите си. Въздухът тежеше от вонята на гръцкия огън, каменните стъпала бяха познато лепкави.

Няколкото контейнери за стерилни ръкавици и хладилната камера с ярка лепенка за биологическа опасност ясно показваха, че тук са се провеждали биологически експерименти. Двамата с Или спряха на прага, обзети от нерешителност. Неговата се дължеше на вакуумираните пакети с безцветна течност, пръснати по лабораторните маси. Вече ги беше виждал в онзи музей за гръко-римско изкуство.

На пода лежаха две тела. Едното принадлежеше на измършавяла жена, облечена в хавлия, а другото — на огромен мъж в тъмни дрехи. И двамата бяха простреляни.

— Линдзи твърди, че в момента, в който го е застреляла Зовастина, Винченти е стискал в ръката си флашпамет — обади се Или.

Трябваше да приключат бързо. Малоун внимателно заобиколи масите и се изправи над мъртвия мъж. Беше наистина едър, най-малко сто и двайсет килограма. Лежеше на една страна с протегната ръка, сякаш е искал да се изправи. В гърдите му зееха четири дупки от куршуми. Другата му ръка беше стисната в юмрук. Наложи се да разтвори пръстите му с дулото на автомата.

— Ето го! — нетърпеливо възкликна Или и се наведе да вдигне миниатюрното устройство.

Този младеж прилича на Кай Торвалдсен, помисли си Малоун. Беше го виждал само веднъж, в Мексико Сити, когато съдбата за пръв път го събра с Хенрик Торвалдсен. Нищо чудно, че Хенрик харесва Или, той беше на възрастта на сина му.

— Това място скоро ще пламне — предупредително се обади той.

— Допуснах голяма грешка, като се доверих на Зовастина — изправи се с въздишка Или. — Но тя демонстрира огромен ентусиазъм и прояви истински интерес към древната история.

— Разбира се — кимна Малоун. — За да я използва за целите си.

— Целият съм пропит от тази гадост. — Или машинално опипа дрехите си.

— Знам какво е, преживял съм го.

— Зовастина е опасно луда. Коравосърдечен убиец.

— Знам — кимна Малоун. — Но какво ще кажеш, ако двамата с теб направим опит да излезем от списъка на жертвите й? — Замълча за миг и поклати глава. — Освен това Касиопея ще ме побърка, ако с теб се случи нещо…