Стив Бери
Венецианското предателство (34)

32

Венеция, 8:50 ч.

Винченти влезе в главния салон на своя дворец, за да се подготви. Обикновено не си правеше труда с подобни презентации. В края на краищата „Филоджен Фармасютик“ разполагаше с огромен отдел за маркетинг и продажби, в който се трудеха стотици служители. Но сега ставаше въпрос за нещо специално, което изискваше само неговото присъствие. Затова той предпочиташе да го направи в дома си.

Веднага му направи впечатление, че външната рекламна агенция със седалище в Милано се беше погрижила да отстрани всички евентуални рискове, изпращайки на брифинга четирима свои представители — три жени и един мъж, между които се оказа и една от вицепрезидентките на компанията.

— Дамарис Кориган — представи се тя на английски, след което го запозна с останалите членове на екипа. Беше привлекателна жена, малко над четирийсет, облечена в тъмносин костюм на бели райета.

На изящната масичка за сервиране димеше сребърна каничка с кафе. Винченти пристъпи към нея и си наля.

— Моля за извинение, но ние продължаваме да се питаме какво става и дали ще се случи нещо — каза Кориган.

Той разкопча сакото си и седна на тапицирания стол.

— Какво имате предвид?

— Преди шест месеца ни наехте със задачата да направим рекламна кампания за презентация на медикамент, който може би ще лекува ХИВ. Тогава се запитахме дали „Филоджен“ работи върху създаването на такъв продукт, но днес, след като пожелахте да видите какво сме направили, започваме да си мислим, че сте на прага на наистина епохално откритие.

Винченти мълчаливо се поздрави за предвидливостта си.

— Мисля, че използвахте точната фраза „може би“ — отвърна той. — Разбира се, че се надяваме първи да открием лекарството и отделяме милиони за научноизследователска работа. Никой не може да каже кога ще бъде направено „епохалното“ откритие, както го нарекохте, но аз просто искам да бъда подготвен, а не да чакам с месеци за създаването на ефективна маркетингова схема. — Направи кратка пауза и поклати глава. — Не сме на прага на подобно откритие, но известна подготовка никога не е излишна.

Гостенката му прие изявлението с леко кимване и се насочи към близкия статив. Винченти хвърли кос поглед към жената, която седеше до него. Брюнетка с пищни форми, подчертани от тясна вълнена пола, на не повече от трийсет, трийсет и пет. Дали бе член на рекламния екип, или бе просто за украса? — запита се той.

— През последните няколко седмици изчетох купища интересна литература — започна Кориган. — От нея научих, че ХИВ вирусът страда от нещо като „раздвоение на личността“ според географския район, в който се провежда изследването.

— Констатацията ви е абсолютно точна — кимна Винченти. — Тук, а и в по-голямата част на Северна Америка болестта е сравнително ограничена и вече не е главна причина за настъпването на смърт. Хората просто живеят с нея. Специализираното лечение е намалило смъртността почти наполовина. Но положението в Азия и Африка е съвсем различно. През миналата година от ХИВ са починали три милиона души по света.

— Затова първата ни задача беше да очертаем евентуалните пазари на новото лекарство — започна Кориган и дръпна най-горния празен лист на прикрепения към статива блок с диаграми. — Тези числа показват броя на жертвите на ХИВ в световен мащаб.

— Кой е източникът на тези данни? — попита Винченти.

— Световната здравна организация. Данните дават сравнително точна представа за мащабите на пазара за всяко лекарство. — Кориган показа следващия лист. — А тази таблица го показва подробно. Както виждате, данните сочат, че приблизително една четвърт от ХИВ инфекциите в света вече са преминали в синдрома на придобита имунна недостатъчност. Около девет милиона носители на вируса са се разболели от СПИН.

Кориган премина към следващата таблица.

— Тук са прогнозите за следващия петгодишен период. Данните отново са предоставени от Световната здравна организация.

— Наистина смразяваща прогноза — промълви Кориган. — В скоро време ще имаме почти сто и десет милиона носители на ХИВ в различните части на света. Статистиката сочи, че поне половината от тях ще се разболеят от СПИН, а четирийсет процента от тази половина ще умрат в рамките на две години. Огромното мнозинство от тях живеят в Африка и Азия. — Тя поклати глава. — Един доста голям пазар, нали?

Винченти се замисли върху данните. При наличието на средно седемдесет милиона носители на ХИВ и лечение от най-малко пет хиляди евро на човек годишно откритието на ефективно лекарство щеше да донесе около триста и петдесет милиарда евро. Разбира се, след излекуването на първоначалния брой носители пазарът щеше да се свие. Но какво от това? Печалбата вече щеше да бъде налице. Огромна сума, която никой смъртен не можеше да изхарчи. Но продажбите нямаше да спрат, тъй като хората щяха да продължават да се заразяват. Печалбите щяха да бъдат далеч от първоначалните милиарди, но пак щяха да бъдат значителни.

— Следващият ни анализ е поглед към конкуренцията — продължи Кориган. — Според данните на Световната здравна организация в момента по света се използват около шестнайсет вида медикаменти за симптоматично лечение на СПИН. Те се произвеждат от дванайсетина фирми. През изминалата година продажбите на вашите лекарства са надминали един милиард евро.

„Филоджен“ притежаваше патентите на шест препарата, които в комбинация с други имаха доказан ефект върху блокирането на ХИВ вируса. И въпреки че болните трябваше да поглъщат по петдесетина хапчета на ден, засега това беше единственият ефективен лекарствен коктейл. Не лечение, а само „дезориентиране“ на вируса, което рано или късно приключваше, тъй като природата винаги намираше начин да надхитри микробиолозите. От Азия и Китай вече имаше сведения за щамове на ХИВ, които не се влияеха от хапчетата, предлагани на пазара.

— Хвърлихме едно око и на комбинираната терапия — продължи Кориган. — Най-елементарната включва приемането на три препарата и струва около двайсет хиляди евро годишно. Но тя е привилегия на богатите западняци. В Азия и Африка дори не могат да помислят за нея. „Филоджен“ доставя на няколко държави известни количества на преференциални цени, но едновременното лечение на болните би струвало милиарди евро на година, които никое африканско правителство не може да си позволи.

Винченти вече знаеше този факт от своите специалисти по маркетинг. В Третия свят лечението беше практически невъзможно. Ограничаването на ХИВ беше единствената възможна алтернатива. Презервативите бяха най-подходящото първоначално средство, но филиалът на „Филоджен“, който се занимаваше с масовото им производство, не смогваше с поръчките. За двайсет години продажбите на презервативи бяха нараснали с хиляда процента. Също и печалбата от тях. Но напоследък се наблюдаваше рязък спад в употребата им. Хората отново ставаха небрежни.

— Според рекламата на вашия конкурент „Келуд-Лафарж“ — продължи Кориган, — през изтеклата година те са изразходвали повече от сто милиона евро за научноизследователска дейност, свързана със създаването на лекарство против СПИН. Докато вие сте отделили едва една трета от тази сума.

— Да се конкурираш с „Келуд-Лафарж“ е все едно да ловиш китове с въдица — погледна я снизходително Винченти. — Те са най-големият конгломерат за лекарствени продукти в света. Трудно е да отделяш от залъка си, когато човекът срещу теб има брутни доходи над сто милиарда евро годишно.

Кориган сложи поредния лист на статива, а той отпи глътка кафе.

— Да преминем към идеите, свързани със създаването на продукта — каза тя. — На първо място е наименованието, което винаги е от изключително значение. Сред съществуващите на пазара шестнайсет симптоматични лекарства са бактриум, дифлукан, интрон, пентам, видекс, криксиван, хивид, ретровир. Но ние сме на мнение, че лекарство, което ще се използва по всички части на света, трябва да носи по-просто и по-универсално наименование. От гледна точка на маркетинга то трябва да бъде кратко и ясно, като например AZT. Доколкото сме осведомени, в момента „Филоджен“ разработва осем продукта от тази категория. — На статива се появи графика с идеи за опаковката. — Тъй като не знаем дали лекарството ще бъде в течно или в твърдо състояние, нито пък дали ще се инжектира, или ще се поема орално, създадохме различни варианти за опаковка, запазвайки характерните за компанията цветове в черно и златно.

Винченти се концентрира върху предложенията.

— Тук оставихме празно място — насочи показалката си Кориган. — Върху него със златни букви ще бъде изписано името на лекарството. Проектът е все още в работна фаза. Целта ни е опаковката да бъде лесно забележима, дори ако наименованието не е свързано с определен език.

Винченти беше доволен, но предпочете да скрие усмивката си.

— В главата ми отдавна се върти едно име — промърмори той.

Кориган заинтригувано го погледна, а той стана, пристъпи към статива, взе маркер и изписа две едри букви: ZH. Забеляза учудените физиономии на присъстващите и поясни:

— Зета и ета: две букви от старогръцката азбука. В комбинация означават „живот“.

— Много подходящо — кимна Кориган.

Той беше напълно съгласен с нея.