Алберт Лиханов
Счупената кукла (32)

11

И точно тогава станаха две събития.

Най-голямата от Мариите предаде на брокера шестдесет и три хиляди долара, заработени от нея и мъжа й, за покупка на евтин тристаен апартамент — разбира се, по-далече отколкото предишното им жилище, но много по-удобно и просторно. Същият този брокер трябваше да продаде предишния апартамент за четиридесет хиляди, минус комисионите и по такъв начин икономическата защитеност, материализираните усилия на Мапа и Николай Михайлович общо взето се запазваха, като едновременно с това растеше качеството и уюта на живота им. Наистина етажът беше трети, което намаляваше кръгозора на Николай Михайлович и времето, което той преди прекарваше, вглеждайки се в столичната и историческата далнина.

Точно тогава Маня, връщайки се с мерцедеса от обяд в клуба, помоли шофьора бързо да спре, защото неочаквано почувства към гърлото й да се надига някаква буца. Едва успя да отвори вратата и повърна. Мислено тя изруга собственичката на клуба заедно с нейния ресторант и кухня — май в салатата или там някъде беше сложено нещо не съвсем прясно. И повърна мъчително, с жлъчка.

До мерцедеса се спряха двамина — нещо не им харесваше. Някакъв мъж с вид на клошар на Манините години, ако се измие както трябва, и сгърбена, набръчкана старица.

— Мръсници! — възкликна мъжът. — Нае… се, наядат се и на всичко отгоре оповръщат нашите ъгли!

— Все някак ще мине, мило! — пресипнало каза старицата. — Ще им се върнат нашите сълзици! Тя всичко вижда! — И се наклони към Маня. — Да пукнеш дано, продажна твар! Да пукнеш!

Маня изхлипа — не от обида, от неудобство, тръшна вратата, заповяда да тръгват. Но сцената не й излизаше от главата и като се прибра вкъщи, започна да търси Пушкин. Но нямаха Пушкин. Нямаха Пушкин в къщата си.

Тя позвъни на филоложката Линочка, попита я къде у Пушкин някой казва: „Да пукнеш, дано!“.

— Може би смахнатият цар Борис — уточни тя.

Линочка обеща да се обади отново и скоро позвъни. Оказа се, че у Пушкин я има тази заплаха, но не в Годунов, а в „Капитанската дъщеря“: „Да пукнеш, дано“. Но я има и у Блок в „Дванайсетте“: „Пукни, подлецо! Пукни, спри! Ще се оправя утре с теб“.

Като завърши филологическите издирвания, Маня се върна към своето състояние — щеш не щеш ще се върнеш, ако отново ти се повръща.

По време на единадесетия пристъп тя бързо оправда и клуба, и ресторанта, и кухнята с тяхната стопанка. Изведнъж й мина през ума — като мълния! — идиотската мисъл: тя е бременна.

След едно денонощие докторите го потвърдиха.