Стив Бери
Венецианското предателство (29)

27

Амстердам, 21:20 ч.

Още през лятото Стефани се беше запознала с датските затвори отвътре — бяха я арестували заедно с Малоун. Сега получи шанс да разгледа и предварителния арест. Нищо особено, килия като килия. Когато полицията се появи на моста и откри трупа, тя запази благоразумно мълчание. За щастие агентите на Сикрет Сървис успяха да изчезнат и тя силно се надяваше единият от тях да е измъкнал слонския медальон от джоба на похитителя. Но подозренията й бързо се потвърдиха.

Вратата се отвори и в килията се появи слаб, около шейсетгодишен мъж с продълговато лице и гъста посребрена коса. Това беше Едуин Дейвис, заместник-съветник на президента на САЩ по националната сигурност. Неотдавна той беше наследил поста на покойния Лари Дейли. Дипломат от кариерата в Държавния департамент, Дейвис беше защитил два доктората — по история на САЩ и международни отношения — и притежаваше отлични организационни умения и вроден дипломатически такт. В поведението му се долавяше типичната за президента Даниълс пряма любезност, която мнозина подценяваха. Но благодарение на нея Дейвис беше постигнал нужното ниво на рационалност в работата на Държавния департамент по време на мандата на трима министри. В момента помагаше на администрацията в Белия дом да приключи успешно оставащите три години от втория й мандат.

— Бях в Хага, на вечеря с президента — обяви той. — Страхотно място, между другото. Храната беше великолепна, макар че никога не съм бил чревоугодник. После ми донесоха бележка, на която пишеше къде си попаднала. И си казах, че трябва да има логично обяснение за арестуването на Стефани Нел от холандските власти, особено след като е била заварена с пистолет в ръка над подгизнал от дъжда труп.

Тя понечи да каже нещо, но Дейвис вдигна ръка.

— Така е по-добре — одобрително кимна той.

Тя мълчаливо се сви във влажното си яке.

— Докато обмислях начина, по който най-безболезнено да те зарежа в ареста, напълно убеден, че не искам да знам причините, поради които си се появила в Амстердам, президентът ме дръпна настрана и ми каза да тръгвам насам. Оказа се, че в тази работа са замесени и двама агенти на Сикрет Сървис, но за щастие никой от тях не е арестуван. Единият се намокрил до кости, защото скочил в канала за ей това нещо…

Тя ловко улови подхвърлената вещ и с облекчение установи, че е найлоновото пликче със слонския медальон.

— Президентът поиска съдействието на холандските власти — добави Дейвис. — И те се съгласиха да те освободят.

Стефани бавно се изправи.

— Преди да си тръгнем, бих искала да науча малко повече за двамата убити — тръсна глава тя.

— Предугадих това твое желание и направих съответните проверки. И двамата имат паспорти на Централноазиатската федерация и работят като лична охрана на върховния министър Ирина Зовастина.

Стефани долови нещо особено в погледа му. В сравнение с предшественика си Дейвис беше по-лесно разгадаем.

— Не изглеждаш особено изненадан — отбеляза тя.

— Вече нищо не може да ме изненада — отвърна той, понижи глас и добави: — Имаме проблем, Стефани. И ти си част от него, независимо дали ти харесва, или не.

 

 

Тя последва Дейвис в хотелския апартамент. Увит в хавлия, президентът Дани Даниълс се беше излегнал на едно канапе, вдигнал босите си крака на стъклена масичка. Беше едър мъж с непокорен рус перчем, гръден глас и обезоръжаващи маниери. Тя работеше за него вече пет години, но го опозна истински едва миналата есен, когато разследваше предателството, свързано с изчезналата библиотека в Александрия. В един момент той я уволни, но много скоро след това отново я назначи.

В едната си ръка президентът държеше някаква напитка, а с другата стискаше дистанционното.

— Всички предавания на тази проклета телевизия са само със субтитри или на език, който не разбирам! — мрачно промърмори той. — А аз отдавна съм престанал да гледам новините на Би Би Си и Си Ен Ен. Повтарят едно и също до втръсване!

След тези думи той изключи телевизора и захвърли дистанционното. Отпи глътка от чашата си и отправи хладен поглед към Стефани.

— Чух, че пак си прекарала нощ, която ще сложи точка на кариерата ти.

Безпогрешно уловила палавите искрици в очите му, Стефани небрежно отвърна:

— По всичко личи, че това е моят път към успеха.

Президентът й направи знак да седне, а Дейвис отстъпи крачка назад и остана прав.

— Имам и други лоши новини — допълни Даниълс. — Твоята агентка във Венеция е изчезнала. Вече дванайсет часа нямаме връзка с нея. Съседите й в сградата, където е била настанена, са съобщили за някаква суматоха рано тази сутрин. Четирима непознати мъже, разбита врата. Типично по италиански, официална информация липсва… — Президентът млъкна за момент, после размаха ръце. — За бога, не ме забърквай пак! Тази работа никак не ми харесва!

Беше предоставила временно Наоми Джонс на Белия дом, за да им осигури оперативна информация за човек на име Енрико Винченти — международен финансист, поддържащ тесни връзки с организацията, наречена Венецианска лига. Стефани беше чувала за Лигата — един от многобройните картели, борещи се за световно влияние. Наоми работеше за нея от дълги години. Именно тя беше агентът, който водеше разследването на Лари Дейли. Миналата година си беше подала оставката от специалния отдел, но за радост на Стефани скоро се върна в него. Наоми беше отличен агент и събирането на оперативна информация не би трябвало да я затрудни. Просто трябваше да следи срещите и разговорите на обекта. Стефани дори й предложи да остане в Италия два дни след изпълнението на задачата, за да си почине.

Но сега най-вероятно беше мъртва.

— Когато ви я изпратих, вашите хора заявиха, че става въпрос за обикновено събиране на информация.

Очите й се местеха от единия на другия, но и двамата мълчаха.

Така изтекоха няколко секунди, после Даниълс вдигна глава.

— Къде е медальонът?

Тя мълчаливо му го подаде.

— Ще ми разкажеш ли нещо повече за него?

Стефани се чувстваше уморена и мръсна. Единственото й желание беше да вземе душ и да си легне, но това явно нямаше да се случи. Адски мразеше да я подлагат на разпит, но срещу нея беше президентът на Съединените щати, който на всичкото отгоре току-що й беше спасил кожата. С няколко думи му разказа за Касиопея, Торвалдсен и услугата, която й бяха поискали. Президентът я изслуша с необичайно внимание, след което кимна на Дейвис.

— Кажи й, Едуин.

— Какво знаеш за върховния министър Зовастина?

— Достатъчно, за да съм сигурна, че не фигурира сред нашите приятели.

В умореното й съзнание отново изплува историята на Ирина Зовастина. Родена в семейство на работници от Северен Казахстан. Загубва баща си по време на войната на Сталин срещу нацистите, а веднага след края на войната силно земетресение отнема живота на майка й и всичките й близки. Момиченцето е настанено в сиропиталище, откъдето я взема далечна братовчедка на майка й. След гимназия завършва икономика в Ленинградския университет, едва навършила двайсет става член на комунистическата партия и постепенно се издига до ръководен пост в местния работнически профсъюз. Малко по-късно става член на Централния комитет на партията в Казахстан, след което е избрана за член на Върховния съвет. Отначало се занимава с усвояване на пустеещите земи и други икономически реформи, после се превръща в критик на Москва. След обявяването на независимостта от Русия е един от шестимата членове на партията, които се кандидатират за президент на Казахстан. Двамата основни кандидати не успяват да получат мнозинство и според новоприетата конституция отпадат от надпреварата. При повторните избори печели Зовастина.

— Отдавна съм разбрал, че проблемите започват, когато искаш да увериш някого в приятелските си чувства — промърмори Даниълс. — Тази жена ни мисли за идиоти, не ни трябват приятели като нея.

— Но се налага да й целуваме задника.

— За съжаление — съгласи се Даниълс и с наслада отпи от чашата си.

— Не бива да подценяваме Централноазиатската федерация — обади се Дейвис. — Там живеят твърди и упорити хора с дълга памет. Двайсет и осем милиона от тях подлежат на редовна военна служба, а двайсет и два са готови веднага да постъпят във войската. Което се случва на милион и половина годишно — доста внушителна армия. Към днешна дата Федерацията харчи за отбрана около един милиард и двеста милиона долара годишно, без да броим парите, които ние наливаме там и които са двойно повече.

— На всичкото отгоре народът я обожава — кисело отбеляза президентът. — Стандартът на живота се е подобрил хиляда пъти. Преди нея шейсет и четири процента от населението живеели в крайна бедност, днес тази цифра е намаляла до петнайсет процента. Темповете й не са по-лоши от нашите. Тя инвестира във всичко: водноелектрически централи, производство на памук и злато. И всичко й носи допълнителни приходи. Постепенно Федерацията заема отлични геоикономически позиции, вклинявайки се между могъщите си съседи Русия, Китай и Индия. Признавам, че дамата има ум в главата. Контролира внушителна част от световните запаси на петрол и природен газ, които доскоро бяха под контрола на руснаците. Те все още не могат да преглътнат независимостта на бившите си републики, но тя хитро им предлага петрол и газ под международните цени и Москва подвива опашка.

Стефани беше впечатлена от задълбочените познания на Даниълс за този географски район.

— Преди няколко години Зовастина сключва дългосрочен договор за използването на космодрума „Байконур“ от Русия — продължи президентът. — Основната космическа площадка на руснаците се намира в центъра на някогашен Казахстан. С площ от петнайсет хиляди и петстотин квадратни километра, тя ще бъде на разположение на руснаците до 2050 година. Разбира се, срещу този договор Зовастина получи значително опрощаване на външния дълг към Русия. Погали и китайците, слагайки край на вековните териториални спорове между двете страни. Не е лошо постижение за икономист, израснал в сиропиталище.

— Ние имаме ли проблем с нея? — попита Стефани. Отново не получи отговор и реши да смени тактиката. — Какво общо има Енрико Винченти с всичко това?

— Зовастина и Винченти са свързани чрез Венецианската лига — отвърна Даниълс. — И двамата членуват в нея. Общият брой на членовете надхвърля четиристотин — всички до един богати и амбициозни хора. Но Лигата не се стреми да промени света, а просто иска да я оставят на мира. Те ненавиждат държавната регулация, рестриктивните закони, данъците и таксите, мен. Изобщо всичко, което е свързано с тази система. Пипалата им са плъзнали в много страни…

Тя усети, че Даниълс е отгатнал мислите й.

— Не и тук — поклати глава той. — Не и като предишния път. Направихме обстойна проверка, но не открихме нищо. Основните им усилия са насочени към Централноазиатската федерация.

— Всички бивши съветски републики имат голям външен дълг, наследен от съветското господство и борбата им за независимост — обади се Дейвис. — Но Зовастина успя да предоговори част от тези задължения със страните кредитори, а друга й беше опростена напълно. Така страната й получи възможност за приток на свежи капитали. Нищо не блокира реформите по-успешно от големия външен дълг. — Замълча за момент, после тихо добави: — Членовете на Венецианската лига разполагат с капитал от три милиарда и шестстотин милиона долара, пръснати в различни банки по света.

— Добра миза за един гигантски покер — отбеляза Даниълс.

Стефани осъзна важността на въпроса, защото президентите рядко изразяват загриженост, основаваща се на неясни подозрения.

— Ще се разиграе ли той? — попита тя.

Даниълс бавно кимна.

— До този момент корпорации със седалище в Централноазиатската федерация са закупили или погълнали близо осемдесет международни компании. Действат в областта на фармацевтичната промишленост, информационните технологии, автомобилната промишленост, телекомуникациите и къде ли не още. Можеш ли да си представиш, че са купили дори най-големия производител на чай на пакетчета в света? Според прогнозите на „Голдман Сакс“, ако тези темпове се запазят, Федерацията скоро ще се превърне в трета или четвърта икономическа сила в света, непосредствено след нас, Китай и Индия.

— Което е много тревожно — обади се Дейвис. — Още повече че се случва без фанфари. Обикновено корпорациите вдигат шум за новите си придобивки, но тези си мълчат. Всичко е под плътен похлупак.

— Зовастина се нуждае от постоянен приток на капитали, за да може да действа правителството — махна с ръка Даниълс. — Ние имаме данъците, а тя — Лигата. Федерацията е богата на памук, злато, уран, сребро, мед, цинк, олово…

— И на опиум — добави Стефани.

— Зовастина ни помага дори и по този въпрос — намеси се Дейвис. — В момента нейната Федерация е трета в света по конфискувани наркотици. Тя прекъсна пътищата на дрогата през нейна територия и така спечели обичта на европейците. Отвъд Атлантика никой не казва лоша дума за нея. Разбира се, тя и на тях им предлага евтин газ и петрол.

— Предполагам, си давате сметка, че поради всичко, изброено дотук, Наоми вероятно е мъртва — промълви със свито сърце Стефани. Преживяваше тежко всяка загуба на агент, което, за щастие, не се случваше често. Но когато се случеше, тя изпадаше в дълбока криза и с огромни усилия преодоляваше болката.

— Даваме си сметка — кимна Дейвис. — И виновниците ще бъдат наказани.

— Тя беше близка с Котън Малоун. Дълго време бяха колеги в отдела. Прекрасен екип. Той много ще се разстрои.

— Което е още една причина за появата ти тук — кимна президентът. — Преди няколко часа Котън е бил замесен в пожара в Музея за гръко-римско изкуство в Копенхаген. Оказа се, че сградата е собственост на Хенрик Торвалдсен, а Касиопея Вит помогнала на Малоун да се спаси от пламъците.

— Явно сте в течение на всичко.

— Това е част от длъжностната ми характеристика, макар че все по-малко я харесвам — отвърна Даниълс и размаха медальона. — Една от тези монети се е намирала в музея.

В главата й изплуваха думите на Клаус Дир. В света има само осем такива.

Дейвис насочи дългия си показалец към пликчето в ръцете на президента.

— Наричат го „слонски медальон“ — обяви той.

— Ценен ли е?

— Може би — отвърна Даниълс. — Надяваме се, че с твоя помощ ще научим повече за него.