Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Момчето и момичето (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сломанная кукла, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Алберт Лиханов

Заглавие: Никой; Счупената кукла

Преводач: Ганка Константинова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Хайни

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: Викс 62

Редактор: Жела Георгиева

ISBN: 978-954-9835-72-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9121

История

  1. — Добавяне

2

Сега за Вячик.

Вячик Кимович изглежда затворен човек. Дори за себе си.

Но той нищо не скри, разказвайки за своя живот. Син на кореец и украинка, в действителност неудачник, изпитал много горчивини и благодарение на случая възнесъл се на нефтения Олимп, той за неестествено кратък срок премина пътя от яйцето до личинката, до гъсеницата и по-нататъшното й превръщане в бръмбар. Онова, което се нарича „морфология“ и се отнася до строежа на съществата, има отношение и към човешката порода. Казано просто, всеки плод си има време; от пъдар да станеш цар — пътят не е бърз и не е лесен; до твар божия — било човек, или бръмбар, трябва да се измине път — не толкова лек и обикновен и то именно да се измине, като при това се променя на всяка крачка, а не да се притича, да се прескочат цели стадии, които формират природата на онези, които са по-обикновени, а пък на онези, които не са сложни, определя същността, показва смисъла.

Вячик овладя технологиите, изучи нефта, който принадлежеше някому, да кажем, на народа или на държавата, изучи парите и как да ги превръща в олигархически, да оформя подходящите документи, научи се да върти механизмите, за чието движение единственото гориво бяха подходящите връзки и зелените пари, научи се да продава същия този нефт зад граница, оставяйки полагащата се част в този процес на всички, на които трябваше, и спазвайки по този начин известна хармония, при която всички са доволни, а пък и на него самия му остава солиден остатък, който му позволява да се чувства завършен значителен бръмбар — или пълноценно оформен човек. А това не е нищо друго, освен голяма самоизмама.

Големите пари по-лесно от всичко учат човека да се залъгва. Стечението на обстоятелствата — това е кратка радост, която има свои приливи и отливи, внушаващи на онези, които са я изпитали, чувството на случайност, знанието, че съдбата не само може да гледа към теб, но може и да ти обърне гръб.

С нея, със съдбата човек трябва да внимава на завоите, да е по-вежлив и суеверен — шансът, получен веднъж, не пречи да бъде заздравен със знания, а не само с връзки и с притежаване, не само с „подслаждане“ и с едното бързо източване, а с разширяване. Накратко — успехът е постоянен, когато ти самият постоянно се променяш. Но за това е необходим ум. Самокритичност. Работа. Умение да се учиш непрекъснато. Да извайваш сам себе си.

Ето всичко това не достигаше на Вячик.

Имаше пари, много пари — в Русия и не само. Някъде там денонощно цъкаше банковият брояч: всеки месец малки, но сигурни проценти, а тъй като капиталът беше повече от достатъчен, тези проценти се оформяха като значителни суми. У дома беше по-сложно. Тук и процентите в банката бяха по-големи, и връзките на Вячик бяха отработени, и парите капеха в шифрованата сметка, а все пак беше тревожно: в последния миг се измъкна от дефолта[1], като изпод влак, слава богу, помогна онзи същият щедро „наторен“ помощник на президента, който му нареди незабавно да отиде на посоченото място и му прошепна каквото трябва. Вячик после отново се отплати, страхът премина, но не докрай: това можеше да се повтори отново и отново.

По-късно той се възстанови психически, върна си го тъпкано, като по чудо измъкна капитала в два сейфа и в стария портфейл, а после постепенно го възстанови на старите или нови места с много по-малки проценти, разбира се, и много по-несигурни.

Част от парите, и то доста голяма, той държеше в сейфа в работата, част — в сейфа у дома. Главната идея, завладяла го след дефолта, беше идеята за вложенията. Ето, той се изръси много пари за апартамента, ожени се и вложи много пари в жена си, трупаше пари и по-нататък, при това някак си охладнял към работата, без да знае какво ще стане в бъдеще, влезе в кръга на приближените на властта, макар че зае място далеч не в първата и дори не в третата редица, може би генетично бе научил мъдростта на Изтока, че режат главата на онзи, който стърчи.

Изобщо, без да посвещава повече никого, той все пак се определи като бръмбар, дори стана такъв, и изглежда се утвърди в това си качество с доста налични пари. Обаче душата го болеше.

На млади години, в нежната, още юношеска възраст той попадна в компанията на по-големи момчета, чийто главен интерес беше чисто животински — съвкуплението. Напиване, впрочем, съвсем не безпаметно, а просто така за развеселяване — тогава парите не им достигаха, макар че в старите времена водката струваше грошове — и едва ли не денонощен лов за жени, всякакъв и различен, палав, безстрастен, приличен на физкултура — те го и наричаха пискултура, а понякога и на спорт — похот.

Тогава още царуваше официалният морал, всичко, с което се занимаваха, беше нещо неприлично, обсъждаше се и се осъждаше, а в същото време съществуваше като обратната страна на официалния морал.

Много бързо, още преди казармата, Вячик стана полов атлет, а на просторечие — тъпкач. Този шеговит приятелски прякор най-много съответстваше на положението на нещата. Но секс в американски, а сега вече и в руски смисъл на тази дума не се водеше. Нямаше в Съветския съюз и проституция — обслужване за пари. Ха! А казват, че не е имало комунизъм! Имаше и то какъв! В тесен мъжки кръг Вячик неведнъж горчиво се надсмиваше, като твърдеше, че сексът, чукането — както и да го наречеш — в светлите времена е съществувал съвсем безплатно, така да се каже, на обществени начала. Ако момичето искаше да достави удоволствие на момчето, то го правеше, и на всякаквите танцови площадки, в домовете на културата винаги имаше достатъчно достъпни фльорци — само поискай.

Но това съвсем не означаваше, че всички лица от женски пол бяха похотливо достъпни. Нали танцуваше цялата страна, но имаше различни хора — и момичета, и момчета. Хората си търсеха партньора, щастието, и при тях лошо ли, добре ли, все се получаваше, но на всяка танцова площадка имаше и ентусиасти.

Разхождаха се тежко, под ръка или просто така — бяха длъжни да ги изпращат: чистите хора си оставаха чисти. А пък палавниците и палавничките отиваха да се забавляват. Случвало се е виното и водката да помагат, но най-често това ставаше все пак от някакви чувства или от безделие, просто така, но, пази боже, за пари!

Така че Вячик още преди казармата стана голям спец по избраното хоби. В неговото тефтерче тогава имаше към двеста „бройки“ с телефоните или адресите, между тях и омъжени булки, на които не достигаше или семеен жар, или приключения — и всичко така, без корист, само за доволното изквичаване, ето затова измислиха думата „пискултура“. И без каквито и да е любови, страсти, страдания. Във всеки случай, щом Вячик помирисваше приближаването на някакви чувства, сополи и обяснения, той си плюеше на петите, най-лесно от всичко се правеше на болен. Когато бяха нужни твърди думи, той казваше, че е болен от трипер и това помагаше безотказно. За миг изчезваха всички посегателства.

Впрочем, на три пъти през своя бурен предказармен юношески живот той все пак хваща гонорея, появяваха се и професионалните разходи на обитаваната среда. Той се лекуваше по скоростни методи, без да се страхува от венерическите диспансери и мангановите промивки на своя бодър инструмент, подкрепяйки научните процедури с многочасови яки бани и в най-кратки срокове ликвидираше хванатата болест.

В казармата, подкокоросан от момчетата, дълго слушали за неговите любовни похождения, той накара полковия майор хирург да му зашие под горната кожа на неговия любимец стъклено топче — за неотразимо ударно действие на бойното дуло.

В мрачната войнишка баня като огледа неговото достойнство, публиката, отбиващата военна служба, удостои Вячиковия уред с достойния 45-ти калибър. И макар че оръдието с такова предназначение отдавна бе снето от въоръжение в армията, бяха го виждали само на картинка в учебника, всички познаваха легендарната му сила: скорострелност, лекота на придвижване и бронебойност. По време на войната то просто сразяваше немските танкове. Особено от близко разстояние.

А в интимните работи, какво ти разстояние?

С една дума, солидният нефтен джентълмен с мерцедес, с бенка на устната притежаваше и тайно качество, което при едни ще предизвика тънка усмивка, при други — досада и осъждане, а при трети — обикновената мисъл, че тези страсти с годините минават, но при някои случаи, обратно, развиват се, подсилени от липсата на препятствия и задръжки, пари, власт, и от нещо там неясно, непонятно, скрито дори от най-близките хора и наричано в науката извратено подсъзнание…

Бележки

[1] Дефолт — икономическата криза в Русия през 1998 година. — Бел.пр.