Алберт Лиханов
Счупената кукла (18)

8

Това ново изпълване на нейния живот изобщо не я притесняваше, независимо от увеличаването, включително и на физическото натоварване. Притесняваше я невидимият за другите, но може би най-важен детайл. Петимата основоположници, включително и тя, още край люлката на своята рожба ясно определиха: главният смисъл на частната фирма се състои в парите и само в тях. Така че целият труд — от професионалния до организационния трябва да служи само за една цел — високи печалби, и ако за това трябва нещо да се измисли или да се заобиколи — и тук всички гледаха към Мапа — това трябва да се прави без колебание.

И макар за тези цели да беше наета Зинаида и много опитната счетоводителка Нонна Йосифовна, паричните работи ръководеше Мапа и именно от нейните ръце лекарите учредители получаваха неформалната част от своите заплати. Заради което бяха необходими и всичките тези хитрости — чай и кафе в малкото кабинетче, обаждане по телефона едва ли не до полунощ, вечери в ресторант и посещения на театри с букети цветя за знатните пациенти.

Потискаше я, тежеше й безпокоящият я с тайната си касов апарат. Това, което вкарваше Зина, не съответстваше на отчетните ленти. А в сейфа, стар, от съветски времена железен разклатен сандък, наричан така по-скоро по навик, се пазеше още един апарат, преправен с помощта на доверени майстори, пак от пациентите, като копие на първия. В него се вкарваха чековете, които се отчитаха. И по строга заповед на учредителите това правеше тя лично — вечер, когато всички си отиваха или рано сутринта, без да се доверява нито на Зина, нито на Нонна Йосифовна.

Несъмнено Зина и Нонна знаеха за подмяната, счетоводителката водеше документацията и отчетността според новите ленти, но никой нямаше намерение да им обяснява нещо, а и те не се стремяха към това, защото те самите имаха „интерес“.

Но това измъчваше Мапа. Да се изразим по-точно — поизмъчваше, защото сериозните пари изискват известен риск. Впрочем, тя с всички сили се стараеше да съкрати възможността за риск. Данъчната инспекция беше „хваната“ здраво — от големи подаръци по празниците и без празници за всички, на които трябва, до безплатно зъболечение, което безспорно се ценеше. И то се оказваше главното. На тях не налитаха рекетьори, защото „жестоките“ също се лекуваха тук. Районното и малко по-високото началство също не се гнусеше от зъболекарските услуги. Мапа от всички страни се заобиколи с връзки, но въпреки това от време на време я връхлиташе неясна тревога.

В тихите вечери, когато всичко наоколо се успокояваше, след като натракваше чековете на клавиатурата на малкия резервен касов апарат, който криеха в желязната каса, Мапа понякога си сипваше малко коняк на дъното на изящна порцеланова чашка за изискани гости и се опитваше, макар и малко, да поизследва самата себе си, своите душевни глъбини.

Тя все едно се раздвояваше, мислено, разбира се, и едната й част оглеждаше отстрани другата половина — плътската, греховната, преживяващата.

„Е, глупачке, какво още ти трябва? — питаше разумната половина неразумната. — Колко милиона старици в градове и села мизерстват — нима може да се преживее с една пенсия! А ти би ли преживяла? Видя ли? Така че няма защо да сумтиш и е срамно да се плашиш! Ти създаваш честно своята заработка и ако леко мамиш държавата — прав й път! Нима това е държава? Която изстисква от народа всичките му сили, която го лъже на всяка крачка, тя е нечестна! Значи точно така трябва да се отнасяш и ти към нея! Каквото повикало, такова се обадило! Та погледни се, глупачке — нали ти сега не си просто зъботрошачка, а собственичка на предприятие. Твоята сегашна пенсия каква е? Мизерия! На работеща пенсионерка орязват и последната дреболия. А като работодателка ти плащаш за себе си в пенсионния фонд едва ли не една четвърт от официалната си заплата! Тогава какво става? Своята пълна пенсия, не орязаната, ти вече си я изработила! Сега плащаш за петима старци, а ти самата получаваш половината от пълноценната си пенсия, в кавички, с която не можеш да преживееш! Остави я, смело я заобикаляй тази грабителска държава! И не мъчи съвестта си!“

Така или примерно така прагматичното, а оттам и безчувствено „аз“ на Мапа говореше на нейното чувствително „аз“ и най-накрая, сливайки се в едно, те стигаха до извода, че всичките колебания за Мария Павловна са отживелици от нейното съветско минало, това, което учените наричат атавизъм.

Като косматите гърди и дори гръб на Мосешвили — Мапа неведнъж ги беше виждала, когато докторът се преобличаше зад паравана, идвайки на работа — това е атавизъм, напомняне за маймунското минало на човечеството.

Така и нейната болезнена съвестност е атавизъм от миналото, определен вид предразсъдък, с който няма защо да се гордее, сега животът е друг, и държавата също е друга. Сега държавата не е приятел, а насилник. А на такива не трябва да им се угажда. Ясно е, че това не е лесно. Така че това е положението — който не се съпротивява, загива.

Мапа си сипваше още мъничко на дъното на порцелановата чашка и като си глътваше, въздъхваше. Двете „аз“ сега седяха близко, съединили се в едно. Пък и нима си е работа, когато си като раздвоен образ на телевизора! Завърти антената и раздвоението ще изчезне, ще се появи ясно изображение, ясна слята личност.