Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Котън Малоун (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Venetian Betrayal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Венецианското предателство

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-172-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7568

История

  1. — Добавяне

66

Самарканд, 10:30 ч.

Малоун пиеше кока-кола лайт и наблюдаваше как един лиърджет-36А приближава терминала. Разположено на север от града, летището на Самарканд имаше една-единствена писта, която се използваше както от гражданската авиация, така и от военновъздушните сили и частните самолети. Той бе изпреварил Зовастина и Виктор благодарение на изтребителя Ф-16-Е „Страйк Игъл“, предоставен му със специалната заповед на президента Даниълс. Беше го взел от американската военновъздушна база „Авиано“, намираща се само на осемдесет километра от Венеция. До нея стигна след кратък полет с хеликоптер, а разстоянието до Самарканд измина за малко повече от два часа със свръхзвукова скорост от над две хиляди километра в час. Зовастина и частният лиърджет, който наблюдаваше в момента, бяха изминали същия път за близо пет часа.

Двата изтребителя кацнаха в Самарканд без никакви проблеми, тъй като САЩ притежаваха неограничени права за използването на всички летища и бази на територията на Федерацията. Официално тук Щатите се смятаха за съюзник, но Малоун отлично знаеше, че това понятие е много относително в тази част на света. В другия изтребител беше Едуин Дейвис, който по всяка вероятност вече се намираше в двореца. Президентът Даниълс не беше въодушевен от участието на Дейвис, но мъдро прецени, че Малоун не е склонен на никакви компромиси. Освен това, както през смях бе признал той, шансовете на операцията и бездруго не превишаваха десет процента, следователно какво толкова, по дяволите?

Той допи колата си, която беше вкусна, макар и малко слаба за американските стандарти. Фактът, че се беше озовал в кабината на изтребител след пауза от цели двайсет години, не му бе попречил да дремне по време на полета. В началото на кариерата си във военноморските сили на САЩ беше получил лиценз за боен пилот и имаше доста летателни часове. Но после, следвайки съветите на приятелите на баща си, бе завършил право и се бе прехвърлил на работа във военната съдебна система.

Баща му. Истински морски вълк, великолепен командир. До един душен августовски ден, когато подводницата му потъна. Тогава Малоун беше едва десетгодишен, но и до днес пазеше ясен спомен за тъжното събитие. Когато порасна достатъчно, за да постъпи във флота, приятелите на баща му вече се бяха издигнали до ръководни постове и имаха съвсем конкретни планове за сина на Форест Малоун. От уважение към тях той се подчини на препоръките им и стана агент към проекта „Магелан“.

Нито за миг не съжали за направения избор, а и самата му кариера в Министерството на правосъдието беше забележителна. Светът не го забрави дори и след оставката му. Тамплиерите, Александрийската библиотека, а сега и гробът на Александър Велики. Котън Малоун въздъхна и поклати глава. Изборът. Всеки го прави на даден етап от живота си.

Като човека, който в момента слизаше от лиърджета. Виктор. Информатор на американското правителство. Случайно вербуван агент. Представляващ сериозен проблем.

Хвърли празната бутилка в кошчето за боклук и зачака приближаването на Виктор. Разполагаше с точното време на приземяването му благодарение на самолета АУАКС, който наблюдаваше въздушния трафик в региона на Близкия изток и беше засякъл излитането на частния самолет от Венеция.

Виктор беше с кални дрехи и набраздено от мръсотия лице. Походката му беше на човек, прекарал тежка нощ. Малоун се скри зад ниска стена, изчака го да влезе в терминала и тръгна след него.

— Доста се позабави — каза той.

Виктор спря и се обърна. Върху лицето му нямаше и следа от изненада.

— Нали трябваше да помагам на Касиопея? — подхвърли той.

— Аз пък ще помагам на теб — обяви Малоун.

— Ти и твоите приятели ме насадихте в Копенхаген — каза босненецът. — Не ми е приятно да си играят с мен. Върни се там, откъдето идваш, Малоун. Ще се оправя и без теб.

Малоун измъкна пистолета си. Едно от предимствата на полетите с военен самолет беше отсъствието на митнически контрол.

— Имам заповед да ти помагам и възнамерявам да я изпълня, независимо дали ти харесва, или не! — отсече той.

— Какво, ще ме застреляш ли? — криво се усмихна Виктор. — Касиопея Вит вече уби партньора ми във Венеция и се опита да ликвидира и мен.

— Не е знаела, че си доброто момче.

— Казваш го, сякаш е някакъв проблем.

— Още не съм решил дали ти представляваш проблем.

— Проблем е жената — въздъхна Виктор. — Съмнявам се, че ще позволи на някого да й помага.

— Вероятно си прав, но тя ще получи помощ. — Малоун замълча за момент, после реши, че не е зле да опита и помирение. — Казаха ми, че си добър агент. Нека й помогнем заедно.

— Смятах да го направя, но без асистент.

— Добре. — Малоун и прибра пистолета. — Искам да ме вкараш в двореца.

— Само толкова? — изненадано го погледна Виктор.

— Това не би трябвало да е проблем за шефа на Свещения отряд. Едва ли някой ще ти задава въпроси.

— Ама вие наистина сте ненормални — поклати глава Виктор. — Май всички сте обладани от непреодолимото желание да умрете. Достатъчно е нейното присъствие тук, а сега се появяваш и ти. Не мога да нося отговорност за всичко. Между другото, глупаво е, че изобщо разговаряме. Зовастина знае как изглеждаш.

Малоун вече беше проверил. Около тях нямаше камери. Те бяха монтирани вътре в терминала. Наоколо беше пусто и това беше причината да започне разговора.

— Просто ме вкарай в двореца — настоя той. — С подходящо упътване от твоя страна аз ще свърша черната работа. Така ще останеш в сянка. Единственото ти задължение ще бъде да ми пазиш гърба. Вашингтон иска анонимността ти да бъде запазена на всяка цена. Затова съм тук.

Виктор смаяно поклати глава, въздъхна и попита:

— Кой измисли този гениален план?

— Аз — ухили се Малоун.