Алберт Лиханов
Счупената кукла (17)

7

Между другото Мапа, най-голямата от Мариите, все по-малко отговаряше на съкращението на своето име и фамилия. От мека, добра и готова да мъкне върху себе си всякакви тежести, тя незабележимо се превръщаше в делово същество, загрижено за постигането на нови цели, което говореше умно и прагматично.

От своето ново време тя започна да гледа на хората и на своето собствено минало малко лековато и като че ли користно. Безкрайно си повтаряше, а понякога и на глас, че нейните неотдавна изминали и напразно преживени и безсрамно недооценени от режима години, слава богу, са рухнали и е възтържествувала справедливостта.

Колко дълги и мъчителни години тя за някакви грошове е изпълнявала една и съща, общо взето еднообразна работа, но сега! Лекарските й задължения са същите, затова пък възнаграждението — не зависи от държавната каса, а от собствените ръце! И нима то е сравнимо с миналото — не?

Да, налагаше се да го наричат по друг начин — хонорар. И той съществува в медицината на целия свят, само в нашето минало е пълен ужас.

Разбира се, нищо не пада от небето. Ненапразно има поговорка: колкото изчукаш, толкова и ще изпукаш. Така че налагаше се освен с медицина да се занимава и с маркетинг, да търгува услугите на „Стоматологика“, нали маркет — това е търговия, а пък на зъболекарския пазар вече е доста тясно.

Но четиримата бойци на зъболекарската практика психологически много точно бяха избрали поостарялата Мапа за свой символ. Първо — на нея й се даваше шанс — даваше се ясно, строго определено и тя това го разбра и прие. Второ, старият запас от лични познанства неочаквано придоби ценност, грубо казано — стойност: колкото повече пациенти тя привличаше от миналото, толкова по-авторитетна ставаше в очите на партньорите си от една страна, а от друга — толкова по-енергично се въртеше всичко, донасяйки напълно видими доходи.

Най-после, именно Мария Павловна умело обработваше пациентите на Мосешвили, все едно продължаваше неговите предишни познанства в миналото, разбира се, за нея далечни и недостъпни.

По такъв начин в сферата на техните делови интереси попадаха твърде екзотични лица — например собственикът на знаменитото „Арагви“ и на свой ред неговите приятели или оперни солисти от Болшой театър — да оставим техните имена забулени в мъгла. Всичко това водеше след себе си нови, преди непознати за нея задължения. Тя ходеше на спектаклите в Болшой с цветя и ги предаваше на специалните разпоредителки при ложите, за да ги поднесат под благодарните овации точно за когото са предназначени. Или вечеряше в компанията на Мосешвили и самият собственик на ресторанта, чиято уста беше препълнена със златни коронки от „Стоматологика“.

Мапината фирма грабна своето, без да се бави, без да се обърка във времето и се оказа не просто една от първите, а най-първата, отстъпвайки само на фирми от Америка, където цените бяха още по-жестоки — пък и далече не всички предпочитаха да се показват.

И така, между пациентите на „Стоматологика“ се оказаха сравнително млади, но с вече прогнили зъби банкери, елегантни бизнесмени, тайнствени магнати от различни националности — или собственици на московски пазари, или спекуланти, които въртяха търговия с наркотици и дори, прости господи, явни проститутки.

Цялата тази публика дори по някакъв начин се кичеше със своето богатство и когато потомственият зъботехник Петров-Файнберг започваше да преизчислява какви мостове, коронки от злато или керамика трябва да се поставят, каква сложна отливка и мярка ще последва след това, колко струва изваждането, упойката и подобни премъдрости на зъботехническото майсторство, най-често клиентите даже не искаха да го изслушат докрай и настояваха по-бързо да им кажат крайната цифра, на което не само видният зъботехник, но и първокласен психолог, без да мигне, отговаряше солидно и мащабно, предизвиквайки с това само едно — чувство не на някакво евтино подозрение, а дълбоко осъзнато доверие и дори наслада, че им вземат не някаква си там дреболия, а сериозни пари в долари — нали става дума за престижна клиника, която осигурява здрави зъби със сигурност и гаранция. А да влагаш в себе си и в същото време да икономисваш, според морала на новото време някак не е солидно.

С една дума, пациентите плащаха щедро, най-често плащаха в долари, макар това да беше забранено, така че плащането ставаше в малкото, с времето уютно обзаведено кабинетче на Мапа, където тя, все още всеки път външно смущавайки се, приемаше твърдата валута, ясно назовавайки курса към рублата за деня, което пациентът най-често оставяше без внимание, но тя настоятелно клатеше глава, натискаше копчето и в кабинета незабавно се появяваше младичката, небрежно приятна, щедро заплатена и поновому талантлива касиерка Зина, в спретната и бяла престилчица, същата като на лекарите, а Мапа, предавайки й валутата, казваше, че трябва да издаде касова бележка за рублевия еквивалент на сумата.

Пациентите отказваха, Зина умно и ненатрапчиво слагаше сметката на шкафчето до входа, което беше така поставено, че трябваше да се протегнеш, за да вземеш бележката, затова те я оставяха. А дори да я вземеха, то я късаха. А ако някой пък я вземеше, я изхвърляше, като излезе.

Касовият апарат на Зина стоеше във вътрешността на една стойка, по-скоро прилична на бар, впрочем частично и това присъстваше тук: кафеварка, нагревател, пакетчета с чай, елегантни метални кутийки с бисквити — всичко това се поднасяше в кабинета на Мапа и на много рядко чакащи пациенти: тук практически нямаше чакане, всичко ставаше според записването, точно до минутата, а ВИП клиентите, „вери импортант пърсън“ — много важни персони, ги посрещаха направо на входа и най-често — самата Мапа.

Налагаше й се да работи с пълна пара. Да оперира, да вади зъби — но като правило това бе за миг, останалото — психологическа подготовка: обаяние и утешение, което може би е и главната ценност. При това Мапа разбираше, макар и да не го признаваше пред никого, дори пред себе си, че може би „Стоматологика“ не се отличава с нищо особено от районната поликлиника, ако става дума за медицинската страна на нещата. Цялата разлика е в рекламния трик, в мълвата, в нейното и на „пропелерите“ непрекъснато тичане. Мосешвили и зъботехникът бяха вече като професори, босове, трябва да се признае, работливи и сръчни, нали зъбните протези са абсолютно индивидуални произведения, подобно на костюм, не е важно дали мъжки или женски. И ако знаменитите моделиери взимат много за някаква рокличка, едва прикриваща „онези“ места, то с какво им отстъпва майсторството на зъбния протезист? Или на опитния хирург по челюстна медицина? На лечителя? Нали зъбите, както и роклята, формират облика на личността…

И така, трима лекари от висока класа и двама от съвсем прилична, пряснобоядисани тавани и стени, новички до коленете на пациентите престилчици, стерилност на кабинетите, поддържана от санитарката всеки половин час, а при необходимост и по-често — ето и всички особености на „Стоматологика“. Освен това при „пробиване на зъба“ от лекуващия лекар или, както биха казали дилетантите, пилене с бормашина (какво ти тук пилене, когато работят с американска турбо бормашина!), обслужването е от двама: освен лекаря — има и медицинска сестра, която придържа системата за изливане на водата, която се подава за охлаждане, от устната кухина, плюс приветливост на лицата, готови да вземат под внимание всяко желание на пациента, чак до обща упойка, ако изобщо не иска никакви болки — макар на повикване, своя бригада от анестезиолози — и записване всъщност по всяко време, включително събота и дори неделя, при спешни случаи, разпространяване на визитки с домашните телефони на лекарите — звънете по всяко време на деня и нощта.

Както е известно виртуозният готвач може по свое желание така да украси блюдото с гарнитури, че те ще засенчат основното ястие. Така и тук. Главното блюдо се осигуряваше от качеството, достатъчно високо, но не и изключително. Всичко решаваше гарнитурата, която никога няма да срещнеш в районните поликлиники — постарому унили, сбутани и бедни.

А пък на нас, руснаците, не ни увира главата, все едно общото ще бъде общо — сиво, тъжно, отблъскващо, където безразличието и простащината, в комбинация с лошия цвят на боядисването, непременно поражда желание, макар и за много пари, да посещаваш нещо по-цветно, по-вежливо, по-опаковано, пък ако е и по-качествено — за което обикновено нагло лъжат — то се радват безкрай. С една дума — пълна готовност да бъдеш излъган.

„Стоматологика“ откликна на тази потребност — да бъдеш излъган — с готовността на куртизанка.