Майк Лосън
Двойни игри (76)

75

В библиотеката на затвора Бианка Кастро прелистваше вчерашните вестници, търсейки финансови новини. Състоянието на борсата беше средно — нито много добро, нито много лошо. Привършила с проучването си, тя върна вестниците на мястото им и пристъпи към полиците с книги. Искаше да намери някоя книга за инвестиции в недвижими имоти.

Досега не беше проявявала интерес към недвижими имоти. Предпочиташе вложенията в сини чипове и индексни фондове, а съвсем наскоро вложи куп пари в депозитни сертификати с десетгодишен падеж. Парите нямаше да й трябват в близките дни и затова реши да се образова в областта на недвижимите имоти. Интересуваше се и от фючърсни сделки, но и за тях нямаше достатъчно познания. Знаеше, че са изключително рискови, но в замяна на това носят огромни печалби. Но в тази библиотека едва ли имаше литература по въпроса. За разлика от юридическите книги, с които бяха пълни полиците. Те очевидно бяха предназначени за жените, затворени тук, които, макар че едва сричаха, искаха да научат как да формулират поредната си молба за помилване.

Зад гърба й проскърцаха обувки и тя спря да следи заглавията с показалеца си. Към нея се приближаваха две кучки с вид на мексиканки. Бианка не хареса изражението на лицата им, но остана спокойна. Още на четвъртия ден от пребиваването си в затвора тя показа на старите обитателки, че е по-добре да не я закачат. Показа им го по един категоричен начин — грозен, дори брутален.

Двете затворнички спряха на няколко крачки от нея. Пътечката между полиците беше прекалено тясна, за да застанат една до друга, нито пък позволяваше на някоя от тях да мине зад гърба на Бианка. После до слуха й достигна ново проскърцване и тя рязко се обърна. Зад гърба й се появи трета затворничка, също с вид на мексиканка.

— Помниш ли Хорхе Ривера? — попита една от жените.

— Кой, по дяволите, е Хорхе Ривера? — вдигна вежди Бианка.

После си спомни. Ставаше въпрос за шофьора, когото беше използвала във Вашингтон.

— Беше мой братовчед — отвърна жената. Ръката й се стрелна към колана на джинсите и се появи отново с остро шило, направено от дръжката на четка за зъби.

Използвайки миниатюрен елмаз, украинецът изряза кръгче в прозореца на хотелската стая. След това се настани удобно и зачака. Водното такси щеше да се появи всеки момент.

Туристическият комплекс „Портсайд“ беше построен на брега на река Елизабет, в непосредствена близост до центъра на град Портсмут, щата Вирджиния. Той се състоеше от просторен летен театър, хотели, барове и увеселителни заведения. Оттатък реката — в Норфък, щата Вирджиния, имаше още по-голям търговски център, носещ името „Уотърсайд“ с много магазини и заведения за хранене. Връзката между двата комплекса се осъществяваше от водно такси, което на всеки половин час превозваше пешеходци и велосипедисти. Украинецът се намираше откъм страната на Портсмут.

В момента и двата бряга сияеха в червено, бяло и синьо — цветовете на американския флаг, върху балони, плакати и знаменца. Хората празнуваха Четвърти юли, националния празник на САЩ. Украинецът знаеше, че вечерта ще има грандиозни фойерверки, и много му се искаше да ги види. Той обичаше празниците и фойерверките. Представяше си как флиртува с дългокраките американски момичета с халба бира в ръка. „Здрасти, казвам се Джон“, щеше да се представи той. А след това щяха да се напият заедно, вдигнали глави към фойерверките над реката.

За съжаление не можеше да остане за фойерверките. Щеше да бъде на километри оттук още преди да са започнали.

Погледна часовника си, а след това напрегна взор към отсрещния бряг. Дори без бинокъл можеше да види водното такси, което се пълнеше с пътници от Норфък. В момента в него се качваха пет-шест мъже с бели униформи. Той знаеше, че наблизо има голяма военноморска база. Мъжете с униформите най-вероятно бяха морски офицери, а може би и адмирали — ако се вземеше предвид човекът, когото придружаваха. Вдигна бинокъла към очите си и го видя. Действително беше заобиколен от адмирали. Чернокож, с добре оформена козя брадичка, той приличаше по-скоро на саксофонист, отколкото на политик.

Украинецът изчака водното такси да стигне до средата на реката и бавно вдигна пушката.

— Поуката от тази история е проста, синко — промърмори Махоуни и хвърли кос поглед към Демарко. — Никога не се занасяй с човек, който си вади хляба с убийства.